Решение № 308 от 15.12.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. София, 13.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Мирослав Стоянов при участието на секретаря Радка Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211100602829 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба от Б. ИЛ. С., частен тъжител, чрез повереника му срещу постановената на 24.03.2021 г. по н.ч.х.д № 14692/2019 г. присъда на СРС, НО, 93-ти състав, с която подсъдимият К. К. К. е признат за невинен и оправдан по обвинението му по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 147, ал. 1 НК.

Жалбоподателят релевира оплаквания за неправилност на присъдата поради нарушаване на процесуалния и материалния закон и моли тя да бъде отменена и на нейно място да се постанови друга, с която подсъдимият К.К. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му се наложи съответното наказание. В допълнението към жалбата се излагат съображения за съставомерността на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна, като се изтъква, че тези доводи са били неправилно оценени от районния съд. Искания за събиране на нови доказателства не са направени.

В закрито съдебно заседание по реда на чл. 327 от НПК въззивният съд е преценил, че за разкриването на обективната истина по делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица или ангажирането на други доказателства.

В откритото съдебно заседание пред възивния съд частният тъжител и неговият повереник поддържат депозираната жалба. Повереникът излага доводи, че подсъдимият съзнателно е увредил авторитета на жалбоподателя пред широк кръг от хора, като ясно е съзнавал, че изложените факти са неистинни и представляват клеветнически твърдения. В заключение се посочва, че са налице достатъчно данни, 1 водещи до единствения извод, че деянието по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 вр. чл.

147 от НК е извършено от подсъдимия.

Защитникът на подсъдимия оспорва въззивната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Приема, че постановената от СРС присъда е правилна и кореспондира с доказателствата по делото.

Подсъдим К.К. в последната си дума заявява, че обжалваната от тъжителя присъда е правилна и моли да бъде потвърдена.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

Първоинстанционното производство е образувано по частна тъжба на Б. ИЛ. С., в която се твърди, че подс. К. К. К. е извършил престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. с ал.

1, т. 1 вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. В обстоятелствената част на тъжбата е посочено, че на 30.01.2019 г. подсъдимият в подаден от него сигнал по електронната поща до главния прокурор с вх. № 4288/19 г., преобразуван в пр. пр. 9814/19 г., е приписал престъпление на тъжителя, като в тъжбата са инкриминирани следните твърдения, които се посочва, че са извлечение от сигнала: „заведението изпира пари на С.и; магазин „Юбис“ укрива данъци и извършва двойно счетоводство; в Административен съд предоставя фалшиви договори за заплащане на наем на паркоместа в режим служебен абонамент с многократно завишени цени на наема; неясно придобиване на средства и множество имоти след съмнителни сделки и фалити на предприятия, управлявани или ръководени от С.; заплахи за здравето и живота”. Изтъкнато е и това, че във връзка с изясняване на обстоятелствата по сигнала частният тъжител бил разпитван заедно със семейството си. Впоследствие тъжителят проверил движението на прокурорската практика, по която бил разпитан, и разбрал, че прокурор при СРП е отказал да образува досъдебно производство.

С разпореждане от 24.09.2019 г. съдията-докладчик е дал ход на тъжбата, като е квалифицирал престъплението по чл. 148, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.

С обжалваната в настоящото въззивно производство присъда първоинстанционният съд се е произнесъл по съществото на повдигнатото обвинение за част от инкриминираните изрази със същата правна квалификация като тази, която съдията-докладчик е посочил в разпореждането. Районният съд е признал подсъдимия К.К. за невинен в това, че на 30.01.2019 г. приписал престъпление на частния тъжител, като подал сигнал по електронната поща до главния прокурор с вх. № 4288/19 г., преобразуван в пр. пр. 9814/19 г. на СРП, в който заявил следното: „заведението ни изпира пари; укриваме данъци; извършваме двойно счетоводство; предоставяне на фалшиви договори за заплащане на паркоместа с многократно завишени цени на наема; фалити на предприятия, управлявани от мен; заплахи за здравето и живота”.

Първоинстанционният съд приел, че инкриминираното деяние на подс. К. не е клевета, тъй като с използваните в сигнала изрази не са приписани престъпления на тъжителя поради липсата на отправени конкретни твърдения за съответните обективни характеристики на такива, като и поради липса на субективна страна у подсъдимия, доколкото той е имал увереност, че упражнява свое право, като сигнализира, съобщавайки свои наблюдения за осъществени неправомерни деяния, с цел извършване на проверка, което изключва умисъл за приписване извършването на престъпление.

Изхождайки от изтъкнатите факти и тяхното правно значение, въззивният съд прие, че атакуваната присъда е незаконосъобразна, доколкото е постановена в 2 нарушение на задължителния процесуален ред за осъществяването на наказателното правосъдие по дела от общ характер. Съгласно чл. 1 НПК Наказателно-процесуалният кодекс определя реда, по който се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона. За дела от общ характер съгласно чл. 191 НПК задължително преди съдебната фаза се провежда досъдебно производство, ръководено от съответния компетентен прокурор.

Съдията-докладчик при насрочване на делото погрешно е възприел дословно посочената в тъжбата правна квалификация на престъплението, като по този начин незаконосъобразно е преценил, че е валидно сезиран с обвинение за престъпление, което се преследва по реда на чл. 81 НПК. Въззивният съд намира този подход за незаконосъобразен по следните съображения, които се основават на историческото и систематическото тълкуване на правомощията на съдията-докладчик по делата, образувани по тъжба на пострадалия.

