Решение № 1086 от 02.08.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1086 гр. Плевен, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20234430106854 по описа за 2023 година

Пред РС Плевен е постъпила искова молба от К. И. К., ЕГН **********, от ***, против Н.

С. И., ЕГН **********, от ***, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 4800,00 лева главница и 161,33 лева лихва за забава за периода 28,02,2023 г. – 28,06,2023 г., ведно с законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28,06,2023 г., до окончателното плащане на сумата. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д. №3633/2023 г. на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, връчени на длъжника от ДСИ при РС *** чрез залепване на уведомление, поради което в срок предявява иск за установяване на съществуването на вземането си. Посочва се, че на 24,02,2023 г. в гр.Плевен е сключен нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС – ***, между ищеца като купувач и ответника като продавач. Твърди се, че на 27,02,2023 г., след предприемане на действия по промяна на регистрацията на автомобила в Сектор ПП при ОД на МВР *** е установено, че автомобила е обявен за международно издирване, като е предмет на престъпление на територията на ФРГ, в резултат на което същия е задържан като веществено доказателство с протокол за доброволно предаване от същата дата, както и свидетелството за регистрацията му – част I и част II, договора за покупко-продажба и контактния ключ, и е образуван ЗМ 1717р-2481/27 по описа на Първо РУ – ***. Посочва се, че след подадени жалби от ищеца са образувани пр.пр.№1856/2023 г. на РП Плевен и №950/23 г. на РП ***. Твърди се, че в началото на м.май 2023 г. автомобила е репатриран и върнат на законния собственик в ***.

Ищецът твърди, че въпреки че добросъвестно е придобил владението върху автомобила възмездно и на годно правно основание, не е могъл да придобие собствеността върху същия, 1 тъй като ответникът му е продал вещ, която не е негова. Посочва се, че въпреки опитите да се свърже с ответника, същият не му е възстановил платената за автомобила сума. В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането му срещу ответника. Претендират се и сторените разноски. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи иска, като се признаят за дължими от ответника процесните суми.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначен особен представител - адв.С. М. от ПАК, в който сочи, че искът е допустим, но е неоснователен.

Твърди се, че не са представени доказателства, че процесния автомобил е бил собственост на трето лице към датата на продажбата, и че ответникът е знаел, че продава МПС – собственост на трето лице. В с.з. особения представител на ответника счита ИМ за неоснователна, тъй като не е доказано каква е причината за отнемане на автомобила. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото ч.гр.д.№3633/2023 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение №2011/29,06,2023 г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр. чл.189, ал.1, изр.2 от ЗЗД с предмет - за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 4800,00 лева главница и 161,33 лева лихва за забава за периода 28,02,2023 г. – 28,06,2023 г., ведно с законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 28,06,2023 г., до окончателното плащане на сумата. В производството в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи учредено по негова инициатива заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, връчена на длъжника ЗИ по реда на чл.47, ал.5 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, заплатената по договора да покупко-продажба стойност на МПС. Съдът е указал на страните доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 03,06,2024 г.

С Договор за продажба на МПС от 24,02,2023 г., отв. Н. С. И., ЕГН **********, от с.Одърне, продава на К. И. К., ЕГН **********, от ***, МПС – ***, за сумата от 4800,00 лева, която сума е получена в брой при подписване на договора.

От представеното копие от протокол за доброволно предаване на вещи по чл.84, ал.2 от ЗМВР се установява, че на 27,02,2023 г. ищецът К. К. е предал доброволно на ***-***, 1 бр. лек автомобил ***, бълг.рег.талон част 1 и част 2, копие от договор за покупко-продажба, заявление, сигнал за обявен автомобил, 1 бр.контактен ключ, за нуждите на разследването.

От представеното извлечение от кореспонденция – писмо с №В-5279/08,03,2023 г. на Дирекция МОС, отдел СИРЕНЕ, до Първо РУ-***, на рег.№1717р-2481/27,02,2023 г. се 2 установява, че кореспонденцията е ОТНОСНО обявен за международно издирване от *** автомобил марка ***, с идентификатор ***. В писмото е посочено, че съгласно съобщение от ***-***, процесния автомобил е обявен за издирване във връзка с извършено престъпление – противозаконно отнемане; собственик е ***, а ползвател на автомобила е ***, който е извършил престъплението на 10,07,2020 г. в гр.***. ***-*** посочват, че собственика на процесния автомобил - ***, е изразил намерението си да си върне собствеността.

От представеното постановление на прокурор от РП ***, ТО ***, от 23,03,2023 г. се установява, че по случая е образувана преписка вх.№950/2023 г., изпратена по компетентност на РП Плевен.

От представеното постановление на прокурор от РП Плревен от 30,03,2023 г. се установява, че възоснова на изпратена по компетентност преписка вх.№950/2023 г. на РП ***, е образувана преписка №1856/2023 г. на РП Плевен, която е приета за разглеждане и е присъединена към преписка №1748/2023 г. на РП Плевен.

От Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх.№83-2460 от 18,06,2024 г. на Община Плевен се установява, че Н. С. И. и *** са имена на едно и също лице.

