Решение № 4845 от 15.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4845 гр. София, 15.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

ВИКТОРИЯ МИНГОВА при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100511157 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 07.06.2023г., постановено по гр.д. № 9211/2023г. на СРС, ГО, 78 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от “СОФИЙСКА ВОДА” АД срещу А. С. А. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 959, 69 лева – главница за доставени и потребени количества вода в периода от 21.06.2021г. до 20.08.2022г. ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане и за сумата от 423, 24 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 22.07.2021г. до 20.08.2022г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника А. С. А., в която са изложени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи и за нарушение на материалния закон.

Конкретно се поддържа необоснованост на изводите, че е налице 1 облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на ВиК услуги, доколкото ищецът не е ангажирал доказателства за титулярството в правото на собственост върху процесния имот. Въззивникът оспорва да е собственик или вещен ползвател на имота, като счита, че вписването му като титуляр на партида при ищцовото дружество не може да обоснове качеството му на потребител. Навеждат се доводи, че справката от Агенцията по вписванията е негодно доказателство относно правно-релевантния факт, поставен в основанието на предявения иск. Аргументирано е становище за неоснователност на претенцията за лихва за забава, тъй като ищецът не е представил доказателства за поставянето му в забава чрез отправяне на покана за плащане. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Въззиваемата страна „СОФИЙСКА ВОДА“ АД не изразява становище по въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба оплаквания срещу правилността му, настоящият съдебен състав приема следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 193 ЗВ, вр. с чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца, представляващо стойност на потребени ВиК услуги и доставена вода за периода от 21.06.2021г. до 20.08.2022г. в имот, находящ се в гр. София, жк *******”, бл. *******, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане и за обезщетение за забава върху главницата в размер на законната мораторна лихва.

В правилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК е прието, че 2 основателността на предявения иск се предпоставя от установяването на следните факти: 1/. валидно възникнало облигационно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги в процесния имот срещу заплащане на определена цена; 2/. реално предоставяне на услугите в количеството и на стойност, равняваща се на претендираното вземане; 3/. ползване на предоставените услуги от ответника.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване на изискванията на този закон. Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона се съдържа легална дефиниция на понятието „потребители на ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а според б. “б” от нормата – това са юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредбата.

Следователно, нормативната уредба

3

- Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004г., предвижда качеството "потребител" на ВиК услуги да възниква единствено по отношение на определена категория лица - носители на вещни права или концесионно право, като никакви други облигационни правоотношения на договорно или извъндоговорно основание, включващи в съдържанието си фактически възможността да се държи съответния обект, присъединен към водоснабдителната и канализационна мрежа, не могат да обосноват възникване на правоотношение с оператора на ВиК мрежата, а са относими единствено в отношенията между собственик/титуляр на ограничено вещно право или концесия и лицето, което фактически ползва имота. Нормата на чл.

8 от Наредбата не установява императивен характер на задължение за сключване на писмен договор, като условие за действителност на договора за предоставяне на ВиК услуги, като не съществува съмнение, че публично известните Общи условия /чл. 8, ал. 1 от Наредбата/ обвързват сочените в чл. 3 от Наредбата лица и по сключен неформален договор за предоставяне на ВиК услуги /в подкрепа на неформалния характер на договора за предоставяне на ВиК услуги на заварени от действието на Наредбата потребители, са нормите на § 1, т. 2 и § 3, т. 1 от ДР на същата/.

По делото е представена справка за лицето А. С. А., ЕГН **********, от Служба по вписванията – София за периода 01.01.1998г. – 27.07.2022г. относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по персонална партида № 241540, от която се установява, че на 19.12.2013г. ответникът е придобил въз основа на договор за покупко-продажба следния недвижим имот: апартамент № 16, находящ се в гр. София, жк *******”, бл. *******, като няма последващи вписвания в регистъра за прехвърляне на правото на собственост или учредяване на право на ползване в полза на друго лице. В тази връзка, с оглед наведените от ответника в отговора на исковата молба възражения, следва да бъде посочено, че същят не е оспорил верността на вписаните в справката обстоятелства. Отразените в справката факти не са оспорени от ответника /твърдението, че е негодно доказателство не е равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни/. В допълнение, вписаните в регистъра данни се отчитат от съда като достоверни, доколкото съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, последният е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната 4 индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове.

Титулярството в правото на собственост върху имота обосновава възникването на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на ВиК услуги при публично известни Общи условия. Следва да се има предвид, че предмет на предявения иск не е спор за собственост върху имот, поради което непредставянето на нотариален акт за признаване или за прехвърляне на вещни права върху имота, не обосновава извод за неоснователност на предявения иск. В случая е предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение за заплащане на цена на доставена и потребена в имота вода и ВиК услуги, при заявени от ищеца твърдения за съществуването между страните на презюмиран договор, възникнал с оглед качеството на ответника - собственик на водоснабдения имот. Ето защо ангажираните писмени доказателствени средства са достатъчни за формиране на извод относно възникването на облигационно правоотношение между ищеца и ответника по договор за доставка на ВиК услуги за процесния период.

Количеството на доставените в имота за исковия период услуги – доставка на вода с питейни качества, отвеждане на използваната вода и пречистване, се установява въз основа на приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-техническа експертиза, което преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да се кредитира като пълно и обосновано. От същото се установява, че монтираните в имота водомери за отчитане на потреблението не са изправни. По тази причина потребителят бил уведомен с писмо от 14.03.2019г. за задължението си да приведе средството за търговско измерване в изправност. В заключението е посочено, че предвид липсата на данни за изпълнение на посоченото предписание от страна на потребителя, количеството на потребените в имота ВиК услуги било определено при условията на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. Стойността на доставените ВиК услуги за процесния период възлиза на 1 026, 87 лева.

В конкретния случай е установено /при липса на оспорване на изводите 5 на вещото лице по комплексната експертиза/, че монтираните в жилището водомери са били извън установения срок на метрологична проверка, но потребителят не е предприел нито действия по тяхната подмяна с нови, нито е организирал метрологична проверка за презаверяването на годността на собствения му водомер. Eто защо и предвид липсата на насрещно твърдение от ответника, съответно на ангажирани доказателства, че монтираният в имота водомер е бил подложен на проверка, респективно, че е бил метрологично годен през посочената част от процесния период, то следва извода, че са налице гореописаните предпоставки за служебно начисляване на потребление. Следва да се посочи, че в нормата на чл. 23, ал. 5 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор “Софийска вода” АД, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение No ОУ-064 от 17.07.2006г., е предвиден идентичен ред за определяне на количеството изразходвана питейна вода при липса на индивидуални водомери или неизправни такива. Посочено е, че в този случай месечното количество изразходвана питеина вода се определя както следва: по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по 5 куб.м. - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател.