Определение № 17596 от 18.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17596 гр. София, 18.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Велислава Ив. Илиева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно частно гражданско дело № 20261100508612 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274- 278 ГПК вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по повод подадени от „Кредирект“ ЕООД- гр. София /ответник по делото/- чрез адв. Х.М., и от И. В. В. /ищец по делото/- чрез адв. В.Б., частни жалби срещу Определение от з.з. на 27.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 74797/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 171 състав, с което са оставени без уважение молби на насрещните страни по чл.248 ГПК за изменение на постановеното на 13.03.2026 г. решение в частта му за разноските- чрез освобождаване на ответника от заплащането на разноски на ищеца и чрез присъждането на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер. Частните жалбоподатели молят да бъде постановена отмяна на определението по чл.248 ГПК в съответните обжалвани части като неправилно и незаконосъобразно.

Насрещните страни взаимно оспорват подадените по делото частни жалби.

Софийски градски съд, като взе предвид всички обстоятелства по делото, намира следното:

Частните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

С постановеното на 13.03.2026 г. по гр.д.№ 74797/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 171 състав, решение са уважени предявени от И. В. В. срещу „Кредирект” ЕООД искове, като на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД е прогласен за нищожен сключен между страните на 6.07.2023 г. договор за потребителски кредит и на основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца общо сумата 487.23 евро /включваща сумата 105.76 евро- възнаградителна лихва, и сумата 381.47 евро- неустойка за непредставено обезпечение/- недължимо платена по нищожния договор за кредит сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Кредирект” ЕООД е осъден да заплати на ищеца И. В. сумата 256.62 евроразноски по делото, а на основание чл.78, ал.4 ГПК ищецът И. В. е осъден да заплати на ответника „Кредирект“ ЕООД сумата 22.76 евро- разноски. Посочено е в мотивите на цитираното решение, че на ищеца В. следва да бъдат присъдени разноски за 1 платени държавна такса от 50 лева и такса за преписи- в размер на 1.90 лева, както и разноски за платено адвокатско възнаграждение, чийто размер е редуциран до сумата 501.91 лв., при уважаване на направеното от ответника възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. Съобразени са при определяне размера на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/22, Решение по съединени дела C-427/16 и C-428/16 и наличната към момента съдебна практика на ВКС /определение № 50015/ 16.02.2024 г. по т.д.№ 1908/ 2022 г. на ВКС, Първо ТО; определение № 343/ 15.02.2024 г. по т.д.№ 1990/ 2023 г. на ВКС, Второ ТО, и др./, като са взети предвид фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в т.ч. размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производството /приключило в рамките на едно съдебно заседание, без да са събирани значителни по обем доказателства/, защитаваният материален интерес, проявената от адвоката процесуална активност по делото.

Посочено е и че при съблюдаване практиката на СЕС в тежест на загубилата страна следва да бъдат възложени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение, поради което и разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца са определени на 450 лева. Предвид постановеното с определение от 2.02.2026 г. /влязло в сила/ частично прекратяване на производството по делото на основание чл.232 ГПК- в частта по предявените от И. В. срещу „Кредирект“ ЕООД осъдителни искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за разликата над сумата 206.85 лева до пълния претендиран размер от 238.01 лева и за разликата над сумата 746.09 лева до пълния претендиран размер от 824.54 лева, на ответника „Кредирект“ ЕООД са присъдени разноски по чл.78, ал.4 ГПК в размер на 44.52 лв., при определени на същия разноски за адвокатско възнаграждение от 450 лв., намалени при уважаване на заявеното от ищеца възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.

С обжалваното определение от 27.05.2026 г. са оставени без уважение молба на ищеца И. В. по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските- чрез присъждане на останалата част от претендираното от същия адвокатско възнаграждение- до размер на сумата 1 800 лева, и молба на ответника „Кредирект“ ЕООД по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските- чрез освобождаването му от отговорността да заплати на ищеца горепосочените разноски от 256.62 евро.

Това определение на СРС, по преценка на Софийски градски съд, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Правилна е преценката на първоинстанционния съд за размера на дължимите на насрещните страни разноски за адвокатско възнаграждение, определени на 450 лв. за всяка от страните, като е съобразена фактическата и правна сложност на спора и извършените от процесуалните им представители процесуална работа, при съблюдаване на възприетите в практиката на СЕС /Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, постановено по преюдициално запитване, задължително за всички съдилища/ и в практиката на ВКС разрешения, посочени погоре.

Релевантен за определяне минималния размер на дължимото на адвоката адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2 от Наредба №1/ 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е не броят на исковете, а сумарният материален интерес. При интерес до 1 000 лв., какъвто е настоящият случай /цената на уважения иск е 487.23 евро, равни на 952.94 лв./, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 400 лв.- съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата /в приложимата редакция/. В случая с решението от 13.03.2026 г. за адв.- пълномощника на ищеца е определено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., като са отчетени наличието и на уважен 2 обусловен иск по чл.26 ЗЗД, липсата на фактическа и правна сложност на спора и обема на извършената от адвоката процесуална работа, поради което и основание за присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца в по- голям от посочения от СРС размер в случая не е налице.

При тези съображения частната жалба на ищеца И. В. като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение по чл.248 ГПК в обжалваната от същия част следва съобразно чл.278, ал.4 вр. чл.271, ал.1, изр. последно ГПК да бъде потвърдено.

Неоснователна е и частната жалба на ответника „Кредирект“ ЕООД.

При съобразяване на релевантните за разпределяне на отговорността за разноски между страните, вкл. по реда на чл.248 ГПК, факти и обстоятелства въззивният съд намира, че ответникът не може да бъде освободен от отговорността да заплати на ищеца сторените по делото разноски- съобразно чл.78, ал.1 ГПК, предвид постигнатият от същия правен резултат, при който предявените от него искове по чл.26 ЗЗД и чл.55 ЗЗД са изцяло уважени с първоинстанционното решение. Както е посочено по- горе, отчетени са при определяне размера на дължимите на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение фактическата и правна сложност на спора и извършената от процесуалния му представител процесуална работа, като е уважено и направеното от ответника възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.

Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за осъществена от ищеца и процесуалния му представител злоупотреба с процесуални права, тъй като е обичайна практика предявяването на претенции, основани на твърдения за нищожност на различни договори, вкл. договори за потребителски кредит, и на настъпило в следствие на това неоснователно обогатяване на ответника, да се извършва с отделни искови молби, които да се разглеждат в отделни съдебни производства. За злоупотреба с процесуални права би могло да се говори, ако ищецът претендира отделни суми по един и същи договор, като предявява частични претенции с отделни искови молби, или предявява множество /повече от две/ искови претенции със сходен предмет срещу един и същи ответник, целейки да генерира и по- големи разноски за адвокатски възнаграждения, вкл. такива по чл.38 ЗАдв, но според посоченото в мотивите на цитираното първоинстанционно решение настоящият случай не е такъв.

При тези съображения частната жалба на ответника „Кредирект“ ЕООД като неоснователна също следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение по чл.248 ГПК в обжалваната от него част следва също да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 27.05.2026 г., постановено по гр.д. № 74797/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 171 състав, с което са оставени без уважение молби на И. В. В. /ищец/ и „Кредирект“ ЕООД /ответник/ по чл.248 ГПК за изменение на постановеното на 13.03.2026 г. решение в частта за разноските.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4