Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 397 от 16.09.2024, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 4/2024
Вид
Протокол № 397
Подписан
16.09.2024
В сила
16.09.2024
Състав
Христина Захариева Марева

Цитирани разпоредби

  • чл. 101 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 101 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 ал.1 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 148 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 380, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 409 ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429 ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 397 гр. С., 12.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Илка Й. Илиева

Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20242200100004 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:50 часа се явиха:

Ищцата Е. К. Р., редовно призована, не се явява. За нея се явява представител по пълномощие адв. К. Г. с представеното с исковата молба пълномощно.

Ответникът ЗАД „А.“ АД, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът докладва, че по делото са постъпили молби от ответника чрез юриск. В. А., в които не се противопоставя за разглеждането на делото в отсъствие на представител на ответника и изразява становище по доказателствата.

Постъпило е допълнително и молба от 11.09.2024 г., съдържаща списък с въпроси, които да бъдат поставени към допуснатия свидетел, в случай, че се яви в днешното съдебно заседание.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице пречки и

ОПРЕДЕЛИ :

ДАВА ХОД на делото и докладва, че съдебното заседание е първо.

Съдът констатира, че на страните не е предявен проект за доклад с определение по чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с което такъв следва да бъде извършен в настоящото съдебно заседание.

Адв. Г.: Поддържам исковата молба. Правя едно уточнение на стр.1 от исковата молба в средата сме посочили цена на имуществена претенция 50 000 лева, а в петитума е 60 000 лева. Правилно е 60 000 лева, както е записано и в определението за насрочване. Техническа грешка е.

На основание чл. 146 ал.1 от ГПК съдът предявява на страните следният доклад:

1

1. Обстоятелства и факти, на които страните основават предявените права и възражения.

Ищцата твърди, че на 14.01.2019 г. около 12:50 ч. на път 2902, км. 7.8 близост до село Д., обл. В. е настъпило ПТП между управляваното от Х.С.Д.К. МПС марка „М.“, модел „....“ с регистрационен № ..... и управляваното от С. П. Д. МПС марка „Т.А.“ с рег. № ......, за което ПТП е съставен констативен протокол от 14.01.2019 г. Било е образувано досъдебно производство /ДП/ № 13/2019 г. на РУ-МВР-А., прокурорска преписка № 870/2019 г. по описа на РПВ., като наказателното производство е приключило с протоколно споразумение от № 611 от 17.08.2023 г. по НОХД № 1958/2023 г. на РС-В., с което Х.С.Д.-К. е бил признат за виновен и осъден за извършеното от него деяние.

Твърди се, че на посочената дата водачът на МПС „М.“ К. е преминал покрай множество пътни знаци и маркировка, указващи пресичането на път с предимство, но не се е съобразил с тях. В резултат на това е навлязъл в кръстовището, където е отнел предимството на управляваното от С. Д. МПС, марка „Т.“, вследствие на което е настъпило ПТП с материални щети и пострадали лица. При така възникналото ПТП е пострадала ищцата Е. К. Р., която е пътувала в управляваното от виновния водач МПС „М.“ с посочената марка и регистрационен номер.

Твърди, че във връзка с така настъпилото ПТП е била откарана по спешност в МБАЛ „С.А.“-гр. В., където са извършени редица прегледи и изследвания и е констатирано фрактура на средната част на дясната ключица, по повод на която дясната й ръка и рамото били обездвижени и пострадалата е била изписана за домашно лечение и с предписани препоръки за спазване и строг хигиенно-диетичен и охранителен режим, както и да не извършва резки движения и да не натоварва дясната си ръка и рамо. В домашни условия продължило възстановяването й, като поради причинената телесна увреда така, както е описано по-горе, ищцата не можела да се обслужва сама, което наложило да ангажира своите близки, които да й помагат за извършване на ежедневните й битови и хигиенни навици и нужди. Отделно от това изпитвала изключително силни болки в областта на нараняванията, заради които е приемала силни болкоуспокояващи и седативни медикаменти.

Поради силните болки на 22.01.2019 г. ищцата потърсила помощ от специалист ортопед, като при амбулаторния преглед били констатирани уврежданията и е назначена терапия с Д. и М. Н.

