Определение № 1025 от 18.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1025 гр. Благоевград, 18.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Въззивно частно гражданско дело № 20251200500838 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 14682/11.06.2025г., подадена от Н. А. М., с адрес: гр. Благоевград, ул. „И“ № 5, ет. 4, чрез адв. Д. Т. против определение № 1067/31.05.2025г., постановено по гр.д. № 760/2024г. по описа на РС-Благоевград.

В жалбата се излагат доводи за неправилност, необоснованост на атакуваното определение и постановяване на същото при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с константната съдебна практика. Твърди се, че възражението за местна подсъдност на делото, направено от ответника е преклудирано и районният съд неправилно го е уважил. Излагат се съображения и по основателността на това възражение за местна подсъдност.

В срока за отговор на частната жалба е депозиран такъв от ответника по нея и ответник в производството, в който се изразява подробно становище за неоснователност на жалбата.

Съдът като взе предвид доводите на жалбоподателя и след като се запозна с материалите по делото, намира следното

Производството по гр.д. № 760/2024г. по описа на Районен съд Благоевград е образувано по повод депозирана искова молба от Н. А. М., ЕГН **********, с адрес: обл. Благоевград, общ. Благоевград, гр. Благоевград, ул.

„И“ №5, ет. 4, против С. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С..., ет. 5 с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1 000, 00 лв.

/хиляда лева/, представляваща част от дължимото се обезщетение, цялото в 1 общ размер на 50 000, 00 лв. /петдесет хиляди лева/, за претърпените от ищеца в гр. Благоевград неимуществени вреди, изразяващи се в понесени душевни болки и страдания, стрес, притеснение от публичното му опозоряване и унижаване, накърняване честта и доброто му име в обществото и авторитета; усещането за несправедливост и ощетяване на професионалната му репутация, ведно с начислената законова лихва върху претендираната главница, считано от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението, които неимуществени вреди са произтекли от твърдения на С. Д. по адрес на Н. М., отправени в гр. София, до неограничен кръг лица, чрез електронна медия - телевизия, по време на участието на ответника в предаването „Евродикоф“, излъчено по телевизия „Евроком“, на дата 22.12.2023 год.; твърдения на С. Д. по адрес на Н. М., отправени в гр. София, до неограничен кръг лица, чрез електронна медия телевизия, по време на участието на ответника в предаването „Евродикоф“, излъчено по телевизия „Евроком“, на дата 19.01.2024 год.; твърдения на С. Д. по адрес на Н. М., отправени в гр. София, до неограничен кръг лица, чрез електронна медия - телевизия, по време на участието на ответника в предаването „Опозиция“, излъчено по ТВ „СЕГА“, на дата 06.03.2024 год.; твърдения на С. Д. по адрес на Н. М., отправени в гр. София, до неограничен кръг лица, чрез електронна медия - телевизия, по време на участието на ответника в предаването „Денят Започва“, излъчено по Българска Национална Телевизия, на дата 07.03.2024 год. Претендират се сторените в производството разноски.

Първоначалната искова молба е връчена на ищеца на ответника лично на 24.06.2025г. В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран такъв от ответника.

С определение, постановено по делото на 24.08.2024г., районният съдът е насрочил делото за разглеждане в открито заседание на 22.10.2024г. и е обявил на страните проект за доклад по реда на чл. 146 ГПК. За това първо делото съдебно заседание ответникът чрез процесуалния му представител е депозирал становище, в което не е взел отношение по въпроса за местната подсъдност на делото.

След проведеното първо заседание по делото, то е отложено за второ такова на 12.12.2024г. и за следващо такова на 04.02.2025г., в което съдът е оставил без движение исковата молба, като е посочил следните нередовности на същата: петитумът е непрецизен, доколкото в същия липсва изложение на обстоятелствата, на които се основава иска и в какво състои искането.

