Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5707 от 17.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6165/2022
Вид
Решение № 5707
Подписан
17.09.2025
Състав
Здравка Иванова, ЦВЕТИНА ВАНЬОВА КОСТАДИНОВА, Наталия Петрова Лаловска

Цитирани разпоредби

  • чл.161 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.247, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.5, ал.1 · Закон за наследството

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5707 гр. София, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Екатерина К. Т.а като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Въззивно гражданско дело № 20221100506165 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №358066 от 12.03.2018г. по гр.д. №30350/2011г. по описа на СРС, 45ти състав, по предявените от Й. П. Х.а /заместена в правата си от внучка си Й. Д. Л./, срещу К. Д. Х.а /заместена в правата си от децата си В. И. Т. и М. Ж. Х.а – К./, М.

Ж. Х.а – К. и Х. Ж. Х., субективно съединени искове е развален до размера на ½ ид. част сключеният между Й. П. Х.а и Ж. Х. Х. договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт №152, том 2, рег.

№5885, дело №385 от 17.11.1999г. на Нотариус К.С., с рег. №111 в НК, район на действие- СРС, за следния недвижим имот, а именно: апартамент №18, находящ се в гр. София, ж.к. ********, идентификатор № ***.

Срещу постановения съдебен акт в частта, в която са уважени субективно съединените искове са постъпили въззивни жалби от М. Ж. Х.а – К., В. И. Т., както и от назначения от съда особен представител на Х. Ж. Х., с които се оспорва неговата допустимост и правилност.

В подадената от М. Ж. Х.а – К. въззивна жалба се излагат доводи срещу извода на първоинстанционния съд, че е налице неизпълнение на задълженията на ответниците по сключения между Й. Х.а и сина

Ж. Х. договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, като се поддържа, че спрямо първоначалната ищца и кредитор по договора Й. Х.а са полагани постоянни грижи в пълен обем, осигурявана и е и необходимата издръжка. Твърди се, че районният съд не е обсъдил всички ангажирани от ответниците гласни и писмени доказателства, както и че в приетата от него фактическа обстановка са налице пропуски, довели до формирането на неправилен извод по същество на спора. Сочи се, че съдът не е отчел 1 посоченото в изготвената послесмъртна съдебно-психиатрична експертиза обстоятелство, че „наличието на множество телесни заболявания и напредналата възраст не са достатъчно основание да лишават освидетелстваната от способността да разбира и ръководи постъпките си, но правят освидетелстваната зависима.” В тази връзка се поддържа, че именно внушенията на Й. Л. са довели до промяна в отношението на първоначалната ищца Й. Х.а към ответниците. Подчертава се обстоятелството, че в периода от месец ноември 1999г., когато е бил прехвърлен процесният имот, до месец ноември 2010г., когато е починал синът Ж. Х., ищцата Й.

Х.а не е предприемала каквито и да е действия за неговото разваляне. Оспорва се и изводът на съда, че синът на първоначалната ищца Ж. Х. не е помагал на майка си и рядко я е посещавал, като се отбелязва, че за периода от м.10.2010г. до м.08.2012г. по делото са приложени разплащателни документи с титуляр Ж. Х. за подгряване на вода на стойност 741,88 лева, за консумация на вода - 81,96 лева, за ел. енергия - 208,59 лева, за стационарен телефон - 117,54 лева и за заплатен данък сгради и такса смет 72,03 лева. Твърди се, че съдът избирателно е кредитирал показанията на доведените от Й. Л. свидетели относно полаганите грижи. Сочи се, че показанията на свидетелката Я.Д. относно посещенията на Ж. Х., които се изразявали в провикване към балкона на Й. Х.а с думите „Бабо Мецо, какво правиш, добре ли си?“ са неправдоподобни и клеветнически. Поддържа се, че съдът неправилно не е кредитирал наведените от доведените от ответницата свидетели факти, намирайки ги за заинтересовани. Подробно се обсъждат дадените от тях показания, като се обосновава тяхната достоверност и съответствие с останалия събран по делото доказателствен материал. Твърди се, че съдът не е отчел положените от жалбоподателя усилия за снабдяване с приложените по делото 5 броя амбулаторни листа, както и възможността Й. Л. да е допринесла за унищожаването на рецептурната книжка на Й.

