Решение № 621 от 06.07.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Стара Загора, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Женя Иванова при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело № 20235530100817 по описа за 2023 година

Предявени са кумулативно обективно съединен е искове с правно основание чл. 128, т.2 КТ и с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата била назначена в Професионална гимназия по механотехника и транспорт „Н. Й. Вапцаров“, като по силата на допълнително споразумение към трудов договор № ************* г. работодателят й бил определил основно месечно възнаграждение в размер на 1356.00 лв., за заеманата от нея длъжност „Старши учител по философия, етика и право, психология и логика и история и цивилизация“. Като част от трудовото възнаграждение й се полагали по 35 лв. за работа с ученици със специални образователни потребности, 35 лв. за клас квалификация IV – та степен и 19 % върху основното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Трудовия договор бил сключен на пълно работно време за 8 часа труд.

От началото на учебната 2021 – 2022 г., т.е. от началото на м. септември 2021 г. работодателя на ищцата по свое усмотрение без за това да било сключено допълнително споразумение бил намалил основното трудово възнаграждение от 1356 лв. на 890 лв., с която ежемесечно я ощетявал с неизплатено основно трудово възнаграждение в размер на 466 лв. и полагащите й се върху тези средства % прослужено време в размер на 88.54 лв., както и полагащите й се обезщетения за ползван през това време платен годишен отпуск.

Твърди се още, че от 01.09.2021 г. фактически работодателят изплащал на само частично дължимото й според сключения между тях трудов договор 1 трудово възнаграждение.

Към настоящия момент по силата на решение № 823/07.10.2022 г. постановено по гр. дело № 2278/2022 г. на Районен съд – Стара Загора, работодателя бил изплатил дължимата й се разлика в трудовото й възнаграждение до края на м. май 2022 г., но продължавал да не изплаща разликата между заплатеното й реално трудово възнаграждение и дължимото й по сключения между страните трудов договор, както й дължимото й увеличение на трудовото възнаграждение извършено в образователните институции през 2022 г. на два пъти – през м. април 2022 г. и през м. септември 2022 г. След увеличение на трудовите възнаграждения в образователните институции от 01.04.2022 г. основното трудово възнаграждение на ищцата трябвало да бъде 1523 лв.

Предвид неизпълнението на задълженията на работодателя за изплащане на дължимото трудово възнаграждение съгласно чл. 128, ал. 2 КТ до този момент работодателя не бил изплатил на ищцата трудово възнаграждение в размер на 8 месечни трудови възнаграждения разликата между 1523 лева основно месечно възнаграждение дължимо след 01.04.2022 г. и реално изплащаното й трудово възнаграждение от 890 лв. на месец, т.е. по 633 лв./месец или общо 5064 лева и дължимите върху тази сума допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на – 20 % на месец (126.60 лв.) общо за осем месеца в размер на – 1012,80 лв. Т.е. общата разлика във възнаграждението в размер на 6076,80 лв.

Към този момент поради забавено изплащане на посочените суми, работодателят й дължал и лихва за забава в размер на:

4,43 лв. за забавянето за изплащане на разликата в заплатата за м.

01.2023 г. до завеждане на делото;

10,97 лв. за забавянето за изплащане на разликата в заплатата за м.

12.2022 г., до завеждане на делото;

17,51 лв. забава за получаване на разликата в заплатата за м.

11.2022 г., до датата на завеждане на делото;

23,84 забава за получаване на разликата в заплатата за м. 10.2022 г., до датата на завеждане на делото;

30,34 лв. забава за получаване на разликата в заплатата за м.

09.2022 г., до датата на завеждане на делото;

36,71 лв. забава за получаване на разликата в заплатата за м.

08.2022 г., до датата на завеждане на делото;

43,26 лв. забава за получаване на разликата в заплатата за м.

07.2022 г., до датата на завеждане на делото;

49,80 лв. забава за получаване на разликата в заплатата за м.

06.2022 г., до датата на завеждане на делото;

Или общо дължимата лихва за забава към момента на завеждане на 2 настоящата искова молба бил в размер на 216,86 лв.

Искането до съда е да постановите решение, с което да осъди Професионална гимназия по механотехника и транспорт „Н. И. Вапцаров“, булстат 123533460, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул.

„Генерал Столетов“ № 183, представлявано от С.М.К., да заплати на ищцата, сумата от 6076.80 лв. главница, представляваща разлика между реално изплатеното й брутно трудово възнаграждение за месеците от юни 2022 г. до м. януари 2023 г. и реалното дължимо й се такова и 216,86 лв., лихва за забава на изплащане на претендираната неизплатена разлика между реално изплатеното й брутно трудово възнаграждение за месеците от юни 2022 г. до м. януари 2023 г. и реалното дължимо й се такова, към момента на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва за забава от момента на завеждане на настоящото дело до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира за направените по делото разноски.

Моли на основание чл.242, aл.1, предл.2 от ГПК, съда да допусне предварително изпълнение на решението в частта, в която присъжда дължимото неизплатено трудово възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Професионална гимназия по механотехника и транспорт „Н. И. Вапцаров“ е подал отговор на исковата молба, с който взема следното становище:

Предявените искове били допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло, както по основание, така и по размер. Изплащаното на ищцата трудово възнаграждение през процесния период от време било съобразно нормативната уредба за нормиране и заплащане на труда в институциите в системата на предучилищното и училищното образование и съответно на нормата за преподавателска работа на ищцата през учебната 2021/2022г.

Не се оспорва наличието на трудово правоотношение с ищцата, която изпълнявала длъжността „старши учител по философия, етика и право, психология и логика и история и цивилизация“, възникнало на основание трудов договор № ************* г.

Не се оспорва обстоятелството, че с допълнително споразумение № ************* г. към трудовия договор основното трудово възнаграждение на ищцата, при пълно работно време, било договорено в размер на 1356 лв., а допълнителните трудови възнаграждение били договорени в размерите, посочени в исковата молба.

Не се оспорва посоченото в исковата молба обстоятелство, че от началото на учебната 2021/2022г. договореното основно трудово възнаграждение в допълнително споразумение № *************г. било намалено, но се оспорва твърдението, че ежемесечно неизплатеното основно трудово възнаграждение за периода от 01.06.2022 г. до 01.02.2023 г. било в размер на 633 лв., а неизплатеното месечно допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за същия 3 период от време бил в размер на 126.60 лв. и че намаляването на основното трудово възнаграждение представлявало неизпълнение на задълженията на работодателя по чл.128, ал.2 от КТ за изплащане на дължимо трудово възнаграждение. Претендираната от ищцата сума като месечно трудово възнаграждение сума през процесния период от време била недължима.

Оспорва се твърдението в исковата молба, че за процесния период от време от 01.06.2022 г. – 01.02.2023 г., основното трудово възнаграждение на ищцата трябвало да бъде 1523 лв., съобразно анексите от 04.04.2022 г. и от 20.07.2022 г., последният в сила от 01.09.2022 г., към КТД ДО1-44/17.08.2020 г., подписан между МОН и СРСНПБ от една страна, и СБУ към КНСБ, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа и НУС към КНСБ, от друга страна.

Твърди се още, че последните договорени, при пълно работно време, основно трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения между страните по трудовото правоотношение, в съответствие с разпоредбата на чл.66, ал.1, т.5 от КТ, били тези по допълнително споразумение № ************* г. към трудовия договор, двустранно подписано от страните по правоотношението – основното трудово възнаграждение в размер на 1356 лв. и допълнителни трудови възнаграждения, посочени по вид и размер в допълнителното споразумение.

Позовава се на разпоредбата на чл.289 от Закон за предучилищното и училищното образование. В случая, при намалена норма преподавателска работа от началото на учебната 2021/2022 година, както и за учебната 2022/2023 година, ищцата не можела да запази договореното трудово възнаграждение по ДС №*************г. поради липса на бюджетни средства за заплащане, тъй като съгл. чл.282 от Закона средствата по чл.280, ал.3, т.1 от същия закон – за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците от държавния бюджет, се разпределяли между бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, финансиращи държавни и общински училища и детски градини, въз основа на броя на децата и учениците и броя на групите и паралелките в училището.

Конкретните правила – ред и начин за определяне на работните заплати на персонала в държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование се определяли с Наредба № 4 от 20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда – чл.2, ал.1, т.3 от Наредбата.

Съгл. чл. 4, ал.11 от Наредба № 4 при нормална продължителност на работното време по смисъла на чл. 136 от Кодекса на труда на педагогическите специалисти се възлагало изпълнението на не по – малко от минималните норми преподавателска работа, определени в Приложение №1към наредбата. Съгласно чл.15 от Наредбата месечната основна работна заплата на педагогическите специалисти била възнаграждение за изпълнението на нормата преподавателска работа. Съгласно чл.16, ал.1 от Наредбата индивидуалните основни месечни работни заплати на 4 педагогическите специалисти, които отговаряли на изискванията за заемане на длъжността, при нормална продължителност на работното време се договаряли в размери не по – ниски от определените в приложение №3, а съгл. ал.2 на същата разпоредба изключения от минималните размери на основните месечни работни заплати на педагогическите специалисти се допускат, когато индивидуалната норма преподавателска работа на лицето била под минималната норма преподавателска работа, определена в приложение №1 към чл.4, ал.11. Съгласно Приложение № 1 към чл.4, ал.11 от Наредба № 4, минималната норма преподавателска работа за 1 /едно/ работно място на педагогически специалист по учебния предмет, преподаван от ищцата бил 684 часа.

През учебната 2020/2021 г., през която учебна година било подписано допълнително споразумение № ************* г., в ответното училище били записани за обучение 213 броя ученици, въз основа на която численост ученици били формирани 15 броя паралелки, в които ищцата преподавала предметите философия, етика и право, психология и логика, и история и цивилизация, като на ищцата били възложени часове и като класен ръководител на 12 „а“ клас. Въз основа на броя на паралелките, в които ищцата преподавала посочените учебни предмети, на последната били разпределени 700 часа, като й били възложени и лекторски часове – 57 часа, общо възложени преподавателски часове – 741 часа, при минимална задължителна норма преподавателска работа 684 часа, съгласно Наредба № 4 от 20.04.2017 г. Ищцата била единствен преподавател по посочените учебни предмети в училището.

За учебната 2021/2022 г. в училището били записани за обучение 170 броя ученици, въз основа на която численост на ученици били формирани 10 броя паралелки, в които ищцата преподавала предметите философия и гражданско образование. Съобразно учебната програма за тези класове и паралелки по преподаваните от ищцата предмети били формирани 425 часа преподавателска работа за ищцата, при минимална индивидуална задължителна норма преподавателска работа 684 часа. Т.е. разпределените на ищцата учебни часове по преподавания от нея предмет за учебната 2021/2022 г. били под минималната индивидуална задължителна норма преподавателска работа съгл. Приложение № 1 към чл.4, ал.11 от Наредба № 4.