Решение № 525 от 23.12.2021, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Гражданско дело 818/2020
- Вид
- Решение № 525
- Подписан
- 23.12.2021
- Състав
- Катя Сукалинска
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- §1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.20, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.20, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.212, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.7 · Наказателен кодекс
- чл.202, ал.1, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.222, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.239а, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 525 гр. Благоевград, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Катя Сукалинска при участието на секретаря Лозена Димитрова в присъствието на прокурора Евгения Христова Стоянова (ОП-Благоевград) като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20201200100818 по описа за 2020 година
Производството по настоящото гр.д.№818/2020г. по описа на Окръжен съдБлагоевград е образувано по искова молба на Н. СЛ. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Б, ул. К.М, чрез адв.А.Р., против П РБ, представлявана от главния прокурор, с адрес гр.С, бул. В
В исковата молба са изложени твърдения, че с Постановление за предварително задържане от 13.12.1997г. ищецът Н. СЛ. П. е задържан за 24 часа, считано от 13.12.1997г. - 15:30 часа, като заподозрян за извършване на престъпление по чл.212, ал.4 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК /в ред. към 1997г./. Впоследствие това задържане било продължено от страна на прокуратурата за още три дни до 16.12.1997г. Твърди се, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 16.12.1997г. по следствено дело №242/1997г. по описа на Окръжна следствена служба – Благоевград, Н. СЛ. П. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.212, ал.4 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК за това, че в съучастие с Р.К.Щ от Благоевград е съставил документи с невярно съдържание /справки декларации за теглене на данъчен кредит/, на стойност 169 милиона лева и е получил без правно основание сумата /възстановен ДДС/ с намерение да я присвои от ТДУ-Благоевград, като му била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, която започнала да се изпълнява незабавно предвид факта, че Н. СЛ. П. вече бил задържан.
Впоследствие по отправено до Окръжен съд-Благоевград искане за замяна на мярката за неотклонение „задържане под стража“ с по-лека, прокуратурата изразила становище за неоснователност на искането. С Определение от 1
13.01.1998г. по ЧНД №2/1998г. Окръжен съд-Благоевград оставил без уважение искането на ищеца за изменение на взетата по отношение на него мярка за неотклонение „задържане под стража“. Докато е траела взетата мярка Н. СЛ. П. предприел гладна стачка, Сочи се още, че с Определение №2482/03.07.1998г. по ЧНД №147/1998г. на Окръжен съд-Благоевград е изменена взетата по отношение на Н. СЛ. П. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в „Парична гаранция“ в размер 1 млн. лв., поради изтичане на шестмесечния срок по чл.222, ал.3 от НПК. На същия ден 03.07.1998г. паричната гаранция била заплатена от Н. СЛ. П. и той бил освободен от ареста. Впоследствие му била наложена забрана да пътува извън пределите на Република България.
Твърди се още, че поради бездействието на разследващите органи и неизвестността за хода на следственото дело, както и продължителния период изтекъл от повдигането на обвинението, друг обвиняем /Росен Щерев/ сезирал Окръжен съд-Благоевград с молба по чл.239а, ал.1 от НПК /отм./. С Определение №980/16.12.2003г. по ЧНД №1197/2003г. на Окръжен съдБлагоевград следственото дело било върнато на ОП-Благоевград като бил даден двумесечен срок за внасяне на делото за разглеждане от съда. Молби по чл.239а, ал.1 от НПК /отм./ били подадени и от още трима от обвиняемите по следствено дело №242/1997г. на Окръжна следствена служба-Благоевград, като съдът се произнесъл по идентичен начин. Следственото дело било върнато за допълнително разследване. Даденият от съда двумесечен срок за приключване на разследването и внасянето му в съда не бил спазен, като последвали нови отделяния на материали от следственото дело през месец февруари 2004г. и образуване на нови производства по отношение на Н. СЛ.
П. и част от другите обвиняеми, съответно връщане на делата за доразследване, като на ищеца за пореден път било предявено ново обвинение.
Така с Постановление за привличане на обвиняем от 10.02.2004г. по сл.д.
