Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 23.02.2024, Районен съд - Сливница

Съд
Районен съд - Сливница
Дело
Гражданско дело 332/2023
Вид
Решение № 49
Подписан
23.02.2024
В сила
30.09.2024
Състав
Людмила Людмилова Митрева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.60 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.15 · Закон за защита на животните
  • чл.16 · Закон за защита на животните
  • чл.16, ал.1 · Закон за защита на животните
  • чл.16, ал.2 · Закон за защита на животните
  • чл. 47, ал. 3 · Закон за защита на животните
  • чл. 49 · Закон за защита на животните
  • чл. 50 · Закон за защита на животните

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Сливница, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20231890100332 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. М. Г. срещу Община ****************, с която е предявен положителен установителен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 538.40 лева, представляваща необходими разходи за лечение, обезпаразитяване, ваксиниране и грижа за безстопанствени животни – 6 броя безстопанствени кучета, намерени на територията на Община ****************, която носи отговорност за лечението, обезпаразитяването, ваксинирането и грижа за безстопанствените животни, намиращи се на нейна територия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 01.02.2023 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по гр.д. № 95/2023 г. по описа на РС – Сливница.

В исковата молба са изловени твърдения, че на 06.12.2022 г. в гр. ****************, в близост до ж.п. кантон № ** на ул. „**************“, на около 700 м. от ж.п. спирка „****************“, ищцата намерила шест малки безстопанствени кучета на видима възраст по-малко от месец, които скимтяли и се били сгушили в тревата едно до друго, опитвайки се да се стоплят в студеното време. Кученцата били слаби и немощни. Ищцата информирала, по реда на чл.16 от Закона за защита на животните, Община **************** и ОДБХ – София област за случилото се. Сигналът при първите бил приет на 07.12.2022 г., а при вторите – на 08.12.2022 г. Ищцата се свързала по телефона и с г-жа Кирила Н., заемаща длъжността Главен специалист „Екология“ в Община ****************, която по телефона казала на ищцата, че общината няма практика да извършва прибиране и грижа за бездомни животни. Тъй като не получила никаво съдействие от общината, ищцата прибрала кучетата, доколкото счела, че при минусовите температури навън кучетата нямало да оцелеят. Кучетата били премръзнали, уплашени и видимо се нуждаели от спешна медицинска помощ. Това състояение на кучетата наложило ищцата да ги заведе в най-близкия център за ветеринарна грижа – Ветеринарна клиника „*************“ ООД в село *****************. В клиниката животните били изследвани и обезпаразитени за външни и вътршни паразити. Направени им били антигенни тестове за 1 парвовироза и коронавирус. Кучетата били за кратно настанени в лечебното заведение, обезпаразитени, третирани с лекарства и нахранени. От там издали Клиничен протокол и фактура за стойността на извършената услуга – 116.80 лева, която сума ищцата заплатила.

Още на следващия ден ищцата информирала Общината **************** за извършените от нея дейности, с които спасила животните от сигурна гибел и извършената полезна за общината работа. Ответната община оспорила кучетата да са нейна грижа и собственост и отказали да поемат отговорност за тях. На 14.01.2023 г. ищцата отново завела кучетата във същата ветеринарна клиника за ваксинация и повторно обезпаразитяване, за което бил издаден нов клиничен протокол и фактура за стойността на тази услуга в размер на 421.60 лева, която сума ищцата заплатила.

Общо разноски, които ищцата направила за обезпаразитяване, лечение и грижа за животните възлиза на сума в общ размер на 538.40 лева, която тя предявила като претенция срещу Община ****************, като лице дължащо грижата към безстопанствените животни и осигуряване на спешна ветеринаомедицинска помощ, находящи се на нейна територия, извънсъдебно, която отказала да заплати така напарвените от ищцата разноски. С оглед изловеното ищцата предявява настоящия иск, като счита, че е изършила работа в чужд интерес, в случая на общината, без да има пълномощно за това, която работа е предприета уместно и добре управлявана, поради което последната дължи да заплати направените във връзка с тази работа разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Твърди се, че действително на 06.12.2022 г. в Община **************** е получен сигнал за 6 броя новородени кучета. Веднага след сигнала, по спешност, е сформирана работна група от общината в състав еколог и инспектор от инспектората, които са посетили мястото, но не са установили кучета на мястото, като за това са съставили надлежен протокол за посещението с дата 06.12.2023 г. Твърди се, че тези кучета не са собственост на общината. До момента кучетата не са предадени на общината.

Счита, че са собственост на частно лице, което иска да прехвърли отговорността за тях на общината. Невъзможността да бъдат установени на място препятствало изпълнението на каквито и да било задължения по повод на тях от общината. Счита, че доколкото не е възлагала на който и да било дейност по обгрижването на тези кучета от нейно име и за нейна сметка не дължи разходите за това, направени от частно лице, поело грижата за кучетата, като свой морален дълг. Твърди се, че ищцата действително е отправяла претенции към общината, извънсъдебно за заплащане на разходите по обгрижване на животните, но в клиничния протокол бил записан като собственик частно лице, а не общината. В тази връзка оспорва представения по делото Клиничен протокол, който счита, че е с невярно съдържание, съставен за нуждите на настоящото производство, доколкото се различава от този представен пред Община ****************. В представения пред съда такъв, със същия номер и дата на издаване, като собственик на кучетата вече е записана Община ****************. Счита, че записаното в протокола не я обвързва. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски..

