Определение № 9217 от 27.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9217 гр. София, 27.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно частно гражданско дело № 20261100502883 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 57433 от 23.02.2026г. от П. Й. С., ЕГН:

********** срещу Определение № 6321 от 13.02.2026 г. по описа на СРС, 49 състав, с което е върната на основание чл. 130 от ГПК искова молба с вх. № 192130/12.06.2024г., подадена от П. Й. С. срещу Върховния касационен съд и е прекратено производството по гр.д. №34821/24, СРС, 49 състав.

Въззивният жалбоподател твърди, че определението на Съда, с което исковете му по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за защита срещу дискриминацията (ЗЗДискр) са приети за недопустими е порочно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила (чл. 2 от ГПК), необоснованост и явно нарушение на правото на ЕС (чл. 4, § 3от ДЕС, във вр. чл. 47, § 1 и §2 и чл. 54 от ХОПЕС, както и ЕКЗПЧОС), тъй като дискриминация може да бъде допусната във всяка една сфера от обществените отношения, релевирано от ЕСПЧ в решение от 06.12.2007 г. по делото “Беян (№ 1) срещу Румъния”, включително и по наказателни дела в производства пред най-висшите съдилища. Сочи, че е ограничено правото му на достъп до съд. Сочи, че аргументите му по главния иск касаят дискриминационно третиране, а не неправилност на съдебното решение на ВКС. Сочи, че първоинстанционният съд е забавил произнасянето си по делото в продължителност на 1 година и 4 месеца, както и че при произнасянето си не се е съобразил с материалноправните разпоредби на ЗЗДискр и тези на ПЕС, в това число ХОПЕС и ЕКЗПЧОС. Релевира в жалбата си и аргументи на СГС от предходно производство, по което въззивният жалбоподател е завел иск срещу ВКС ПО ЗОДОВ, съгласно което СГС пояснява, че в конкретното дело “няма да се преценява наличието на неправилност на постановения от ВКС съдебен акт, а дали постановеното 1 решение е в нарушение на основните принципи на правовата държава”.

Въззивният жалбоподател счита, че разликата между производството, образувано по ЗЗДискр и предхождащото го такова по ЗОДОВ е само в съответното правно основание и в прилагането на съответния правен механизъм. Твърди, че първоинстанционния съдебен състав не отговаря на обективния критерий за безпристрастност, с което е нарушен чл. 47, § 2 от ХОПЕС, като се позовава и на решение от 12.01.2016 г. На ЕСПЧ по делото Miracle Europe kft v. Hungary, в което ЕСПЧ сочи, че “съдът трябва не просто да бъде справедлив, но трябва да бъде видимо за всички”. Моли съдът да отмени обжалваното определение, да върне делото за ново разглеждане на друг състав на СРС, като даде указания на първоинстанционния съд по прилагането на ЗЗДискр срещу актове на последна съдебна инстанция.

Постъпил е отговор от ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ответник по въззивната жалба. Счита частната жалба за допустима, но по същество неоснователна. Сочи, че предявените срещу ВКС искове са процесуално недопустими, поради факта, че така изложените твърдения на жалбоподателя навеждат към ново тълкуване на приключило с окончателен съдебен акт наказателно производство. Твърди, че е недопустимо инцидентното констатиране по повод на иск за вреди от юрисдикция, разглеждаща делото като последна инстанция, на порок на съдебния акт, вкл. неправилност и недопустимост, както и производството по искове за заплащане на обезщетения за такива вреди. Намира оплакванията за липса на безпристрастност при решаване на делото от СРС за голословни и неподкрепени с конкретни факти. Моли съдът да потвърди Определение № 6321/13.02.2026 г. по гр. д. № 34821/2024 г. на СРС като правилно.

СГС, като взе предвид становищата и доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, в рамките на предмета на настоящото производство, приема следното:

Частната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице и в срока по чл. 275 от ГПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционният съд правилно е приел, че предявените искове са процесуално недопустими, поради което законосъобразно е върнал исковата молба на основание чл. 130 ГПК. От съдържанието на исковата молба, правилно възпроизведено и анализирано от СРС, се установява, че независимо от формалното позоваване на разпоредбите на чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр, релевираните от ищеца твърдения по същество представляват оспорване законосъобразността и правилността на постановен съдебен акт на ВКС, постановен в рамките на приключило наказателно производство.