Съгласно чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК не се образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява, когато тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК. От 5.11.2017 г. първоначалната компетентност да проверява редовността на тъжбата е предоставена изключително на съдията-докладчик, защото със ЗИДНПК (Д.в. бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) е отменено правомощието на председателя на съда по чл. 247, ал. 2 вр. ал.1, т. 2 НПК да отказва да образува производство по тъжба на пострадалия. Правомощието на председателя на съда да отказва да образува дело от частен характер е въведено със ЗИД (дв, бр. 28 от 1982 г.) на НПК, отм. (Дв бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) – чл. 240, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК, като негова изключителна компетентност, т.е. към този период съдията-докладчик не разполага с компетентност да извършва проверка за редовност на тъжбата, тъй като тази преценка е изнесена изцяло преди образуването на наказателното производство.

С приемането на настоящия НПК (Обн., ДВ, бр. 86 от 28.10.2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) правомощието на председателя на съда (вече по чл. 247, ал. 2 вр. ал. 1, т.

2 НПК, но със същата редакция като тази по чл. 240, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НПК (отм.) продължава да съществува като суверенна компетентност, а съдията-докладчик има правомощието по чл. 250, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК да прекратява наказателното производство единствено в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 2, 3, 4, 6, 7, 8, 9 и 10 НПК, както и когато деянието, описано в обвинителния акт, не съставлява престъпление. С други думи – съдията-докладчик не може да прекратява производството на основанията, посочени в чл. 24, ал. 4 НПК (нова ал. 5), включително поради нередовност на тъжбата.

С последващите изменения в чл. 250, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК (ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) е въведено правомощие на съдията-докладчик по чл. 250, ал.

1, т. 1 НПК да прекратява образуваното производство по тъжба на пострадалия и в случаите по чл. 24, ал. 4 НПК (актуалната ал. 5) и когато деянието, описано в обвинителния акт или в тъжбата, не съставлява престъпление – изрично записано в чл.

250, ал. 1, т. 2 НПК.

При тази нормативна уредба, при действието на процесуалния закон до 5.11.2017 г., е въведен двоен първоначален филтър за редовност на тъжбата – и преди образуването на делото и след – в първия стадий на съдията-докладчик. В наказателноправната доктрина и постоянната съдебна практика относно съдържанието на правомощието на председателя на съда да отказва да образува наказателни дела от частен характер никога не е имало спор, че извършваната от него проверка не е произволна, а се изразява в именно в оценка на редовността на тъжбата и 3 съответствието й с нормативните изисквания, които не са търпели изменения от въвеждането им – първоначално посочени в чл. 57, ал. 1 НПК (отм.), а в сегадействащия НПК – в чл. 81, ал. 1 НПК. В този смисъл – например решение № 16 от 14.03.2001 г. на ВКС по д. № 697/2000 г., II н. о., р ешение № 472 от 16.10.2001 г. на ВКС по н. д. № 424/2001 г., II н. о.

За да сезира валидно съда, тъжбата съгласно чл. 81, ал. 1 НПК, освен че трябва да бъде писмена и да съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да описва обстоятелствата на престъплението. Съдебният орган, на когото е възложена проверката на редовността на тъжбата, не би могъл да установи дали изложените в тъжбата факти сочат на престъпление, ако не си изясни кое е конкретното престъпление. Без да направи такъв извод, съдът не би могъл да прецени и дали съобщеното в тъжбата престъпление е такова, което се разглежда именно по този процесуален ред, или изисква провеждане на досъдебно производство от прокуратурата и разследващите органи.

Следователно, още преди да бъде предвидено правомощието на съдиятадокладчик изрично да проверява тъжбата за съответствието й по чл. 81, ал. 1 НПК, без да е било необходимо експлицитното препрещане към разпоредбата, предвиждаща изискванията за съдържанието на тъжбата, съдебно производство за престъпления по тъжба на пострадалия е започвало само когато действително тъжбата е навеждала факти, които председателят на съда е квалифицирал като престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Не се е изисквало изрично пояснение на съдържанието на правомощието за отказ в чл. 274, ал. 2 НПК (отм.), защото тълкуването му е било еднозначно и е почивало на точния разум на разпоредбата.

По аргумент за по-силното основание, когато е предвидено изрично правомощие на съдията-докладчик да прекрати наказателното производство, в случай че тъжбата не отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 1 НПК, това несъмнено означава, че съдията-докладчик е длъжен да провери и дали се твърдят обстоятелства на престъпление. Членуването на думата “престъпление” е езиков аргумент, съществуващ наред с формално логическия, който изисква да бъде установено от компетентния орган кое е конкретното заявено престъпление.

Отделно от изтъкнатите съображения, спецификата на фактическия състав за повдигане на обвинение за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, както и възникването на фигурата на подсъдимия, допълнително категорично обуславят необходимостта да се извърши преценка твърди ли се в тъжбата престъпление и кое е то.

По дела, образувани по тъжба на пострадалия, процесуалното качество на подсъдимия възниква едва след като съдията-докладчик приеме тъжбата за редовна, удовлетворяваща изискванията на чл. 81, ал. 3 НПК, и в разпореждането, с което й даде ход, по чл. 252, ал. 4 НПК даде правна квалификация на фактите на твърдяното престъпление. Поради това, за разлика от делата, образувани въз основа на обвинителни актове, споразумения и предложения за освобождаване от наказателна отговорност от прокуратурата, по делата, образувани по тъжба на пострадалия, съгласно чл. 254, ал. 4 НПК на подсъдимия се връчва освен процесуалния документ, по който е образувано делото (тъжбата) и препис от разпореждането на съдиятадокладчик за насрочване на делото. Това е така, тъй като обвинението е съвкупност от факти и право, поради което повдигането му по този вид дела е фактически състав, който приключва с разпореждането на съдията-докладчик, с което се дава ход на тъжбата и правна квалификация на престъплението, предмет на разглеждане.