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 95/2023 г. по описа на РС - Сливница, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който в срок е подал възражение. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация по чл.422, вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.61, ал.1, вр. с чл.60 ал.1 ЗЗД.

2

За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно доказване, че на 06.12.2022 г. на територията на Община **************** е открила 6 броя безстопанствени кучета на видима възраст по-малко от месец, които са се нуждаели от спешна ветеринарномедицинска помощ, задължение за оказването на която е в тежест на Община ****************, че ищцата е предоставила такава помощ чрез настаняването им във Ветеринарна клиника „*************“ ООД в село *****************, извършените услуги за кучетата, тяхната стойност, че ищцата е заплатила тази стойност. Ответникът носи насрещно доказване, както и вързаженията си в ОИМ, че кучетата са собственост на трето лице, че ищцата е изпълнила свой нравствен дълг и е направила разходи по оказване на помощ на животните за своя сметка и в свой интерес.

С Определение на съда от 20.10.2023 г. като безспорно между страните е отделено обстоятелството, че на 06.12.2022 г. ищцата е сигнализирала Община **************** за намерени от нея 6 броя кучета на територията на Община ****************.

Горното се потвърждаваи от представените както от ищцата, така и от ответника сигнали от ищцата до ответника по електронната поща, по повод намерени от нея 6 броя кучета, първият от които е от дата 06.12.2022 г. /л.13/, последван от такъв на 07.12.2022 г.

Представен е и снимков материал от деня и часа на откриване на кучетата, в каква обстановка са открити и как изглеждат същите /л.31-36/.

Подаден е и сиганл до БАБХ на 07.12.2022 г., в който се описва, че кученцата на са видима възраст около месец /л.12/

В сигнал до кмета на Община **************** се описва, че кученцата са 6 на брой и са на видима възраст около 35 дни. /л.17/.

От показанията на свидетелката А.К.И. /протокол от о.с.з. от 28.11.2023 г. л.160/ се установява, че с ищцата са приятелки, като с нея и друг път са намирали и спасявали животни, тъй като не искали да има бездомни такива и това ги свързвало. В тази връзка установява, че с ищцата намерили в началото на месец декември 2022 г. 6 броя малки кучета в гр. ****************, сложени в един кашон, до контейнер, в близост до ж.п. прелез.

Кучетата били безстопанствени, тъй като били захвърлени, нямало майка там. Свидетелката и ищцата се обадили на еколожката на община ****************, която им казала да ги закарат някъде. Свидетелката и ищцата я помолили да дойде, но тя им казала, че не е нейна работа. Свидетелката установява, че след това еколожката е ходила на място, тъй като им звъннала по телефона и им казала, че е на посоченото от тях място, но те вече не били там.

Свидетелката заявява, че еколожката не ги била уведомила, че ще дойде, поради което те не я чакали. Служителката на общината ги изпратила в „4 лапи“, но свидетелката знаела, че там няма да ги приемат, тъй като са бебета, а и е организация, която се занимава с кастриране на бездомни кучета. Свидетелката предложила на ищцата да закарат кученцата във ветеринарна клиника и ги закарали в клиника „*************“ в гр. Б. с кола. Кученцата били измръзнали, още не можели да виждат хубаво, били мръсни. След като ги оставили в клиниката свидетелката и ищцата им намерили домове, като някои изпратили в Германия.

Ищцата заплатила разходите за настаняването на кученцата и след това на приемен дом за храната.

Свидетелката М. Т. И. /протокол от о.с.з. от 23.01.2024 г. л.168/ установява, че през месец декември 2022 г. ищцата звъннала по телефона, като казала, че е намерила 6 малки кученца, които е закарала в клиника „*************“ в гр. Б.. Помолила я да вземе кучетата от клиниката и да ги закара при жената, която ще им бъде приемен дов в Етро поле.

Кученцата били 6 на брой на възраст от около месец, месец и нещо. Взела ги от доктора, който казал, че кучетата са обезпаразитени, ваксинирани и им е направен първичен преглед. Когато отишла в клиниката кученцата били много мънички, омърлушени, слаби. На място обяснили, че трябва да им се даде специална храна за бебета, че имат нужда от майка и че няма как да оцелеят навън на тази възраст и в това време.

От показанията на свидетелката К.В.Н. /протокол от о.с.з. от 28.11.2023 г. л. 161/ се установява, че същата работи в община Драгома на длъжност главен специалист 3

„Екология“. Установява, че на 06.12.2022 г., следобяд около 15:00 ч – 15:30 ч., са се обадили да я информират за изоставени кучета. Свидетелката уведомила госпожата, която позвънила, че нямат приют, в който да ги настанят. След около половин час от обаждането, свидетелката и нейна колежка отишли до мястото, но кученцата ги нямало. След разговор с жената, която се обадила разбрала, че същата е закарала кучетата в клиника. За посещението бил съставен протокол. На следващия ден в общината дошли две госпожи, едната от която посочва като свидетелката А.И., които представили фактури и протокол за приемане на кучетата в клиниката и поискали общината да ги заплати. Кучетата не са били предоставяно в общината. Заявява, че общината има сключен договор с ветеринар, като единственото което правят в подобен случай е да кастрират, обезпаразитят и ваксинират безюдомните кучета, доколкото нямат приют. Свидетелката установява, че и втори път са ходили на мястото, на което са намерени кучетата, доколкото жените казали, че ще върнат кучетата там, затова и свидетелката със своя колега е отишла отново, за да проверят, но и в този случай кучета е нямало.