Определение № 805 от 15.08.2025, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 638/2025
- Вид
- Определение № 805
- Подписан
- 15.08.2025
- В сила
- 15.08.2025
- Състав
- МИЛЕНА ДИМИТРОВА ДЕЧЕВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ, ВАСИЛ ГЕОРГИЕВ ЧАМБОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 14 · Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственостТекст от значение за ЕИП.
- чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 805 гр. ХАСКОВО, 15.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:
ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500638 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК
ОбжалвА.я акт
С определение 1 333/09.VI.2025 г. постановено по гражданско дело №2526/2025 г. Районен съд-Хасково оставя без уважение молбата на "Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК: 202393458 с правно основА.е чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №279/16.IV.2025 г. в частта за разноските.
Обстоятелства по обжалването
Недоволни от постановеното определение са останали от „Вивус.БГ“ЕООД, гр.*** и искат отмяната му като неправилно. Адвокатското възнаграждение определено на пълномощника на ищеца по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата е следвало да бъде намалено и да бъде определено в справедлив и пропорционален размер. Позовава се и на практика на СЕС отнасяща се до определянето на размера на адвокатските възнаграждения.
Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното определение като намали размера на присъдения с решението адвокатски хонорар в унисон 1 със задължителната по смисъла на чл.633 ГПК практика на СЕС- Решение по дело С-438/22. Моли съда да определи справедлив и пропорционален размер за адвокатско възнаграждение предвид положените минимални юридически и практически усилия от страна на процесуалния представител на ищеца съобразно ниската правна и фактическа сложност на спора, наличието на трайна безпротиворечива съдебна практика по спорните въпроси и съобразно многобройните граждански дела между същите стрА.,образувА. по описа на РС-Хасково.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна А. И. К., която чрез пълномощника си адв. Д.М. АК- Пловдив оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност.
Претендира въззивната инстанция за отхвърли подадената частна жалба.
Правни съображения
Жалбоподателят е активно легитимирана страна да обжалва посочения акт на първата инстанция,предвид статута му на молител в производството по чл.248 от ГПК.
С решение №279/16. IV.2025 г. постановено по гр.дело №2526/2025 г. РСХасково осъжда "Вивус.БГ" ЕООД, ЕИК 202393458, със седалище и адрес на управление - гр. ***, да заплати на А. И. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, на основА.е чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД сумата от 282,78 лева - недължимо платена сума по недействителен Договор за кредит ***г. и свързА.я с него анекс за допълнителна сума от дата 15.03.2023 г. към Договор за кредит ***г., сключени между стрА.те, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 19.09.2024г. до окончателното изплащане на сумата.
С решението се осъжда "Вивус.БГ ЕООД, да заплати на А. И. К., на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 50,00 лева, представляваща разноски за заплатена държавна такса и се осъжда дружеството да заплати на адвокат Д. М. на основА.е чл. 38, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗА сумата от 480 лева с вкл.ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.
2
Дължимото адвокатско възнаграждение е функция на принципните постановки на решение по дело С – 438/22 г. на СЕС, приложени при отчитане на конкретните особености на настоящия правен спор. Във връзка с тълкуването на член 14 от Директива 2004/48 по дело С – 57/15 на СЕС, размера на адвокатското възнаграждение е определен от първоинстанционният съд като са взети предвид съображенията за справедливост, доколкото същите не са изключени от критериите за разумни и пропорционални съдебни разноски, както е посочено и в същото цитирано решение. При това, след отчитане на съображенията за справедливост, съдът се е съобразил и с разумния характер на разноските, което е посочено и в мотивите на обжалваното определение. Изброените от частния жалбоподател фактори в тази насока (предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право) са в съответствие с крайния извод. Изрично първоинстанционният съд е посочил в мотивите си, че е взета предвид фактическата и правна сложност на делото. Цената на иска е измерима с паричния размер на договора, а тя е в размер на 282,78 лв., т.е. сравнително ниска. По отношение на труда, който е положен за защита на съответното право, съдът взема предвид прецизната подготовка на изготвените и подадени от процесуалния представител документи и книжа по делото, като се отчита факта, че в исковото производство е подадена искова молба и молба със становище за разглеждане на делото в отсъствие на ищцата и нейния адвокат, като действително нито един от двамата не се е явил лично в насроченото открито съдебно заседА.е. По отношение на критерия пропорционалност, както се посочва и в решението на и СЕС, правото на възстановяване включва не само признака „значителна част“, но и кумулативно с това включва признака „подходяща част“ от разумните разноски. Следователно, първо следва да се приложи критерия за разумност, и след това да се определи и каква е подходящата част от тези разумни разноски. В тази насока са и съображенията на първоинстанционният съд, когато е определил адвокатското възнаграждение за производството пред него.
Преценката относно определянето на размера на разноските се извършва на база обема извършени процесуални действия и ако по един спор съдът е намерил за необходимо да намали възнаграждението, то по друг спор същото може да бъде присъдено в пълен размер. В тази връзка неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че на ищеца следва да се присъди по-ниско 3 адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за конкретното производство тъй като в случая независимо, че на съдът е служебно известно наличието на множество дела между същите стрА., със същия предмет, това само по себе си не означава, че защитата би била еднакво адекватна и ако исковете са били разгледА. в едно исково производство. До същите изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което определението постановено по реда на чл.248 от ГПК следва да се потвърди.
Водим от изложеното Окръжен съд-Хасково
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1 333/09.VI.2025 г. постановено по гражданско дело №2526/2025 г. на Районен съд-Хасково.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4