Решение № 517 от 22.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. Пловдив, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина П. Бешкова при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело № 20225300900484 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от Н. Т. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, представляван по пълномощие от адв. А.

Д., с която са предявени евентуално съединени искове: главен иск с правна квалификация по чл. 432 КЗ против Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК 040451865, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 18, за заплащане на обезщетение по застраховка гражданска отговорност за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени на ищеца в резултат на настъпило на 30.10.2018 г. ПТП по вина на водача на застрахования автомобил „Фолксваген Транспортер Т“ с рег. № ***, и евентуален иск – с правна квалификация по чл. 49 ЗЗД против Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно пътно управление – Пазарджик с адрес гр. Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 20, представлявано от директора инж. М.Ш..

Твърди се, че на 30.10.2018 г. на път II – 37 от гр. Панагюрище към гр.

Пловдив, ищецът, като пътник в пътнически микробус „Фолксваген Транспортер Т“ с рег. № *** , управляван от Д. С. Н. с ЕГН **********, претърпял ПТП, настъпило на един от завоите между гр. Панагюрище и село Бъта, около км. 88 – 566. При преминаване през пътен участък с разлято гориво или масло микробусът поднесъл и се насочил към края на пътното платно. Водачът не успял да овладее управлението на автомобила и се преобърнал по таван в крайпътната канавка, след което застанал на колела.

1

Четирима от пътниците, т.ч. и ищецът като пътник на предна дясна седалка, били ранени.

След инцидента ищецът постъпил по спешност в МБАЛ „Унихоспитал“ гр. Панагюрище. След извършен преглед и рентгенографии били установени многофрагментна фрактура на ключицата, счупени ребра, множество охлузвания и кръвонасядания по цялото тяло. Пострадалият бил настанен за болнично лечение в отделение по ортопедия и травматология за периода от 30.10.2018 г. до 02.11.2018 г. На 31.10.2018 г. била извършена оперативна интервенция под обща анестезия, изразяваща се в евакуация на фрактурен хематом и репозиция на фрагментите, които били фиксирани с реконструктивна плака с девет отвора и винтове. Била назначена медикаментозна терапия. При изписването на ищеца от болничното заведение му били дадени препоръки за продължаване на лечението в домашно – амбулаторни условия при спазване на постелен режим поради травмата на ребрата, както и за това да пази лявата си ръка, която била обездвижена.

Четиринадесет дни след операцията пострадалият постъпил в болничното заведение за премахване на конците, а четири месеца по – късно за отстраняване на имплантираните планки. Повече от пет месеца Г. бил в болничен и не можел да изпълнява нито личните, нито служебните си ангажименти. Травмите причинили на ищеца множество болки и страдания, интензивни негативни преживявания. Дълго време не можел да се обслужва сам, имал постоянна нужда от помощ за удовлетворяване на елементарни, ежедневни и битови потребности. Денонощно до него била съпругата му, на която се наложило да ползва неплатен отпуск, за да му помага. Ищецът започнал да страда от безсъние, често се будел от кошмарни сънища, сменял настроението си, като ставал раздразнителен, агресивен или тъжен без конкретна причина, не желаел да излиза, трудно се концентрирал, страдал от натрапчиви спомени, свързани с инцидента. Страхува се, че няма да успее скоро да се възстанови и да се завърне към предишния си начин на живот, че поради дългия период на нетрудоспособност би могъл да остане без работа, както и че най – вероятно няма да изпълнява пълноценно работните си задължения, които са свързани с целодневно физическо натоварване във връзка с изпълняваната от него длъжност на машинист на тежка техника във „Водострой Пловдив“ АД. Към настоящия момент ищецът продължава да изпитва болезненост и дискомфорт в областта на травмите, особено при по – тежко натоварване в горната част на тялото и при смяна на времето, както и ограничен обем на движенията.

За произшествието било образувано ДП № 343/2018 г. и пр.пр. № 1036/2018 г. по описа на РП – Панагюрище, което било прекратено поради липса на извършено престъпление с постановление от 15.11.2019 г., в което се сочи, че било прието, че водачът на увреждащия автомобил е извършил административно нарушение по смисъла на ЗДвП.

За управлявания от виновния водач пътнически микробус имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗК 2

„Уника“ АД, действаща към момента на ПТП. Поради това ищецът отправил претенция към него, заведена с входящ номер от 04.07.2019 г., но застрахователят, позовавайки се на чл. 108, ал. 3 от КЗ, отказал да изплати обезщетение.

Това пораждало правен интерес за ищеца да предяви настоящия иск, с който моли ЗК „Уника“ АД да бъде осъдено да му заплати сумата от 65 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на гореописаното ПТП, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на инцидента 30.10.2018 г. до окончателно изплащане.

