Решение № 70 от 23.06.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Варна, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

АнгЕ.на Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от АнгЕ.на Й. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600115 по описа за 2025 година Производството пред въззивния съд е за проверка на присъда № 11/06.02.2025г., постановена по НОХД № 1750/24 г. на Окръжен съд Варна, с която подс. А. М. Н. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл.

123, ал.4, вр. ал.1 от НК, за което с приложение на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.2 б.Б от НК му било наложено наказание пробация, изразяваща се в мерки по чл.42 а, ал.2, т.1 - „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на изпълнението два пъти седмично за срок от шест месеца; и по чл.42 а, ал.2, т.2 - „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца. С присъдата подс. Р. Н. К. бил признат за виновен в извършено престъпление по чл.123, ал.1 от НК, за което с приложение на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложил с изпитателен срок от три години. Съдът възложил на подсъдимите да заплатят солидарно разноските по делото, включително и направените от частните обвинители.

Делото във въззивния съд е образувано по жалба на повереник на частните обвинители. Счита се, че постановената присъда е в нарушение на материалния закон и наложените с нея наказания са явно несправедливи и прекалено леки. Иска се да бъде изменена с увЕ.чаване на наказанията. В 1 допълнение към жалбата се счита, че съгласно приетото от съда заключение на експертиза употребеният от пострадалия алкохол не е в причинно следствена връзка с падането и настъпването на вредоносния резултат, но вината на М. е в това, че предприел действия свързани с монтиране на скеле, без да има правоспособност и задължение за това и е изпълнявал нареждането на техническия ръководител. Повереникът сочи, че подс. Н. е допуснал в негово присъствие М. да работи по установения начин, накарал го в разрез с трудовите му задължения да укрепва и прави скеле, създал всички необходими условия за трудова злополука и разчитал на случайността, което според повереника има отношение и към умисъла му. И двамата подсъдими знаЕ., че М. пие, но го приЕ. на работа и допуснали да работи в това състояние. С оглед многобройните нарушения, свързани с трудовата им дейност, повереникът намира, че подсъдимите са с повишена степен на обществена опасност като лоши специалисти и ръководитЕ., което обосновава изменение на присъдата с увЕ.чаване на наказанията до претендираните пред първоинстанционния съд.

В хода на пренията представителят на въззивната прокуратура не намира за основателно искането за увЕ.чаване размера на наложеното наказание на подс. К. и определяне на наказание лишаване от свобода вместо пробация за подс.Н.. Според прокурора, първоинстанционният съд е изложил убедителни съображения по индивидуализация на наказанието, като е обсъдил обстоятелствата от значение за определяне на справедливия размер, и правилно приложил разпоредбата на чл.55 от НК. Съобразявайки наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и на изключително такова, съпричиняването от страна на пострадалия, аргументите на ВОС се споделят и от апелативна прокуратура. Прокурорът счита жалбата на частните обвинитЕ. за неоснователна, а първоинстанционната присъда за правилна, законосъобразна и справедлива, и моли да бъде потвърдена.

Повереникът на частните обвинитЕ. – дъщери и съпруга на пострадалия, поддържа жалбата и намира, че не е налице изключително съпричиняване, тъй като употребеният от М. алкохол не е в причинно-следствена връзка с настъпилия резултат. Приемайки обратно, съдът е определил и постановил явно несправедливи наказания. Повереникът предлага присъдата да бъде изменена, като на подс. Н., се опредЕ. наказание една година лишаване от свобода, с приложение на чл.66, ал.1 от НК, а на подс. К. - две години лишаване от свобода, с приложение на чл. 66, ал.1 от НК.

Защитникът на подс. Н., адв. И. Т., счита въззивната жалба за неоснователна, а наказанието за съобразено с всички обстоятелства, имащи значение за постигане на целите му. Преценява степента на обществена опасност на деянието като ниска, предвид наказуемостта му. Степента на обществената опасност на дееца също оценява като ниска, тъй като подсъдимият е неосъждан, има трудов стаж, събрани са данни за личността му.

Обобщава, че наказанието е съобразено с наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства и с изключително такова - високата степен на съпричиняване за вредоносния резултат. Обръща внимание, че 2 според експертизите по делото употребата на алкохол от пострадалия е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, а твърдейки обратното частното обвинение излиза извън предмета на обвинението.

Защитникът намира, че установената средна степен на алкохолно опиянение на пострадалото лице, значително отличава конкретния казус от други типични случаи. Споделя съображенията на първоинстанционния съд и моли, присъдата като правилна и законосъобразна да се потвърди.

В личната си защита и в последната си дума подс. Н. дълбоко съжалява за случилото се и моли да се потвърди първоинстанционната присъда.

Защитникът на подс. К., адв. Ю. Г., счита въззивната жалба за неоснователна. С оглед отсъствието на подс. К. от местопроизшествието, той не е могъл, но както подс. Н., би се включил в оказването на помощ на пострадалия, съответстващо на различната правна квалификация по обвинението и наказанията, наложени спрямо подсъдимите. Подчертава, че концентрацията на алкохол, установена у пострадалия, е в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт, защото влияе на координацията на движение на пострадалия, работил на височина. Обръща внимание, че пострадалият и преди е работил по скелета, но в конкретния случай не е извършил всичко необходимо за укрепването му, не е ползвал осигуреното му облекло. Не намира основания за увЕ.чаване на наказанието, като подчертава и надхвърлянето в пледоарията на повереника на искането по въззивната жалба. Счита присъдата на ВОС за правилна и законосъобразна и по отношение определения размер на наказанието, с отчитане на употребата на алкохол като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимите поради съпричиняването от страна на починалия за произшествието.

