Решение № 34 от 21.02.2022, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Нова Загора, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело № 20212220100883 по описа за 2021 година

Производството е по чл.422 вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр.София 1000, район„Оборище”, бул.„Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България” ЕООД, ЕИК 201058040, считано от 15.11.2012 г.), представлявано от Илка Г. ДимоваМазгалева - Изпълнителен директор, чрез пълномощника му - юрисконсулт Д. Б.

Г., против Р. С. ОГН. с ЕГН ********** и постоянен адрес: *** и М. АС. СЛ. с ЕГН ********** и постоянен адрес: *** с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, с цена на иска: 9319.59 лв., от които: 7695.15 лв. – главница, 1339.59 лв. - договорна лихва за периода от 21.04.2017 г. до 12.07.2018 г., 164.85 лева - лихвена надбавка за забава за периода от 22.04.2018 г. до 12.07.2018 г. и 120.00 лв. - заемни такси. Претендират се разноски по делото.

С исковата молба се сочи, че със съобщение по ч.гр.д.№ 1167/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, получено на 02.10.2020 г. ищецът е бил уведомен, чрез „Банка ДСК“ ЕАД /Цедент/ за определение на съда, постановено на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с указания за предявяване на иск относно вземането си срещу Р. С. ОГН. и М. АС. СЛ. , длъжници по горепосоченото частно гражданско дело.

Въз основа на издадените по ч.гр.д. № 1167/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора в полза на „Банка ДСК” ЕАД заповед за изпълнение и изпълнителен лист било образувано ИД № 20188370401395 по описа на ЧСИ Павел Георгиев, peг.№ 837 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Сливен срещу длъжниците Р. С. ОГН. и М. АС. СЛ..

Връчването на поканите на доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, по ИД № 20188370401395 по описа на ЧСИ Павел Георгиев, peг.№ 837 на КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Сливен чрез залепване на уведомления по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, било извършено след три поредни посещения на адреса на длъжниците, при които същите не са били открити. Не било установено и удостоверено от връчителя, че длъжниците не живеят на посочените адреси.

Съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК (Изм. - ДВ, бр.42 от 2009 г.; изм., бр.86 от 2017 г.; доп., бр.100 от 2019 г.) в действащата към датата на връчване на поканите на доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение на длъжниците по ИД № 20188370401395, както и към настоящия момент редакция (в сила от 23.12.2019 г.) съдът указвал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

1

Горните две предпоставки били кумулативно заложени: заповедта за изпълнение да е връчена по чл.47, ал.5 от ГПК, но само в хипотезата, в която връчителят бил събрал достатъчно достоверни данни, че длъжникът не живее на адреса и надлежно е удостоверил това в съставените от него документи във връзка с връчването на заповедта.

Така, считано от 23.12.2019 г. (датата на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г.) отпадала процесуалната възможност за предявяване на установителен иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в случаите, в които заповедта за изпълнение е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, след като връчителят е извършил поне три посещения на адреса на длъжника и не го е открит (а не е установил и удостоверил, че същият не живее на адреса).

Посочената процесуална норма имала действие занапред, като законодателят не бил предвидил в ПЗР на ЗИД на ГПК (Обн., ДВ, бр.100 от 20.12.2019 г.) за заварените случаи да продължава да се прилага редакцията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК преди горното допълнение, в сила от 23.12.2019 г. Така към датата на връчване на поканите за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение на длъжниците по ИД № 20188370401395, както и към настоящия момент липсвало законово основание за предявяване на установителен иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в случай, че заповедта за изпълнение била връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. След като връчителят не е бил открил длъжника при извършените три поредни посещения на адреса (а не е установил и удостоверил, че същият не живее там). Именно такъв бил настоящият случай, поради което ищецът считал, че не било налице законовото основание, на което били дадени указанията за предявяване на установителен иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съгласно Определение № 260039/24.09.2020 г. по ч.г.д.№ 1167/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.

Поради това, ищецът считал, че в настоящия случай не били налице предпоставките но чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за указанията за предявяване на установителен иск срещу Р. С.

ОГН. и М. АС. СЛ., като предвид изложеното и съобразно т.10а от TP № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ищецът моли съда за самостоятелна преценка за наличието на процесуалните предпоставки за допустимост на иска, независимо от констатациите на съда в заповедното производство.

