Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1395 от 07.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1825/2023
Вид
Решение № 1395
Подписан
07.10.2025
Състав
Петър Теодосиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1395 гр. София, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №

20231100901825 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 270, ал. 3 ГПК, образувано въз основа на решение от 06.04.2023г. по в.гр.д. №2753/2022г. на САС, с което е обезсилено решение от 18.04.2022г. по гр.д.

№1203/2016г. на СГС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС на предявените от Ц. Г. Д. (регистрирана като ЕТ „Ц. Д.“) и А. М. Х. срещу „Инвестбанк“ АД отрицателни установителни искове с конституиране на „Лоза Ракитница“ ООД като съищец в производството по исковете по реда на чл. 26, ал. 4 ГПК.

След конституирането на „Лоза Ракитница“ ООД като съищец, постановено с определение от 11.07.2024г. в изпълнение на указанията на въззивния съд, предмет на делото са предявени от Ц.

Г. Д. (регистрирана като ЕТ „Ц. Д.“), А. М. Х. и „Лоза Ракитница“ ООД срещу „Инвестбанк“ АД искове за признаване за установено, че банката няма ипотечно право върху апартамент №13, находящ се в гр. София, ж.к. ****, по договор за учредяване на договорна ипотека, сключен с нотариален акт №107, том I, рег. №2050, д. №105/2006г., както и ипотечно право върху магазин №2, находящ се в гр. София, ж.к. ****, по договор за учредяване на договорна ипотека, сключен с нотариален акт №108, том I, рег. №2051, д. №106/2006г.

Като основание на исковете са заявени твърдения, че учредените ипотеки върху недвижими имоти на ищците Ц. Г. Д. и А. М. Х. за обезпечение на задължения на съищеца „Лоза Ракитница“ ООД към ответника „Инвестбанк“ АД по договор за банков кредит №02-Р/2006-ДФЗ от 19.05.2006г. са погасени поради новиране на задълженията по договора за кредит със сключването на анекс №4 от 31.03.2011г. и анекс №6 от 08.07.2013г. без съгласие на ипотекарните длъжници, евентуално поради погасяване на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит като последица от плащания и прихващания, извършени в пълно погашение на задълженията.

В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на 1 конституирания съищец „Лоза Ракитница“ ООД заявява, че поддържа предявените искове.

Ответникът „Инвестбанк“ АД оспорва исковете с възражения, че сключените анекси към договора за банков кредит не пораждат последици по чл. 107 ЗЗД по отношение на обезпечените с ипотека задължения, а погасяването на задълженията по процесния договор за банков кредит е отречено с влязло в сила съдебно решение по т.д. №65/2015г. на ОС-Видин.

Сключването и съдържанието на процесния договор за банков кредит, анексите към него и процесните договори за ипотека не е предмет на спор между страните, но се и установява от договорите и анексите, приети като писмени доказателства по делото.

Договорът за банков кредит №02-Р/2006-ДФЗ от 19.05.2006г. е сключен между „Лоза Ракитница“ ООД и „Инвестбанк“ АД за предоставяне от банката на заем в общ размер 1 787 940,00 лв. за изграждане и отглеждане на лозови насаждения срещу задължения на дружеството за връщане на главницата и плащане на възнаградителни лихви, разсрочени на погасителни вноски с размери и падежи съгласно погасителния план към договора и уговорен краен срок за издължаване на кредита до 30.05.2013г.

С договор от 28.06.2006г., сключен с нотариален акт №107, том I, рег. №2050, д.

№105/2006г., Ц. Г. Д. и А. М. Х. учредяват в полза на „Инвестбанк“ АД ипотека върху собствения им апартамент №13, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за обезпечаване на задълженията на „Лоза Ракитница“ ООД по договора за банков кредит №02-Р/2006-ДФЗ от 19.05.2006г.

С договор от 28.06.2006г., сключен с нотариален акт №108, том I, рег. №2051, д.

№106/2006г., Ц. Г. Д. в качеството й на ЕТ „Ц. Д.“ учредява в полза на „Инвестбанк“ АД ипотека върху магазин №2, находящ се в гр. София, ж.к. ****, за обезпечаване на задълженията на „Лоза Ракитница“ ООД по договора за банков кредит №02-Р/2006-ДФЗ от 19.05.2006г.

