Определение № 47 от 18.02.2022, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 47 гр. гр. София, 18.02.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Георгиева

Членове:

Румяна Г. Илиева

Даниела Б. Врачева като разгледа докладваното от Галя Ив. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20211010600380 по описа за 2021 година Производството е по чл.249 ал.3 от НПК.

С определение, постановено на 29.09.2021г. по НОХД 1939/2021г. СНС ХV състав в разпоредително заседание е прекратил съдебното производство по НОХД № 1939/2021г. по описа на СНС, 15-ти състав и е върнал делото на СП за отстраняване на нарушенията, посочени в мотивната част на определението, които е квалифицирал като такива предпоставящи наличие на основание по чл.248 ал.5 т.1 от НПК – поради допуснати на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила ,довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите.

Като е дал положителен отговор на един от въпросите,които съдът следва да обсъди в РЗ ,СНС се е занимал и с мерките за процесуална принуда и е постановил определение,с което е изменил мерките за неотклонение на всеки един от подсъдимите както следва:

- на подсъдимия М. Д. Д., от „гаранция в пари“ в размер на 40 000 лева в „подписка“.

- на подсъдимата Л. Х. Д. от „гаранция в пари“ в размер на 40 000 лева в „подписка“.

- на подсъдимия А. Х. Д. от „гаранция в пари“ в размер на 50 000 лева /невнесена/ в „подписка“.

- на подсъдимия А. С. А., от „гаранция в пари“ в размер на 5 000 лева в „подписка“.

- на подсъдимия П. В. М. от „гаранция в пари“ в размер на 10 000 лева в „подписка“.

- на подсъдимата А. Е. Й. от „гаранция в пари“ в размер на 1 000 лева в 1

„подписка“.

- на подсъдимия М. Й. Б., от „гаранция в пари“ в размер на 5 000 лева в „подписка“.

В същото производство с СНС е ОТМЕНИЛ наложените по отношение на М. Д. Д., Л. Х. Д.,А. Х. Д., А. С. А. , А. Е. Й. и М. Й. Б. мерки за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“ по отношение на всеки един от тях.

Против тези определения е постъпил частен протест от СП,който АСНС приема за допустим и съответен.В протеста на прокурора от СП се излагат оплаквания за това, че съдебните актове са необосновани и незаконосъобразни.Прокурорът ясно и пунктуално е очертал предмета на частния протест и е изложил подробни аргументи по всеки пункт от определението на СНС относно наличието на основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СП.

Прокурорът счита, че неправилно СНС е обосновал извода за приложение на чл.249 ал.5 т.1 от НПК. Представителят на държавното обвинение е на становище, че информацията, съдържаща се в обвинителния акт по делото, включително и тази касаеща деятелността на обв. М. като член на ОПГ, покрива минималните изисквания на чл.246 ал.2 от НК.

В протеста се твърди, че не е налице неяснота относно престъпната деятелност на обв.М. и А.. Както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в диспозитива на обвиненията е следвана ясната логика, че членството в конкретното ОПГ-то и съответно неговото преустановяване е обвързано със заеманото качество на управител на фирма "А.С.Т.С." ***.

Прокурорът счита, че не е налично несъответствие между обстоятелствена част и диспозитив, относно времето на осъществяване на всяко от продължаваните престъпления или че има несъответствие между неговите обстоятелствена част и диспозитив, относно времето на осъществяване на всяко от продължаваните престъпления.Изхождайки от характера на престъплението по чл.248а ал.5 от НК ,което е резултатно престъпление и е довършено с получаването на средствата, то това изисква в диспозитива на обвинението да бъдат описани както датата на подаване на неверните сведения, така и датата на получаване на паричните средства.

В протеста прокурорът застъпва становище, че структурата на диспозитивите касаещи престъпната дейност на обв. А.И. се изисква изписването на цялото престъпление за извършването, на което е подпомогнала е довело само до защита правата на обвиняемата, давайки и максимална информация относно обвинението като състав на престъпление.

