Решение № 5602 от 25.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5602 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100510349 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „ДЗИ О.З.“ЕАД срещу решение № 6868/21.06.2022г. по гр.д.№60444/2021г. по описа на Софийски районен съд, I I ГО, 75 състав, с което са отхвърлени предявените срещу „ЗАД Д.Б.Ж. И З.“АД искове, както следва:

- с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ за сумата от 1954,49 лв.- главница, представляваща регресно обезщетение спрямо застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за платеното застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” относно товарен автомобил „МАН Ф“ с рег. № СВ **** НМ, поради настъпило на 15.03.2021г. в гр. Костинброд, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „Опел“ с рег. № СВ **** НП, чиято деликтна отговорност е застрахована по застраховка „гражданска отговорност” „ЗАД Д.Б.Ж. И З.“АД;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 65,15 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 1954,49 лв. за периода 15.06.2021г. – 12.10.2021г.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и необосновано, в противоречие със събраните по делото доказателства, а именно пълните, логични и правдиви показания на свидетеля

Й.П. – водач на товарния автомобил, както и заключението по САТЕ, които установяват, че именно водача на лекия автомобил има вина за настъпилото ПТП, който е предприел маневра изправарване при извършване на десен завой. Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се уважат в 1 пълен размер. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ЗАД Д.Б.Ж. И З.“АД в срока по чл.263 ал.1 ГПК депозира отговор, в който твърди, че изложените доводи във въззивната жалба за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение са несъстоятелни, като първоинстанционният съд правилно е приел, че вина за настъпилото ПТП има водача на товарния автомобил, т.е. липсва основание за предяване на регресната претенция срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ на лекия автомобил. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за основателни по следните мотиви:

Относно иска с правно основание чл.411 ал.1 от КЗ

От разпоредбата на чл.411 ал.1 от КЗ се установяват кумулативните предпоставки, необходими за възникване на притезателното право да се претендира регресно обезщетение, а именно: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителя на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.

Установява от приетите като доказателства по делото писмени документи, както и е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по реда на чл.146 ал.1 т.3-4 от ГПК, че към дата 15.03.2021г. между собственика на товарен автомобил „МАН Ф“ с рег. № СВ **** НМ и „ДЗИ О.З.“ЕАД е съществувало действително правоотношение по имуществена застраховка „каско“ относно същия автомобил, а между ответника – въззивник в настоящото производство и собственика на лек автомобил „Опел“ с рег. № СВ **** НМ действително правоотношение по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че фактическата обстановка установена от първоинастанционния съд относно настъпването на ПТП на 15.03.2021г. в гр. Костинброд между товарен автомобил „МАН Ф“ с рег. № СВ **** НМ и лек автомобил „Опел“ с рег. № СВ **** НП, а именно: и двете МПС на Т-образно кръстовище, предприемат маневра на дясно /другата единствено възможна маневра е в ляво/, пътното платно, е с две пътни ленти, като товарния автомобил е извършва маневрата от лявата лента, а лекия автомобил – от дясната, при което е настъпило съприкосновение между двете МПС - приплъзващ удар между дясната странична част в областта на степенката на товарния автомобил и лявата 2 задна част на лекия автомобил, при което лекия автомобил е започнал да ротира около масовия си център по посока обратна на часовниковата стрелка и същевеременно се е движил напред и напред и в ляво, при което е достигнал до предната лява част на товарния автомобил и отново се е ударил /скица л.77-78 от делото изготвена от САТЕ, неоспорена от страните/; застрахователят по имуществена застраховка на товарния автомобил по реда на чл. 403 ал.1 от КЗ е бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като е образувана щета, изготвен и приет е опис на щетите, които са в пряка причинно-следствена връзка с описания механизъм на ПТП и подписан от застрахования, застрахователят е приел окончателен доклад по щетата, като е определил въз основа на описа на щетите обезщетение в размер на 1939,49 лв, което обезщетение е изплатено по реда на чл.406 от КЗ на доверен сервиз, като са направени и обичайни ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв.

Спорният въпрос между страните е водача на кой от двете МПС е виновен за настъпването на ПТП.

