Решение № 352 от 07.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 352 гр. Благоевград, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Коева при участието на секретаря Илияна Стоименова като разгледа докладваното от Вера Коева Гражданско дело №

20261200100029 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от В. Н. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Б. и съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: гр. Б., с която против Б. М.

Т., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Б. са предявени при условията на евентуалност осъдителни искове.

Твърди се от ищеца в ИМ, че дълги години е работила в Г., а през периода м.01.2024г. м.10.2024г. заживяла в Б. с ответника във фактическо съпружеско съжителство. Сочи се, че през м.10.2023г. ответникът си харесал по интернет от Канада джип- Ауди Q7, свързал се с автокъща от Благоевград, която му обещала съдействие за покупката и доставката на автомобила. Тъй като ответникът не разполагал със средствата да участва в търга за закупуване на колата и съответно за заплащане на дължимите такси и разноски за превоза й до Б., ищцата твърди, че с ответника се уговорили да му предостави в заем необходимите за това суми. Твърди се от ищеца, че страните се разбрали плащането да се извърши от нея по банков път директно чрез превод от банковата й сметка и след като ответникът придобие правото на собственост върху превозното средство да продаде автомобила на когото намери за добре, и с част от получената сума, да върне на ищеца дължимите пари.

В изпълнение на уговореното ищецът твърди, че е направил следните преводни нареждания: на 13.10.2023г. е заплатила сума в размер на 17 000,00 щатски долара, чиято левова равностойност е 32 096,00лв., представляваща дължима сума по Фактура №1283/12.10.2023г., издадена на ответника Б. Т. за закупуване на лек автомобил Ауди Q7 с рама№ WA1VAAF79HD004401; на 15.12.2023г. сочи, че е заплатила сума в размер на 1

1855,87 евро, с левова равностойност - 3 639,36лв., представляваща дължими суми по Фактура № 2023-9629, издадена на клиент с клиентски номер 105211, на ответника- Б. Т. и на 18.12.2023г. е превела сума в размер на 2 300,00 щатски долара или 4 198,88лв., представляваща дължими суми за превоз (сухопътен и морски) и застраховка на автомобил Ауди Q7 с рама № WA1VAAF79HD004401.

За горните суми сочи и прилага издавани фактури, преводни нареждания и кредитни преводи.

Обобщава се от ищеца, че във връзка със закупуването на автомобил марка Ауди Q7, с per.

№ *, рама № WA1VAAF79HD004401, собственост на ответника Б. Т., му е предоставила в заем сума в общ размер на 39 934,24лв., която сума включва продажна цена, такси за превоза и застраховка на автомобила. Сочи се, че автомобила е бил докара до Република Б. и регистриран на името на ответника Б. Т., с pen № *.

Твърди се, че през м.октомври 2024г. с ответника имали сериозен спор, при който той упражнил спрямо ищцата домашно насилие, за което била издадена Заповед за незабавна защита№14/15.11.2024г. по гр.д. №1507/2024г., по описана Районен съд - С., а впоследствие и Заповед за защита и предвид влошените им отношения ответникът отказал да върне на ищцата заемната сума.

При поддържане на фактически твърдения в горната насока се обосновават при условията на евентуалност няколко искания за защита:

Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца спората сума, дадена при условията на сключен помежду ми реален договор за заем.

При евентуалност се иска уважаване на иска като спорната сума се заплати от ответника на ищеца като получена без основание, т.е. при начална липса на основание.

При евентуалност се иска уважаване на иска и връщане от ответника на спорната сума, като дадена на отпаднало основание.

При евентуалност се поддържа осъдителен иск за заплащане на спорната сума при условията на чл.61 ЗЗД, а именно спорната сума е била преведена от ищеца като предприета уместно и в интерес на ответника, който като заинтересован е длъжен да изпълни сключените от негово име задължения.

При условията на последваща евентуалност се поддържа осъдителен иск за заплащане от ответника на спорната сума на основание субсидиарния състав на чл.59 ЗЗД, като се твърди, че последният се е обогатил без основание за сметка на обедняването от ищеца.

Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор.

Не се оспорва допустимостта на исковете и начина на съединяването им, но се възразява по основателността им.

От ответната страна се признава сочения от ищеца в ИМ факт, че преди да заживеят заедно, последният е работил в чужбина - Г., както и че през м.септември 2023г. заживели с 2 ищцата във фактическо съпружеско съжителство, имали общо домакинство и в рамките на съвместния им живот поемали различни разходи, свързани с ежедневните нужди на домакинството и с общите им житейски планове. Ответникът твърди, че е поемал значителна част от текущите разходи на домакинството, включително разходите за електроенергия, вода, интернет, храна и други ежедневни нужди, като по този начин участвал в покриването на текущите разходи, необходими за поддържане на общото домакинство. Освен това сочи, че е давал на ръка лично пари на ищцата през целия този период за удовлетворяване на нейни лични нужди.