Прокурорът е на становище, че погрешно изписване на името „М. Й.

Б.“ вместо „А. С. А. “ на стр.133 и стр.87 от ОА, по същество е очевидна фактическа грешка, която следва да се отстрани по реда на чл.248а от НПК.

Това свое становище прокурорът подкрепя с аргумента, че от всички 2 материали по делото на ДП е известно, че А. С. А. е бил управител на фирма "А.С.Т.С." ***, както и от обстоятелството, че името е вярно посочено десетки пъти в обвинителния акт.

Тезата си прокурорът доразвива и мотивира с решение от 05.06.2018г. на Съда на Европейския съюз в Люксембург, по дело № С-612/15, постановено по преюдициално запитване отправено от съдия от СНС И.

Х.,което решение тълкува Директива 2012/13/ЕС в смисъл че:“ Член 6, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство трябва да се тълкува в смисъл, че допуска подробна информация относно обвинението да бъде предоставена на защитата след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди съдът да започне да разглежда обвинението по същество и преди началото на пренията пред него, или, когато така предоставената информация впоследствие е изменена, след началото на тези прения, но преди съвещанието, при условие, че съдът вземе всички необходими мерки, за да гарантира спазването на правото на защита и справедливия процес“.

В същия протест прокурорът прави оплакване за необоснованост и незаконосъобразност и по отношение на определението, с което процесуалните принуди на подсъдимите са облекчени, а ограниченията за напускане територията на Република България - отменени. Счита, че найлеката процесуална принуда може да се окаже сериозна пречка за изпълнение целите на нормата на чл.57 от НПК. В този смисъл в протеста се поддържа тезата за неправилна преценка на обстоятелствата, които са относими съм вида на процесуалната принуда и ограниченията за напускане територията на Република България.

Поради така заявените оплаквания и несъгласие със съдебния акт прокурорът моли определенията на СНС да бъдат отменени.

Протестът е правилно администриран.

В законния срок възражение е постъпило само от адв. Т. защитник на подсъдимия А.Д. и преупълномощен защитник на подс. Л.Д..Адв. Т. в своето възражение застъпва становище за неоснователност на протеста на държавното обвинение и излага подробни съображения в подкрепа на атакувания съдебен акт. Заема становище, че протестът е допустим, но по същество неоснователен и моли съдът да потвърди определенията на СНС както по отношение на упражнените правомощия на по чл.248, ал.5, т.1 от НПК, така и по отношение на облекчените мерки за процесуална принуда и отмяната на забраната по чл.68, ал.1 от НПК. Във възражението защитникът е изложил подробни съображения за всеки един от подсъдимите касаещи обстоятелства относими към мярката за неотклонение и на двамата подсъдими. Акцентирал е на изрядно процесуално поведение и времетраене на процеса до момента. Защитата обръща внимание на абзац последен от стр.3 на протеста на СП без да анализира доказателствата в тази насока. В духа на депозираното възражение адв. Т. моли да бъдат потвърдени определенията на СНС, предмет на протеста.

АСНС като се занима с оплакванията в протеста, възражението на 3 защитата на подсъдимите А. Д. и Л. Д. и при направената служебна проверка приема за установено следното:

Протестът е подаден в срок.Разгледан по същество е частично основателен .

І.

ПО

ПРОТЕСТА

ПРОТИВ

ОПРЕДЛЕНИЕТО

ЗА

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО И ВРЪЩАНЕ

ДЕЛОТО НА СП.

Съдебният акт, предмет на протеста показва, че СНС задълбочено е проучил материалите по делото. Волята на съда е ясно изразена и липсват каквито и да са противоречия в логическата последователност на правните изводи.

С оглед оплакванията в протеста АСНС намира за необходимо да се спре по отделно на всяко от посочените в мотивите на съдебния акт допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение в поредността, в която СНС е изложил констатациите си.Тази поредност се налага и от обстоятелството ,че по делото няма жалби относно мотивите,с които е прекратено съдебното производство.Макар да не са възприети за основателни и обосновани възраженията на защитниците на подсъдимите в насока прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СП,съдът на първа инстанция е констатирал други пропуски на ДП в рамките на обсъждане на въпроса по чл.248 ал.1 т.3 от НПК,довели до същия правен резултат.

