Решение № 236 от 18.08.2026, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Административно наказателно дело 1635/2025
- Вид
- Решение № 236
- Подписан
- 18.08.2026
- В сила
- 08.09.2026
- Състав
- НЕВЕНА ИЛАРИОНОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.36,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д,ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.183,ал.4,т.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.6,т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.93,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.98,ал.1,т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.99,ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 236 гр. К, 18.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА при участието на секретаря АНА Н. ЦАНОВА като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА Административно наказателно дело № 20255510201635 по описа за 2025 година за да се произнесе,взе предвид:
Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0284-002034 от 29.08.2025г.на И.Д.Г-Началник РУ в ОДМВР Стара Загора,РУ К.
Жалбоподателят,недоволен от наложеното му наказание,моли съда да го отмени.
Въззиваемата страна,редовно призована за съдебното заседание,не се явява и не се представлява.
От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява основателна.
Административно-наказващият орган е приел за установено,че на 31.07.2025г.в 10,55 ч.в град К,на булевард „*************,в посока югсевер,жалбоподателят е паркирал собствения си лек автомобил Опел Зафира с регистрационен номер *******,като: 1.Не съобразявал поведението си с пътен знак В27. 2. Водачът паркирал горепосоченото МПС в зоната на кръстовището с улица „И.В“.
Административнонаказващият орган приел,че с това си деяние жалбоподателят спрял за престой и паркиране на по-малко от 5 метра от 1 кръстовище или на него,с което виновно е нарушил чл.98,ал.1,т.6 от ЗДвП,поради което и на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183,ал.4,т.8 от ЗДвП АНО наложил на жалбоподателя Д. А. С. административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева.
АУАН Серия GA № 3484316 от 31.07.2025г.е бил съставен освен за нарушението на чл.98,ал.1,т.6 от ЗДвП,и за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП /не съобразява поведението си с пътен знак В27 или В28 от ЗДвП/,но АНО,след като е разгледал подадено от жалбоподателя С. писмено възражение против съставения му АУАН,е приел възражението за частично основателно и с Мотивирана Резолюция № 25-0284-М000205 от 29.08.2025г.е прекратил административнонаказателното производство за нарушението на чл.6,т.1 от ЗДвП,посочено като точка 1 в АУАН, като е приел, че това нарушение не може да се вмени във вина на жалбоподателя; и е издал наказателно постановление за нарушението на чл.98,ал.1,т.6 от ЗДвП като само за това нарушение е наложил административно наказание.
От показанията на актосъставителя Р. Е. Т. в с.з. и от приложените писмени доказателства- докладна записка, Писмо № УРИ28400032024/27.08.2025г на Началника на РУ К, възражение от Д. А. С. , 5 броя фотоснимки, сведение от П.С.Ф, сведение от Р. Е. Т.,справка, Мотивирана Резолюция от
29.08.2025г.,се установява,че на
31.07.2025г.в
10,55ч.актосъставителят Р. Е. Т. и колегата му П.С.Ф при обход при изпълнение на ППД установили паркиран автомобил до № 4 на бул.“Р.Д.“ в гр.К.Приближили се до лекия автомобил Опел Зафира с рег.№ ******* и установили,че в него-на шофьорското място се намира водачът-жалбоподателя Д. А. С..Информирали го,че е паркирал в зоната на кръстовището.Той им заявил,че му е станало лошо и затова е спрял там.Попитали жалбоподателя дали има нужда от спешна медицинска помощ и той им заявил,че няма нужда от такава.Полицейските служители обяснили на жалбоподателя,че ще му бъде съставен АУАН.При влизането им в служебния полицейски автомобил жалбоподателят С. рязко станал,излязъл енергично от автомобила си и започнал да ги снима с телефона си.Полицейските служители приели,че жалбоподателят е паркирал,а не престоявал,позовавайки се на разпоредбата на чл.93,ал.1 от ЗДвП,тъй като не се видяло жалбоподателят да слиза от автомобила или да извършва някаква товаро-разтоварна дейност,бил на шофьорското място, автомобилът бил в покой,двигателят не бил включен.Също така полицейските служители не приели за достоверно твърдението на жалбоподателя,че е спрял на това място,защото му е прилошало,тъй като той постоянно паркирал там и всеки път при отиването на полицейски патрул твърдял,че е спрял там,защото му е прилошало; освен това поведението му не съответствало на твърдението му,че му е прилошалослязъл енергично от автомобила,жестикулирал,обаждал се и говорил по телефона,снимал с телефона си.
Съдът приема горните факти за обективно и добросъвестно установени от полицейските служители.Показанията им кореспондират 2 помежду си и отразяват техните възприятия на ситуацията.
Жалбоподателят е представил към жалбата си против наказателното постановление Амбулаторен лист,издаден на датата на нарушението31.07.2025г.,в 13,44 ч.,от който е видно,че около три часа след процесния час на извършване на нарушението,отразен в НП,жалбоподателят е бил прегледан от личния си лекар и действително е имал оплаквания,поради което са му били изписани лекарства и е бил изпратен за контролен преглед при кардиолог,но няма как със сигурност да се твърди дали извършването на административното нарушение е в причинно-следствена връзка с моментно влошено здравословно състояние на жалбоподателя.
