Решение № 305 от 21.07.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 305 гр. Ямбол, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20232300500279 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба на К. С. В. от гр.****, съдебен адрес гр.****, ул.**** чрез пълномощника- адв. М.Г. от АК- Ямбол, против Решение №159 от 13.04.2023г., постановено по гр. дело №921/2022г. по описа на ЯРС, в частта, с която предявените от К.

С. Д.а против Й. Д. Д. и от К. С. Д.а в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д.Й.Д., искове с правно основание чл.108 от ЗС - за признаване за установено, че ищците са собственици на движими вещи, описани в исковата молба и осъждане на ответника да им предаде владението върху тях, са отхвърлени като неоснователни; в частта, с която предявените искове с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗДза осъждане на ответника да заплати на ищците равностойността на липсващите вещи, както и в частта за разноските.

Решението в обжалваната му част се атакува с твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Сочи се, че при постановяване на решението първоинстанционният съд не е извършил правилна преценка на събраните по делото доказателства, в резултат на което е достигнал до неправилни правни изводи. В тази връзка се твърди, че съдът неправилно не е дал вяра на показанията на свидетел- бащата на ищцата, като е приел, че същият е заинтересован от изхода на делото, но е кредитирал показанията на св. М., която е заживяла на семейни начала с ответника, без да отчете нейната заинтересованост от изхода на делото; твърди се, че съдът не е отчел и факта, че 1 показанията на св. С.С. са подкрепени с писмени доказателства, игнорирани от съда при постановяване на решението, като се счита, че по отношение на следните вещи: телевизор, микровълнова фурна с грил, принтер, фотоепилатор, преса за коса, канцеларски материали, диск със запис от абитуриентски бал на ищцата от 2000г., гофретник, детска библия, „История на Византия“, ищцата е доказала правото си на собственост, както и факта, че тези вещи се намират във владение на ответника, позовавайки се освен на доказателствата по делото и на противоречивото становище по отношение на тези вещи, дадено от ответника в отговор на искова молба по друго гражданско дело и приложените към това дело писмени доказателства.

Като неправилно, незаконосъобразно и необосновано е оспорено решението на ЯРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. С. Д.а в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д.Й.Д. иск с правно основание чл.108 от ЗС, като се твърди, че съдът не е отчел направеното от ответника частично признание на иска по отношение на част от вещите, за които с отговора на исковата молба е заявил, че се намират в негово владение, но е отказал да ги предаде на ищцата- детско колело- синьо, 3 бр. сини метални кутии, в които се намират косичката, пъпчето и първото паднало зъбче на детето, стол за бюро. По отношение на една от вещите, предмета на исковата претенциятротинетка, въззивницата счита, че ответникът не оспорвал наличието на такава към момента на фактическата раздяла между страните, както и факта, че същата е била подарък на детето, но е заявил, че се е разпоредил с тази вещ, като я е подарил на детето на кума на страните, при което според въззивницата ответникът е следвало да бъде осъден да заплати равностойността на вещта, съгласно заключението на вещото лице, на основание чл. 57, ал.2 от ЗЗД. По отношение на друга част от вещите- голяма бяла хавлия с надпис за кръщене и голяма восъчна свещ, се твърди, че пред районния съд са събрани гласни доказателства, че тези вещи са останали във владение на ответника при фактическата раздяла между страните.

По отношение на друга част от вещите, предмет на исковата претенция, а именно тези, посочени в пункт 14, 15 и 16 в исковата молба, се твърди, че съдът не е изложил никакви мотиви защо приема, че искът следва да бъде отхвърлен, при положение, че ответникът е признал тяхното наличие в дома си към момента на разглеждане на делото и е заявил, че няма да ги върне на детето.

Като неправилни са оспорени и мотивите на първоинстанционния съд, с които са отхвърлени предявените евентуални искове с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД, с твърдение, че след като част от вещите липсват, то следва извод, че ответникът се е разпоредил с тези вещи и дължи заплащане на тяхната равностойност.

Във връзка с твърдението за допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт, във въззивната жалба се сочат липсата на мотиви на базата на какви доказателства и на какви правни изводи съдът е приел, че исковете с правно основание чл.108 от ЗС са частично неоснователни, липсата на обосновка кои свидетелски показания кредитира и кои не и по какви причини, липсата на мотиви в решението по какви причини исковете по чл.57, ал.2 от ЗЗД са отхвърлени като неоснователни, като в мотивите 2 на съдебното решение по отношение на тези искове е цитиран единствено състава на разпоредбата. Твърди се, че сочените процесуални нарушения са основания за отмяна на атакуваното решение в частите, с които предявените искове са отхвърлени като неоснователни.

По изложените съображения се моли ЯОС да отмени решението на PC- Ямбол в обжалваните му части като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и за постановяване на ново решение от окръжния съд, с което предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл. 57, ал.2 от ЗЗД да бъдат уважени изцяло с присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна- Й. Д. Д., не е депозирала писмен отговор.

В о.с.з въззивниците, редовно призовани, не се явяват. Въззивната жалба се поддържа по изложените в нея основания от процесуаленият му представител- адв. Д..

В о.с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител- адв. Д., която оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на решението на ТРС като правилно и законосъобразно, нестрадащо от пороците, изложени във въззивната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна и в срока по чл.259, ал.1 ГПК, поради което може да се разгледа по същество.

За да се произнесе, ЯОС извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и приема за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по исковата молба на К. С.

