Определение № 16526 от 04.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16526 гр. София, 04.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508326 по описа за 2025 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба на заявителя Е. С. С., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. А. Н. И. – САК, против заповед за изпълнение на парично задължение № 10262 по чл. 410 от ГПК, издадена на 07.04.2025 г. по ч. гр. д. № 6426/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 31 с-в, в частта за разноските. В жалбата се твърди, че районният съд неправилно не е присъдил в пълен размер поисканите в заявлението съдебни разноски, като са изложени доводи в тази посока.

Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно и необосновано е намалил претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, като сочи, че в рамките на едностранно производство за съда липсва правото служебно да редуцира претендираните разноски.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Производство по ч. гр. д. № 6426/2025г. по описа на СРС, 31 с-в, е образувано по подадено от Е. С. С., ЕГН ****, чрез пълномощника адв. А. Н.

И. – САК, на 03.02.2025 г. заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „България Еър“ АД, ЕИК 000633828.

По делото е издадена заповед за изпълнение № 10262 от 07.04.2025 г. за посоченото в заявлението парично задължение. По отношение на разноски, районният съд е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. от общо претендирания със заявлението размер от 400 лв.

Препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника.

На 19.05.2025г., в едномесечния срок от връчването на заповедта по чл.

1

410 ГПК, длъжникът е подал възражение по чл.414а, ал. 1 ГПК, с което е възразил срещу заповедта по чл.410 ГПК с твърдение, че е изпълнил задължението си за заплащане на парично обезщетение според Регламент (ЕО) № 261/2004 в срока за доброволно изпълнение.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Определянето на размера на подлежащото на включване в издадената заповед допълнително вземане се подчинява на общите правила на чл. 78 ГПК. Представени са доказателства за упълномощаването на адвокат, както и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че адвокатското възнаграждение е заплатено в брой при подписването на договора (същият служи за разписка). Съдът няма право и не може да намалява размера на адвокатското възнаграждение служебно. Това е изводимо от разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, която дава възможност на съда да присъди по-нисък размер на разноските, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, но само когато е налице заявено искане за това от насрещната страна.

В случая, заповедното производство в етапа, в който се намира, е едностранно и възражение от насрещната страна против адвокатското възнаграждение на заявителя няма - такова право е предвидено за нея, но в по-късен момент след получаване на заповедта за изпълнение, когато съгласно разпоредбата на чл.413, ал.1 от ГПК същата може да бъде обжалвана в частта за разноските, включително и от длъжника. В случая обаче възражение няма, поради което и съдът не е можел служебно да намалява размера на дължимите разноски.

Невъзможността съдът служебно да извършва намаление на разноските на страна е разяснена и в т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, където изрично е посочено, че след приемането на действащия ГПК това правомощието на съда е отпаднало.

При тези съображения, въззивният съд намира, че неправилно в настоящия случай заповедният съд е пристъпил към извършване на преценка за това дали претендираното възнаграждение е прекомерно, съобразно фактическата и правна сложност на делото, и достигайки до положителен извод е намалил същото служебно. Страните са свободни да договарят помежду си условията при които ще бъде предоставена услугата за процесуална защита и съдействие. Дали размерът за това е оправдано висок е преценка, която се прави в случай на направено възражение за прекомерност, но не и служебно от съда.

С оглед изложеното съдът приема, че жалбата е основателна и обжалваната заповед за изпълнение в частта й, с която са определени разноски в по-нисък размер следва да бъде отменена, като вместо посочения размер, в заповедта се включат разноски съответно на поискан и неоспорен размер от 400 лв.

2

Жалбоподателят е направил искане за разноски. В настоящото производство, доколкото не се решава спор между страните, а касае само въпроса за разноските, не следва да се присъждат такива за настоящото производство.

По изложените съображения Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение №10262 по чл.

410 от ГПК, издадена на 07.04.2025 г. по ч. гр. д. № 6426/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 31 с-в, в частта за разноските за сумата над присъдения размер от 100лв. до претендирания размер от 400 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА длъжника „България Еър“ АД, ЕИК 000633828 да заплати на Е. С. С., сумата над присъдените разноски по ч. гр. д. № 6426/2025 г. по описа на Софийски районен съд за адвокатско възнаграждение от 100 лв., допълнително още 300лв.

Да се издаде заповед за изпълнение за допълнително за сумата от 300лв.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3