Решение № 251 от 26.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. София, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

М. Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева като разгледа докладваното от Петър В.. Сантиров Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100600389 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 13.09.2024г., постановена по НЧХД № 15701/2021г. , СРС, НО, 105-ти състав е признал подсъдимият Д. С. Д. за невиновен в това, че на 26.07.2021г., около 23.30 часа, в гр.София, ж.к.“******* чрез блъскане с ръце и нанасяне на удари в областта на тялото, причинил на В. Д. А. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето без опасност за живота, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по внесеното и поддържано с частната тъжба обвинение за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

С присъдата съдът е отхвърлил предявеният граждански иск в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, представляващ претенция за причинени неимуществени вреди като недоказан по размер и основание.

Съдът на основание чл.190, ал.1 НПК е осъдил тъжителят В. Д. А. да заплати по сметка на Софийски Районен Съд извършените по делото разноски в общ размер на 640,00 /шестстотин и четиридесет/ лева за вещи лица и техн. сътрудник, както и сумата в размер на 5,00 /пет/ лева, представляващи държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на съда.

Съдът на основание чл.190, ал.1 НПК е осъдил тъжителят В. Д. А. да заплати на подсъдимия Д. С. Д., направените по делото разноски в размер на 1200.00 (хиляда и двеста) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист, платими по сметка на СРС, като останалите разноски по делото за платена ДТ, съдебно медицинска експертиза остават за сметка на частния тъжител.

В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба и допълнение към нея от 1 повереника на частния тъжител В. А. – адв. Б. К. с която постановената присъда се обжалва като неправилна и незаконосъобразна. Не се споделя извода на Районният Съд, че не е доказано по безспорен начин авторството на деянието, като се изтъква, че твърдените в жалбата и допълнението към нея обстоятелства са доказани по безсъмнен и категоричен начин в хода на проведеното съдебно следствие. В депозираното допълнение към въззивната жалба е изложен подробен доказателствен анализ на показанията на свидетелите, като според повереника гласните доказателствени средства категорично доказват осъщественото от подсъдимия деяние. В обобщение се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъдат признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

В разпоредително заседание на 20.01.2025г. въззивният съд по реда на чл.327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и експерти пред въззивната инстанция, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител В.

А. – адв. К. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Изтъква, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин.

Пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия да бъдат признат за виновен в извършване на инкриминираното деяние.

Упълномощеният защитник на подсъдимия Д. Д. – адв. Д., изтъква, че присъдата на първата инстанция е правилна, законосъобразна и съответна на събрания доказателствен материал, поради което следва да бъде потвърдена.

Подсъдимият Д. Д., редовно уведомен, се явява лично пред въззивната инстанция и в даденото му от съда право на последна дума моли съда да потвърди присъдата на СРС.

Софийски Градски Съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, тезите, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейната отмяна и връщане на делото в предходна процесуална фаза, нито са налице основания, налагащи нейното изменение. Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал.

При изграждане на фактическите си констатации СРС е взел предвид всички събрани по делото доказателства. При преценка на същите доказателства, второинстанционният съд не намери основания за промяна във установената фактическа обстановка по делото. След внимателният им и задълбочен анализ обосновано първоинстанционният съд е приел, че:

Подсъдимият Д. С. Д. е роден на *******82г. в гр.София, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно специално образование, управител на собствена фирма, живущ в гр.София, ж.к.„*******“, № 1, с ЕГН: **********.

Частният тъжител В. Д. А. живеел на първия етаж от къща в гр.София, ж.к.******* заедно със семейството си - свидетеля Р.В. А.а (съпруга) и тяхната дъщеря С.В. Д.а. Вторият етаж от къщата бил обитаван от подсъдимия Д. и неговото семейство - свидетелите М.П.Н.

(майка), И.А.С. (съпруга) и двете им деца. Двете семейства били в обтегнати отношения и поради съжителството в непосредствена близост между тях често се пораждали конфликти.

С годините двете семейства подавали множество жалби един срещу други и водили дела за 2 защита по реда на ЗЗДН.

На 26.07.2021г. отново възникнал конфликт между двете семейства във входа на къщата, повод за който било поведението на С.В. Д.а, която по-рано през деня паркирала на място, което било в дворната част на подсъдимия Д.. Това наложило подсъдимият Д. да паркира по начин, който препречвал нейното движение и възможност да излезе с автомобила. Свидетелят А.а се обадила на спешен тел. 112, за да подаде сигнал, че подсъдимият Д. е паркирал по начин, който пречи на автомобила на нейната дъщеря.

Полицейски служители посетили адреса и се свързали с подсъдимия Д., който им заявил, че ще премести автомобила си, когато се прибере от работа.

Около 23:30 часа подсъдимият Д. разговарял на улицата пред къщата със свидетелите Г.С.К. и М.П.М., които били негови приятели. Частният тъжител А. и свидетелката А.а се приближили към подсъдимия Д. и свидетелите К., и М. и се скарали относно паркирането на подсъдимия пред автомобила на дъщеря им.

Скоро след това от къщата се чул вик и всички се насочили натам. Във входа на къщата имало пререкание между свидетеля А.а и С.В. Д.а. Свидетелят Н., която чула виковете от дома си също решила да провери какво се случва и излязла на входа на къщата.