Х.а. Възразява се и срещу извода на съда, че по делото не било доказано създаването на пречки от страна на Й. Х.а за полагане на дължимите грижи в натура като основание за трансформация на задължението в парично. Твърди се, че от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че след смъртта на сина Ж. Х. през ноември 2011г. същата под несъмненото въздействие на внучка си Й. Л. отказвала да приема полаганите от ответниците спрямо нея грижи в натура, поради което същите се принудили да трансформират задължението си за даване на издръжка в парично, като доказателство за това са връчените нотариални покани от 16.03.2011г. и

02.08.2011г. В тази връзка се сочи, че първоначално са били изпращани пощенски записи по 200 лева, а впоследствие по 100 лева, заедно с колети с храна на същата стойност. Поддържа се, че след като Й. Л. се била настанила в жилището на нейната баба Й. Х.а заедно със семейството си същата започнала да възпрепятства полаганите от ответниците грижи. Излагат се съображения относно наличие на противоречие в дадените от нея обяснения, правещи същите неправдоподобни. Твърди се, че Й. Л. не е разполагала със средства, с които да издържа баба си, като се поддържа, че се е възползвала от нейната пенсия, както и предоставяните от ответниците парични средства. В условията на евентуалност се поддържа, че дори и да се приеме, че е налице неизпълнение на договора, то същото следва да бъде преценено като незначително по смисъла на чл.87, ал.4 ЗЗД предвид малката разлика между изчисления от вещото лице в приетото по делото заключение на съдебноикономическа експертиза размер на необходимите за издръжка на първоначалната ищца средства, възлизащ на 401,23 лева и доказаната според съда като получавана от ищцата сума за месечна издръжка и гледане от 351,27 лева. С оглед на изложеното се отправя молба за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.

В подадената от В. И. Т. въззивна жалба се твърди, че към момента на прехвърляне на процесния апартамент Ж. Х. вече три години е полагал дължимите 2 грижи и издръжка спрямо майка си Й. Х.а, поради което показанията на доведените от Й. Л. свидетели, че същият я е посещавал спорадично не следва да бъдат кредитирани.

Твърди се, че надлежното изпълнение на задължението по договора от страна на Ж. Х. се подкрепя и от липсата на предприети от майка му действия за неговото прекратяване. В тази връзка се навеждат доводи относно предходно сключен между Й.

Л. и Й. Х.а договор за издръжка и гледане, който бил развален. Сочи се, че видно от представените доказателства, Ж. Х. е водил редовно майка си на лекар и е заплащал и консумативите по поддръжка на жилището . Твърди се наличие на противоречие в показанията на разпитаните на страната на ищцата свидетели, както и в дадените по реда на чл.176 ГПК обяснения от Й. Л., като се излагат подробни аргументи в тази насока. Обосновава се, че след смъртта на Ж. Х. през ноември 2011г. неговата майка Й. Х.а под въздействието на внучка си Й. Л. започнала да отказва да приема полаганите от ответниците спрямо нея грижи в натура, което наложило задължението за издръжка да бъде трансформирано в парично, за което по делото са приложени нотариални покани от 16.03.2011г. и 02.08.2011г. В подкрепа на това твърдение се сочат и показания на свидетеля К., от които се установява, че след като Й. Л. се настанила при баба си, достъпът на ответниците до нея бил ограничен. Поддържа се, че дори и да се приеме, че е налице частично изпълнение на задълженията по договора за издръжка и гледане, в случая приложение следва да намери хипотезата на чл.87, ал.4 ЗЗД, съгласно която не се допуска разваляне на договора поради неизпълнение, когато неизпълнената част е незначителна спрямо интереса на кредитора. Предвид изложеното се отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

С подадената от особения представител на ответника Х. Х. въззивна жалба се оспорва изводът на първоинстанционния съд за наличие на правно основание за разваляне на процесния договор за прехвърляне на имот срещу задължение и издръжка, като се поддържа, че Ж. Х., а след смъртта му- неговите наследници са полагали последователно и непрекъснато грижи спрямо Й. Х.а.