Твърденията в исковата молба следва да съответстват на искането, докато в настоящия случай в петитума на исковата молба липсва посочване на датите на твърдените от ищеца деяния поотделно и ли като период от време, в което са извършени отделните деяния, не е посочено в какво се изразява противоправното поведение на ответника, не са посочени в резултат на какво противоправно деяния са причинени неимуществените вреди на ищеца. На следващо място, следва да се посочи дали се претендират вреди от един 2 деликт, осъществен от едно деяние в условията на продължавано деяния, или четири отделни деликта за четири отделни дати. Ако се претендират вреди от един деликт в условията на продължавано деяние, то следва да се посочи кога и къде е започнато и къде е завършено. Ако се претендират вреди от четири деликта, следва да се посочи за всеки един от тях субект кой е автора на деянието, кога и къде е извършено, дата и място на извършване, вреди и датата, и мястото, където са настъпили вредите и по какъв начин е извършеното деянието. Посочените обстоятелства следва да се изложат като фактически твърдения, които определят правното основание на иска. В това съдебно заседание е присъствал процесуалния представител на ищеца и е заявил, че претендира обезщетение за деликт от С. И. Д., заради изявления по отношение ищеца в следните предавания: на първо място в предаването „Евродикоф“ от 22.12.2023 г.; на второ място - предаване 19.01.2024 г., пак „Евродиков“ по Телевизия Евроком; на трето място - предаване от 06.03.2024 г. в ТВ „Сега“ и на четвърто място – предаване от 07.03.2024 г. по БНТ, предаване „Денят започва“, но с оглед указанията на съда е депозирана поправена искова молба на 14.02.2025г., петитума на която се сочи, че петенцията на ищеца се основава на произтекли от: твърдения на С. Д. по адрес на Н. М., отправени в гр. София, до неограничен кръг лица, чрез електронна медия - телевизия, по време на участието на ответника в предаването „Евродикоф“, излъчено по телевизия „Евроком“, на дата 22.12.2024 год.; твърдения на С. Д. по адрес на Н. М., отправени в гр. София, до неограничен кръг лица, чрез електронна медия - телевизия, по време на участието на ответника в предаването „Евродикоф“, излъчено по телевизия „Евроком“, на дата 19.01.2024 год.; твърдения на С. Д. по адрес на Н. М., отправени в гр. София, до неограничен кръг лица, чрез електронна медия телевизия, по време на участието на ответника в предаването „Опозиция“, излъчено по ТВ „СЕГА“, на дата 06.03.2024 год.; твърдения на С. Д. по адрес на Н. М., отправени в гр. София, до неограничен кръг лица, чрез електронна медия - телевизия, по време на участието на ответника в предаването „Денят Започва“, излъчено по Българска Национална Телевизия, на дата 07.03.2024 год.

Тази поправена искова молба с разпореждане по реда на чл. 131 ГПК от 12.03.2025г. е връчена на ответника на 10.04.2025г. и той е депозирал „молба – становище и отговор на исковата молба“ на 10.05.2025г., в което е направил възражение за местна подсъдност, което е уважено от съда с атакуваното в настоящото производство определение.

Частната жалба е подадена в установения законов срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Съдът в настоящия си състав намира, жалбата за основателна, а атакуваното определение за неправилно и незаконосъобразно, по следните съображения:

3

За местната подсъдност не се следи служебно, а възражение за неподсъдност може да бъде направено единствено от ответника и то само до изтичане на срока за отговор на исковата молба (чл. 119, ал. 3 ГПК).

Едновременно с възражението си ответникът е длъжен да представи и доказателствата си в негова подкрепа (чл. 119, ал. 4 ГПК), тъй като в негова тежест е да докаже твърдените обстоятелства (Опр. № 251/19.04.2010 г., по ч.гр.д. № 76 214/2010 г., на IV г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК).

Съгласно практиката на ВКС в определение № 179/12.03.2012 г. по ч. гр. д. № 569/2011 г. на III г. о. местната подсъдност не е служебен въпрос и съдът е длъжен да се съобразява с пределите на самото възражение по чл. 119, ал. 4 ГПК и неговото основание - така, както е изтъкнато от ответника. Местната подсъдност на спора се определя по правилата на чл. 105 - чл. 117 ГПК.

Съгласно чл. 119, ал. 2 и ал. 3 ГПК съдът е задължен да следи служебно за спазване на подсъдността по местонахождение на недвижимия имот /чл. 109 ГПК/ и може да повдига служебно въпрос за местната подсъдност по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 ГПК до приключване на първото по делото заседание в първата инстанция. Във всички останали случаи спазването на предвидената в процесуалния закон местна подсъдност може да бъде контролирано от съда само при направено от ответника възражение за неподсъдност на спора. Възражението е обвързано с преклузивен срок, като с изключение на местната подсъдност по чл. 109 ГПК този срок съвпада със срока за отговор на исковата молба - чл. 119, ал. 3 ГПК. Преклузията на срока се отнася както до самото оспорване на избраната от ищеца местна подсъдност, така и до въвеждане на обстоятелствата и представяне на доказателствата, обуславящи разглеждане на спора от друг местно компетентен съд. Пропускането на срока за възражение по чл. 119, ал. 3 ГПК лишава ответника от правото да оспорва местната компетентност на сезирания от ищеца съд и стабилизира подсъдността като предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск. В случая за ответникът е настъпила преклузия за възражение за местна подсъдност на делото с оглед данните по делото, че получавайки първоначалната искова молба на 24.06.2024г., той не е депозирал отговор на същата. В този смисъл и Определение № 930 от 30.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 677/2010 г., II т. о., ТК и Определение № 60386 от 1.11.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1997/2021 г., II т. о., съгласно което дадената повторна възможност за отговор не може да включи правото на отвод за местна подсъдност.

По изложените съображения, съдът намира, че атакуваното определение следва да се отмени и делото да се върне на РС – Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия, като намира за ненужно да обсъжда основателността по същество на възражението за местна подсъдност, доколкото го счита за преклудирано.

Мотивиран от горното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като неправилно определение № 1067/31.05.2025г., постановено по гр.д. № 760/2024г. по описа на РС-Благоевград, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане от Софийски районен съд.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Благоевград за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5