Решение № 1076 от 02.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1076 гр. Пловдив, 02.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20255300501511 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ОД на МВР - **** против решение № 1841/17.04.2025г. по гр.д.№ 727/2025г. на ПдРС, XIX гр.с., с което ОД на МВРгр. **** е осъдена да заплати на въззиваемия Н. А. Я. сумата от 3186,11 лева възнаграждение за положен нощен труд, изчислено при приложението на коефициент от 1,143 пункта, както и сумата от 486,14 лева- мораторна лихва. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се твърди, че то е постановено при неправилно приложение на материалния закон. По- конкретно се сочи, че е приложен чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работна заплата, която съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.3.2023 г. била неприложима спрямо държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.1 от ЗМВР. В тълкувателното решение изрично било посочено, че ЗМВР не съдържа празнота относно продължителността на работното време на служителите на МВР. Също така според ВКС полаганият от служителите на МВР труд не бил сходен с този, полаган от работниците, по отношение на които е приложим КТ.

Погрешно първоинстанционният съд се е позовал на определението от 29.7.2024 г. по дело С 435/2023 г. на Съда на ЕС като го тълкувал превратно, в смисъл, че неприлагането на предвидените в КТ разпоредби относно извънредния труд дискриминирало служителите на МВР. Твърди се, че между посоченото определение и решението по дело С-262/2020г. на Съда на ЕС и цитираното тълкувателно решение не е налице никакво противоречие и същите по никакъв начин не обосновавали наличието на дискриминационно отношение спрямо служителите на МВР при приложение единствено на ЗМВР, но не и на КТ. Не били налице визираните от Съда на ЕС критерии за наличието на неравно третиране, а именно наличие на две групи работници, които изпълняват сходни или идентични задачи и липса на обективни и разумни критерии, който да обоснове, защо се налага различно третиране.

Изложени са доводи в подкрепа на това, че ЗМВР не нарушава Европейското законодателство и не предпоставя дискриминационно третиране на служителите на МВР.

1

Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.

От въззиваемия Н. А. Я. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изложени са доводи в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.

ПОС, XIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

По гр.д.№ 727/2025г. на ПдРС, XIX гр.с. са предявени обективно съединени искове по чл. 178, ал. 1, т. 3, чл. 187, ал.3, ал. 5, т. 2, ал. 7 от ЗМВР и член 86 ЗЗД от Н. А. Я. против ОД на МВР- гр. **** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3186,11 левавъзнаграждение за положен нощен труд, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба- 15.01.2025 г. до окончателно изплащане, както и сумата от 1184,32 лева лихва за забавено плащане за периода от 14.01.2022г. до 14.01.2025г. В исковата молба се твърди, че от 22.06.2021 г. ищецът работи като ***** в група „*****”, Сектор „*****" към ***** РУ на МВР- гр. **** при условията на ненормиран работен ден. През периода от 14.01.2022 г. до 14.01.2025 г. той работил на смени по следния график: дневна смяна от 07.00 часа до 19.00 часа и нощна смяна от 19.00 часа до 07.00 часа на следващия ден, всяка с продължителност от 12 часа. При всяка нощна смяна бил положил 8 часа нощен труд- от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден. Въведено било сумирано отчитане на работното време. Полагал се извънреден труд, който се отчитал на тримесечен период. През процесния период, включващ 12 тримесечия, не бил отчетен правилно положения нощен труд и не е заплатен изцяло. Твърди се, че ищецът бил положил 1933 часа нощен труд.

Същия при приравняване на дневен труд с коефициент 1, 143 възлизал на 2209,4 часа, за които следвало да му бъде изплатено допълнително възнаграждение в размер от 3578 лева.

Същото не било изплатено на ищеца.

С подадения от ОД на МВР- гр. **** отговор на исковата молба исковете са оспорени като неоснователни. Не се оспорва, че ищецът работи на смени и полага 8 часа нощен труд.

Оспорва се приложимостта на горепосочения коефициент при приравняване на нощния труд на дневен. Твърди се, че нощният труд се възмездява чрез изплащане на допълнително възнаграждение.

Безспорно е, а и от приетото по делото на ПдРС удостоверение от Сектор „Човешки ресурси“ при ОД на МВР- гр. **** се установява, че от 22.06.2021г. въззиваемият Н. Я. работи по служебно правоотношение на длъжността ***** в група „*****”, Сектор „*****" к ъ м ***** РУ на МВР- гр. ****. От приетото по същото дело заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице Б. В., се установява също така, че през процесния период 14.01.2022г.- 14.01.2025г. въззиваемият е положил 1739 часа нощен труд, който при приложението на коефициента от 1,143 пункта / 8 : 7/ по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се равнява на 1987,90 часа дневен труд.

