Решение № 1408 от 25.11.2022, Административен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 1408 25.11.2022 година град Бургас

Административен съд – град Бургас, дванадесети състав, на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание, в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА ГАНЕВА при секретаря Й.Б., като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело №

1237 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 211 от ЗМВР.

Образувано е по жалбата на М.Т.К. ***, с ЕГН **********, чрез адв.Н.А., против Заповед № Л-2449/15.06.2022г., издадена от главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието гл.комисар И.Й., с която на К., заемащ длъжността надзирател І-ва степен в затворническо общежитие Дебелт към Затвора в гр. Бургас, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Отбелязано е, че жалбоподателят не е извършил нарушението, за което е наказан. Акцентира се на обстоятелството, че при извършената проверка К. е тестван с техническо средство за установяване употребата на алкохол, като техническото средство не е отчело наличие на концентрация на алкохол в кръвта, но този факт не е взет под внимание от органа. Изложени са аргументи, че дисциплинарно – разследващия орган не е взел под внимание обясненията и възраженията, които е дал К. по повод дисциплинарното производство, а именно, че лицето, което е било с него в автомобила - Т.Д.Ч., употребява и съхранява наркотици, като жалбоподателят единствено е направил услуга на това лице като е закарал с колата си до с.Драчево. Изложени са аргументи, че оспорената заповед не съдържа мотиви, което е съществено нарушение и е основание за отмяна на атакувания акт.

Отбелязано е, че ответника не е съобразил цялостното поведение на К. като служител, това, че не е наказван, а дори е предложен за повишение. Наведени са също доводи за незаконосъобразност на заповедта, поради несъответствието и с целта на закона. По същество се иска отмяна на заповедта, както и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.А. и Б., които поддържат жалбата. В първото по делото съдебно заседание като допълнителен аргумент за отмяна на заповедта е посочено, че не е спазен срока, предвиден в разпоредбата на чл.195, ал.1 от ЗМВР. Адвокат Б. излага доводи, че дисциплинарното наказание не е наложено в преклузивния срок, предвиден в нормата на чл.

195, ал. 1 по ЗМВР, съгласно която дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението, поради което и заповедта следва да бъде отменена. Ангажират доказателства.

Процесуалният представител на ответника заявява становище за неоснователност на жалбата.

Представя административната преписка. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото.

Административен съд - Бургас, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред надлежен съд, от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от оспорената заповед, в законоустановения по чл. 149, ал.1 от АПК срок, поради което е процесуално допустима.

При разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:

Със заповед № Л-1657/20.04.2022 г., издадена от главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието (л.26-28 от делото), е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор М.К.–надзирател І степен в затворническо общежитие Дебелт, І-ва категория към Затвора Бургас. Заповедта, с която е образувано дисциплинарното производство, е издадена въз основа на предложение с изх. № 919/18.04.2022 г. от началника на Затвора Бургас (л.29-30 от делото), съдържащо данни за извършено от К. нарушение - отказ да бъде проверен за употреба на наркотични вещества по време на управление на собствения си лек автомобил марка „БМВ“, модел „525Д“, с рег. ****. Определен е дисциплинарно- разследващ орган и срок за приключване на производството. Заповедта е връчена на К. на 24.04.2022 г. в 9.20 часа (л.39).

В хода на производството е установено, че на 14.04.2022 г. около 19.00 ч., във връзка с провеждането на специализирана полицейска акция на територията на РУ Средец, при управление на личния си лек автомобил „БМВ“, модел „525Д“, жалбоподателят е спрян за проверка от служители на РУ- Средец. Проверката е извършена в рамките на специализирана полицейска операция за ефективно противодействие, предотвратяване и разкриване на престъпления, свързани с разпространението, притежаването и употребата на наркотични вещества и управление на МПС след употреба на наркотици на територията обслужвана от РУ- Средец. В автомобила заедно с жалбоподателя пътувало и лицето Т.Д.Ч.. При извършената проверка в автомобила полицейските служители открити свивки с наркотични вещества. На К. е направена проверка за употреба на алкохол.

Проверката е извършена с техническо средство „Дрегер алкотест“ 7510/0062, като са отчетени 0.00 промила алкохол в издишания въздух. След това жалбоподателят бил поканен да бъде проверен за наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Друг тест 5000“ с № ARAM 0005. Поради заявен отказ (докладна записка №269р-3292), на същия е връчено предписание за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване във Филиал за спешна медицинска помощ (ФСМД) гр. Средец.

