Решение № 154 от 15.05.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Варна, 13.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Женя Р. Димитрова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20213001000569 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Еврокапитал – България“ ЕАД в несъстоятелност със седалище гр.Бургас чрез синдика на несъстоятелния търговец Н.Г. срещу решение № 260098 от 07.05.2021г. по търг.дело № 861/19г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от дружеството срещу „М Лизинг“ ЕАД със седалище гр.София и „Юробанк България“ АД със седалище гр.София искове с правно основание чл.26 ал.1 предл.първо от ЗЗД във връзка с чл.152 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключен между „Еврокапитал – България“ ЕАД и „М – Лизинг“ ЕАД на договор за лизинг № 004572-001 от 24.03. поради постигнато съглашение, с което е уговорено предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвиденото в закона и предявения в отношение на евентуалност с него иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.четвърто от ЗЗД за прогласяване на нищожността на същия договор като привиден, прикриващ договор за заем; иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.първо от ЗЗД във връзка с чл.152 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключен между „Еврокапитал – България“ ЕАД и „М – 1

Лизинг“ ЕАД на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 196, том I, рег.№ 2935 от 27.03.2008г. по описа на нотариус с рег.№ 102 от регистъра на НК, поради постигнато съглашение, с което е уговорено предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвиденото в закона и предявения в отношение на евентуалност с него иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.четвърто от ЗЗД за прогласяване на нищожността на същия договор като привиден, прикриващ договор за заем; и установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.17 ал.2 от ЗЗД че „Юробанк България“ АД в качеството на правоприемник на „И Ар Би Лизинг България“ АД не е станало собственик на УПИ /дворно място/, находящо се в гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 22А и ул.“Любен Каравелов“ № 4, съставляващ УПИ 1-1, кв.728 по плана на трети микрорайон на сграда, заедно с построената върху имота административна сграда, както и всички подобрения и приращения върху имота, представляващи поземлен имот с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***.

Твърди че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон.

Оспорва приетото от съда, че разпоредбата на чл.152 от ЗЗД, визираща забрана за сключване на съглашения, с които се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което е уговаря предварително начин на удовлетворяване на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително, не следва да се тълкува и прилага стриктно, а във връзка със специалните норми на ТЗ. Твърди че това е разширително тълкуване на императивни правни норми и е в противоречие с приетото в правната доктрина.

Излага че с исковата молба се атакуват два договора – договор за лизинг, който се подчинява на правилата на гл.23 от ТЗ и договор за покупкопродажба на недвижим имот, който се подчинява на правилата на Особена част първа Продажба на ЗЗД. Твърди че след като в ТЗ липсват изрични правила досежно недействителността на договора за лизинг, то следва за нищожността на този вид търговски сделки да се прилагат правилата на ЗЗД.

Твърди че нормата на чл.152 от ЗЗД е императивна по своя характер, 2 тъй като не предоставя възможност за отклонение във връзка със забраната за сключване на съглашения, с които се уговоря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и тези, с които се уговаря предварително начин на удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвидил закон. Сочи че законът изрично е предвидил тяхната недействителност. Позовава се на практика на ВКС, в която е застъпено становището, че сделка, сключена в хипотеза на чл.152 от ЗЗД е абсолютно нищожна и не поражда целените с нея правни последици.

Излага че първоинстанционният съд е прибягнал до смесване на правни институти, като е приложил специалните правила за продажба с уговорка за изкупуване по чл.333 от ТЗ към специалните правила на договора за лизинг, като по този начин незаконосъобразно е дерогирал приложното поле на чл.152 от ЗЗД във вр.с чл.288 от ТЗ по отношение на финансовия лизинг. Сочи че при поставеното от действащия закон правно условие лизинговата вещ поначало да е собственост на лизингодателя или на трето лице при финансовия лизинг, възможността, уредените от закона варианти на договора за лизинг да попадат в хипотезата на нищожност по чл.152 от ЗЗД е по определение изключена, но в случая при уговорените условия на договора за финансов лизинг, последван от продажбата на недвижим имот, тази възможност е станала налична.

Твърди че нищожността на атакуваната сделка е обусловена от сложна фактическа обстановка развила се между страните чрез предварително сключени сделки, които подробно излага във въззивната жалба. Сочи че съгласието за начина на удовлетворяване на кредитора е постигнато предварително, преди продажбата на имота с нотариален акт № 196 от 27.03.2008г., като реда и начина за връщане на имота са уговорени преди изповядване на сделката по нотариален ред с договора за лизинг от 24.03.2008г., който има характер на предварителен договор, съгласно уговореното в т.2.18.1 от него. Излага че ищцовото дружество е кредитирано със сумата 3 157 002.40 евро, предоставена като продажба цена на имота, като връщането и, заедно с изплащане на всички останали задължения на ищеца и свързани с него лица към дружеството – лизингодател и „И Еф Джи Юробанк България“ ЕАД са обезпечени с прехвърляне собствеността върху имота.

3

По отношение на евентуалния иск оспорва приетото от съда, че по делото не са представени доказателства, които да установяват привидността на договора за лизинг. Твърди че от съда не са коментирани предхождащите договора за ескроу сметка сделки, а именно договор за банков кредит от 17.10.2007г., сключен между „Петрол Холдинг“ АД и „Юробанк И Еф Джи България“ АД, който е обезпечен с ипотека, учредена с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. Сочи че същите установяват, че договорът за лизинг не е сключен с цел финансиране на „Еврокапитал – България“ ЕАД, а чрез него е реализирано извънсъдебно и предварително обезпечението, дадено в полза на „Петрол Холдинг“ АД при липсата на неизпълнение.

