Решение № 4399 от 05.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4399 гр. Варна, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря Диана Н. Найденова като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20253110100134 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от М. С. А. против Ф. И. ЕАД.

Ищецът моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не му дължи сумата 242.34 лева, представляваща главница по договор за стоков кредит № *** от месец януари 2008 год., сключен с *** П. П. Ф. ЕАД, вземането по който е прехвърлено на ответника с договор за цесия от 08.07.2014 год.

В указания срок ответникът е подал отговор, признава иска.

Счита, че с поведението си не е станал причина за завеждане на делото, поради което не следва да лъдат присъждани разноски в полза на ищеца. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

Предвид установеното, съдът прави следните изводи:

Ищцовата претенция следва да бъде уважена, предвид обстоятелството, че ответникът признава изцяло иска, така както е предявен, на основание чл. 237 от ГПК.

По отношение на разноските: съдът намира възражението на ответника, че не дължи разноски за неоснователно. Той не е направил нужното за заличаване на задължението на ищеца в Централния кредитен регистър, въпреки изричното негово изявление в този смисъл /доказателство за изявлението е приложено към отговора на исковата молба/. Ако вземането беше заличено и изпълнението на задължението беше предоставено изцяло на желанието на длъжника, тогава възражението на ответника би било основателно. Изразявайки обаче 1 мълчалив отказ да спори това /с конклудентни действия/, ответникът е станал повод за завеждане на делото, тъй като това е единствения път за защита на длъжника, както бе посочено и по- горе.

Съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар, който е заявен в размер на 500.00 лева. В случая материалният интерес е изключително нисък, по делото е проведено само едно открито съдебно заседание, не са събирани доказателства извън депозираните от страните.

Следва да се отчете факта, че ищецът е бил представляван от упълномощения адвокат в съдебно заседание, за разлика от ответника. При произнасянето си съдът взема предвид Решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С- ***/** и намира, че дължимото на ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на 200.00 лева. Предвид основателността на иска в тежест на ответника е и заплатената от ищеца държавна такса в размер на 50.00 лева. Общо ответникът следва да понесе разноски в производството в размер на 250.00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. С. А. с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. В., ул. Р. № ***, представлявана от адвокат С. С., не дължи на Ф. И. ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., бел. Т. А. № ***- ***, сумата 242.3 4 лева, представляваща незаплатена главница по договор за стоков кредит N **** от месец януари 2008 г., сключен с *** П. П. Ф. ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ответника с Договор за прехвърляне на вземания от 08.07.2014 год., поради погасяване на задължението по давност.

ОСЪЖДА Ф. И. ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. С., бел. Т. А. № ***- *** да заплати на М. С. А. с ЕГН **********, съдебен адрес: гр. В., ул. Р. № *** разноски по делото в размер на 250.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2