Решение № 9867 от 25.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9867 гр. София, 25.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110125814 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от „АПС БЕТА България“ ЕООД срещу М. Д. В., обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл.

99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника на сумата от 153,39 евро (300 лева), представляваща главница по Договор за кредит Бяла карта № *******, сключен с „Аксес файнънс“ ООД на 01.07.2021 г., ведно със законна лихва за период от 07.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер н а 6,28 евро (12,28 лева), представляваща договорна лихва за период от 01.07.2021 г. до 27.04.2022 г., сумата в размер на 27,00 евро (52,81 лева), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2021 г. до 16.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК от 27714 от 19.09.2023 г. по ч. гр. д. № 50017/2023 г. по описа на СРС, 126 състав.

Ищецът твърди, че на 01.07.2021 г. между Аксес Файнанс ООД, в качеството на кредитодател, и М. Д. В., в качеството на кредитополучател, бил сключен от Договор за кредит „Бяла карта“ № *******. Сочи, че съгласно сключения договор за кредит, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 300 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез кредитна карта, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора. Твърди се, че непогасената главница по договора възлиза на сумата от 300 лева, като на кредитополучателя била начислена и договорна лихва в размер на 12,28 лв. за периода от от 01.07.2021 г. до 27.04.2023 г.Отделно се претендира и начислена лихва за забава върху неплатената главница в размер 1 на 52,81 лв. за периода от 01.07.2021 г. до 16.06.2023 г. Твърди, че на 31.03.2022 г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Аксес Файнанс“ ООД и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по силата на процесните вземания са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че кредитополучателят бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „Аксес Файнанс“ ООД с изпратено уведомление от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента „Аксес Файнанс" АД. Сочи, че прилага уведомлението за извършена цесия и към исковата молба. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски. Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като доказателства по делото.

В срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответницата, назначен от съда, е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорва размера на претендираната главница, с твърдения за липса на доказателства за реално усвоени суми. Няма представени доказателства за активиране или използване на картата, няма разписки, няма платежни операции, няма подписани документи, няма никакви доказателства, че ответницата е извършила каквато и да е транзакция. Излага твърдение, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК, респ. клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави, което влече нищожност на целия договор за кредит. Оспорва валидността на договора за цесия. Прави възражение за погасяване на процесните вземания по давност. По изложените съображения е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 126 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 50017/2023 г. по описа на СРС, 126ти състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47, ал.5 ГПК, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

Като ищецът е предявил исковете в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Поради което установителните искове са допустими.

По така предявените искове ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на посоченото облигационно правоотношение по договор за кредит, както и сключеният договор за поръчителство от ответника с Ай Тръст ЕООД, че е изпълнил задълженията си 2 за предоставяне на информация на потребителя, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора, предаването на сумата на ответника, уговорката за заплащането на възнаградителна лихва в претендирания размер, настъпил падеж и конкретния размер претенциите, прехвърляне на вземанията в полза на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г.; уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените погоре обстоятелства, а при установяването на фактическия състав на вземанията следва да установи, че е погасил задълженията си.

Съдът намира, че в настоящия случай ищецът не доказа по надлежния ред сключването на твърдения Договор за кредит „Бяла карта“ № ******* от 01.07.2021 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и ответницата.

С отговора на исковата молба ответника, чрез назначения особен представител, е оспорил автентичността на представеното копие от Договор за кредит „Бяла карта“ № ******* от 01.07.2021 г. и Приложение 1 към него с твърдението, че подписът върху него не е на ответницата М. В.. Поискал е допускането на съдебно-графологична експертиза, която да даде отговор на въпроса дали подписът, положен от кредитополучателят, както и евентуалните ръкописни отбелязвания в договора, са изпълнени от ответницата.

С оглед направеното оспорване по реда на чл. 193 ГПК, съдът с протоколно определение е указал на ищеца в едноседмичен срок да заяви дали ще се ползва от документите и при положителен отговор – да представи оригиналите им, като го е предупредил за последиците по чл. 183 ГПК.

Съобщението с указанията е връчено на ищеца на 08.04.2026 г. В дадения срок, както и до приключване на съдебното дирене, оригиналите на оспорените документи не са представени. Ето защо, с протоколно определение от 14.05.2026 г., съдът на основание чл. 183, ал.2 ГПК е изключил от доказателствената маса по делото Договор за кредит от 01.07.2021 г. и Приложение № 1 към него.

След изключването на посочените документи по делото липсват годни доказателства, от които да се установи по несъмнен начин възникването на валидно облигационно правоотношение между ответницата и първоначалния кредитор, както и че ответницата е изразила съгласие за сключване на процесния договор. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да бъде сключен в писмена форма, като формата е предвидена за действителност. Наличието на валиден договор не може да бъде установявано единствено чрез косвени доказателства или счетоводни записвания. В случая, поради процесуалното бездействие на ищеца и последвалото изключване на документите, липсват доказателства за наличието на писмен договор, респективно за възникването на валидна облигационна връзка.

Този извод не се разколебава от заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ). Действително, вещото лице установява счетоводни записвания в книгите на кредитора „Аксес Файнанс“ 3

ООД за превод на сумата от 300 лева на 07.07.2021 г. и последващо частично плащане от 30,74 лева. Отразяванията в счетоводните книги на едната страна обаче съставляват частни писмени документи и нямат обвързваща доказателствена сила за насрещната страна, нито могат да заместят липсващия

(изключен от доказателствата) договор за кредит.

Самостоятелният факт на превеждане на определена парична сума, без представен валиден договор, не доказва основанието за нейното предоставяне, нито насрещното задължение за връщане при конкретни параметри (срокове, лихви, такси). По делото не бяха представени и други преки доказателства за усвояване на кредита именно от ответницата – липсват данни за активиране и използване на кредитната карта, платежни документи, разписки, извлечения от транзакции, електронни изявления или други доказателства, установяващи по несъмнен начин, че именно ответницата е получила и ползвала процесната заемна сума.

При това положение съдът приема, че ищецът не е доказал по пътя на пълното и главно доказване възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Поради неоснователността на главния иск за установяване на дължимост на главницата (чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД), неоснователни се явяват и акцесорните претенции за установяване дължимостта на договорна лихва в размер на 12,28 лева и мораторна лихва в размер на 52,81 лева.

По разноските:

При този изход на спора, само ответникът има право на разноски, но предвид това, че същият е представляван от особен представител на разноски на ищеца, такива не са извършени и не му се следват.

Воден от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените о т „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81, бл. 3, вх. В, срещу М. Д. В., ЕГН **********, обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да се установи със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 153,39 евро (300 лева), представляваща главница по Договор за кредит Бяла карта № *******, сключен с „Аксес файнънс“ ООД на 01.07.2021 г., ведно със законна лихва за период от 07.09.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 6,28 евро (12,28 лева), представляваща договорна лихва за период от 01.07.2021 г. до 27.04.2022 г., сумата в размер на 27,00 евро (52,81 лева), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2021 г. до 16.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27714 от 19.09.2023 г. по ч. гр. д. № 50017/2023 г. по описа на СРС, 126 състав.

4

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5