Първата констатация за приложение на нормата на ал.5 т.1 на чл.249 от НПК са

СНС е намерил в изпълнение на изискванията на чл.246 ал.2 от НПК и поставените задължителни изисквания за минимални стандарти на изписване фактите очертаващи състава на престъплението в обстоятелствената част на обвинителния акт според ТР 2/2012г.на ОСНС на ВКС. Правилно е прието ,че изложените факти очертаващи ,участието на подсъдимия М. в установената ОПГ от общо 7 лица заедно с негоподсъдимите Д.,Д.,Д.,А.,Й. и Б. не са достатъчни според съдебната практика въвела критериите за задълженията на прокурора при изписване на обвинителния акт и спазване на нормата на чл. 246, ал. 2 НПК. По делото са налице постановления за частично прекратяване – 61 от ДП, лист 84-85. От обвинителния акт не става ясно дали периодът от 2017-2018 г. е включен в обвинението на М. за участие в ОПГ. Тук правилно първоинстанционният съд е констатирал, че имайки предвид очевидно и постановлението за прекратяване от 09.02.2021 г., от което може да се направи заключение, че М. не е участвал в дейност свързана с представяне на неверни сведения през този период от време от името на фирма "А.С.Т.С." ***. В същото време на лист 9 от обвинителен акт прокурорът твърди лаконично и схематично, че М. и още двама от подсъдимите – Д. и Б., имали ролята на хора, които подписват документи в организираната престъпна група и които документи са били използвани във връзка с документална обоснованост по договорите с 4

Министерство на икономиката, сключени с различните търговски дружества, управлявани от подсъдимите, създадени с цел да се получават средства от Европейските фондове за развитие. Т.е. необходимо е с оглед тези констатации прокурорът да конкретизира в постановлението за привличане на М. като обвиняем времето, в което той участва в организираната престъпна група, както и в обстоятелствената част на обвинителния акт да фиксира тези фактически положения, които очертават участието на М. в организираната престъпна група по време съответно и непротиворечиво на посоченото в постановлението за привличането му като обвиняем.

Впрочем, когато се коментират постановленията за частично прекратяване, находящи се в том 61 от ДП, следва прецизно да се изследва от органите на ДП и от прокурора преди внасяне на обвинителния акт доколко за тези постановления са били уведомени заинтересованите лица и до колко същите рефлектират върху последващите привличания на обвиняемите лица, извършени за всички на 17.03.2021 г. – том 102, 103, 121, 122, 123, 126, 128.Това е важно ,защото с тези постановления за привличане на подсъдимите към наказателна отговорност се очертава и обвинителната теза застъпена в обвинителния акт. Липсата на конкретика по отношение на участието на М. в организираната престъпна група следва да бъде отстранено чрез излагане на факти, относими към неговата дейност като участник в ОПГ,отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт.Тъй като обвинението по чл.321 ал.3 НК касае обща престъпна дейност на всички подсъдими по делото ,то конкретиката по отношение на подсъдимия М. и подсъдимия А. относно времето на участие на всеки един от тях в групата следва да бъде посочено непротиворечиво .Твърдяното в постановленията за привличане следва да е съответно на посоченото в обстоятелствената част на ОА и изложените фактически положения да дават логично и обяснение на времето на участие на двамата подсъдими в стурктурираната ОПГ.Именно това противоречие СНС е констатирал в рамките на правомощията си свързани с въпросите ,които нормата на чл.248 ал.1 т.3 го задължава да стори в разпоредителното заседание.Изчерпателното произнасяне по въпроса за допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия и пострадалия е от изключително значение за развитието на наказателния процес и крайната му „съдба“ , предвид на преклузията за тези възражения въведена с нормата на чл.248 ал.3 НПК.