Определение № 3841 от 14.10.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3841 гр. Варна, 14.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100502187 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивни жалби на П. Д. Л. и В. Т. Л. срещу Решение № 260012 от 01.07.2022г. постановено по гр.д. № 1516/2019г. по описа на ПРС, III-ти състав, с което: на основание чл. 44 вр. чл. 26, ал. 2, пр. III от ЗЗД по иска на С. Д. С. с ЕГН ********** срещу П. Д. Л. с ЕГН ********** е прогласена нищожността на упълномощителна сделка, обективирана в Пълномощно, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя под № 3770/29.05.2012г. и за удостоверяване на съдържанието под № 3771/29.05.2012г. на помощник нотариус по заместване – Атанаска Т.а при Нотариус Огнян Шарабански, рег. № 147, с което Дойчо С. Атанасов с ЕГН **********, б.ж. на гр. Варна, п. на 17.06.2012г. е упълномощил ответницата да продаде/дари или замени недвжими имоти IX-75, кв. 3 с площ от 1050 кв.м., ведно с построения в него навес /стопанска постройка/ по плана на с. Неофит Рилски, общ. Ветрино, обл. Варна и 2390 кв.м. от парцел VII-74, 75, в кв.

3 по плана на същото село, като договаря цена и условия, каквито намери за добре и на купувач/и/дарени и заменители по нейна преценка, както и да получи продажната цена, поради неспазена форма – порок на нотариалното удостоверяване, доколкото не е посочено мястото на нотариалното действие, на основание чл. 590, ал. 1 вр. чл. 580, т. 1 вр. чл. 576 от ГПК и на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД по иск на С. Д. С. с ЕГН ********** срещу П. Д.

Л. с ЕГН ********** и В. Т. Л. с ЕГН ********** е обявен за недействителен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 41/2012г. на Нотариус Зоя Аврамова, сключен на 29.05.2012г., с който Дойчо С. Атанасов, чрез пълномощника си П. Л. прехвърлил на П. Л. недвижими имоти, както следва: дворно място, представляващо имот 1

№ VII 74, 75, VIII 75, IX 75 в кв. 3 по РП на с. Неофит Рилски, одобрен със Заповед № 3223/01.08.1969г., което е част от ПИ с пл. № 75, с площ от 3039 кв.м. и при граници: улица, ПИ пл. №№ 73 и 74, включващ УПИ VII 74, 75 в кв. 3 по плана на селото, с площ от 417 кв.м. и при граници: ПИ 74, улица, УПИ VIII 75; УПИ VIII 75 в кв. 3 по плана на селото с площ от 859 кв.м. и при граници: УПИ VII 74, 75, улица и УПИ IX 75 и УПИ IX 75 в кв. 3 по плана на селото, с площ 992 кв.м. и при граници УПИ VIII 75, улица и улица, ведно с жилищна сграда, с площ от 43 кв.м., изградена в парцел IX 75, в кв. 3 по плана на селото, както и второстепенна постройка с площ от 15 кв.м. и навес с оградни стени с площ от 82 кв.м., до размера на наследствената част на ищеца, а именно ½ ид.ч. от описаните имоти, като сключена от лице без представителна власт.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост, а евентуално за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Недопустимостта на решението е обоснована с твърдения, че между страните е налице висящ спор за делба на общите имоти, по който преюдициално съдът се произнася по въпроса за действителността на процесната прехвърлителна сделка и пълномощно, поради което произнасянето по нарочно предявените искове с обжалваното решение е недопустимо. Отправили искане в този смисъл решението да се обезсили на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК. По неправилността на решението е посочено, че съдът неправилно е приел, че е налице порок във формата по отношение на пълномощното, който да е от такъв характер, че да води до нищожност на упълномощителната сделка. Разпоредбата на чл. 576 от ГПК е специална спрямо тази на чл.

26 от ЗЗД и препраща към правилата за място и време на нотариалните удостоверявания /чл.

573, ал. 1 от ГПК/, която пък от своя страна бланкетно препраща към чл. 570, ал. 2 от ГПК.

