Решение № 94 от 18.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Пловдив, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. И.ова Въззивно гражданско дело № 20265000500170 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 42, постановено на 12.01.2026 г. по гр.д.

3171/2024 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е осъдено „Директ строй 1“ЕООД-гр.Пловдив да заплати на А. П. К. сумата 26 184,54 евро, представляваща сбор от възнаграждения в брутен размер за периода 1.12.2023 г.-16.08.2024 г. по сключен помежду им на 15.11.2023 г. договор за управление на „Диагностично-консултативен център Р.“ЕООД, чието наименование е променено на „Директ строй 1“ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 28.11.2024 г. до окончателното й изплащане, отхвърлен е предявеният от А. П. К. против „Директ строй 1“ЕООД-гр.Пловдив иск с правно основание чл.79,ал.1 във връзка с чл.141,ал.7 от ТЗ за заплащане на сумата 18 075 лв., равняващи се на 9 241,60 евро, като обезщетение за неспазено 3-месечно предизвестие за прекратяване на сключения помежду им на 15.11.2023 г. договор за управление на „Диагностично-консултативен център Р.“ЕООД, чието наименование е променено на „Директ строй 1“ЕООД, като неоснователен, осъдено е „Директ 1 строй 1“ЕООД-гр.Пловдив да заплати на А. П. К. сумата 1 047,38 евро разноски за производството съразмерно на уважените искове, както и да заплати на адвокат С. А. от АК-Пловдив сумата 2 425,57 евро адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ и съдействие на ищеца по делото А. П. К. съразмерно на уважените искове, осъден е А. П. К. осъден да заплати на „Директ строй 1“ЕООД-гр.Пловдив сумата 1 100,30 евро разноски по производството съразмерно на отхвърления иск.

Жалбоподателят „Директ строй 1“ЕООД-гр.Пловдив моли по съображения, изложени в подадената на 30.01.2026 г. с вх. № 3777 въззивна жалба, решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно в неговата част, с която дружеството е осъдено да заплати на А. П. К. сумата 26 184,54 евро, представляваща сбор от възнаграждения в брутен размер за периода 1.12.2023 г.-16.08.2024 г. по сключен помежду им на 15.11.2023 г. договор за управление на „Диагностично-консултативен център Р.“ЕООД, чието наименование е променено на „Директ строй 1“ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 28.11.2024 г. до окончателното й изплащане, съответно, и в частите му за разноските, с които дружеството е осъдено да заплати на А. П. К. сумата 1 047,38 евро разноски за производството съразмерно на уважените искове, както и да заплати на адвокат С. А. от АК-Пловдив сумата 2 425,57 евро адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ и съдействие на ищеца по делото А. П. К. съразмерно на уважените искове, и да бъде отхвърлен този предявен срещу дружеството иск. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни.

Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по въззивната жалба моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира за присъждане разноски.

Жалбоподателят А. П. К. моли по съображенията, изложени в подадената на 9.02.2026 г. с вх. № 5145 въззивна жалба, решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно в неговата част, с която е отхвърлен предявеният от него против „Директ строй 1“ЕООД-гр.Пловдив иск с правно основание чл.79,ал.1 във връзка с чл.141,ал.7 от ТЗ за заплащане на сумата 18 075 лв., равняващи се на 9 241,60 евро, като обезщетение за неспазено 3-месечно предизвестие за прекратяване на сключения помежду им 2 на 15.11.2023 г. договор за управление на „Диагностично-консултативен център Р.“ЕООД, чието наименование е променено на „Директ строй 1“ЕООД, като неоснователен, съответно, и в частта му за разноските, с която той е осъден да заплати на „Директ строй 1“ЕООД-гр.Пловдив сумата 1 100,30 евро разноски по производството съразмерно на отхвърления иск, като искът бъде уважен. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 141,ал.1,изр.1 от ТЗ, вр. чл. 286 от ЗЗД от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата 51 212,50 лв., представляваща сбор от сумите за възнаграждение в размер на по 6 025 лв. месечно за 8 месеца и половина, считано от 1.12.2023 г. до 16.08.2024 г. по сключен договор за управление от 15.11.2023 г. на „Диагностичноконсултативен център Р.“ЕООД, понастоящем с променено наименование „Директ строй 1“ЕООД, както и сумата 18 075 лв. като обезщетение за неспазено тримесечно предизвестие за прекратяване на сключения помежду им на 15.11.2023 г. договор за управление на „Диагностично-консултативен център Р.“ЕООД, понастоящем с променено наименование „Директ строй 1“ЕООД, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаването на исковата молба в съда. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по тази въззивна жалба „Директ строй 1“ЕООД-гр.Пловдив моли тя да бъде отхвърлена по съображения, изложени в писмен отговор с вх.