Потърсила отново медицинска помощ на 23.01.2019 г. При прегледа било установено, че все още са налице неблагоприятни последици. Бил издаден болничен лист и е било назначен приема на вече предписаните медикаменти.

На 05.02.2019 г. отново е била прегледана от д-р Т., която констатирала, че фрактурата на дясната ключица не е зарасналата и е казала да продължи носенето на ортеза на дясната си ръка за още десет дни. Ищцата продължила възстановяването си, спазвайки лекарските препоръки, но изпитвала силни 2 болки в областта на дясната гръдна половина, които се усилвали, по повод на което на 11.02.2022 г. е извършено изследване с ЯМР на цервикален отдел на гръбначния стълб, резултатите от което показали, че са налице следните травматични увреждания: Нарушена цервикална лордоза с изправяне в сегмента и локална кифотична деформация с връх на С5-6; прешленните тела и прилежащите им дъги и израстъци са със съхранена форма, размери и структура, ръбови остеофитни наслоявания, най-изразени по апофизите на С4, С5 и С6, дехидратация на междупрешленните дискове, най-изразена на ниво С5-С6, с намален сигнален интензитет в Т2 образи, намалени краниокаудални размери на междупрешленния диск на ниво С5-С6, медианна дискова протрузия на ниво С3-С4, медианна дискова протрузия на ниво С4-С5, широка медианна и лява парамедианна дискова протрузия на ниво С5-С6.

Въз основа на така установените увреждания било препоръчано консултация в лечебно заведение и провеждане на оперативно лечение, във връзка с което ищцата се свързала с лечебно заведение в Р.Т., където на 04.03.2022 г. е била хоспитализирана за периода от 04.03.2022 г. до 08.03.2022 г. в болницата „В.“ в гр. Ч., Р.Т. и е била подложена на оперативна интервенция под обща анестезия за извършване на микрохирургия на цервикална дисектомия с преден достъп и единично пространство.

След изписването от болничното заведение ищцата продължила лечението си в домашни условия. За продължителен период била трудно подвижна и изпитвала силни болки. Общият възстановителен период на ищцата продължил повече две календарни години.

В резултат на гореизложеното ищцата преживяла шок от катастрофата.

Здравословното й състояние се влошило, което дало отражение и на психиката й. Към настоящия момент се оплаква от понижено настроение и потиснатост.

Връщала се към спомена на злополуката. Изпитвала нарушения на вниманието и концентрацията. Имала проблеми със съня, свързани с кошмарни съновидения за катастрофата.

Твърди, че отговорността за ПТП на 14.01.2019 г. на водача е застрахован при ответника „ЗАД А.“ АД с полица валидна за периода от 26.07.2018 г. до 25.07.2019 г.

На 30.06.2023 г. е подала на основание чл. 380, ал.1 от КЗ писмена претенция, по повод на която е била образувана застрахователна преписка по щета, като с писмо от 28.09.2023 г. ответното дружество уведомило ищцата, че отказва да определи и да изплати по доброволен ред застрахователното обезщетение.

В исковата молба посочва доверителна банкова сметка със специално предназначение за плащане на обезщетението и счита, че справедливият размер на обезщетението е 60 000 лв., което претендира заедно със законната лихва от 14.01.2019 г.

В срока по чл. 131 ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който претенцията се оспорва изцяло и се поддържа искане за отхвърлянето й. Оспорва се отговорността за застрахования водач на „М.“, 3 модел „....“ с регистрационен № ...., както и твърденията в исковата молба във връзка с механизма на осъществяване на процесното ПТП. В условията на евентуалност поддържа възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като се твърди, че същата с поведението си сама поставила в опасност живота и здравето си и допринесла за настъпване на процесното ПТП, извършвайки нарушения по закона ЗДвП, а именно пътуването й като пътник в МПС „Т.“ без правилно поставен предпазен колан, което е допринесло в значителна степен за настъпване на твърдените телесни увреждания. Прави се възражение за наличие на принос от външни фактори, свързани с общото здравословно състояние на ищцата.