Участниците в спора се бутали и дърпали взаимно, като същевременно се нагрубявали и отправяли закани един към друг. Свидетелят М. снимал с камерата на телефона си видеоклип на част от скандала. В един момент подсъдимият Д. препречил движението на частния тъжител, като го хванал с лявата си ръка през средата на гърдите, когато свидетелят К. му нанесъл удар с дясната си ръка в областта на горната лява част на главата. В друг момент и по неясни причини частният тъжител А. паднал на земята и си ударил гърба в дръжката на вратата.

Частният тъжител се заканил, че ще изколи всички и тръгнал към своето жилище.

Подсъдимият Д. и свидетелите С., Н., К. и М. излезнали от външната страна на къщата и подсъдимият задържал вратата, за да не позволи на частния тъжител да излезе.

По повод на конфликта свидетелят А.а се обадила на спешен тел. 112 и подала сигнал. На местопроизшествието пристигнали полицейски служители - свидетелите М.А.К. и А.Х.Й.. Подсъдимият Д. и частният тъжител А. били задържани в 05 РУ-СДВР.

Конфликтът бил възприет от свидетеля В.Р.М., която по това време разхождала кучето си на улицата и видяла през отворената входна врата пререканията между семействата и струпването на входната врата.

От заключението на изготвената съдебно-техническата експертиза се установява, че записите са създадени от едно устройство, което е субективно, т.е. камерата се командва от оператор. Според вещото лице не се установяват признаци за манипулация на съдържанието на видеозаписите. На записите се наблюдават четири лица от мъжки пол и четири лица от женски пол, намиращи се на вход на сграда. От тяхното съдържание се установява процесния конфликт, в който участват подсъдимия Д., частния тъжител А. и свидетелите А.а, С., К., М., Н., както и още едно лице от женски пол - вероятно С.В. Д.а (дъщерята на частния тъжител и свидетеля А.а. Около 00:47 мин, от записа се наблюдава как подсъдимият Д. препречва движението на частния тъжител, като го държи с лявата си ръка през средата на гърдите, когато свидетелят К. /по данни на самия свидетел/ нанася удар на подсъдимия с дясната си ръка в областта на горната лява част на главата.

От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза се установява,че частният тъжител А. е получил следните телесни увреждания, а именно малко 2/1 см., ограничено по площ кръвонасядане в областта на челото вляво над лявата вежда; малко 2/1 см., ограничено по площ кръвонасядане в областта на гърба вляво по задната мишнична 3 линия; групирани от по 4 бр. ограничени по площ кръвонасядания с характерна форма и характерна дъговидна конфигурация по вътрешната повърхност на дясната мишница в средата и долната трета; групирани от по 3 бр. ограничени по площ кръвонасядания с характерна форма и характерна дъговидна конфигурация по задната повърхност на задната (най-вероятно лява) мишница към лакътя; групирани от по 2 бр. ограничени по площ кръвонасядания с характерна форма по вътрешната повърхност на лявата мишница в долната трета. Касае се за мекотъканни увреждания, които поотделно и заедно причиняват и се отнасят към критериите на медико - биологичния признак „болка и страдание“.

Последиците от подобни травми отшумяват напълно до около 7-10 дни след инцидента.

Травмите са получени от механично въздействие с малка травмираща сила на твърди тъпи предмети с ограничена по площ контактна повърхност. Вида и локализацията на уврежданията изключват едномоменно получаване. Те се дължат на отделни травматични въздействия, като увреждането на челото вляво и това на гърба вляво са получени по механизъм на отделни удари с или върху тъп твърд предмет с ограничена площ на контактна повърхност. Вида, формата и локализацията на разположението едно спрямо друго на уврежданията в областта на двете мишници са характерни за причиняване по механизъм на притискане - от стискане с пръсти на ръка. Регистрираните кръвонасядания могат да се причинят по начин и време, както съобщава частния тъжител. Определянето на давността на контузиите става по промяна на цвета на кръвонасядането и е толкова по-точно, колкото порано след инцидента се извърши прегледа. Цветът на кръвонасядането се променя във времето и става жълт или жълтеникав, както в конкретния случай за регистрираните при пострадалия травми след 3 до 8 дни от причиняване на травмата. Обстоятелството, че прегледът, регистрирал уврежданията, не е извършен наскоро след инцидента на пострадалия, а 5 дни по-късно не позволява да се изключи възможност причиняването им да е станало и ден по-рано или по-късно от твърдяното. Съгласно приетата по делото съдебномедицинска експертиза, уврежданията поотделно и заедно причиняват и се отнасят към критериите на медико-биологичния признак „болка и страдание“.

Решаващият съд е приел изложената фактическа обстановка въз основа на събрания и приобщен към делото доказателствен материал, при преценка на доказателствата, доказателствените средства и способите за доказване поотделно и в съвкупност, както следва: гласни - показанията на свидетелите Р.В.

А.а, И.А.С., Г.С.К., В.Р.М., М.П.М., М.П.Н., М.А.К., А.Х.Й., справка за съдимост на подсъдимия Д., съдебномедицинско удостоверение, постановление на СГП по пр. пр. № 19823/2021г. по описа на СРП, решение № 941/26.04.2022г. по ВГД № 14525/2021г. по описа на СГС, ГО, 3 въззивен състав, писмо с изх. № И-877/14.12.2021г., епикриза от ЦПЗ „ Проф.