№ 10 688/20.03.2026 г. Претендира за присъждане на разноски.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че на 15.11.2023 г. между ищеца А. П. К. и ответното дружество, тогава с фирмено наименование „Диагностичноконсултативен център Р.“ЕООД-гр.Пловдив, понастоящем с променено фирмено наименование „Директ строй 1“ЕООД-гр.Пловдив, е сключен представеният в копие от ищеца с исковата молба договор за управление.

Безспорно е, че договорът е сключен за дружеството от неговия едноличен собственик на капитала Боян Велков Р.. Безспорно е, че той е сключен в 3 процеса на учредяване на дружеството, преди вписването на дружеството в ТРРЮЛНЦ, което е станало на 22.11.2023 г., като вписаният управител на дружеството е ищецът. Безспорно е, че съгласно решение на едноличния собственик на капитала на 16.08.2024 г. е вписано като управител на дружеството друго лице, а ищецът е освободен като негов управител по решение на едноличния собственик на капитала. Безспорно е, че до ищеца не е било отправено предизвестие за прекратяване на договора.

С подадената на 28.11.2024 г. ищецът твърди, че съгласно сключения на 15.11.2023 г. договор, който влиза в сила от 1.12.2023 г., му е възложено да управлява дружеството срещу определено брутно месечно възнаграждение в размер на 6 025 лв., платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който възнаграждението е станало дължимо, като е договорено в чл.12,ал.2 и че договорът може да бъде прекратен с предизвестие от една от страните до другата, направено в срок от 3 месеца. Твърди, че след сключване на договора в качеството си на управител е извършвал множество действия и сделки, свързани с управление на дружеството и запазване на стопанските му интереси, като в периода 1.12.2023 г.-16.08.2024 г. в качеството си на управител е осъществил действия по управление на дружеството и е бил изправна страна по договора, като надлежно и точно и в пълен обем е изпълнявал задълженията си. Твърди, че уговореното възнаграждение не му е било платено. Твърди, че не е получил писмено предизвестие за прекратяване на договора, а е узнал случайно за вписана в ТРРЮЛНЦ промяна, поради което му се дължи обезщетение в размер на определеното брутно месечно възнаграждение в договора за управление за неспазения срок на предизвестието от 3 месеца. Претендира за присъждане на сумата 51 212,50 лв. за неизплатено възнаграждение за периода от 8 месеца и половина при брутно месечно възнаграждение от по 6025 лв., от 1.12.2023 г. до 16.08.2024 г. и за присъждане на сумата 18 075 лв. за обезщетение за неспазено предизвестие, изчислена като сбор от три месечни възнаграждения от по 6025 лв., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаването на исковата молба в съда.

