Акт от 21.07.2023, Административен съд - Ловеч

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.Ловеч, 20.07.2023 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. ХРИСТОВ

ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

ДАНИЕЛА

РАДЕВА при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 71/2023 г. по описа на Административен съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение

№ 53 от 21.03.2023 г., постановено по а.н.д.№ 5/2023 г. по описа на Ловешки районен съд, осми състав е потвърдил като законосъобразен електронен фиш серия К № 6536419 на ОД на МВР Ловеч, с който на Г.И. ***, ЕГН : **********, е наложено на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП административно наказание – глоба в размер на 800 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 5/2023 г. по описа на РС Ловеч – Г.И.И., чрез процесуалният му представител адвокат К.Б. *** /пълномощно на л.5/.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на закона. Сочи, че крайният извод на районния съд за законосъобразност на електронния фиш е неправилен и в противоречие с установените факти и обстоятелства по делото. Изтъква, че нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП, която поставя допълнителен съставомерен елемент „повторност“, изрично препраща към някоя от предходните три алинеи на разпоредбата и които следва да бъдат точно отразени, тъй като в противен случай се нарушава правото на защита на жалбоподателя. Същият следва да узнае в какво точно се обвинява и за какво е санкциониран, поради което законовите разпоредби следва да бъдат посочени точно и конкретно. Изтъква също така, че в обжалвания ЕФ не е посочено нита датата на издаване, нито кога е влязъл в сила предходния ЕФ № 4979883, поради което не може да се направи съответния правен извод за наличието на повторно нарушение. Счита, че липсата на тези реквизити е довело до съществено нарушение на правото на защита на наказаното лице. В заключение моли съда да отмени обжалваното решение на РС, както и да отмени електронния фиш, като незаконосъобразно издаден. Алтернативно е направено искане да бъде изменен електронния фиш, като се намали размера на наложената глоба от 800 на 400 лева.

Претендира на Г.И. да бъдат присъдени направените пред РС Ловеч и АдмС Ловеч разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощения му процесуален представител.

Ответната страна, редовно призована, се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Р.Р., който пледира касационната жалба да бъде оставена без уважение и се потвърди решението на районния съд, като правилно и законосъобразно. Изтъква, че оспорения ЕФ е бил издаден в предвидената от закона форма и в него конкретно, точно и ясно е посочено времето и мястото на извършване на нарушението. Счита, че фишът съдържа всички предвидени от закона реквизити, дадена е правилна правна квалификация на описаното в обстоятелствената му част нарушение, както и че правилно, с оглед доказателствата е бил приложен съставът за повторност. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Ловеч пледира да не бъде уважавана касационната жалба и се потвърди решението на РС Ловеч, като правилно и законосъобразно.

Касационният състав при Административен съд гр.Ловеч, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното :

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Въз основа на събраните по делото писмени и веществени доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 06.08.2022 г., в 16:02 часа, в област Ловеч, на ПП І-4, при км.24+500, в землището на с.Сопот, при максимално разрешена за населено място скорост от 50 км/ч, с лек автомобил марка „Волво ХЦ 90“ с рег. № ******било извършено нарушение за скорост – управление със 82 км/ч, установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТС) „ARH CAM S1“ с № 120сd3d. За така установеното нарушение, на 11.11.2022 г. бил съставен електронен фиш серия К № 6536419 срещу Г.И.И., в качеството му на собственик на автомобила. В ЕФ било посочено, че при разрешена скорост от 50 км/ч за населено място, въведена с пътен знак Д11 е била измерена скорост от 82 км/ч, при отчетен толеранс (допустима техническа грешка при измерването) от минус 3% в полза на нарушителя, като по този начин е налице превишаване на разрешената скорост с 32 км/час. Посочено е също така, че нарушението е било извършено при условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 4979883.