Поради неявяването му в медицинското заведение в определения срок, е съставен АУАН № 82 от 14.04.2022 г. за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (л.60) и са издадени две заповеди, както следва: Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0269-000025/14.04.2022 г. (л.63), с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП временно е отнето свидетелството му за управление на МПС до решаване въпроса за отговорността. С втората Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0269-000026/14.04.2022 г.

(л.64), на К. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, считано от 14.04.2022 г. К. е задържан за срок от 24 часа, като за случая е уведомена Окръжна прокуратура - Бургас (л.59).

Пред дисциплинарно – разследващия орган К. е дал писмени обяснения с рег.№ 3055/10.05.2022г. (л.54), в които потвърждава, че като водач на МПС е спрян за проверка от органите на МВР, но е отказал да му бъде направен тест за употребата на наркотични вещества. Причината за отказа е, че лицето, което е пътувало с него, е пушило марихуана в автомобила непосредствено преди проверката.

Видно от изготвената химическа експертиза, в намерените и иззети „свивки“ от автомобила на младши инспектор М.К., представляващи бяло кристално вещество с тегло 0,215 гр., има наличие метамфетамин със съдържание на активно вещество метамфетамин – 69,10%. Веществото метамфетамин е поставено под контрол (забрана) съгласно Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите – чл. 3, ал. 2 и 3.

Комисията е приела, че младши инспектор М.К., съзнателно е отказал да бъде тестван от органите на МВР за употреба на наркотични вещества и техните аналози.

Формиран е извод, че е допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, несъвместимо с етичните правила на поведение на държавните служители в ГДИН и уронващо престижа на службата. Прието е също, че с деянието са нарушени следните разпоредби от Етичния кодекс на поведение на държавните служители от ГДИН: чл. 6 „Стриктното спазване на закона от страна на държавния служител допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите и авторитета на институциите в Република България“; чл. 15 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“; чл.

17 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си.“; чл. 27, ал. 3 „Държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: ... 3) на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество“. В справката е отбелязано, че К. е запознат с Етичния кодекс на поведение на държавните служители от ГДИН на 09.01.2018 г.

На

27.05.2022 г. в 16:15 ч. (л.51) жалбоподателят се е запознал с обобщената справка изх. № 1200/26.05.2022 г., изготвена от дисциплинарно- разследващия орган, където собственоръчно е посочил, че се е запознал с всички материали, приложени към нея и не желае да получи копие от представените документи.

След оценка на събраните в хода на производството доказателства, е издадена обжалваната в настоящото производство Заповед Л-2449/15.06.2022г., с която на К. на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Прието е от дисциплинарнонаказващия орган, че на 14.04.2022 г., около 19.00 часа, при управление на личния си лек автомобил „БМВ“, модел „525Д“, с рег.****, младши инспектор К. е спрян за проверка от служители на РУ Средец, като същият е отказал да бъде тестван за наркотични вещества. Отбелязано е, че поведението на служителя е довело до уронване престижа на ГДИН, тъй като случаят е станал достояние на външни институции (РУ - Средец, ФСМД - гр. Средец и Окръжна прокуратура- Бургас) и се отразява негативно върху авторитета на всички служители, работещи в ГДИН и териториалните ѝ служби. При индивидуализиране на наказанието са отчетени тежестта на нарушението, формата на вината и цялостното поведение на служителя по време на службата. Формиран е извод, че с деянието са нарушени норми от Етичния кодекс на поведение на държавните служители от ГДИН, както следва: чл. 6 „Стриктното спазване на закона от страна на държавния служител допринася за гарантирането на правата и свободите на гражданите и авторитета на институциите в Република България“; чл. 15 „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“; чл. 17 „Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си.“; чл. 27, ал. 3 „Държавният служител независимо от заеманата длъжност в качеството си на участник в пътното движение се подчинява: ... 3) на разпорежданията на контролните органи относно установяване на управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол или на друго упойващо вещество“. Отбелязано е също, че държавните служители имат задължение да насърчават хората да спазват закона, като дават личен пример с поведението си, и да не допускат неморални модели на поведение не само във връзка с изпълнение на служебните им задължения, а и в обществения живот, в работно и извънработно време.

В хода на съдебното производство жалбоподателят представя писмо (л.105), издадено от РП- Средец, видно от което срещу К. няма неприключили досъдебни производство, като досъдебно производство е образувано срещу лицето Тодор Ч.. По искане на процесуалните представители на жалбоподателя е представена и кадрова справка (л.102), видно от която със Заповед №406/18.06. 2019г. на началника на Затвора Бургас на К. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“. В справката е отбелязано, че в последната направена карта за оценка на постигнатите резултати оценката е две, като е посочено, че изпълнението на служебните дейности и компетентността на К. са със съществени пропуски.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 204 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите, изискуеми с нормата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.