С отговора на исковата молба от ответното дружество се възразява, че ищецът след сключване на договора за управление в качество на управител не е извършвал действия и сделки за управление на дружеството, поради което се твърди, че дружеството не му дължи плащане на възнаграждение, въпреки че 4 такова е било договорено. Твърди се, че от избирането на ищеца за управител с решение на едноличния собственик на капитала от 14.11.2023 г. до освобождаването му с негово решение от 5.08.2024 г. ищецът не е осъществил никаква дейност по управление на дружеството, не е упражнявал правомощията си и не е изпълнявал задълженията си по договора за управление. Твърди се, че ищецът не е проявил никаква заинтересованост към дейността на дружеството, съпричастност към проблемите му или ангажираност. Твърди се, че ищецът няма никакво отношение към оперативната дейност на дружеството – не знае какви служители са назначени, не знае какви са активите и пасивите на дружеството, не знае сключвало ли е то договори за покупка, лизинг, заем, наем, изработка, поръчки и ако е сключвало с какви пари ги е осъществявало, не знае какво е финансовоикономическото положение на дружеството. Твърди се, че договорът за управление от 15.11.2023 г. е сключен преди да бъде построена сградата, в която е проектирано да се помещава дружеството, което да осъществява извънболнична помощ, като в края на месец декември на 2024 г. е бил съставен акт-образец 16 и има разрешение за ползване. Твърди се, че договорът е сключен с цел намиране на подходящ управител и регистрация на дружеството. Твърди се, че очакванията били д-р К. веднага да поеме управлението на ДКЦ и още от самото начало да има много работа, свързана със структуриране на кабинети, изисквания за оборудване, срещу с бъдещи контрагенти, намиране на медицински персонал – лекари, специалисти, сестри, администрация, които да работят в бъдещото лечебно заведение.

Твърди се, че след подписването на договора ищецът е отишъл с главния счетоводител в банка, за да внесат капитала и да открият сметка, участвал в няколко срещи във връзка с бъдещата работа на ДКЦ, казвал, че е разговарял с лекари, които потенциално могат да започнат работа в новия ДКЦ, била създадена Вайбър-група с негово участие, показана му е била веднъж сградата и подробно му е било обяснено кое помещение за какво ще се ползва. Твърди се, че след месец януари на 2024 г. ищецът на два пъти се е интересувал относно получаване на възнаграждение по договора. Твърди се, че след смяната на управителя едноличният собственик на капитала е поканил ищеца да си изчисли колко пари му се дължат за усилията, които е положил, но ищецът претендирал за пълния размер на възнагражденията по договора и не бил съглА. с направеното му предложение да получи по-малка сума от 5 исканата. Твърди се, че пълното неизпълнение на задълженията от страна на ищеца е причина той да не получи възнаграждение, както и че ищецът докато се води като управител на ответника е упражнявал преди всичко и само лекарската си професия като ортопед-травматолог в Отделението по ортопедия и травматология в „МБАЛ-Пазарджик“АД, ортопед в специализирания кабинет по ортопедия и травматология в Медицински център „Вива“-Пазарджик, ортопед в МЦ“Физиомед“-филиал А.овград, платени онлайн-консултации по телефона. Твърди се, че въпреки че дружеството не притежава МПС, ищецът е поискал в обезпечително производство да бъде наложен запор върху три леки авТ.била, които са собственост на лизингодатели. Твърди се, че ищецът не е получил за срока на неговото управление нито едно възнаграждение, въпреки че е бил управител, защото е знаел, че възнаграждение не му се следва и сам е казвал, че ще го получава, когато ДКЦ заработи. Заявено е, че договорът предвижда, че всяка едно от страните може да го прекрати с 3-месечно предизвестие до другата, но не е уговорено обезщетение при неспазен срок за предизвестие. Твърди се, че ТЗ позволява собственикът на капитала на ЕООД да оттегли овластяването на управителя и да го освободи от заеманата длъжност без да е нужно предупреждение, уведомление или съгласие от страна на последния, както и по същия начин договорът за поръчка се прекратява с оттеглянето на поръчката от доверителя съгласно чл.287 от ЗЗД, поради което обезщетение за неспазения срок на предизвестие не се дължи, още повече, че не е уговорено.