Твърди се, че описаните увреждания се дължат на предхождащи, съпътстващи и последващо причинени травми, както и на оказаната медицинска помощ и назначеното лечение. Развиват се доводи от правен характер в тази насока. Цитира се практика. Оспорва се наличието на пряка причинно-следствена връзка между твърдените от ищцата увреждания и неимуществени вреди и посоченото ПТП от 14.01.2019 г. Оспорва се изрично причинно-следствената връзка между ПТП от 14.01.2019 г. и уврежданията, диагностицирани на 11.02.2022 година. Оспорват се твърденията във връзка с интензитета на търпените вреди, като отново се излагат доводи за предхождащи, съпътстващи или последващи събитието травми и заболявания.

Оспорва се размера на предявения иск като несъобразен с принципа за справедливост и социално-икономическите условия в страната, като се твърди, че в този размер би настъпило неоснователно обогатяване за нея.

Изтъква се, че неоснователността на главния иск сочи на неоснователност на акцесорната претенция. Претенцията за разноски се оспорва като неоснователна. Признава се наличието на застрахователно правоотношение, породено от сключен договор застрахова „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „М.“, модел „.....“ с регистрационен № ....... от датата на процесното събитие, което обстоятелство да се вземе предвид в доклада на съда по чл. 146 ал.1 т.3 от ГПК. Претендират се деловодни разноски.

Правната квалификация на предявените права и възражения по чл. 432 ал.1 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД, както и чл. 51 ал.2, чл. 52 от ЗЗД, а на акцесорните претенции по чл. 429 ал.2 във вр. чл. 380 от КЗ, съдът определя като безспорно обстоятелството, че е налице валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на МПС „М.“, модел „.....“ с регистрационен № ........

Няма обстоятелства и факти, които да са изключени от предмета на доказване, като във връзка с деянието и неговата противоправност извършителят и неговата опасност, съдът е обвързан от одобреното споразумение по НОХД № 1958/2023 г. на РС-В., съответно подлежат на доказване в настоящото производство факти и обстоятелства, които не се обхващат от протоколно споразумение № 611 от 17.08.2023 г. по НОХД № 1958/2023 г. на Районен съд-В..

В доказателствена тежест на ищцата е установяването в пряка 4 причинно-следствена връзка на посочените в исковата молба увреждания и претърпените от тях неимуществени вреди, като дължи доказване относно механизма на ПТП в случай, че същият е различен от посочения в споразумението, с което е приключило наказателното производство. Дължи доказване на факти и обстоятелства, имащи значение за правилното определяне и справедливия размер на обезщетението.

Доказателствена тежест на ответното застрахователно дружество е относно твърденията по оспорването на застрахователното правоотношение на лекия автомобил с П.ска регистрация. Следва да докаже твърдяното в отговора на исковата молба противоправно поведение от страна на ищцата, с което те твърдят, че е допринесла за настъпване на посочения в исковата молба вредоносен резултат.

Дължи доказване на твърдението, че посочените в ИМ увреждания са били предхождащи, съпътстващи или последващи и настъпили във връзка с друг механизъм, различен от установения за възникване на ПТП, като дължи доказване на всички факти и обстоятелства, определящи размера на обезщетението в по-нисък размер.

Адв. Г.: Госпожо Председател, единствено на наша страница 3 сме посочили, че възстановителния период при ищцата е продължил повече от две календарни години.

По доказателства така, както съдът се е произнесъл с определението от 05.07.2024 г.

Адв. Г.: Също сме искали застрахователят да представи всички документи. Това е така, тъй като съобразно КЗ началната дата на лихвата е от момента на предявяване на претенцията или от уведомяване от други лица на застрахователя. В конкретния случай много лица са пострадали вследствие на тази катастрофа. Има и имуществени вреди – автомобили. В тази връзка твърдим, че застрахователят е получил протокола за ПТП много по-рано от предявяване на претенцията през 2023 г. Твърдим, че законната лихва се дължи от датата, на която застрахователят за първи път е бил уведомен, че ищцата е пострадала чрез получаване на констативния протокол за ПТП.