При така установеното от фактическа страна, съставът при районния съд приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесния електронен фиш, притежава изискуемите по закон реквизити и е бил съставен при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. При обсъждане на събраните писмени и веществени доказателства районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а по същество стигнал до извода, че нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства и правилно И., в качеството му собственик на автомобила е бил санкциониран, след като не е посочил с декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП друго лице, което да го е управлявало на процесната дата. Подробно първоинстанционният съд е изложил аргументи относно процедурата по установяване на нарушението с АТСС и издаването на електронния фиш, като е развил съображения в цялостния ѝ аспект, дори и без да са наведени съответните възражения, с оглед дължимия цялостен контрол за законосъобразност на оспорения акт. Подробно е дал отговор и на наведените с жалбата възражения, като се обосновал защо е приел дадената правна квалификация на нарушението за достатъчна и че правото на защита на жалбоподателя И. не е било нарушено. Изложени са аргументи и относно квалифициращия призна „повторност“ на вмененото на И. нарушение.

Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. От АНО са представени безспорни доказателства към преписката, които обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам доказват вмененото на касатора нарушение. По делото е установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал, който е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително и че същото е от одобрен тип и че е минало последваща техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ. Във фиша се съдържа ясно и безпротиворечиво описание на извършеното нарушение – управление на МПС със скорост над разрешената за населено място.

Районният съд е потвърдил ЕФ, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, видно от които системата за видеоконтрол на скоростния режим е заснела точно автомобила, собственост на касатора И., ясно се вижда регистрационния номер на автомобила, както и фиксираната скорост на същия автомобил – 82 км/ч, като е бил отчетен толеранса (допустимата техническа грешка при измерването) от 3% в полза на нарушителя.

Няма спор, а и видно от административната преписка, че на снимката, направена по време на самото измерване на скоростта – на л.14 от делото на РС, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на скоростта на нарушителя, при положение, че в кадъра са заснети повече от едно МПС, какъвто е обсъждания казус. Видно от приложеното Ръководство на потребителя /л.22-23 от делото на РС/, системата за измерване на скоростта с техническо средство„ARH CAM S1” работи с лазерен лъч, поради което маркерите фиксират само автомобила от колоната, който се движи с превишена за съответния пътен участък скорост, т.е. изключена е възможността скоростта да е от друг автомобил.

Видно от протокола–приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/27.05.2015 г. на МВР /на л.16 от делото на РС/, за деня на процесното административно нарушение - 06.08.2022 г., пътният участък, на който е била измерена и скоростта на процесния автомобила на жалбоподателя /сега касатор/, е бил контролиран за времето от 14:15 до 16:30 часа, като установените от системата нарушения на скоростния режим за целия период са били общо 87 броя.

Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на касатора Г.И., тъй като в качеството му на собственик на автомобила, в срока по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила към момента на извършване на нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като собственик на автомобила му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Според последната, когато превишението на разрешената скорост в населено място е от 31 km/h до 40 km/h, наказанието е глоба в размер на 400 лева, а двойният ѝ размер, предвид квалифициращия елемент „повторност“, съгласно чл.182, ал.4 от ЗДвП възлиза на 800 лева.

Във връзка с горното, настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. По същество основните оплаквания в касационната жалба повтарят тези, релевирани и пред

РС Ловеч, по които оплаквания решаващият състав е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящата инстанция, поради което и не е необходимо да бъдат повтаряни – чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК. Районният съд законосъобразно е приел, че допуснатата в електронния фиш непрецизност с непосочването на привръзка със съответната хипотеза от основния състав на нарушението по чл.182, ал.1 от ЗДвП не е съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на фиша, като незаконосъобразен. Това е така, тъй като от съдържанието на обстоятелствената част на ЕФ, а именно : описанието, че измерената скорост е в населено място, стойността на измерената от АТСС скорост – 82 км/ч /прецизирана с 3 % отклонение в полза на нарушителя/, както и посочването на конкретното превишение на разрешената скорост – 32 км/ч, ясно и недвусмислено сочат, че И. е санкциониран за повторно извършено нарушение на разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, в хипотезата на т.4 от същата, където законодателят е предвидил глоба с точно фиксиран размер от 400 лева, съответно, двойният ѝ размер, съгласно разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП е 800 лева.