№242/1997г. по описа на Окръжна следствена служба-Благоевград Н. СЛ. П. бил отново привлечен като обвиняем. Последвало и ново привличане с Постановление от 27.04.2004г. по същото следствено дело, като с новото постановление се приемало, че ролята на ищеца в извършване на престъплението била помагач. Поради това била променена и правната квалификация на престъплението - по чл.212, ал.4 във вр. с ал.1, пр.1 във вр. с чл.20, ал.4 и във вр. с чл.26, ал.1 от НК. В обстоятелствената част на Постановлението за привличане на обвиняем от 27.04.2004г. се посочвало, че Н. СЛ. П. умишлено е улеснил В.Д.Ч и Е.Е.Н. в извършване на престъпление по чл.212, ал.4 във вр. с ал.1, пр.1 във вр. с чл.20, ал.1 и във вр. с чл.26, ал.1 от НК /документна измама/ - чрез използване на документи с невярно съдържание - фактури, справки-декларации, митнически декларации, да получат без правно основание чуждо движимо имущество - възстановен данъчен кредит от републиканския бюджет на стойност 186 384 000 /неденоминирани/ лева, като присвоеното имущество е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, като е попълнил данъчни 2 фактури с №05/28.03.1997г. и №06/31.03.1997г., като по този начин е действал като помагач.
Сочи се, че през месец ноември 2004г. е внесен от Окръжна прокуратура Благоевград обвинителен акт, по който било образувано НОХД №1224/2004г., като по делото били проведени общо 29 открити съдебни заседания в периода от 08.02.2005г. до 09.09.2010г., като на всички ищецът е присъствал лично. По същото е произнесена оправдателна присъда от дата 09.09.2010г. За този период по делото били назначавани още трима съдии-докладчици, като след тях делото било довършено от първия съдия-докладчик. На 09.09.2010г. по делото е постановена оправдателна Присъда №134/09.09.2010г., като с определение от същата дата спрямо обвиняемия е отменена взетата мярка за неотклонение. По протест на ОП-Благоевград на 15.03.2011г. е образувано ВНОХД №233/2011г. по описа на САС, по което оправдателната присъда е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на ОС-Благоевград. Образувано било ново НОХД №207/2011г. по описа на ОСБлагоевград, което било прекратено и върнато на ДП заради допуснати процесуални нарушения. На 21.07.2011г. било образувано трето поред НОХД №355/2011г. по описа на ОС -Благоевград, което отново било прекратено и върнато на прокуратурата.
Сочи се, че от образуване на следствено дело №242/1997г. по описа на Окръжна следствена служба-Благоевград до внасяне на нов обвинителен акт през 2011г. били извършени огромен брой процесуално-следствени действия, множество от които с участието на ищеца. Многократно бил разпитван в качеството на обвиняем и давал обяснения, за което винаги съдействал и не създавал пречки.
На 14.11.2011г. по внесения от ОП-Благоевград нов обвинителен акт било образувано четвърто поред НОХД №561/2011г. по описа на ОС-Благоевград.
С този обвинителен акт ищецът бил обвинен в извършване на престъпление по чл.212, ал.4 във вр. с ал.1, пр.1 от НК във вр. с чл.20, ал.4 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, за това, че в периода 28.03.1997г. - 31.03.1997г. при условията на продължавано престъпление, умишлено е улеснил В.Д.Ч и Е.Е.Н. в извършване на престъпление по чл.212, ал.4 във вр. с ал.1, пр.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.26, ал.1 от НК /документна измама/ - чрез използване на документи с невярно съдържание - фактури, справки-декларации, митнически декларации, да получат без правно основание чуждо движимо имущество - възстановен данъчен кредит от републиканския бюджет на стойност 186 384 000 /неденоминирани/ лева, като присвоеното имущество е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, като е попълнил данъчни фактури с №05/28.03.1997г. и №06/31.03.1997г., като по този начин е действал като помагач. С разпореждане от 07.12.2011г. делото било прекратено и изпратено по компетентност на С.О.С, като на 19.12.2011г. било образувано НОХД №668/2011г. по описа на СОС. С Присъда №9/04.03.2014г. по посоченото ново дело ищецът отново бил признат за невиновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато 3 обвинение, и бил оправдан. По делото били проведени общо единадесет открити съдебни заседания, на които ищецът присъствал лично. С Решение №128/08.04.2016г. по ВНОХД №1006/2014г. на САС, въззивният съд потвърдил оправдателната присъда, като били проведени две открити съдебни заседания, на които ищецът отново присъствал. С Решение №250/23.02.2017г. по КНОХД №865/2016г. ВКС оставил в сила решението на по-долната инстанция. В касационното производство било проведено едно открито съдебно заседание, на което ищецът отново присъствал лично.
