Решение № 1461 от 01.12.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1461 гр. София, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ася Събева

Кристина Филипова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20221000501555 по описа за 2022 година

С решение № 260533 от 11.02.2022 г. по гр. д. № 8637/2020 г., СГС, І-28 с-в, ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен от Л. Р. Р. и Е. А. Р., срещу А. Е. С. и С. С. К. за изкупуване от страна на ищците на собствената на А. Е. С. 1/2 ид. ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 47, находящ се в гр. ***, ж. к. „***“, бл. **, вх. *, ет. *, със застроена площ от 103, 59 кв.м., с принадлежащите избено помещение и съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, с идентификатор ***, по отношение на който имот ответникът А. С. се е разпоредил възмездно в полза на С. К. по силата на нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижими имоти вместо изпълнение на парично задължение № 99, том I, peг. № 2651, дело 85/2020 г.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците Л. Р. Р. и Е.

А. Р.. Твърдят, че съдът е допуснал процесуални нарушения, като е приел едва в решението си, че не се касае до два отделни иска, предявени в условията на евентуалност, а е разгледал една обща искова претенция, без да спази правилата за доклад по делото и съответно разпределение на доказателствената тежест. Считат, че съдът е можело да вземе предвид, че от 1 сделката е възможно да се определи каква част от платената сума е за идеална част от апартамента и каква за гаража, поради което да счете, че правото на изкупуване е съществуващо. Намират, че в случая се касае до сделка найблизка по своя характер именно до продажбата, като поради това е нарушена нормата на чл. 33 ЗС, тъй като няма предлагане на ищците да изкупят дела в имота. Считат още, че след като се касае до прехвърляне на идеална част срещу пари или други родово определени вещи, и за прехвърлителя е без правно значение кой ще е приобретател, както и доколкото от самата сделка може да се определи цената на прехвърляните права, то купувачът може да предложи да изкупи валидно в условията на чл. 33 ЗС. (Решение № 111 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 3807/2017 г., І ГО.). Сочи, че ищците не са се съгласявали за допускане на гласни доказателства относно предложението за изкупуване на дял. Твърдят, че с оглед приетата СОЕ продажната цена на ½ ид.ч. от процесния апартамент е 63 210 лв. (при преценка на съотношението между цените на този имот и другият обект на сделката гараж – 86 % към 14 %). Отделно от това считат, че условията по сделката са нарочно уговорени, и създаващи привидност относно общата стойност, срещу която се прехвърля собствеността, като прикриващи действителната воля на страните, именно за да се избегне възможността ищците, като съсобственици да изкупят идеалната част в процесния апартамент. Излагат съображения, че посочените стойности на лизинговия автомобил са нелогично завишени. Като считат, че решението е постановено без да са изложени съответни мотиви, без да е извършена точна преценка на цялата съвкупност от доказателства, при допуснати нарушения и несъблюдаване на практиката на ВКС, молят да се обезсили същото, респ. да се отмени, като се присъдят разноски, като възразяват срещу размера на тези на ответниците.

Ответниците А. Е. С. и С. С. К. оспорват жалбата. Акцентират, че в случая се касае до прехвърляне на права върху два отделни имота, като само единият от тях е в съсобственост с ищците. Липсата на конкретно уговорена цена за всеки от тях, прави невъзможно приложението на чл. 33 ЗС, както се приема от ВКС в решение № 111 от 30.10.2018 г. по гр.д. № 3807/2017 г., І ГО. Сочат, че не е налице симулативност в отношенията по сделката и че не може да се отрича договорната свобода на страните. Претендират разноски и оспорват тези на жалбоподателите.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидни и допустими 2 съдебни решения, преценени като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС.

Ищците Л. Р. Р. и Е. А. Р. твърдят, че в режим на съпружеска имуществена общност придобили правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от процесния апартамент, като останалата 1/2 ид.ч. принадлежала по силата на дарение на ответника А. С.. На 15.07.2020 г. ищците установил, че С. е прехвърлил с н.а. № 99 от 17.06.2020 г. правата си на ответника С. К., без да им бъде предложено да придобият дела в съсобствеността при условията в акта. Молят да се уважи искането им за изкупуване на половината имот по реда на чл. 33, ал. 2 ЗЗД. В условията на евентуалност се сочи, че условията по сделката, сключена между двамата ответници, е уговорена привидно в ущърб на Р.и. Считат, че това е така, тъй като вместо да се оформи сделката като продажба (в която хипотеза прехвърлителят е задължен да предложи на съсобствениците да изкупят), ответниците са се договорили за даване вместо изпълнение. Ищците оспорват съществуването на задължение между първия и втория ответник и изобщо наличието на облигационна връзка между тях, като твърдят, че представените документи са нарочно създадени, с недостоверна дата, а между ответниците не са изплащани никакви суми.

Претендират при установяване на твърденията им да се уважи претенцията за изкупуване.

Ответниците А. Е. С. и С. С. К. оспорват исковата претенция. Сочат, че С. имал към К. задължение в общ размер на 73 500 лв. (59 000 лв. по предварителен договор за закупуване на МПС, задължение за връщане на сумата от 14 500 лв.), за погасяването на което били прехвърлени по ½ ид.ч. от два недвижими имота (единият от които е процесния апартамент).