С анекс №4 от 31.03.2011г., сключен между „Лоза Ракитница“ ООД и „Инвестбанк“ АД, е уговорен нов погасителен план по договора за банков кредит №02-Р/2006-ДФЗ от 19.05.2006г. и нов краен срок за издължаване на кредита до 26.11.2018г.

Съдържанието на анекса не обективира заявена воля от страните за погасяване на задълженията на кредитополучателя по договора с поемане на нови задължения с различно основание, напротив - според заключителната част на анекса, освен регламенираното с него разсрочване на задълженията по кредита, останалите клаузи от договора за банков кредит остават непроменени.

Според трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 107 ЗЗД разсрочването на задължения по договор за кредит не представлява подновяване на задълженията по смисъла на цитираната разпоредба (виж напр. решение №110 от 17.07.2015г. по т.д.

№1568/2014г. на ВКС, I ТО и цитираните в него съдебни решения), поради което и съгласието на ипотекарните длъжници за сключване на анекса за разсрочване на задълженията на кредитополучателя не е предпоставка за запазване на действието на ипотеката по отношение на разсрочените задължения.

Твърденията на ищците, че за плащане на лихвите по процесния договор за банков кредит кредитополучателят „Лоза Ракитница“ ООД е сключил и договор за предоставяне на субсидия от ДФ „Земеделие“, чиито условия са нарушени със сключването на анекса от 31.03.2011г., дори да се приемат за установени от доказателствата по делото, не могат да обусловят различни изводи и в частност изводи, че запазването на действието на учредените ипотеки след сключването на анекса е 2 обусловено от съгласие на ипотекарните длъжници по чл. 107, изр. 2 ЗЗД, като достатъчно в тази връзка е да се посочи, че както в договора за банков кредит, така и в процесните договори за учредяване на ипотеки, липсват клаузи, които да обуславят възникването и изпълнението на правоотношенията по договора за кредит, респективно действието на учредените обезпечения за изпълнение на задълженията по този договор, от спазване на условията по сключения от кредитополучателя договор за предоставяне на субсидия от ДФ „Земеделие“.

В противовес на съображенията, изложени от името на ищците в исковата молба и в хода на производството по делото, новиране на задълженията на кредитополучателя „Лоза Ракитница“ ООД по договора за банков кредит №02-Р/2006-ДФЗ от 19.05.2006г. не произтича и от сключения анекс №6 от 08.07.2013г.

Съдържанието на цитирания анекс включва и се изчерпва до постигнато между страните съгласие относно остатъчния размер на задълженията на кредитополучателя и ново разсрочване на тези задължения с определяне на размери и падежи на вноските за погасяването им, което при идентични на изложените по-горе мотиви не представлява новиране на задълженията в хипотезата на чл. 107 ЗЗД.

Анексът действително съдържа и данни за новиране на част от задълженията на кредитополучателя по договора за банков кредит, но не по отношение на признатите с анекса непогасени задължения в общ размер 276 410,06 лв., за чието разсрочване е сключен въпросният анекс, а по отношение на друга част от задълженията по договора за банков кредит, които според съдържанието на анекса са погасени при условията на чл. 65, ал. 2 ЗЗД чрез договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот на кредитополучателя срещу погасяване на част от задълженията му по договора за банков кредит до сумата 1 797 000,00 лв.

По отношение на тази втора група задължения, които се установява от писмените доказателства по делото, че са новирани с предварителен договор от 11.06.2013г. в задължения за сключване на окончателен договор за прехвърляне на недвижим имот, а впоследствие и погасени със сключването на договор от 08.07.2013г. за прехвърляне на собствеността върху имота, за който е съставен нотариален акт №76, т. IV, рег. №5005, д. №348/2013г., действието на у чредените от Ц. Г.

Д. и А. М. Х. ипотеки за обезпечаване на задълженията на „Лоза Ракитница“ ООД е прекратено, но съдържанието на цитираните договори, включително при съвкупната им преценка със съдържанието на анекса от 08.07.2013г., не предпоставя същата последица по отношение на непогасената част от задълженията по договора за банков кредит в посочения в анекса от 08.07.2013г. размер от 276 410,06 лв.