От заключението се установява също така, че посоченият коефициент не е приложен и възнаграждението за разликата от 248,90 часа не е изплатено на Н. Я..

Спорът по делото се свежда до това, дали е приложим коефициентът по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата или в отношенията между страните е приложим единствено специалният Закон за министерство на вътрешните работи и в частност разпоредбата на чл.187, ал.4, вр. ал.1 от същия закон, съгласно която полаганият от служителите на МВР нощен труд се приравнява на дневен труд при коефициент 1 / съгласно ал.1 на чл.187, нормалната продължителност и на дневния и на нощния труд е осем часа, а съгласно ал.4, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта/. Директен отговор на този въпрос е даден в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГК, в което се приема, че „При отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на 2 издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“. В мотивите към това тълкувателно решение е записано следното: „Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР, законодателя е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми - допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по- голям основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1 ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187, ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по- благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2 КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.“ В т.40 от Определение на Съда на Европейския съюз (шести състав) от 29 юли 2024 година по дело C-435/23 е записано следното: „Освен това принципът за съответстващо тълкуване изисква националните юрисдикции да използват всички свои правомощия, като вземат предвид цялото вътрешно право и като приложат признатите от последното методи за тълкуване, за да гарантират пълната ефективност на съответната директива и да стигнат до разрешение, което съответства на преследваната от нея цел. Изискването за такова съответстващо тълкуване включва по-специално задължение за националните юрисдикции при необходимост да изменят постоянната съдебна практика, ако тя се основава на тълкуване на националното право, което е несъвместимо с целите на директива. Следователно националната юрисдикция не би имала основание да приеме, че е изправена пред невъзможност да тълкува национална разпоредба в съответствие с правото на Съюза единствено поради факта че тази разпоредба трайно е тълкувана в несъвместим с това право смисъл“. Съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В този смисъл тълкувателните решения имат силата на закон. От друга страна обаче в чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България е предвидено, че международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Следователно националните закони и приетите от ВКС и ВАС решения по тълкуването им са задължителни за съда само ако категорично не са в съответствие с клаузи по ратифицирани по конституционен ред международни договори.

Цитирания текст в т.40 от Определение на Съда на Европейския съюз (шести състав) от 29 юли 2024 година по дело C-435/23 се отнася до втория въпрос по отправеното преюдициално запитване. По отношение на първия въпрос в т.31 е записано следното:“ С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по ***** и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, без обаче тази разлика да е обоснована от допустима от закона цел“. По този въпрос определението изцяло препраща към Решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 24 февруари 2022 година по дело C-262/20 и Решение на Съда на Европейския съюз (шести състав) от 4 май 2023 година по съединени дела C-529/21—C-536/21 и C-732/21—C738/21. Съгласно първото решение, „Член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на 3 организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като ***** и ***** е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд;

Членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за ***** и *****, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел“. Член 8 от Директива 2003/88/ЕО гласи следното: „Държавите- членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че: а) нормалната продължителност на работното време на работниците, които полагат нощен труд, не надвишават средно осем часа за всеки 24-часов период; б) работниците, които полагат нощен труд, и чиято работа е свързана с особени рискове или физическо или умствено натоварване, не работят повече от осем часа за всеки период от 24 часа, през който полагат нощен труд. Текстът на чл.12 е следния: „Държавитечленки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени се ползват с подходяща за естеството на работата им защита на безопасността и здравето“. В чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз е предвидено равенство на всички хора пред закона и както и правото на всеки работник на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му, както и право на ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск. Тези права очевидно не са нарушени по причина на това, че за служителите на МВР нормалната продължителност на нощния труд е равна на тази на дневния труд и е 8 часа, а не 7 часа, колкото е за работниците от частния сектор. Това изрично е посочено в първото изречение от диспозитива на решението по дело C-262/20, като в абсолютно същия смисъл е и т.2 от Решение на Съда на Европейския съюз (шести състав) от 4 май 2023 година по съединени дела C-529/21—C-536/21 и C-732/21- C-738/21. В т.1 от последното решение се приема, че „ Директива 2003/88 се прилага дотолкова към работниците от публичния сектор като *****, които се приемат за работници, полагащи нощен труд, доколкото тези работници извършват дейностите си при обичайни условия“.