Д.а, действаща лично и в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете Д.Й.Д., с която против Й. Д. Д. са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС, както следва: иск по чл. 108 от ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищцата собствеността и владението на следните движими вещи: телевизор „Телефункен“ Т 327X287 DBPX, черен на стойност 324.00 лв.; микровълнова фурна с грил на стойност 90.00 лв.; принтер LG39*985Y на стойност 90.00 лв.; фотоепилатор на стойност 600.00 лв.; парочистачка електрическа зелена с три приставки на стойност 100.00 лв.; преса за изправяне на коса на стойност 50.00 лв.; канцеларски материали: водни бои, 1 бр. чашка, ръчна острилка, кубче с цветни листчета, цветни листи А 4, цветни папки 8 бр., бели листи А 4 1 пакет, мастило за принтера, 4 бр. класьори е лекции, ножици къдрава, джоб папки, маркери за бяла дъска 5 бр., пластелини 2 бр. кутии, цветни моливи 2 бр., флумастери 4 кутии, 4 бр. кутии с по двадесет броя диска CD, служебни папки 5 бр., общо на стойност 60.00 лв.; диск със запис от 2000 г. от абитуриентски бал на стойност 15.00 лв.; гофретник бял на стойност 30.00 лв.; детска библия на стойност 5.00 лв.; родопски тънки одеала 2 бр. на стойност 120.00 лв.; учебници -Методическо ръководство – „Приказни пътечки“, I група, Методическо ръководство „Приказни пътечки“, II група, Експериментална психология, Когнитивна психология, Обща психология, Логика, Етика, Философия, История на 3

Византия, История на религиите, на обща стойност 300.00 лв.; художествена литература 15 бр. на обща стойност 150.00 лв., лична собственост на ищцата, всичко на обща стойност 1934.00 лв., и иск по чл.108 от ЗС за осъждане на ответника да предаде на ищцата в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Д.Й.Д. собствеността и владението върху следните вещи, собственост на малолетното дете: детска количка- бежова с 2 бр. чадъри, чанта за количка, покривало за дъжд и покривало за комари на стойност 500.00 лв.; столче за хранене - бяло и зелено на стойност 130.00 лв.; детско столче за кола на стойност 90.00 лв.; стерилизатор за шишета- електрически – 3 в 1- бяло и зелено на стойност 60.00 лв.; тротинетка- синя на стойност 50.00 лв.; детско колело- синьо на стойност 130.00 лв.; олекотена завивка комплект син 1 бр. на стойност 50.00 лв.; голям шарен сак с колелца на стойност 30.00 лв.; голяма бяла хавлия с надпис от кръщене на стойност 40.00 лв.; голяма восъчна свещ oт кръщене на стойност 3.00 лв.; дъска за рисуване на статив- двустранна- за маркер и за тебешир на стойност 50 лв.; 3 бр. сини метални кутии на стойност 15.00 лв.; детски книжки с приказки- 16 бр.- голям и малък формат на стойност 100.00 лв.;3 бр. албуми със снимки- бял, син и черен на стойност 90.00 лв.; дървена бяла рамка за снимки- 1 бр. с отпечатък на краче и ръчичка на стойност 20.00 лв.; 2 бр. снимки в хартиена рамка на детето на стойност 16.00 лв.; черен кожен стол за бюро на стойност 60.00, лична собственост на малолетното дете, всичко на обща стойност 1434.00 лв., а при липсата на вещите, са предявени при условията на евентуалност искове с правно основание чл.57, ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците тяхната равностойност.

В исковата молба ищцата поддържа, че тя и ответникът по делото са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с развод с влязло в законна сила решение, постановено по гр. д. № 2322/2020 г. по описа на Ямболския районен съд. Със същото решение упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Д.Й.Д., роден на 15.07.2016 г. са били предоставени на майката- ищца в производството.

Твърди, че до настъпването на фактическата раздяла между съпрузите, те са живеели в семейното жилите в гр.****, ж.к.*****, което ищцата е напуснала принудително без да вземе със себе си собствените си лични и на детето вещи. По повод на тези вещи е било образувано гр.д. № 1001/2021 г. по описа на ЯРС, което първоначално е било спряно по общо съгласие на страните, а в последствие прекратено поради това, че в предвидения в закона срок не е поискано възобновяването му.

С подадения отговор на исковата молба ответникът е признал предявените искове по отношение на част от вещите, а именно: парочистачка електрическа зелена с три приставки; родопски тънки одеала 2 бр.; учебници- всички посочени в исковата молба с изключение „История на Византия"; детска количка- бежова с 2 бр. чадъри, чанта за количка, покривало за дъжд и покривало за комари; столче за хранене - бяло и зелено; стерилизатор за шишета- електрически – 3 в 1- бяло и зелено;дъска за рисуване на стативдвустранна- за маркер и за тебешир; намиращи се в жилището детски книжки с приказки.

По отношение на останалите вещи ответникът е оспорил предявените искове със следните доводи: за телевизор „Телефункен“ Т 327X287 DBPX, е заявил, че е подарък на 4 семейството и в момента е на ремонт, за микровълнова фурна е посочил, че е придобита от него преди брака и е лична негова собственост, за принтер LG39*985Y и фотоепилатор е посочил, че вещите не се намират в жилището, като по отношение на фотоепилатор е твърдял, че никога не е виждал такъв в жилището, по отношение на преса за коса е посочил, че същата е предадена на ищцата на 12.06.2021 г. заедно с други вещи, по отношение на диск със запис от 2000 г. и детска библия е посочил, че не се намират в него, а относно гофретник бял е посочил, че е СИО, за диск със запис от 2000 г.е твърдял, че не е намерен такъв. По отношение на търсената от ищцата художествена литература, ответникът в отговора на исковата молба е посочил, че същата не е уточнена по заглавия и автори и не е взел становище.