Моли за потвърждаване на присъдата на първоинстанционния съд.

В личната си защита подс. К. заявява, че като управител винаги закупувал всичко необходимо за обезопасяване, което е най-важната част от работата. Обезопасителни каски, маски, колани, въжета е имало на всеки един обект, като организацията на материалните условия за труд е била осъществена. Съжалява за случилия се трагичен инцидент, като не минава ден, в който да не мисли, анализира, търси вина. В последната си дума искрено съжалява за случилото се с колегата им и моли да се потвърди първоинстанционната присъда.

Настоящият състав на въззивната инстанция в предЕ.те по чл. 314 от НПК след пълна и задълбочена проверка на възраженията и доказателствата по делото счита следното:

І. От фактическа страна.

След проведеното на 06.02.2025г. разпоредително заседание при 3 единодушно становище за отсъствие на съществени процесуални нарушения в хода на ДП и наличие на условия за незабавно разглеждане на делото, производството пред първоинстанционния съд протекло по реда на глава XXVII от НПК. По депозирани от подс. Н. и К. заявления, че признават фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и не желаят да се събират доказателства за тях, съдът установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти.

В изпълнение на правомощията си и с оглед задължителните указания по Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК по т. 8, съставът на въззивната инстанция приема за установени фактите и обстоятелствата, подробно описани в мотивите към разглежданата присъда. Доколкото не са установени процесуални нарушения при вземане на решението от съда за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371 т.

2 от НПК, проверката бе извършена по същите факти и обстоятелства, изложени и в обстоятелствената част в обвинителния акт:

Търговско дружество „Руник" ООД с ЕИК 103309120, било регистрирано през 1999 год., със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ***, управлявано и представлявано от М. А.ова Б. и Р.

Н. К.. С дейността на дружеството се занимавал основно Р. К.. Основен предмет на дейността на дружеството бил строителство на сгради, за което подс. К. наел на работа подс. Н.. А. М. Н. завършил техникум „Строителство и архитектура - П. Пенев" - гр. Толбухин, специалност „техник" със средно образование и притежавал съответната диплома. Между „Руник" ООД и Н. бил сключен трудов договор №5/15.10.2001 год., а впоследствие и допълнително споразумение №38/01.08.2005 год. и допълнително споразумение №DS0000000183/01.04.2022 год. Съгласно длъжностна характеристика от 01.08.2015 год., Н. бил длъжен да осъществява непосредственото оперативно стопанско, техническо и административно ръководство на строителния обект; да упражнява контрол на строителната площадка; да осигурява необходимите предпазни средства и инструктаж на обекта във връзка с охраната на труда и противопожарната защита; да не допуска извършване на работа при опасни и вредни за здравето условия; да взема самостоятелни решения по отношение на организацията на работа и начина на изпълнение на поставените задачи, в рамките на конкретни правила /регламентирани в нормативни актове/ и общи правила.

Пострадалият А. Г. М. бил в трудови правоотношения с фирма „Руник" ООД, на длъжност „общ работник в строителството на сгради" и сключен трудов договор №00221/25.01.2019 год. и допълнително споразумение №DS0000000180/01.04.2022 г., при условията на 8-часов работен ден, със срок на изпитване - 6 месеца. Съгласно длъжностната му характеристика, запознат с нея на 28.01.2019 г., основната функция на длъжността „общ работник в строителството на сгради" било изпълнението на рутинни задачи в строителството на сгради, свързани с употребата на ръчни инструменти и 4 значителни физически усилия. Основните трудови задължения на работника се изразявали изпълнение на помощни и спомагателни работи при всички видове строителни действия на строителните обекти, складове, бази, площадки; товаро-разтоварни работи по всякакви превозни средства и преносни работи на строителни площадки; да почиства, измива и измита бетонни, мозаечни, дървени и с изкуствена настилка подове, врати, прозорци, шкафове и др.; да почиства строителни площадки от снежна покривка; почиства и отстранява храсти; да прелива и пренася вода с кофи и др. съдове за приготвяне на бетон и разтвори; да насипва пясък, цимент, мозайка и др. материали в чували; да почиства; да покрива бетон с рогозки против измръзване; да изважда и набива полигонни и пикатни колчета; да спазва нормативната уредба за безопасност и здраве при работа и за противопожарна защита и Правилника за вътрешния трудов ред. Тази длъжност била в пряко подчинение на техническия ръководител на обекта подс. А. Н..

На пострадалия А. М. бил проведен начален инструктаж по здравословни и безопасни условия на труд, за което му била издадена служебна бележка с № 161/29.01.2019 г. Предоставено му било работно облекло /зимно и лятно/, както и лични предпазни средства. Той обаче никога не е бил обучаван за монтаж, използване и демонтаж на строителни скелета, с оглед и на квалификацията му „общ работник".

След издадено на 30.09.2021 г. Разрешение за строеж №148 на „Руник" ООД, с управител Р. К., на обект: „Многофамилна жилищна сграда", находящ се в УПИ II-89 /ПИ с идентификатор по КК ***/, кв. 24а по плана на кв. Виница, ***, започнало строителство през м. януари 2022 г. За технически ръководител на обекта бил назначен А. Н., със заповед №2/13.01.2022 год. на управителя Р. К.. Свид. В. М. изготвила „План за безопасност и здраве при строителство на сграда и ВиК отклонения" за обекта, с възложител „Руник" ООД, но в него нямало проект за оразмеряване на скеле, което трябвало да се използва на обекта. Металните елементи за скелето били закупени през 2018 год. от фирма „Баш Майстора" ЕООД Варна, без да бъде изискана съпроводителна документация на производителя, със съответната инструкция за монтаж, използване и демонтаж на скелето.