Твърди че съдът е тълкувал разширително нормата на чл.152 от ЗЗД и при разглеждане на втория иск за нищожност по чл.26 ал.1 предл.първо от ЗЗД във вр. чл.152 от ЗЗД на нотариалния акт, с който е прехвърлена сградата.

Сочи че прехвърлянето на имота представлява предварително уговорен начин на удовлетворяване на кредитора „И Еф Джи Лизинг“ ЕАД, сега „М Лизинг“ ЕАД, при липса на изпълнение или неточно изпълнение от страна на ищеца, както по процесния договор за лизинг, така и по други договори за лизинг и кредит. Твърди че нормата на чл.152 от ЗЗД е императивна и при нарушение на регламентираната в нея забрана, сделката е нищожна. Сочи че нотариалният акт за покупко-продажба на имота, е заменил нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека върху същия имот, учредена като обезпечение за дълг на „Петрол Холдинг“ АД към „Българска пощенска банка“ АД. Сочи че „М Лизинг“ ЕАД е придобило имота за сумата 3 157 002.40 евро, която сума е послужила за удовлетворяване на вземането на банката от „Петрол Холдинг“ АД и съответно банката е дала съгласие за заличаване на ипотеката, независимо от разликата между цената по договора за продажба и стойността на имота и размера на обезпечения с имота дълг.

Твърди че решението, с което е отхвърлил и кумулативно предявения установителен иск е неправилно.

Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи, като отмени обжалваното първоинстанционно решение.

4

Въззиваемите страни „М – Лизинг“ ЕАД със седалище гр.София и „Юробанк България“ АД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор, изразяват становище за неоснователност на подадената жалба и молят съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез процесуални представители, оспорват въззивната жалба и молят съда да потвърди обжалваното решение.

Към настоящето производство е присъединена частна жалба на „Еврокапитал - България“ ЕАД в несъстоятелност срещу определение № 260712 от 07.07.2021г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, в частта му, с която съдът е определил дължимата по делото по иска за нищожност на договора за лизинг държавна такса в размер на сумата 125 633.94лв. Твърди че неправилно съдът е определил дължимата държавна такса на база цена на иска съвпада с данъчната оценка на недвижимия имот. Твърди че цената на иска следва да бъде определена по реда на чл.69 ал.1 т.5 от ГПК на база годишната наемна цена, и същата е в размер на сумата 22 189.42лв. Моли съда да отмени обжалваното определение над този размер.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове от „ Еврокапитал – България“ ЕАД в несъстоятелност със седалище гр.Бургас срещу „М Лизинг“ ЕАД със седалище гр.София и „Юробанк България“ АД със седалище гр.София искове с правно основание чл.26 ал.1 предл.първо от ЗЗД във връзка с чл.152 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключен между „Еврокапитал – България“ ЕАД и „М – Лизинг“ ЕАД на договор за лизинг № 004572-001 от 24.03. поради постигнато съглашение, с което е уговорено предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвиденото в закона и в отношение на евентуалност с него иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.четвърто от ЗЗД за прогласяване на нищожността на същия договор като привиден, прикриващ договор за заем; иск с правно основание чл.26 ал.1 предл.първо от ЗЗД във връзка с чл.152 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключен между „Еврокапитал – България“ ЕАД и „М – Лизинг“ ЕАД на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 196, том I, рег.№ 2935 от 27.03.2008г. по 5 описа на нотариус с рег.№ 102 от регистъра на НК, поради постигнато съглашение, с което е уговорено предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвиденото в закона и в отношение на евентуалност с него иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.четвърто от ЗЗД за прогласяване на нищожността на същия договор като привиден, прикриващ договор за заем; и установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК във вр. чл.17 ал.2 от ЗЗД че „Юробанк България“ АД в качеството на правоприемник на „И Ар Би Лизинг България“ АД не е станало собственик на УПИ /дворно място/, находящо се в гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 22А и ул.“Любен Каравелов“ № 4, съставляващ УПИ 1-1, кв.728 по плана на трети микрорайон на сграда, заедно с построената върху имота административна сграда, както и всички подобрения и приращения върху имота, представляващи поземлен имот с идентификатор *** и сграда с идентификатор ***.

Не са спорни между страните по делото сключването на следните договори между тях:

Н а 24.03.20008г. между „И Еф Джи Лизинг“ ЕАД, /с променени наименования на “И Ар Би Лизинг“ ЕАД, а сега „М Лизинг“ ЕАД/ в качеството му на лизингодател и „Еврокапитал - България“ АД – лизингополучател е сключен договор за лизинг № 004572-001, по силата на който лизингодателят се задължава да придобие и достави на лизингополучателя за използване следния актив, представляващ урегулиран поземлен имот /дворно място/, находящ се в гр.Варна, ул.“Братя Миладинови“ № 22А и ул.“Любен Каравелов“ № 4, съставляващ УПИ 1-1, кв.728 по плана на трети микрорайон на сграда, заедно с построената върху имота административна сграда, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото, както и всички подобрения и приращения върху имота. Уговорената между страните доставна цена е в размер на 3 157 002.40 евро, която следва да бъде заплатена съгласно условията на договор за ескроу сметка, сключена между „И Еф Джи Лизинг“ ЕАД, „И Еф Джи Юробанк България“ АД, „Петрол Холдинг“ АД и „Еврокапитал – България“ АД, неразделна част от договора за лизинг.