От приложеното копие от Молба от *** – представител на АКМ *** ООД, упълномощени от своя страна от ***, се установява, че на 06,03,2023 г. до Първо РУ-***, е отправено искане на основание чл.84, ал.8 от ЗМВР да се постанови връщане на задържан автомобил, за който има сигнал за издирване в ШИС, а именно - автомобил марка ***.

От показанията на св.*** се установява, че присъствала на сделката за автомобила, било петък, като продавачът много бързал. Твърди, че в понеделник следващата седмица ищецът отишъл до КАТ-*** да прехвърли автомобила и след около час й се обадил, че има проблем и всъщност автомобила е обявен за издирване в ШИС. Сочи, че многократно разговаряли по телефона с ***, който обещавал да върне парите, но в един момент спрял да си вдига телефона. Посочва, че в началото на май 2023 г. колата била върната в *** с репатратор, чрез упълномощено лице.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място съдът счита за необходимо да отбележи, че по делото липсват преки доказателства за правото на собственост на третото лице *** върху процесния автомобил, но наличната официална кореспонденция между оторизираните органи е достатъчна да удостовери косвено наличието на права на третото лице върху процесното МПС.

Обявяването на автомобила за издирване в ***, извършено въз основа на подаден от действителния собственик сигнал в ***, е индиция и достатъчна гаранция, че данните за права на третото лице върху вещта са били проверени и установени от оторизираните органи на Германската държава.

Съгласно чл.188 от ЗЗД, продавачът отговаря, щом трето лице има права върху продадената вещ, които може да противопостави на купувача в две хипотези: при вече предявени права на собственика и купувачът е вече отстранен от вещта, която е купил, въз основа на съдебно 3 решение по иск на трето лице /осъществена евикция/ и при още непредявени по съдебен ред права от третото лице, но при възможност всеки момент такива да бъдат предявени и противопоставени на купувача /вещта все още не е отнета, но съществува реална заплаха за това-евентуална евикция/. Законът не прави разлика между реализирана или предстояща евикция, защото и в двата случая става въпрос за пълно неизпълнение или неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на собственост /решение №261/09,10,2012 г. по гр.д. №390/2012 г. на ІІ г.о., ГК на ВКС; решение №424/24,01,2012 г. по гр.д. №1872/2010 г. на ІV г.о., ГК на ВКС; решение №162/17,06,2013 г. по гр.д.

№1317/2012 г. на ІІІ г.о., ГК на ВКС/. Винаги, когато трето лице притежава право на собственост върху продадена вещ, има заплаха от евикция на купувача, защото третото лице може по всяко време да поиска вещта си. В настоящата хипотеза е осъществена една специална форма на отстраняване на приобретателя – купувач по договора за продажба от 24,02,2023 г. от процесния автомобил - чрез провеждане на административната процедура по чл.84 от ЗМВР за изземване на автомобила от полицейските органи след обявяването му за издирване в ШИС. Не съществува понастоящем възможност купувача по тази сделка да получи обратно автомобила, спрямо който са предприети действия по връщането му на действителния собственик в ***.

Не е спорно по делото, че купувача К. К. е бил добросъвестен при сключване на договора от 24,02,2023 г. – тоест не е знаел по време на продажбата за правата на третото лице.

Ирелевантно обстоятелство е добросъвестността на продавача - от значение за възникване отговорността на продавача е единствено добросъвестността на купувача /чл.188 от ЗЗД и чл.192, ал.1 от ЗЗД/. Когато купувачът е добросъвестен, същият може да иска по аргумент от разпоредбите на чл.189, ал.1, изречение 2 и 3 от ЗЗД връщане на платената от него продажна цена по разваления договор, разноските по договора, необходимите и полезните разноски за вещта, други преки и непосредствени вреди от неизпълнението по общите правила по чл.82 от ЗЗД. В случая е претендирано от купувача заплащане от продавача на платената цена по договора от 24,02,2023 г. /4800,00 лева/, както и лихва за забава за периода от изземване на автомобила до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда /161,33 лева/. Тези суми съдът приема за дължими с оглед гореизложените съображения, поради което предявеният установителен иск се явява основателен и доказан.

С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в исковото производство, които са в размер на 146,00 лева за държавна такса и 550,00 лева за депозит за особен представител. Преди да се произнесе за присъждането на заплатеното от ищеца адв.възнаграждение, съдът следва да обсъди направеното възражение за прекомерност от особения представител. Същото е неоснователно, доколкото минималния размер по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата е 780,00 лева, а заплатеното от ищеца е 1000,00 лева, което не надвишава значително минималния.

С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на спора. Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от 4 заповедното производство в размер на 96,00 лева за държавна такса. Съдът констатира, че в заповедното производство е присъдена и сумата от 364,00 лева за адвокатско възнаграждение. От приложеното ч.гр.д. обаче се установява, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е попълнено и подписано лично от заявителя К. К. и макар и да са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение, няма никакви доказателства такива да са платени. Няма представено и адвокатско пълномощно за образуване на заповедно производство. При това положение съдът приема, че не следва да се присъждат разноски в заповедното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 364,00 лева.

Разпечатката съдържа 30 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/25836ef3-96ac-4264-adef-265919cf3cc7