От ответната страна се изтъква в отговора, че от своя страна ищцата извършила плащания, свързани със закупуването и транспортирането на автомобила, на които се позовава в исковата молба, но закупуването и транспортирането на автомобила, било свързано с общите им планове и нужди в рамките на съвместния им живот. Тези плащания следвало да се разглеждат в контекста на общите им имуществено-битови отношения и представляват участие на ищцата в разпределението на разходите между партньори, живеещи на семейни начала. Сочи се, че автомобилът бил предназначен да служи за нуждите на съвместния им живот и за улесняване на ежедневието им, като се оспорва, че между страните е имало постигната уговорка, че извършените от ищцата плащания, представляват заем. Оспорва се, че е имало уговорка за връщане на тези суми, нито е бил определян срок или начин за тяхното връщане. Твърди се, че сумите не са били предавани на ответника, а са били преведени директно на трети лица - продавача на автомобила и дружеството, извършило транспортната услуга. До момента на влошаване на отношенията между страните, ищцата никога не е твърдяла, че тези плащания представляват заем. Твърдението, че сумите са били предоставени като заем, се появи, едва след прекратяване на отношенията между тях.

При тези твърдения и оспорвания ответника определя главния иск като неоснователен.

По главния иск с пр.основание чл.240, ал.1 във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД се оспорва твърдението, че между страните е бил сключен договор за заем, като самият факт на превод на суми не сочи основанието, на което са дадени, а само факта на извършеното плащане, което не е достатъчно, за да се приеме сключването на заемно правоотношение.

Изтъква се, че изложените фактически обстоятелства, извършените от ищцата плащания, следва да се разглеждат като част от разпределението на разходите между страните в рамките на съвместния им живот, като при съвместно съжителство е обичайно партньорите да поемат различни разходи, свързани с общия им живот, като всеки участва според възможностите си.

При условията на евентуалност се твърди, че плащанията от ищцата са били извършени доброволно и с дарствено намерение, без поставяне на условие за връщане на сумите и без между страните да е съществувала уговорка за тяхното възстановяване. Ищцата е извършила тези плащания по нейна инициатива, като израз на подкрепа и доброжелателност, в рамките на съществуващите между страните лични отношения. При извършването на плащанията, не 3 е било поставяно условие сумите да бъдат възстановявани, нито е било обсъждано възникването на каквото и да е задължение за връщането им. Ответникът твърди, че е приел извършените плащания като безвъзмездна имуществена помощ, предоставена от ищцата.

Дори да се приеме, че ищцата е поела разходи, свързани със закупуването и транспортирането на автомобила, това е било направено доброволно и без да е уговорено задължение за възстановяване на сумите. При тези обстоятелства извършените плащания могат да се разглеждат като безвъзмездно предоставяне на средства с дарствено намерение, съответно като дарение по смисъла на чл. 225 и сл. от ЗЗД.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че тези плащания не представляват безвъзмездно предоставяне на средства с дарствено намерение, се твърди, че извършените плащания, следва да се разглеждат като изпълнение на нравствен дълг, произтичащ от съществувалите между страните лични отношения, като съзнателното изпълнение на нравствен дълг, представлява основание за извършеното плащане и изключва приложението на исковете за неоснователно обогатяване.

Към момента на извършване на процесните плащания ответникът твърди, че страните са живели във фактическо съпружеско съжителство и имали общо домакинство. При подобни отношения се твърди, че е обичайно партньорите да поемат различни разходи в общ интерес, включително разходи за придобиване на имущество, което да служи за нуждите на съвместния им живот. В този смисъл, извършеното от ищцата плащане на сумата за закупуване и транспортиране на автомобила, следва да се разглежда като изпълнение на нравствен дълг, произтичащ от съществувалата между тях връзка и съвместен живот.

Съгласно установените принципи в съдебната практика, съзнателното изпълнение на нравствен дълг, представлява правно основание за извършеното плащане и изключва приложението на исковете за връщане на даденото по реда на чл.55 и чл. 59 от ЗЗД. В този смисъл ответникът се позовава и сочи съдебна практика.

Обобщава се в отговора, че липсата на уговорка за сключване на договор заем опровергава наличието на такъв вид правоотношение, а съзнателно изпълнение на нравствен дълг, представлява основание едно лице да получи нещо от друго, поради което извършеното плащане не може да се квалифицира като заем, нито като неоснователно обогатяване и изключва приложението на исковете за неоснователно обогатяване по чл. 55 и чл. 59 ЗЗД.

Оспорва се евентуалния иск по чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД като се поддържа, че извършените от ищцата плащания не са направени без основание, а в контекста на съществувалото между страните фактическо съпружеско съжителство и разпределението на разходите между тях. При условията на евентуалност плащанията са извършени като безвъзмездно предоставяне на средства с дарствено намерение. Отново при условията на евентуалност плащанията са извършени като изпълнение на нравствен дълг, произтичащ от съществувалите между нас лични отношения. Следователно липсва основният елемент на този иск - престацията да е без правно основание.

Подчертава се, че дори ищцата впоследствие да счита, че отношенията между страните са 4 се развили неблагоприятно за нея, това не означава, че първоначално извършеното плащане, е било без основание по смисъла на закона.

Оспорва се и евентуалния иск по чл. 55, ал.1, предл. трето от ЗЗД - сочи се, че от твърденията на ищцата в исковата молба не се установява наличието на правно основание, което впоследствие да е отпаднало. Подчертава се, че в исковата молба не се сочи конкретно юридическо събитие, което да е довело до отпадане на основанието за извършеното плащане. Самото прекратяване на личните отношения между страните, не представлява основание, чието отпадане да поражда задължение за връщане на извършените, по време на съжителството плащания.

Поддържа се още, че ищцата не излага конкретни фактически твърдения, които да обосноват начална липса на основание по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД или отпаднало основание по чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, освен общото позоваване на евентуално неприемане на заемното правоотношение. Липсва яснота защо ищцата смята, че първоначалното основание липсва, респективно е отпаднало.