В исковата молба се сочи, че наказателното производство продължило повече от 19 години, като ищецът претърпял неимуществени вреди в огромен обем, като за същите претендира обезщетение в размер на 200 000 лв. През цялото това време ищецът изпитвал неудобства, чувствал се унизен, притеснен и несигурен, накърнени били моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. В резултат от незаконното обвинение се достигнало до засягане на негови лични права и законни интереси, причинен му бил дискомфорт и стрес, накърнени били честта и достойнството му, както и доброто му име и обществен престиж, с който се ползвал в обществото. За престъплението, за което ищецът бил обвинен документна измама в особено големи размери, законодателят бил предвидил наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години, което е тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Наказателното производство продължило изключително дълго – повече от 19 години, с което била нарушена разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧОС за гледане на делото в разумен срок. През целия този период ищецът изпитвал болки, страдания, неблагоприятни изживявания.
Твърди се, че незаконното обвинение рефлектирало върху целия живот на ищеца. Същият бил дискредитиран пред своите близки, роднини и приятели, изпитвал постоянно напрежение, притеснение, стрес и неблагоприятни емоции, влошило се здравословното и психическото му състояние.
Преследвало го чувството за постоянна несигурност, усещал остър обществен негативизъм, редица негови приятели и роднини спрели да комуникират с него, чувствал постоянен страх и притеснение, че ще бъде осъден за престъпление, което не е извършил, и то докато е още в началото на живота си, в такава ранна възраст. През целия период на незаконното обвинение ищецът усещал силна неприязън от редица граждани към неговата личност, бил считан от цялото общество, включително и от близки, приятели и познати, за крупен престъпник, замесен в най-голяма схема за източване на ДДС, разкривана до този момент.
В исковата молба се излагат твърдения, че вследствие на незаконното обвинение освен психологични и психиатрични травми, на ищеца се проявили и други заболявания и здравословни проблеми. Описаните в исковата молба усложнения в здравословното състояние на ищеца били вследствие на силния стрес и напрежение, които претърпял от воденото срещу него наказателно производство.
4
Сочи се, че възрастта също следва да бъде отчетена при определяне на обезщетението. Към датата да повдигане на обвинението ищецът е едва навършил 23 години, като преди обвинението бил един от най-младите и обещаващи бизнесмени в региона, но обвинението объркало целия му живот, редица възможности за реализация не се били осъществили, защото хората го приемали за престъпник и за човек, който скоро ще лежи в затвора за дълго време. Освен това, за период от 7 месеца бил задържан и лишен от правото на свободно придвижване и избор на начин на живот, като през периода на задържането бил в изключително тежко психическо състояние, което се влошавала от провежданите разпити, дори обявил и гладна стачка.
Наложената мярка забрана за напускане на страната, която неправомерно ограничила правото му на свободно придвижване, допълнително допринесла за настъпване на неимуществените вреди.
На следващо място се сочи, че случаят бил широко медийно отразяван в редица печатни и електронни издания, което довело до остър негативизъм спрямо личността на обвиняемия. Предвид високия обществен интерес към делото то се превърнало във водеща новина и било отразявано през целия период на производството. През това време многократно, както ставало ясно от самите публикации, служители на следствието, МВР и прокуратурата информирали медиите за хода на делото, като в тези множество статии/публикации директно се сочело името на Н.П..