Събраните в производството доказателства, включително заключенията на изслушаните счетоводни експертизи, опровергават и втората група обстоятелства, заявени с исковата молба като евентуално фактическо основание на предявените отрицателни установителни искове, а именно погасяване на задълженията по договора за кредит в признатия с анекса от 08.07.2013г. размер чрез извършени прихващания и плащания в погашение на задълженията, но подробни съображения в тази насока в случая е безпредметно да бъдат излагани, тъй като погасяването на задълженията е отречено с влязло в сила съдебно решение от 15.07.2016г. по т.д. №65/2015г. на ОС-Видин, в частта му, в която е потвърдено с решение от 31.07.2017г. по в.т.д. №5630/2016г. на САС и с която са уважени предявени от „Инвестбанк“ АД искове за признаване за установено по реда на чл. 422, ал.

1 ГПК, че „Лоза Ракитница“ ООД дължи на банката сумата 276 410,06 лв. – непогасена главница по договора за банков кредит №02-Р/2006-ДФЗ от 19.05.2006г., сумата 35 904,032 лв. – договорни 3 лихви, и сумата 4 936,68 лв. – лихви за забава.

Независимо, че ищците Ц. Г. Д. и А. М. Х. не са участвали по т.д. №65/2015г. на ОС-Видин влязлото в сила съдебно решение по това дело има сила на пресъдено нещо и по отношение на тях в качеството им на задължителни другари на конституирания по реда на чл. 26, ал. 4 ГПК съищец в производството по предявените отрицателни установителни искове по настоящото дело, поради което и съгласно чл. 216, ал. 2, вр. чл. 299, ал. 1 ГПК въпросите относно дължимостта и размера на вземанията на „Инвестбанк“ АД, установени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК в производството по т.д. №65/2015г. на ОС-Видин, не могат да бъдат пререшавани в производството по настоящото дело.

Изключение са фактите относно погасяване на вземанията, настъпили след датата на приключване на съдебното дирене във въззивното производство по в.т.д. №5630/2016г. на САС (10.10.2017г.), но доказателства, а и твърдения за подобни факти не са ангажирани в производството по делото.

По изложените съображения предявените от името на Ц. Г. Д., А. М. Х. и конституирания по реда на чл. 26, ал. 4 ГПК съищец „Лоза Ракитница“ ООД искове за признаване за установено по отношение на „Инвестбанк“ АД, че ипотечните права, учредени с процесните договори за ипотека от 28.06.2006г., не съществуват се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.

С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищците Ц. Г. Д. и А. М. Х. е да възстановят разноските, които ответникът „Инвестбанк“ АД е направил за защита срещу исковете, включително да заплатят възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за представителството му от юрисконсулт в производството по исковете.

Конституираният по реда на чл. 26, ал. 4 ГПК съищец „Лоза Ракитница“ ООД не носи отговорност за съдебни разноски за настоящото производство, тъй като изявления и искания от името на дружеството не са сред причините за образуването му.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от името на Ц. Г. Д. с ЕГН ****, осъществяваща стопанска дейност като ЕТ „Ц. Д.“ с ЕИК 831757098, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, А. М. Х. с ЕГН ****, с адрес гр. София, ул. **** и „Лоза Ракитница“ ООД с ЕИК 105563612, със седалище и адрес на управление с. Ракитница, ул. Георги Сава Раковски №19 искове за признаване за установено, че „Инвестбанк“ АД с ЕИК 831663282, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. България №85 няма ипотечно право върху апартамент №13, находящ се в гр. София, ж.к. ****, по договор от 28.06.2006г. за учредяване на договорна ипотека, сключен с нотариален акт №107, том I, рег. №2050, д. №105/2006г., както и ипотечно право върху магазин №2, находящ се в гр. София, ж.к. ****, по договор от 28.06.2006г. за учредяване на договорна ипотека, сключен с нотариален акт №108, том I, рег. №2051, д. №106/2006г.