С оглед разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК, както и предвид правилно разпределената доказателствена тежест в доклада на първоинстанционният съд, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи противоправното поведение на водача на лек автомобил Опел“ с рег. № СВ **** НП и което е причина за настъпване на процесното ПТП, в който само случай би възникнала отговорността на ответника като застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ за заплащане на обезщетение за причинени вреди спрямо увреденото лице /собственика на товарния автомобил респ. суброгиралия се в неговите права застраховател по имуществена застраховка изплатил обезщетение/.

Описаният механизъм на ПТП в исковата молба /извън начина на причиняване на вредите и съприкосновението между двата автомобила и причинените вреди на товарния автомобил/, а именно: че водача на лекия автомобил при извършване на маневра завой на дясно непозволено и от дясната страна изпреварва товарния автомобил, също извършващ завой на дясно, не се установява от събраните по делото доказателства, напротив опровергава се както от свидетелските показания на водача на лекия автомобил Л.Н., така и заключението на вещото лице по САТЕ, включително и обясненията му в съдебно заседание след изслушване на свидетелските показания. В тази връзка и предвид направения във въззивната жалба довод за неправилно некредитиране на показанията на свидетеля Й.Д.П. от първоинстанционният съд следва да се посочи, че същите са кредитирани и възприети, но относно кореспондиращите с другите доказателства факти – посоката на движение на двата автомобила - маневра завой на дясно, начин и място на настъпване на удара, и правилно некредтиирани относно личното субективно мнение на водача и свидетел П. – че лекия автомобил е предприел изпреварване в завоя от дясната страна, целейки за завие на ляво обстоятелство, което дори не се твърди в исковата молба и което представлява съвсем екзотична хипотеза, предвид разположението на двете МПС и приблизителното място от пътното платно на настъпване на удара – вж. скици към заключението от САТЕ. На следващо място, тезата на ищеца и показанията на свидетеля П. се опровергават и от скицата, инкорпорирана в двустранен протокол съставен от двамата водачи, видно от която именно водача на товарния автомобил при извършване на маневра завой на ляво се изнася в лявата лента и от която увеличава радиуса на завоя /което се явява и необходимо предвид габаритите на товарния автомобил – вж. протокол от разпит на вещо лице в открито съдебно заседание на 17.05.2022г./ и което е допустимо, но само при условие, че водача пропусне движещите се пътните превозни средства, преминаващи от дясната му страна – чл.35 ал.2 от ЗДвП и което в настоящият случай, водачът на товарния автомобил не е изпълнил. Фактът, че водачът на товарния автомобил не е видял движещия се от дясната му страна и извършващ завой на дясно лек автомобил не е експулпиращо вината му обстоятелство, тъй 3 като същия е бил длъжен и е могъл да го възприеме и съобрази траекторията на движение на управлявания от него товарен автомобил с пътната обстановка вкл. и движението на лекия автомобил.

Следователно, настоящият състав напълно споделя решаващия извод на първоинстанционният съд, че процесното ПТП е причинено поради виновно нарушение на правилата за движение от водача на товарния автомобил, застрахован по имуществена застраховка при ищеца и при която хипотеза не е налице фактическият състав по чл.411 от ГПК, поради което и предявения иск е неоснователен.

Предвид неоснователността на главния иск, поради несъществуване на претендираното вземане, то такъв се явява и иска за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение върху същото.

Поради съвпадане на изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.

По разноските

С оглед изхода на делото, разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК и изрично направеното още във въззивната жалба искане за присъждане на разноски, такива следва да бъдат присъдени в размер на 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

С оглед разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6868/21.06.2022г. по гр.д.№60444/2021г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 75 състав,

ОСЪЖДА на „ДЗИ-О.З.“ЕАД с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. **** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО Д.Б.:Ж. И З.“АД с ЕИК: **** със седалище и адрес на управление:гр. София, бул. **** на основание чл.273 вр. чл.78 ал.3 от ГПК разноски по в.гр.д. № 10349/2022г. по описа на Софийски градски съд, IV-в въззивен състав размер на 100,00 лв. /сто лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5