Решение № 6047 от 02.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6047 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100510605 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ЕАД (ищец по делото) срещу Решение 7379 от 22.04.2024г.

(изменено по чл. 248 ГПК с определение от 11.08.2024г), постановено по гр. д. № 20722/2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 с-в, с което са отхвърлени, предявените от дружеството искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 153 ЗЕ за установяване на съществуване на вземания на жалбоподателя срещу И. М. Г. за цена на ползвана в периода м.05.2019г-м.04.2021г. ТЕ, мораторно обезщетение върху нея за период 15.09.2020г.-13.12.2022г, цена на услуга „Дялово разпределение“ и мораторна лихва върху нея.

Излагат се оплаквания за неправилни изводи на СРС за липса на облигационно отношение. От посочване на две удостоверения за наследници в нотариален акт за ипотека от 2007г. се установявало, че праводателите на ответника са починали и вещното им право на ползване по нотариалния акт от 1991г. се е погасило, при което ответника като собственик е в облигационна връзка с ищеца. Иска отмяна на решението и уважаване на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

1

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира, че решението на СРС е валидно и допустимо.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за частично основателна по следните фактически и правни съображения:

СГС намира за доказано наличие на облигационно отношение междиу страните за процесния период.

Действително ответника е придобил ‚гола собственост“ върху имота, тъй като при дарението от 1992г. неговите родители са си запазили вещно право на ползване.

Към 2007г. обаче видно от съдържанието на нотариалния акт за ипотека, учредена от ответника неговия баща вече е починал-в нотариалния акт е посочено, че за бащата е издадено удостоверение за наследници, с което правото на ползване на дарителя по акта от 1991г. е прекратено.

От друга страна с отговора на исковата молба ответника сам представя талон за отчет на уредите в имота за периода 2017-2018г. От ТЛП помагач са представени главните отчети за имота за процесния период. Видно от тези три документа партидата за имота се води на името на ответника. Отчетите са подписани в качеството му на „клиент“ и не са оспорвани за автентичност. Представения с ОИМ Акт за изключване е съставен на името на бащата на ответника към 2010г, когато както се посочи, той вече е починал и е очевидно неверен в частта му „абонат“. И без експертиза е видно, че подписа е идентичен с този на представените от ТЛП отчети от 2019 и 2020г., както и с този на пълномощното което ответника е дал на адвоката си.

Съгласно ТР 2/2017г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с 2 топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Подписаните от ответника главни отчети, издадени на негово име за процесния имот като частни документи удостоверяващи неизгоден за него факт (качеството на клиент на ТЕ за имота) се ползват с материална доказателствена сила и следва да се приеме, че за процесния период ответника носи отговорност за задълженията за доставената в имота ТЕ.

Предвид изложеното изводите на СРС за липса на доказателства за наличие на облигационно отношение по продажба на ТЕ за имота между страните за процесния период е неправилен.

Количеството и стойността на ТЕ за периода е доказано чрез СТЕ.

Частично основателно е възражението за изтекла погасителна давност. Погасени по давност са сумите за месеците от Май 2019г. до м. Юли 2019г. вкл., тъй като изискуемостта на вземанията за тези месеци е настъпила преди 21.11.2019г (три години преди датата на заявлението по чл. 410 ГПК), включително при съобразяване на нормите на закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците относно спирането на давностните срокове.

За непогасения по давност период е налице неоспорено заключение на СТЕ относно количеството и стойността на ТЕ за имота- Таблица 2 към СТЕ. За сезон 20192020г. реалното количество ТЕ е на стойност 654,36 лева. Лихва върху тази сума се дължи съгласно ОУ приложими за периода след изтичане на 45 дни от издаване на изравнителната фактура (31.07.2020г. или от 15.09.2020г. и изчислена от съда е в размер на 149,05 лева за процесния период. За сезон 2020-2021г. Реалното количество ТЕ според СТЕ е на стойност 790,32 лева. Лихва върху него се дължи от 15.09.2021г. и за процесния период е в размер изчислен от съда на 99,89 лева. Тоест искът за главница е основателен до размер от 1444,68 лева и за периода м.08.2019г. – м.04.2021г., а искът за мораторни лихви е основателен за сумата 248,94 лева и за процесния период.

Искът за главница за цена на услугата дялово разпределение е основателен за периода м.12.2019г-м.04.2021г. Вземането за м.11.2019г е погасено по давност, която в 3 случая тече от 01.12.2019г. (тъй като вземането е безсрочно -няма срок в ОУ на ищеца и давност тече от неговото възникване-с изтичане на месеца) и е изтекла на 01.12.2022г-преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК. Размерът на вземането за непогасения период е 30,12 лева. Мораторна лихва върху това вземане не се дължи.

