Решение № 36 от 04.02.2026, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. С., 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова М.а при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20262200500007 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение №1007/20.11.2025г., постановено по гр.д.№3305/25г., по описа на Районен съд С., с което е обявен за недействителен, на основание чл.

135, ал. 1 ЗЗД, по отношение на ищеца Н. П. К., ЕГН **********, с адрес с. К., общ. С., ул. „С.в. * Договора за покупко - продажба на недвижим имот от 01.06.2023 г., сключен с Нотариален акт № 95, т. I, дело № 90/2023 г. на нотариус Е.Х., с рег. *** по регистъра на НК, с който ответникът Д. К. В., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Л. * продал на ответницата А. С. В., гръцка гражданка, родена на 14.04.1965 г., ЛН ***, с адрес с. К., общ. С., ул. „В.Л. * своята 1/2 ид. ч. от недвижим имот, представляващ УПИ V-201 (пети за двеста и първи) с неуредени регулационни отношения, в кв. 32 (тридесет и втори) по кадастралния и регулационен план на с. К., общ. С., целият застроен и незастроен с площ от 1085 кв. м. по титул за собственост и с площ от 1120 кв. м. по графични данни, ведно с 1/2 ид. ч. от построените в имота: полумасивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ о т 50 кв. м., състояща се от две стаи, масивна еднофамилна жилищна сграда на един етаж с гараж в обема на сградата, построена до степен „груб строеж“, със застроена площ 109,20 кв.

1 м. и ведно с 1/2 ид. ч. от всички подобрения и трайни насаждения в имота.

Осъден е Д. К. В., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Л. * и А. С. В., гръцка гражданка, родена на 14.04.1965 г., ЛН ***, с адрес с. К., общ. С., ул. „В.Л. * да заплатят на Н. П. К., ЕГН **********, с адрес с. К., общ. С., ул. „С.в. *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 99,36 лв. деветдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща направените по делото разноски заплатена държавна такса.

Осъдени са Д. К. В., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „Л. * и А. С. В., гръцка гражданка, родена на 14.04.1965 г., ЛН ***, с адрес с. К., общ. С., ул.

„В.Л. * да заплатят на адвокат М. Л. Д., с персонален № 1700011588 от АК С., с адрес гр. С., ул. „Г. С. Раковски“ № 1, офис № 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по делото.

Подадена е въззивна жалба от ответниците, чрез представител по пълномощие, м която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при превратно тълкуване на доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, погрешно възприемане на фактологията по делото и извеждане на необосновани и неправилни правни изводи.

Напълно погрешен и неправилен е изводът на съда, че ищецът Н. П. К. е имал качеството на кредитор спрямо прехвърлителя по атакуваната сделка, като е приел, че същата сделка е извършена на 01.06.2023г. Д. В. е направил собственоръчно завещание на 04.05.2023г.. с което е завещал своята съсобствена 1/2 идеална част от процесния недвижим имот. Към тази дата 04.05.2023г. въззивникът В. е бил със знание и мисъл, че се е разпоредил със своята собствена идеална част от недвижимия имот. Администрирането на разпоредителната сделка с нотариален акт, в един по-късен момент 01.06.2023п, е било извършено от В. с намерение и цел утвърждаване и преповтаряне на вече извършеното, по-рано във времето, завещание. Към момента на завещанието 04.05.2023г. вземането на Н. П. К. все още не е бил възникнал деликта от 20. 05.2023г., като това обстоятелство категорично изключва намерението на Д. В. да уврежда същия. Началният момент на демонстриране на претенцията на Н. П. К. е бил едва при образуване и водене на гр.д.№216/24г., по описа на СлОС. Той е имал избор и да не заявява обезщетение за неимуществени вреди. С одобреното от съда споразумение по 2 наказателното дело въззивникът В. е бил признат за виновен единствено за това, че е причинил телесна повреда на пострадалия ищец Н. П. К.. Налице е произнасяне на съда единствено и само по размера на наказателната част на деянието. Съдебният акт не съдържа гражданска част за осъждане на подсъдимия за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди. От приложеното гр.д.№216/24г., по описа на СлОС и в.гр.д.№71/2025г., по описа на БАС, се установява по безспорен начин, че въззивникът В. е осъден да заплати на Н. П. К. обезщетение за причинените му неимуществени вреди, едва на 18.07.2025г. Това е моментът, в който Н. П. К. е придобил качество на кредитор, както и моментът, в който е възникнало неговото вземане. Към този момент, вземането вече е било определено, както по основание, така и по размер.

