Решение № 534 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110116953 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 357 от КТ вр. с чл. 124 от ГПК .

Образувано е по искова молба с вх. № 103723/24.03.2025 г. на Т. К. Л., с ЕГН: **********, чрез адв. Г. И., срещу „Столичен автотранспорт“ ЕАД, с ЕИК: 121683408, с която се иска съдът да отмени Заповед № РД-12076/25.02.2025 г., издадена от директор на предприятие поделение „Земляне“, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.

В исковата молба се твърди, че ищцата е в трудово правоотношение със Столичен автотранспорт ЕАД, като е назначена на длъжността „Оператор зареждане на гориво сл. № ****“.

Твърди, че със Заповед № РД-12-076/25.02.2025 г., връчена й на 05.03.2025 г., е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на ищцата за следното нарушение на трудовата дисциплина „На 11.02.2025 г. отказва да получи дистанционно управление на бариери, с което да извършва контрол на пропускателния режим на територията на поделение „Земляне“. С това си действие не изпълнява Заповед № РД12-111/28.03.2024 г. на Директор поделение.“, като наказанието е наложено на основание чл. 187, ал. 1, т. 7 и 10 КТ – за неизпълнение на законните разпореждания на работодателя.

Поддържа, че заповедта е незаконосъобразна на следните основания: макар действително ищцата да е отказала да получи дистанционно за бариерите за осъществяване на контрол на пропускателния режим на територията на поделение „Земляне“, с отказа си ищцата не е нарушила трудовата дисциплина, а разпорежданията на работодателя не съставляват законни нареждания на работодателя, а представляват едностранно възлагане 1 на допълнителна дейност извън длъжностната характеристика на служителя, поради което по същество водят до еднострано и непозволено изменение на трудовия договор в частта относно възложената работа. В тази връзка поддържа, че отказът за изпълнение на посочената работа не е нарушение на трудовата дисциплина.

Твърди се и че осъществяването на пропускателен режим до момента на издаване на разпореждането е осъществявано от професионална охранителна фирма.

Оспорва също така заповедта за налагане на дисциплинарно наказание като немотивирана, тъй като не се описват конкретни задължения от индивидуалния трудов договор, правилника за вътрешния трудов ред, закон или КТД, които са нарушени от ищцата с отказа й да получи дистанционно за бариерите и не става ясно какво конкретно задължение, свързано с трудовата функция, е нарушено.

Поддържа, че цитираната в оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание заповед № 12-111/28.03.2024 г. на директор на поделение не е връчвана на ищцата и за нея не е възниквало задължение да я изпълнява.

Твърди, че при налагане на наказанието работодателят е нарушил процедурата по чл. 193 от КТ, тъй като макар да е изискал обяснения от ищцата в дисциплинарното производство с покана, връчена на ищцата на 19.02.2025 г. и в искането за даване на обяснения да е описано нарушението, в поканата за даване на обяснения не е посочено, че с твърдяното дисциплинарно наказание е нарушена Заповед № 12-111/28.03.2024 г. на директор на поделение, а такива твърдения се появяват едва в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, поради което ищцата не е имала възможност да се защити срещу посочените твърдения, а също така дадените от ищцата обяснения по никакъв начин не са обсъдени в заповедта за налагане на дисциплинарноп наказание, което означава, че не са взети предвид.

На последно място разяснява, че преди да бъде възложен контрола на достъпа на територията на поделението на охранително дружество, се е налагало работещите на метанстанцията служители да вдигат бариера, но това е било временно, без да са връчвани заповеди и без да е предавано дистанционно устройство с подписване на протокол.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени и съдът да отмени наложеното дисциплинарно наказание „забележка“.

Представени са писмени доказателства: Трудов договор № 75/12.08.2014 г., подписан на 15.08.2014 г.; искане за даване на обяснения от 19.02.2025 г. и заповед № РД-12-076/25.02.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказание „забалежка“.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Столичен автотранспорт“ ЕАД , чрез процесуалния му представител адв. Х. М., е депозиран писмен отговор, в който се излагат аргументи за неоснователност на предявения иск.

Поддържа, че оспорваната от ищеца заповед за налагане на 2 дисциплинарно наказание е мотивирана, законосъобразна и правилна, спазена е формата и процедурните изисквания в дисциплинарното производство, заповедта е издадена от компетентен орган.

Твърди, че дисциплинарното нарушение е описано конкретно, точно и ясно в оспорената от ищцата заповед за дисциплинарно наказание, а наказанието на ищцата е наложено за конкретното нарушение, посочено в процесната заповед за наказание. Твърди, че в исковата молба ищцата признава, че към момента на налагане на дисциплинарно наказание се е налагало работещите на метанстанцията служители да вдигат бариерата, поради което ответникът поддържа, че посочените трудови задължения са били приети за изпълнение и фактически са изпълнявани от самите работници, в това число и от ищцата, поради което поддържа, че няма незаконно възлагане на трудови задължения. Твърди, че ищцата е била длъжна да изпълнява нарежданията на работодателя, на основание чл.120 от КТ. във връзка с чл.187 ал.1 т., т.7 и т. 10 от КТ, както и т. 13 и т.14 и др. от длъжностната характеристика на ищцата и възложените й за изпълнение трудови задължения. Твърди, че наложеното дисциплинарно наказание съответства на тежестта на извършеното нарушение, заповедта е мотивирана и са посочени всички признаци на дисциплинарното нарушение. Оспорва изцяло обстоятелствата посочени в исковата молба. Твърди, че претенцията на ищеца е погасена по давност.

С тези аргументи се иска претенцията на ищеца да бъде отхвърлена.

Представят се писмени доказателства: заповед № РД-12076//25.02.2025г. на „Столичен Автотранспорт“ ЕАД; искане за даване на обяснения изх.№1114/19.02.2025г. на „Столичен Автотранспорт“ ЕАД; писмено обяснение от ищцата вх.№111-12/21.02.2025 г.; Заповед № РД-09129/02.09.2022г. на „Столичен Автотранспорт” ЕАД; докладна записка вх.№ 111/11.02.2025. от инж. К.К. - Началник служба „УРОК“; Заповед № РД12111/28.03.2024 г. на Директор поделение; длъжностна характеристика „оператор зареждане с гориво“ връчена на ищцата на 01.01.2016г.; длъжностна характеристика „Оператор зареждане с гориво, газостанция“, връчена на ищцата на 15.08.2014г.

В хода на производството по делото са разпитани свидетели: В. М. Р. / служител на ответника/ и К.А.К. /служител на ответника/.

В съдебно заседание, проведено на 25.11.2025 г. процесуалният представител на ищеца по делото поддържа исковата молба и иска същата да бъде уважена. Счита, че основателността на иска се установявала от писмените доказателства по делото, както и от свидетелските показания.

Евентуално поддържа, че наказанието не било съответно по тежест на нарушението.

Ответната страна излага доводи за неоснователност на претенцията.

Счита обжалваната заповед за мотивирана и законосъобразна.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

3

Страните по делото не спорят, а и от представения по делото трудов договор № 75/12.08.2014 г. се установява, че ищцата Т. К. Л. е назначена на длъжност „оператор зареждане с гориво, газостанция, със служебен номер ****“ с код по НКПД 81892023 и място на работа поделение „Земляне“, общ.

Красно село, ул. Житница № 21, гр. София.

С докладна записка от 11.02.2025 г. инж. К.К., началник служба „УРОК“ е уведомил директора на АП „Земляне“ и зам. директора на АП „Земляне“ за обстоятелството, че служителите И.Г. И. и Т. К. Л. на длъжност „оператор по зареждане на гориво“ на дата 11.02.2025 г. отказват да получат дистанционно управление за бариери /тунел/ и да подпишат приемопредавателен протокол за същото.

Съгласно заповед № 12-111/28.03.2024 г. с цел подобряване на пропускателния режим в поделение „Земляне“ и повишаване на контрол при влизането на външни лица директорът на АП „Земляне“ е наредил в делнични дни за времето от 06.00 ч. до 09.00 ч. операторите по зареждане на гориво от обект „Метанстанция“ да извършват контрол на пропускателния режим на поделение „Земляне“. Разпоредено е заповедта да се доведе до знанието на заинтересованите лица. Няма конкретни данни посочената заповед да е изрично връчване на конкретния служители.

От длъжностна характеристика (ДХ) за длъжност „оператор, зареждане с гориво“, връчена на ищцата Т. К. Л. на 01.01.2016 г. се установява, че на същата са вменени следните трудови задължения: да зарежда автобусите на предприятието с гориво – като извършва и свързаните с това съпътстващи дейности, а именно справки за разход на гориво, попълване на пътен лист относно изразходвано количество гориво, следи заа пълно източване на цистерни с гориво и антифриз, отговаря за правилната експлоатация на съорженията вкл. от гл.т. опазване на околната среда, отговаря за приемане, отчитане и съхранение на гориво и добавки към него, следи и отговаря за липси на гориво и добавки вкл. за неточно подадена информация. Съгласно чл. 14 от ДХ служителят изпълнява и всякакви други задачи, възложени от прекия ръководител или служители от ръководството на предприятието, свързани с длъжността и от компетенциите на служителя. От своя страна чл.

14 от ДХ предвижда, че служителят изпълнява и всички други непротиворечащи на действащото законодателство разпореждания на работодателя.

Съгласно ДХ за длъжност „оператор, зареждане с гориво, газостанция“, връчена на ищцата на 15.08.2014 г. служителят осъществява като основна дейност зареждане на автобусите с горива и опазване съораженията в газостанцията. В тази връзка служителят е длъжен да зарежда автобусите с природен газ, следи за техническото състояние на станцията, изготвя справки за разход на гориво, организира работата при газостанцията, а заедно с това изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността и квалификацията му.

Видно от искане за даване на обяснения работодателят е изискал от ищцата да представи обяснения за извършено следното дисциплинарно 4 нарушение: „на 11.02.2025 г. ищцата отказва да получи дистанционно управление за бариери /тунел/ и да подпише приемопредавателен протокол за същото“. Сочи се, че така ищцата е нарушила чл. 13 и чл. 14 от длъжностната си характеристика като така е нарушила нормалното протичане на работния процес в поделение „Земляне“. Искането за обяснения е връчено на ищцата на 19.02.2025 г.

В тази връзка и от ищцата са депозирани обяснения под № 11112/21.02.2025 г. В същите ищцата не отрича извършване на посоченото деяние, но отрича същото да съставлява нарушение на трудовата дисциплина.

Поддържа, че заеманата от нея длъжност „оператор, зареждане на гориво“ не е функционално свързана с пропускателния режим в поделение „Земляне“.

Поради това и т. 13 и т. 14 от длъжностната характеристика на ищцата били неотносими в случая – доколкото предвиждали възможност на ищцата да се възлагат допълнителни задачи, но само такива свързани с длъжността й.

Последната била свързана с работата на метанстанцията в поделението, която освен всичко друго била и отдалечена от бариерите. Предвид обхвата на дистанционното отварянето на бариерите би било възможно само ако ищцата напусне основното си работно си място и така остави матенстанцията без надзор. Поради това ищцата счита, че с възлагането на допълнително задължение по осъществяване на пропускателния режим в поделението – вкл. вдигане на бариери и записване на посетителите едностранно се изменя трудовото й правоотношение.