Извън посоченото по-горе като установено като фактология по делото,съдът няма как да се произнесе по правната страна на случая,тъй като намира,че при съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати редица съществени нарушения на административнопроизводствените правила,които са довели до липса на ясно очертан и точно посочен предмет на обвинението.В тази връзка съдът споделя наведените доводи от пълномощника на жалбоподателя С.-адв.Н. Т. в представеното от нея писмено становище.
На първо място-както в АУАН,така и в НП не е посочено точното място на извършване на нарушението.Посочено е,че жалбоподателят е паркирал автомобила в посока юг-север на булевард „*************, в зоната на кръстовището с улица „И.В“.Не е посочено обаче какъв е видът на кръстовището,а в писменото си възражение жалбоподателят е твърдял,че това е Т-образно кръстовище.Противоречиво е изложеното от АНО и не може да се разбере какво точно е приел-дали жалбоподателят е паркирал вътре в самото кръстовище или пък на някакво разстояние от него по-малко от 5 метра,и ако е тази хипотеза-как е било определено,че разстоянието е по-малко от 5 метра.Освен това по делото се установи-както от писмените доказателства,така и от показанията на актосъставителя,че жалбоподателят е спрял на обозначено за спиране място-платен абонамент.Макар и това паркомясто с платен абонамент да не е било платено от жалбоподателя,а да е било на друго лице,се получава колизия с това,че разрешено по принцип място за паркиране-платено паркомясто,се намира на Т-образно кръстовище,което пък е място,забранено за паркиране и престой.Така не става ясно какво точно нарушение е извършил жалбоподателят.АНО се е опитал да отстрани това противоречие като частично е прекратил административнонаказателното производство относно първото,вписано в
АУАН нарушение-че жалбоподателят не съобразява поведението си с пътен знак В27,но това не може да санира недостатъците в АУАН и в НП и да компенсира дефицита на обстоятелствените части както на АУАН,така и на НП,тъй като както от АУАН,така и от НП не става ясно какво точно регламентира този знак В27 на мястото на нарушението.Непосочването конкретно каква точно забрана е въвел на мястото на нарушението поставения знак В27-дали забрана за престой и паркиране на място с платен абонамент,или забрана за престой и 3 паркиране в зоната на кръстовище,води до неясен предмет на обвинението,а оттам-и до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя,тъй като защитата винаги е функция на ясно и точно обвинение.Освен това следва да се има предвид,че частичното прекратяване на административнонаказателното производство не е поради отмяна на фактологията,а единствено по правни съображения-че тъй като на мястото няма пътна маркировка и надпис съгласно чл.99,ал.2от ЗДвП,нарушението несъобразяване на поведението си с пътен знак В27 не може да се вмени във вина на жалбоподателя.В наказателното постановление,независимо от това,че в санкционната му част жалбоподателят е наказан само за едно административно нарушение,в обстоятелствената му част отново е вписано,че жалбоподателят не съобразява поведението си с пътен знак В27,което внася вътрешно противоречие в изложеното в наказателното постановление и отново поставя въпроса какво точно нарушение се твърди,че е извършил жалбоподателят предвид това,че пътният знак В27 е забранителен,но общ-той указва,че са забранени престоят и паркирането в пътен участък,който пътен участък обаче трябва да е обозначен.
Предвид изложеното съдът намира,че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно-издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.
При този изход на делото,и тъй като жалбоподателят чрез пълномощника си е направил изрично искане да му се присъдят направените по делото разноски,съдът на основание чл.63д,ал.1 от ЗАНН следва да се произнесе по въпроса за разноските. В случая-видно от представените адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие,на жалбоподателя е оказана безплатна правна помощ от адвокат като в договора е посочено,че той се сключва при условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА.Предвид горното,следва да се приложи разпоредбата на чл. 38, ал.2,във вр.с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата,поради което и на основание чл.38,ал.2,във вр.с чл.38,ал.1,т.2,във вр.с чл.36,ал.2 от ЗА,във вр.с чл.18,ал.2,във вр.с чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатската работа,въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на пълномощника на жалбоподателя-адв.Н. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро,което представлява превалутираната стойност на предвидения в чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата размер на възнаграждението-400 лева.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0284-002034 от 29.08.2025г.на И.Д.Г-Началник РУ в ОДМВР Стара Загора,РУ К,с което на Д.
4
А. С. от гр.К,ул.“*************,с ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева /25,56 евро/.
ОСЪЖДА ОД МВР Стара Загора да заплати на пълномощника на жалбоподателя-адв.Н. Т. от АК Стара Загора,с адрес на кантората гр.К,бул.“*************,адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро на осн.чл.38,ал.2 от Закона за Адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К: _______________________
5