Чл. 580, т. 1 от ГПК визирайки изискването нотариалните актове да съдържат годината, месеца и деня на издаването им, допълва, че когато е необходимо следва да се посочат и часа и мястото на издаването им. Правната логика налага извода, че мястото на извършване на нотариалното действие на частния документ би било от значение, единствено когато това място е обвързано с местната компетентност на нотариуса. Само тогава това би било необходимо и подобна необходимост би рефлектирала върху валидността на документа. А за упълномощителната сделка не важат правилата за местна компетентност на нотариуса. В конкретния случай мястото на заверка на пълномощното не произвежда правни последици от такъв характер, поради което липсата му в пълномощното не може да обуслови неспазена форма и да води до нищожност на удостоверяването на това основание. Ето защо упълномощителната сделка не страда от сочения порок, съответно не е порочна и последващата сделка. От друга страна неправилни са изводите на ПРС, че имотът по НА № 38/2001г. е представлявал СИО между Дойчо С. и съпругата му Елка Атанасова, съответно, че след смъртта на съпругата му Дойчо С. се легитимира като собственик на 4/6 ид.ч., а всяка от страните по делото – на по 1/6 ид.ч. Неправилно е и виждането на съда, че нотариусът е трябвало да отбележи, че упълномощителят е запознат със съдържанието на акта. Правната същност на нотариалната заверка по естеството си включва нотариусът да се 2 убеди, че упълномощителят разбира какво подписва и тогава да удостовери подписа и съдържанието на едностранната сделка. Юридическият акт – нотариално удостоверяване е безспорно доказателство, че упълномощителят е запознат със съдържанието и в този смисъл подобно изрично отбелязване е ненужно и лишено от смисъл. Отправили искане в тази връзка за обезсилване, респ. отмяна на решението и за постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят с извод за неоснователност.

В отговор на жалбата на С. Д. С. оспорва развитите в нея доводи, като изложил други, с които обосновал допустимост, правилност и законосъобразност на решението. Поддържа, че съгласно чл. 590, ал. 1, изр. 2 от ГПК при удостоверяване на подпис върху частен документ се прилага чл. 580 от ГПК за издаване на НА, чието съдържание съгласно чл. 580, т. 1 от ГПК следва да включва годината, месеца, деня, а когато е необходимо – и часа и мястото на издаването. Има се предвид, както съответното населено място, така и точния адрес, където е извършено действието. Тази потребност е изтъкната като необходима не при удостоверяване, извършено след лично явяване на лицето в нотариалната кантора по общото правило на чл. 578, ал. 4 от ГПК, а при неговото изключение, визирано в чл. 573, ал.

3 от ГПК, когато уважителни причини препятстват явяването на лицето или налагат незабавното извършване на нотариалното действие. Това се изисква с оглед проверка доколко нотариалното действие е извършено в съдебния район на нотариуса /чл. 573, ал. 1 от ГПК/ и доколко нотариусът е имал право да извършва действието /чл. 576 от ГПК/, като неспазването му влече нищожност на съответното действие. В случая процесното нотариално удостоверяване е осъществено извън нотариалната кантора, без посочване на населеното място и точен адрес, където е осъществено. Основанията за нищожност на нотариалните действия са изрично уредени в чл. 576 от ГПК. Посочването на мястото на нотариалното действие се изисква, когато е необходимо, а то е необходимо в случаите по чл.

573, ал. 3 от ГПК. Нарушението на чл. 573, ал. 1 от ГПК несъмнено влече нищожност, за която основанието е чл. 576 вр. чл. 573, ал. 1 и чл. 589, ал. 2 от ГПК и чл. 83 от ЗННД. В процесното пълномощно, с което Дойчо Атанасов е упълномощил ответницата се съдържа забележка „Удостоверяването е извършено извън кантората“ на място, което не е посочено, което е основание за нищожност на извършеното нотариално удостоверяване. В евентуалност се твърди, че упълномощителна сделка е оспорена и поради противоречие на закона – чл. 579, ал. 2 от ГПК, поради неположен отпечатък от десен палец на упълномощителя, с недъгавост /слепота/. Когато се касае за слепота като вид увреждане е необходимо документът да бъде преподписан от двама свидетели /ТР № 71/10.07.1970г. по гр.д. № 56/1970г. на ОСГК на ВС/. В случая преподписване не е налице поради което упълномощаването е нищожно и на това основание. По тези и други подробни съображения отправя искане обжалваното решение да се потвърди.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивните жалби са допустими. Депозирани са от активно легитимирани страни по делото, 3 имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.11.2022г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални отношения по между им.

При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4