Съгласно трайната практика на ВКС (в т.ч. Определение № 604 от 15.10.2019 г. По ч. Гр. д. № 3175/2019 г., IV г.о., както и определение № 91 от 18.02.2021 по ч. Гр. д. № 284/2021 г., III г.о.), чрез искове по ЗЗДискр не може да се осъществява косвен контрол за законосъобразност и правилност на влезли в 2 сила съдебни актове. Подобен контрол е допустим единствено по реда на извънредните способи за отмяна, изчерпателно уредени в процесуалния закон.

Наведените доводи за “дискриминация” представляват по същество несъгласие с правните изводи на ВКС за установените престъпления, вида и размера на следващото се наказание, което не обуславя допустимост на иск по ЗЗДискр. Необходимо е да бъдат изложени и следните съображения относно приложното поле на ЗЗДискр. Съгласно чл. 2 и чл. 3 от ЗЗДискр, законът урежда защитата срещу всички форми на дискриминация и се прилага във всички обществени отношения, като гарантира равенство пред закона и равно третиране на лицата. Това широко очертано приложно поле обаче не следва да се тълкува разширително до степен, при която чрез иск по закона да се осъществи контрол за правилност и законосъобразност на влезли в сила съдебни актове. В конкретния случай, независимо от формалното посочване на разпоредбите на чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр, изложените от ищеца твърдения не съдържат фактически обстоятелства, от които да може да се направи извод за наличие на дискриминационно третиране по смисъла на закона. Не се сочи конкретен защитен признак, въз основа на който ищецът да е бил третиран по-неблагоприятно. Напротив, оплакванията са насочени срещу постановен съдебен акт на ВКС и съдържат по същество несъгласие с неговата правилност. Неоснователно е позоваването на въззивния жалбоподател на практиката на СЕС. В решение по дело C-224/01 (Köbler) СЕС действително допуска възможността за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от съдебни актове на последна инстанция, но при наличие на особено съществени нарушения на ПЕС, и само в рамките на специалния механизъм за държавна отговорност, който за РБ е ЗОДОВ, какъвто иск в настоящия случай не е предявен. Ищеца прави опит чрез института на защита от дискриминацията да се заобиколи установеният ред за контрол върху съдебните актове. В настоящия случай липсват и конкретн о посочени и обосновани факти, които да сочат на дискриминационно отношение на съда спрямо ищеца по някои от признаците в чл.4 от ЗЗД и да поставят под съмнение безпристрастността на съдебния състав разгледал и произнесъл се по спора като последна съдебна инстанция. Твърденията на въззивния жалбоподател в тази насока са общи и бланкетни . Настоящият съдебен състав намира за необходимо да подчертае, че правото на достъп до съд, гарантирано както от националното право, така и от ПЕС, не е абсолютно и подлежи на ограничения, включително процесуални такива, каквито са правилата за допустимост на исковете. В този смисъл отказът да се разгледа недопустим иск не представлява нарушение на това право. Следователно, при липса на твърдения и данни за осъществен фактически състав на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр и при наличие на оплаквания, насочени изцяло към правилността на съдебен акт, правилен е изводът на първоинстанционния съд за процесуална недопустимост на предявения иск.

С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на материалния и 3 процесуалния закон и следва да бъде потвърдено. Жалбата срещу атакуваното определение следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от П. Й. С., ЕГН: ********** частна жалба срещу Определение № 6321 от 13.02.2026 г. по описа на СРС, 49 състав, с което е върната на основание чл. 130 от ГПК искова молба с вх. № 192130/12.06.2024г., подадена от П. Й. С. срещу Върховния касационен съд и е прекратено производството по гр.д. №34821/24, СРС, 49 състав Определението може да се обжалва в 1 седмичен срок от уведомяването пред ВКС при условията на чл.280 ГПК..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4