В исковата молба се сочи, че независимо от гореизложеното, ако съдът счете, че в случая са налице законовите предпоставки за предявяване на установителен иск срещу длъжниците Р. С. ОГН. и М. АС. СЛ., да има предвид, че в указания от закона и съда едномесечен срок, ищеца депозира настоящата искова молба по чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Със Заповед за изпълнение на парично задължение № 806 от 17.07.2018 г. и Изпълнителен лист от 18.07.2018 г., издадени по ч.гр.д.№ 1167/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора, въз основа на представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД, Р. С. ОГН., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 09.11.2015 г. и М. АС. СЛ., ЕГН **********, в качеството й на поръчител, произтичащо от Договор за поръчителство от 09.11.2015 г. към Договор за кредит за текущо потребление от същата дата, били осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК” ЕАД следните суми, произтичащи от неизпълнение на посочените Договор за кредит за текущо потребление от 09.11.2015 г. и Договор за поръчителство от 09.11.2015 г., а именно: 7695.15 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 09.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането;1339.59 лева - договорна лихва за периода от 21.04.2017 г. до 12.07.2018 г.; 164.85 лева - лихвена надбавка за забава за периода от 22.04.2018 г. до 12.07.2018 г.; 120.00 лева - дължими такси и разноски (заемни такси);

186.39 лева - държавна такса; 150.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Твърди се, че на 14.05.2019 г. (т.е. след снабдяване с цитираните Заповед за изпълнение на парично задължение и Изпълнителен лист), заявителят по ч.гр.д.№ 1167/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора, „Банка ДСК” ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”), прехвърлила на „ОТП Факторинг България” ЕАД пакет от вземания, включително и вземането й към Р. С. ОГН., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател по силата на Договор за кредит за текущо потребление от 09.11.2015 г. и М. АС. СЛ., ЕГН **********, в качеството й на поръчител, произтичащо от Договор за поръчителство от 09.11.2015 г. към Договор за кредит за текущо потребление от същата дата, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, 2 включително и изтекли лихви.

Ищецът сочи в исковата си молба, че по силата ма Договора за цесия и във вр. с чл.429 ГПК, цесионерът „ОТП Факторинг България” ЕАД бил частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК” ЕАД и като такъв се ползвал от издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист. Ищецът твърди, че качеството му на кредитор (като цесионер и частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК” ЕАД) обуславяло правния му интерес, в законоустановения едномесечен срок и на основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви иск за унановяване на вземането по Договор за кредит за текущо потребление от 09.11.2015 г. и Договор за поръчителство от 09.11.2015 г. към Договора за кредит за текущо потребление от същата дата срещу длъжниците Р. С. ОГН., ЕГН ********** и М. АС. СЛ., ЕГН **********.

Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск на ищеца били налице и предвид разрешението, дадено в т.106 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл.422 от ГПК, легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 от ГПК , какъвто бил настоящият случай.

Твърди се, че цесионерът „ОТП Факторинг България” ЕАД бил активно легитимиран да предяви иск за установяване съществуването на вземането, за което в полза на цедента „Банка ДСК” ЕАД била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, независимо от обстоятелството, че нямал качеството „банка”.

Нито в мотивите, нито в диспозитива на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС били посочени изключения от постановките във връзка с активната процесуалноправна легитимация на цесионера да установи съществуването на вземането, предмет на издадена на основание чл.417, т.2 от ГПК заповед за изпълнение в полза на банката /цедент/, след като прехвърлянето на вземането било осъществено след издаване на заповедта за изпълнение, но преди завеждане на специалния установителен иск.

Аргументи за обратното разрешение не можели да се черпят от т.4г на TP № 4/2013 г., т.к. в тази част на тълкувателното решение бил даден отговор, релевантен към основанията за издаване на заповед по чл.417 ГПК, т.е. касаел само хипотезите на настъпило частно правоприемство преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ до издаването на заповедта, но не и в последващото исково производство по чл.422 от ГПК.

Процесуално недопустимо било прилагането по аналогия и за исковото производство на посоченото в т.4г от TP ограничение относно субектите, легитимирани да се снабдят с изпълнително основание по реда на чл.417, т.2 от ГПК, след като вземането било прехвърлено след получаване на заповед за незабавно изпълнение от надлежния кредитор. В този смисъл била и практиката на ВКС: Определение № 665/04.11.2019 г. по ч.т.дело № 2390/2019 г. на ВКС II т.о.; Определение № 102/24.02.2020 г. по ч.т.дело № 2643/2019 г. на ВКС, II т.о.

Ищецът сочи в исковата си молба, че основанията, обстоятелствата и фактите, които обуславяли съществуването на вземането били следните:

На 09.11.2015 г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Р. С. ОГН., ЕГН **********, като кредитополучател бил сключен Договор за кредт за текущо потребление, обезпечен с поръчителството на М. АС. СЛ., ЕГН **********, произтичащо от Договор за поръчителство от 09.11.2015 г. към Договор за кредит за текущо потребление от същата дата.

Посочва се, че съгласно договора за кредит за текущо потребление от 09.11.2015 г., наричан за краткост „Договора”, „Банка ДСК” ЕАД била отпуснала на Р. С. ОГН., ЕГН **********, потребителски кредит в размер на 8500 лева за текущо потребление със срок за издължаване на кредита от 120 месеца, считано от датата на усвояването, като кредита се усвоявал еднократно чрез разплащателна сметка № BG70STSA93000022562679 и погасявал чрез същата с месечни вноски, дължими на всяко 21-во число от месеца съгласно погасителен план, който бил неразделна част от договора за кредит - „Приложение № 1” към Договора.