В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран отговор на подадените въззивни жалби.

Делото е изпратено на Софийски градски съд за произнасяне по депозираните жалби, като с протоколно определение от 19.05.2021г. въззивното производство е прекратено, а делото върнато на първоинстанционния съд за извършване на преценка за необходимостта от допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение.

С Решение №20137990 от 14.06.2021г. по гр.д. №30350/2011г. по описа на СРС, 45-ти състав, първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в обжалвания съдебен акт, като е постановил отхвърлителен диспозитив на предявения иск за разваляне на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт №152, том 2, рег.№5885, дело №385 от 17.11.1999г. на Нотариус К.С., с рег. №111 в НК, район на действие- СРС, за останалата ½ ид. част от апартамент №18, находящ се в гр. ********, идентификатор ***.

По делото е постъпила жалба от М. Х., в която се твърди, че с постановения съдебен акт за поправка на очевидна фактическа грешка недопустимо е променена вече формираната от съда воля.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на така подадената жалба.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното фактическа страна:

3

Не е спорно между страните, а и от представения Нотариален акт №152, том 2, рег. №5885, дело №385 от 17.11.1999г. на Нотариус К.С., с рег. №111 в НК, район на действие- СРС, се установява, че на 17.11.1999г. Й. П. Х.а е прехвърлила на сина си Ж.

Х. Х. следния притежаван от нея недвижим имот, а именно: апартамент №18, находящ се в град София, ж.к. „********“ IV част, ********, срещу полаганите от него през последните три години грижи по нейното гледане и издръжка, както и срещу задължението му да се грижи и да осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, до края на живота , като си е запазила пожизнено право на безвъзмездно ползване и обитаване на имота.

По делото е приложено Експертно решение №3619 от 218, с дата 29.12.2000г., от което се установява, че на Й. Х.а е призната 85% намалена работоспособност Във връзка с полаганите от Ж. Х. грижи по делото са представени следните писмени доказателства: Договор за изработка, монтаж и остъкляване на алуминиеви ПВЦ конструкции от 01.10.2008г. за обект в кв. „********“, сключен между Й. Х.а, представлявана от нейния син, и „Марвели“ ЕООД, както и разписки за платени от Ж.

Х. задължения към „Топлофикация София“ ЕАД и местни данъци и такси От приетото по делото Удостоверение за наследници №3294/15.11.2010г. се установява, че Ж. Х. Х. е починал на 02.11.2010г., като е оставил за свои наследници съпругата си К. Х.а, дъщеря си М. Х. и сина си Х. Х..

Представена е нотариална покана от К. Х.а и М. Х. до Й. Х.а от 16.03.2011г. В нея е посочено, че след като през 1999г. последната прехвърлила на сина си Ж. Х. и съпругата му К. Х.а процесния апартамент същите полагали в продължение на 13 години системно грижи за нея, изпълнявайки задължението си да осигуряват грижи и издръжка. Отбелязано е, че след смъртта на Ж. Х. Й. Х.а започнала да отказва да приема грижи и издръжка от неговите наследници М. Х. и К. Х.а, като връщала изпратените от тях пощенски записи за сумата от 200 лева и не ги допускала до жилището си. С оглед липсата на съдействие от нейна страна същите отправяли покана да ги уведоми за всичко, от което има нужда, за да го подсигурят, както и да заяви дали е разрешила на внучка си Й. Л. да пребивава в нейния дом или последната самоволно се е настанила там.

Приложена по делото е нотариална покана от Й. Х.а до К. Х.а, М. Х. и Х. Х. от 08.07.2011г., с която същите са уведомени, че не изпълняват задълженията си по договора за издръжка и гледане, поради което прехвърлителката ще потърси правата си по съдебен ред.