Решение № 11307 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11307 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н. като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110141427 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. К. Н. срещу „Т..“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.

439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата в размер на 2827,81 лева за доставена топлинна енергия през периода от м.08.2011 г. до м.04.2012 г., ведно със законна лихва от 20.05.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 321,81 лева за периода от 01.10.2011 г. до 19.04.2013 г., както и сумата от 297,48 лева за разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.09.2013 г. по ч. гр. д. № 8218/2013 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изп. дело № ... по описа на ЧСИ .., с рег. № 860 при КЧСИ, поради изтекла погасителна давност.

Ищцата твърди, че въз основа на издаден срещу нея изпълнителен лист от 25.09.2013 г. по ч. гр. д. № 8218/2013 г. по описа на СРС, следвало да заплати на „Т..“ ЕАД следните суми: 2827,81 лева за доставена топлинна енергия през периода от м.08.2011 г. до м.04.2012 г., ведно със законна лихва от 20.05.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 321,81 лева за периода от 01.10.2011 г. до 19.04.2013 г., както и сумата от 297,48 лева за разноски по делото. Излага доводи, че по искане на ответника срещу нея било образувано изп. дело № .. по описа на ЧСИ .., което било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление от 07.05.2025 г. Сочи, че след 27.03.2020 г. по делото не били предприети изпълнителни действия, поради което вземанията по изпълнителния лист били погасени по давност.

1

Въпреки това, по молба на взискателя било образувано ново изп. дело № ... по описа на ЧСИ .., в хода на което на 28.06.2025 г. били наложени запори върху трудовото й възнаграждение и движимо имущество. В тази връзка, обоснова правния си интерес от предявяване на иск за признаване за установено, че не дължи на ответника вземанията, предмет на изпълнителен лист от 25.09.2013 г., издаден в хода на ч. гр. д. № 8218/2013 г. по описа на СРС, въз основа на който било образувано изп. дело № ... по описа на ЧСИ .., поради погасяването им по давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който потвърждава, че ищцата е длъжник по изп. дело № ... по описа на ЧСИ .., образувано въз основа на изпълнителен лист от 25.09.2013 г. Излага подробни съображения относно извършени в хода на изпълнителните дела действия, годни да прекъснат давността. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.

В случая ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 25.09.2013 г. по ч. гр. д. № 8218/2013 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изп. дело № ... по описа на ЧСИ .., с рег. № 860 при КЧСИ, поради изтекла погасителна давност.

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.

Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

В конкретния случай страните не спорят, а и от приетите по делото доказателства се установява, че ищецът е длъжник по изп. дело № ... по описа на ЧСИ .., с рег. № 860 при КЧСИ, образувано въз основа на издаден срещу нея изпълнителен лист от 25.09.2013 г. по ч. гр. д. № 8218/2013 г. по описа на СРС. При наличието на 2 вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, I V г.о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.

Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК/. Това решение е дадено по въпроса и в т.3 от Тълкувателно решение от 04.07.2024г. по т.д.

№2/2023г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите му е изложено, че „Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител.“.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е било отделено обстоятелството, че въз основа на изпълнителен лист от 25.09.2013 г., 3 издаден в хода на ч. гр. д. № 8218/2013 г. по описа на СРС, срещу ищцата било образувано изп. дело № .. по описа на ЧСИ .., което било прекратено на 07.05.2025 г., както и изп. дело № ... по описа на ЧСИ ...

Установява се от представените от ответника доказателства, че на 18.12.2013г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М. Н. от ЧСИ . по изп. Дело № ..; с молби от 10.03.2017г. и 27.03.2020г. ответникът е поискал от ЧСИ . да извърши справка за банкови сметки и сейфове на името на длъжника, ищец в настоящото производство, както и справка за сключени трудови договори, и при установяване на такива – да наложи запори. Установява се от представена молба от 29.05.2025г., че въз основа на същата е образувано изпълнително дело № ... на ЧСИ .. въз основа на същия изпълнителен лист от 25.09.2013 г. по ч. гр. д. № 8218/2013 г. по описа на СРС, въз основа на който е образувано изп. дело № ... по описа на ЧСИ .., с рег. № 860 при КЧСИ, по което изпълнително дело на 09.06.2025г. са наложени запори върху вземанията на ищцата по банкови сметки в посочените банки, на 28.06.2025г. е наложен запор на МПС, собственост на ищцата, както и върху трудовото й възнаграждение. Доказателства за други действия по принудително изпълнение не са представени.

Между последното изпълнително действие по изп. дело № .. по описа на ЧСИ .. на ЧСИ .. за което са представени доказателства – 27.03.2020г. и образуването по молба на ответника на изп. дело № ... по описа на ЧСИ .. – 29.05.2025г. са изтекли повече от 5 години. Съдът не споделя доводите на ответника, че с оглед Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/ към петгодишния давностен срок следва да бъдат прибавени 69 дни, за колкото съобразно закона са били спрени давностните срокове. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г. Доколкото е предприето действие по принудително изпълнение на 27.03.2020г. т.е. докато извънредното положение е било в сила, то новият давностен 4 срок е започнал да тече от отмяна на извънредното положение, считано от 21.05.2020г.

От тази дата до следващото действие по принудително изпълнение, за което са представени доказателства – молба за образуване на изп. дело № ... по описа на ЧСИ .. с поискани конкретни действия по изпълнение от 29.052025г. са изтекли повече от 5 години, поради което към датата на неговото образуване погасителната давност по отношение на вземането вече е била изтекла и не може да бъде прекъсната от извършените по него действия.

С оглед изложеното съдът намира, че исковата претенция се явява основателна, доколкото възраженията на ответника за прекъсване на погасителната давност не се доказаха.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1135 лева/581,85 евро за заплатена държавна такса в размер на 138 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Направеното възражение за прекомерност е бланкетно, не са посочени конкретни съображения, а доколкото към момента на приключването на устните състезания по делото е била актуална разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съобразно измененията с ДВ 17/2026г., съобразно изискванията на закона възражението следва да бъде мотивирано, за да подлежи на обсъждане от съда.