Ответницата А. С. В.с също не е имала знание и намерение за увреждане на ищеца Н. П. К., тъй като същата не е негов длъжник. Тя не е била наясно и не е знаела нищо по отношение на дълга, нито по отношение на фактите и обстоятелствата, които са породили това задължение. По тази причина, по отношение на нея също липсва субективният елемент за намерение и воля за увреждане на ищеца К.. Ответницата В.с е фактически съжител на Д. К. В., но не и негова съпруга. Фактическото съжителство не може да бъде приравнявано на гражданския брак. Между тези две категории има безспорни и съществени различия в гражданско-правен аспект, както и по отношение на уреждането на съществуващите между страните в такива отношения /в брак и във фактическо съжителство/ лични и имуществени отношения. Съдът е допуснал съществено нарушение на материалния закон, като е тълкувал разширително разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД и е „включил" ответницата В.с в същия този списък. По този начин съдът е разширил, съответно изменил посочения списък, включвайки в него и други лица /в случая фактически съжител/, които не са посочени от законодателя. Такова поведение на съда разширително тълкуване на правна норма, е неправилно и процесуално недопустимо. Съдът следва да прилага закона точно, правилно и коректно.

Оспорва основателността на тълкуването, направено от районния съд на съдебната практика.

В обобщение иска да се отмени решението и да се постанови ново, с което да се отхвърли претенцията. Претендира разноски.

3

В законният срок не е подаден писмен отговор на въззивната жалба.

В жалбата не са направени нови доказателствени или процесуални искания.

В с.з. за въззивниците се явява представител по пълномощие, който поддържа подадената жалба.

За въззиваемият се явява представител по пълномощие, който оспорва подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.

ВКС, в константната си практика, приема, че когато вземането е възникнало след увреждащото действие, чл. 135, ал. 3 ЗЗД изисква различен субективен елемент за възникване на правото – длъжникът и неговият правоприемник да са имали намерение да увредят кредитора (чл. 135, ал. 3 ЗЗД). Кредиторът е увреден (обективна предпоставка от фактическия състав), когато извършеното осуетява или затруднява кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника – длъжникът се е лишил от свое имущество, намалил е имуществото си или го е осребрил. И в третата хипотеза кредиторът е увреден, защото е лесно длъжникът да укрие получената цена, а това затруднява кредиторът да се удовлетвори от актива. За субективната 4 предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – знание на третото лице за увреждащото действие – не е необходимо правоприемникът на длъжника да е узнал за всички белези, които индивидуализират вземането: кой е кредиторът и кой е длъжникът, всичките правопораждащи юридически факти и какво е съдържанието на притезанието. Достатъчно е третото лице да знае само някои от тези обстоятелства, според които да заключи, че е възникнало вземане.

Когато по иска по чл. 135 ЗЗД на кредитора в общото исково производство подобни родствени, правни или фактически отношения бъдат установени, те могат да са част от системата на онези косвени доказателства, които, обсъдени в тяхната взаимна връзка, са необходимите съдът да направи логичния и еднозначен извод, че третото лице е знаело за увреждането.

Презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД не може да се прилага разширително, но наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията (напр. съвместно живеене на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и доведени деца, отношения между свързани лица по смисъла на § 1 ДР ТЗ и др.) имат значение и ако бъдат доказани, могат да залегнат в основата на фактически извод за наличието на знание В случая от приложеното НОХД № 1474/2023 г. по описа на СлРС и материалите по досъдебното производство се установява по безспорен начин, че на 20.05.2023 г. ответникът Д. К. В. е причинил на ищеца тежка телесна повреда. Считано от датата на увреждането - 20.05.2023 г., ищецът е придобил качеството на кредитор по отношение на ответника, доколкото вземането за обезщетение за вреди от непозволено увреждане възниква от датата на увреждането (деликта). След тази дата деликвентът вече е наясно, че следва да обезщети всички вреди, причинени от него спрямо всеки възможен кредитор вследствие на противоправното му деяние. Възраженията на въззивниците, че към датата на прехвърлителната сделка - 01.06.2023 г., ищецът не е имал качеството на кредитор по отношение на ответника са неоснователни.

Правилно и обосновано е приетото, че в случая са ирелевантни моментът на привличане на ответника като обвиняем, датата на одобряването на споразумението по НОХД № 1474/2023 г. по описа на СлРС, както и на влизане в сила на решението по гр. д. № 216/2024 г. по описа на СлОС, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 60 000 лв., 5 представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди. Сключеният между въззивниците договор за покупко - продажба от 01.06.2023 г., с който осъденият, за причинена тежка телесна повреда на въззиваемия, е продал на жената, с която живее на семейни начала, своя недвижим имот, безспорно уврежда кредитора. Вследствие на извършеното прехвърляне на правото на собственост се намалява имуществото на длъжника, като по този начин се затруднява удовлетворяването на въззиваемия.

Обосновано районният съд е изложил съображения, че е неоснователно възражението на ответниците, че имотът е бил завещан от В. на жената, с която живее на семейни начала, със саморъчно завещание от 04.05.2023 г., като е настъпил вещно-прехвърлителен ефект по отношение на имота още със съставянето на завещанието и преди процесния инцидент. Завещанието е едностранен акт и правните му последици настъпват едва след смъртта на завещателя и приемането на наследството от наследника.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.