Както се посочи то е безсрочно и няма доказателства за изпратена покана до длъжника при което за него липсва забава на ответника.

До посочените размери и периоди исковете са основателни и следва да се уважат при което се налага частична отмяна на решението на СРС и потвърждаване в останалата му част.

По разноските: при този изход на делото право на разноски и за двете инстанции имат и двете страни съобразно уважената и отхвърлена част от исковете, което налага като последица от пререшаване на спора от въззивния съд постановеното от СРС определение по чл. 248 ГПК да бъде отменено и въпросът за разноските на страните да се разреши от въззивния съд.

Уважават се вземания общо за 1723,74 лева (881,33 евро) или 93 % от предявения размер. Ищецът има право на 93% от сторените разноски или на сумите от : 17,70 евро за държавна такса по заповедното дело; 23,78 евро за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 38,06 евро за държавни такси за първа и въззивна инстанции; 93,00 Евро за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и 142,65 евро за платен депозит за вещо лице по СТЕ.

Ответника претендира 550,00 лева или 281,21 евро адвокатски хонрар за първа инстанция и 300,00 евро за въззивна инстанция. Направено е възражение за прекомерност, което не е обсъдено от СРС при постановяване на определението по чл.

248 ГПК и следва да се разгледа от настоящата инстанция. Възражението е основателно. Делото е с ниска правна и фактическа сложност и по всички относими въпроси има трайна съдебна практика. Протекло е пред СРС в едно заседание на което адвокат И. не се е явил и не е депозирал писмено становище. Единствената работа, която е свършил е подаване на отговор на исковата молба. При това положение хонорар следва да се определи само като за отговор на искова молба без явяване в съдебно заседание и с оглед на ниската правна и фактическа сложност СГС намира, че справедлив размер е този от 200,00 лева или 102,23 евро. От тях с оглед на изхода на спора на ответника следва да се присъдят 7 % или 7,16 евро.

За въззивна инстанция се претендират 300,00 евро. Няма направено възражение за прекомерност и с оглед на изхода на спора от тях се дължат 21 евро.

Общо ответника има право на разноски за адвокат за двете инстанции в размер на 28,16 евро.

Водим от гореизложеното съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение 7379 от 22.04.2024г., постановено по гр. д. № 20722/2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 с-в В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:

В ЧАСТТА, с която е отхвърлен за периода м.08.2019-м.04.2021г. вкл и за сумата 1444,68 лева (738,65 евро) предявеният от „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 СРЕЩУ И. М. Г. с ЕГН ********** иск по чл. 422 ГПК вр. с чл.

153 ЗЕ за установяване на съществуване на вземания за цена на ползвана ТЕ в топлоснабден имот на адрес в гр. София, ж.к. **** абонатен номер 283812.

В ЧАСТТА, с която е отхвърлен за сумата 248,94 лева (127,28 евро) предявеният от „Топлофикация София“ЕАД СРЕЩУ И. М. Г. иск по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава (за периода 15.09.2020г-13.12.2022г.) в плащането на главницата за ТЕ

В ЧАСТТА, с която е отхвърлен за периода м.12.2019-м.04.2021г. вкл и за сумата 30,12 лева (15,40 евро) предявеният от „Топлофикация София“ЕАД с СРЕЩУ И. М. Г. иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД за установяване на съществуване на вземания за цена на услугата „дялово разпределение на ТЕ“.

КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ И. М. Г. с ЕГН ********** и адрес в гр.

София, ж.к. **** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 и седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“23Б следните суми:

738,65 евро – цена на ползвана в периода м.08.2019-м.04.2021г. вкл. топлинна енергия в топлоснабден имот на адрес в гр. София, ж.к. **** абонатен номер 283812, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.12.2022г. до окончателното плащане.

127,28 евро- мораторно обезщетение дължимо за периода 15.09.2020г13.12.2022г. върху главницата от 738,65 евро.

15,40 евро- цена на услугата „дялово разпределение на ТЕ“ за периода м.12.2019-м.04.2021г. вкл.

За които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 69592/2022г. по описа на Софийски районен съд, 170 с-в.

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана част за отхвърляне на исковете.

ОТМЕНЯ Определение 32577/11.08.2024г. постановено по реда на чл. 248 ГПК по същото дело.

ОСЪЖДА И. М. Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация 5

София“ЕАД с ЕИК 831609046 РАЗНОСКИ за заповедното и двете инстанции в исковото производства, както следва: 17,70 евро за държавна такса по заповедното дело; 23,78 евро за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 38,06 евро за държавни такси за първа и въззивна инстанции; 93,00 Евро за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции и 142,65 евро за платен депозит за вещо лице.