При условията на евентуалност, в случай, че се установи, че водачът на застрахования автомобил не е виновен за произшествието, моли да бъде ангажирана отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно пътно управление – гр. Пазарджик, която поради неизпълнение на задълженията си по чл. 29 и чл. 30 от Закона за пътищата да поддържа републиканските пътища съобразно транспортното им предназначение, изискванията на движението и опазване на околната среда, е допринесла за настъпване на произшествието. Претендира разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение, определено съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Ответникът ЗК „Уника“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за превозното средство, в което е пътувал ищецът, действаща към датата на произшествието. Оспорва да е налице противоправно поведение на водача на микробуса, като поддържа, че в случая се касае за случайно събитие, което не е било възможно да бъде предотвратено от него с подходяща маневра, поради внезапен разлив на гориво – смазочни материали на пътното платно, довели до намаляване на сцеплението на гумите, поради което и автомобилът се плъзнал странично, напуснал пътното платно и се преобърнал. Оспорва описаните в исковата молба вреди, както и причинно - следствената им връзка с произшествието.

Оспорва твърдените болки и страдания, като възразява за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Евентуално, възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който пътувал без поставен предпазен колан. Оспорва да е изпаднал в забава за изплащане на обезщетение, като в тази връзка изтъква, че претенцията за лихва с начален момент от датата на ПТП не е съобразена с разпоредбите на чл. 497 и чл. 496 от КЗ. Моли да му бъдат присъдени разноски.

В законовия срок е депозиран отговор и от Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно пътно управление – гр. Пазарджик, която оспорва исковете по основание и по размер. Поддържа становище, че причина за произшествието е поведението на водача, който е управлявал автомобила с несъобразена с пътната обстановка и метеорологичните условия скорост.

3

Излага, че процесното ПТП е станало на републикански път II – 37, км.

87+546 и км. 87+500, където пътят е планински с поредица опасни завои, сигнализирани със съответни пътни знаци, поради което изисквал повишено внимание. Счита, че разливът на гориво – смазочни материали, е настъпил от предходно движещ се неизвестен автомобил и не е налице неизпълнение на задълженията му по чл. 30 от ЗП за поддръжка на пътя и отстраняване на неизправности. Сочи, че поддръжката на конкретния републикански път, на който е настъпило ПТП, е възложена на ДЗЗД „Пътно поддържане област Пазарджик и област Пловдив“ с договор за обществена поръчка, в сила от 17.10.2015 г., съгласно който на последното за възложени дейностите по ремонт и поддържане на републиканската пътна мрежа на територията на Южен централен район, в която попада процесният участък. В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан от страна на пострадалия. В случай че същият е получил обезщетение от своя работодател и/или застраховател по застраховка „Трудова злополука“, моли претендираното от него обезщетение да бъде намалено. Претендира разноски.

Ищецът е подал допълнителна искова молба в срока за това, с която оспорва възраженията на ответниците.

Ответникът ЗК „Уника“ АД поддържа направените възражения в подадения отговор на допълнителна искова молба.

Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ - Областно пътно управление – гр. Пазарджик, не е подал отговор на постъпилата допълнителна искова молба.

Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие следното:

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ вр. чл. 496 КЗ вр. чл. 380 КЗ допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл.

380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

В конкретния случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран, но по застрахователната претенция не е изплатено обезщетение. При това положение процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищеца резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ допустим.

Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по 4 застраховка „ГО“.

Следователно предмет на установяване в настоящия процес са следните материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.

Доказателствената тежест в процеса е разпределена по следния начин:

Ищецът следва да установи настъпването на вреди от соченото в исковата молба естество, които са пряка причинно – следствена връзка с описаното в исковата молба застрахователно събитие. Следва да докаже, че последното е настъпило по посочения в исковата молба механизъм и е резултат от виновно и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, както и твърденията за описаното здравословно състояние, продължителността и начина на протичане на оздравителния процес, продължителността и интензитета на болките, страданията и неудобствата. В тежест на ответниците е да докажат наведените от тях правоизключващи възражения за позитивни факти, в т.ч. възражението им за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

В случая изрично като безспорни и ненуждаещи се от доказване са признати фактите, че на 30.10.2018 г. е настъпило ПТП на път II – 37, който е част от републиканската пътна мрежа, както и че към датата на произшествието е действала валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на посочения в исковата молба автомобил, като спорен е само механизмът за настъпване на инцидента и по – конкретно материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина.

Няма спор между страните, че по случая е било образувано ДП, прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, като в прекратителното постановление е прието, че с действията си водачът е извършил административно нарушение по смисъла на ЗДвП.