Решение № 1176 от 20.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1176 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20221110165410 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу Р. Н. П., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 301,34 лева – главница, от която сумата 290,43 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., и сумата 10,91 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца за сумата в общ размер на 73,15 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.08.2019 г. до 05.08.2022 г.

В исковата молба се твърди, че ответникът Р. Н. П. бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът ползвал 1 доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент ***, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № 294329, през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „МХ Елвеко” ООД.

През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.09.2022 г. по ч. гр. д. № 44385 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Р. Н. П. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. И. Н..

Процесуалният представител оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. На първо място прави възражение за погасяване на част от претендираните вземания по давност. Освен това възразява, че ответникът не бил потребител на топлинна енергия за процесния недвижим имот, тъй като по делото не били представени доказателства, че същият е собственик или вещен ползвател на жилището. Оспорва претенцията за стойността на услугата дялово разпределение, тъй като същата била извършвана от третото лице – помагач, а не от ищеца. Неоснователна била и акцесорната претенция за мораторна лихва, доколкото не били представени доказателства за поставяне на ответника в забава. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира направените в заповедното и в исковото производства разноски.

Третото лице – помагач „Далсия Елвеко“ ООД не изразява становище по предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Кирчева. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи исковата претенция. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът Р. Н. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е молба от адв. Н., в която заявява, че поддържа отговора на исковата молба. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски 2 съгласно приложен към отговора на исковата молба списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице – помагач „Далсия Елвеко“ ООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

От представен по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, с рег. № 166, том VІІІ/1987 г., се установява, че на 09.06.1987 г. процесното жилище, а именно апартамент ***, находящ се в гр. АДРЕС, било продадено на ответника Р.

Н. П.. Съгласно т. 6 от договора, последният имал сила на нотариален акт за собственост съгласно чл. 117, ал. 4 ЗТСУ. Видно от удостоверение изх. № ИИ-7000-17/1/25.01.2012 г., издадено от Столична община, район „В.“, ж. к. „Н.-5“ бил идентичен с ж. к. „В.-1“. По делото няма данни през исковия период правото на собственост върху процесния имот да е било прехвърлено на трети лица или пък в тяхна полза да е било учредено вещно право на ползване от ответника.

Не се оспорва обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. От приложения по делото протокол от 20.08.2002 г. от общото събрание на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на сградата на бл. АДРЕС в ж. к. „В.-1“ (ж. к. „Н.-5“) съществували още към 2002 г. На посоченото общо събрание било взето решение за сключване на договор с ЕТ „Аква Билдинг” за извършване на услугата „топлинно счетоводство” (индивидуално разпределение на топлинна енергия). В изготвения като приложение към посочения протокол списък на етажните собственици за процесния имот с абонатен № 294329 били отбелязани 4 броя радиатори, 4 броя разпределители, 4 броя термостатни вентили и отопляем обем от 90 куб. м. Списъкът съдържа подпис за ответника. Съгласно договор от 14.03.2005 г. поради сливане на дейността клиентите на „Аква Билдинг Сървиз“ ЕООД за дялово разпределение на топлинна енергия преминавали за обслужване към „МХ Елвеко“ ООД.

С договор № Д-О-74 от 09.06.2020 г. ищецът възложил на третото лице – помагач извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.

3

Видно от 2 броя индивидуални справки за използвана топлинна енергия за периодите 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 2 броя справки за показанията на измервателните уреди съответно от 14.05.2019 г. и 08.06.2020 г., за процесния имот била начислявана единствено топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, в зависимост от пълния отопляем обем на жилището. Отоплителните тела в имота били затапени и не се ползвала топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. Справките за показанията съдържат подпис за потребител.

Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответникът да е изразил несъгласие с тях и да е предложил на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г.), Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр.

София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 и сл. ЗЕ:

4

От събраните по делото се установява, че процесното жилище било продадено на Р. П. на 09.06.1987 г. по силата на договор от същата дата за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ. Като собственик на процесния имот ответникът притежавал качеството „потребител“ на топлинна енергия. Съгласно действащата към датата на възникване на облигационните отношения между страните Наредба № 1 за ползуване на топлинна енергия (обн. ДВ., бр. 49 от 27.06.1975 г., отм. ДВ., бр. 31/26.03.2002 г.) – чл. 5, ал.

1, т. 2, и приетия по-късно Закон за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) - § 6, ал.

2 и ал. 3 ПЗР, собственикът се явява т. нар. „заварен потребител” на топлинна енергия за битови нужди. Нормативната уредба към онзи момент не е изисквала съгласие в писмена форма на етажните собственици за топлоснабдяването на сградата, нито сключване на индивидуални договори между потребителите на топлинна енергия и топлоснабдителните предприятия. С придобиването на жилище в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, в която се ползва топлинна енергия за битови нужди, Р. П. придобил качеството потребител на топлинна енергия (енергийни услуги) по смисъла на § 1, т. 41б ДР ЗЕ. Няма данни по делото, а и твърдения през исковия период това качеството да е било загубено поради промяна на собствеността или учредяване на вещно право на ползване в полза на трети лица от страна на ответника.