Оспорват в случая да се касае до продажбено отношение, поради което считат, че не следва да се прилага чл. 33 ЗС. Подчертават, че в договора за даване вместо изпълнение не е посочено прехвърлянето на кой от двата имота каква част от дълга погасява, поради което и не може да се иска изкупуване на идеална част само за един от имотите.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа 3 обстановка:

В настоящото производство няма спор, че ищците Л. и Е. Р.и са собственици на ½ ид.ч. от процесния апартамент № 47, в гр. ***, ж.к. ***, бл.

**, вх. *, ет. *, а останалата половина е била собственост по дарение на ответника А. С.. Установява се, че ищците не са били уведомени писмено, за намерението на С. да прехвърлил своята част на ответника С. К., което е сторено с нотариален акт № 99 от 17.06.2020 г. за прехвърляне на идеални части от недвижими имоти вместо изпълнение на парично задължение. С посочената сделка С. е прехвърлил и своята половина в друг имот - гараж № 14, находящ се в същата сграда. Според отразеното в акта (л. 15, т. ІV, макар и неправилно граматически и неточно смислово формулирано) се установява, че с получаването на частите от двата имота, страните ще считат продажната цена за закупуване на МПС „Ленд Ровер“, модел „Рейндж Ровер Спорт“, дължима от А. С. като купувач, в полза на С. К. като продавач, за изплатена.

Видно от текста на акта между С. и К. е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба за посочения автомобил от 20.04.2020 г. (л. 82). Според смисъла на нотариалния акт за получената собствеността върху недвижимите имоти от С. К., последният поема задълженията на А. С. в общ размер на 73 500 лв., представляващ задължение по предварителен договор, както и получен от А. С. задатък по предварителния договор от 20.04.2020 г. от 5000 лв. и получен от А. С. превод по банков път от 14 500 лв. в „Райфайзен Банк (България)“ ЕАД. В края на т. І от акта е вписано, че лизинговата цена на автомобила, изплатена на „БМ Лизинг“ ЕАД и „Софавто“ ООД, е 54 000 лв. В т. ІІ е отразено, че данъчната оценка на ½ ид.ч. от апартамента е 59 962,40 лв., а на ½ ид.ч. от гаража е 10 494,40 лв. Според т. ІV С. К. се е задължил да прехвърли на А. С. собствеността на описаното МПС с договор най-късно до 30.12.2020 г. От съдържанието на нотариалния акт се установява още, че при подписването му С. К. е действал като пълномощник на другата страна – А.

С..

По делото е представен процесният предварителен договор от 20.04.2020 г., където е отразено, че продавачът С. К. се е задължил да закупи процесния автомобил до 11.06.2020 г. и да го продаде за сумата от 59 000 лв. на А. С. до тази дата. Видно от т. 3 купувачът С. е заплатил на продавача в деня на подписването на договора капаро от 5000 лв. Няма спор, че К. е придобил автомобила. Страните са подписали и договор за покупко-продажба 4 на превозното средство от 11.11.2020 г., без нотариална заверка – л. 86, като са посочили, че цената от 59 000 лв. се заплаща от С. като за стойността от 54 000 лв. (при условията на чл. 65, ал. 2 ЗЗД) се прехвърля собствеността върху недвижими имоти, описани в н. а. № 99 от 2020 г., а за стойността от 5000 лв. е платен задатък. Според т. 3 автомобилът е предаден на 20.04.2020 г.

По делото са приети три договора за заем от 01.02.2020 г., 04.03.2020 г. и от 03.05.2020 г., по силата на които С. К. е дал в заем на А. С. сумите от 5000 лв., 4500 лв. и 5000 лв., срещу задължение да бъдат върнати в срок до 11.06.2020 г.

Не се спори и от доказателствата по делото е видно, че сумата от 14 500 лв. (на три вноски) е платена от С. К. по сметка на А. С. (л. 214, л. 223), като за основание е посочвано закупуване на имот (на две от платежните е вписано, че касаят ап. № 47 в ж. к. "Стрелбище").

Приети са СОЕ и САТЕ.

От показанията на св. С. В. К., баща на ответника К., се установява, че той бил собственик на процесния автомобил "Рейндж Роувър Спорт", който закупил от фирма "Софавто " на изплащане. Пояснява, че имал автокъща и А.

С. харесал автомобила, същият бил закупен от „Софавто“ на изплащане на 11.06.2020 г., като стойността му била 54 000 лв. На същата дата го дарил на сина си, като договорът бил нотариално заверен на 12.06.2020 г., а последният го прехвърлил на А. на следващия ден. Заявява, че в деня на прехвърлянето и дарението към неговия син, въпросният автомобил е бил без регистрационни номера, тъй като преди това е бил дадена на ответника С., който бил заловен от органите на реда в нарушение, поради което са свалили номерата на автомобила. Това била и причината договорът да бъде в обикновена писмена форма. Твърди, че въпреки наличието на други автомобили в автокъщата му, А. се е спрял точно на този автомобил, тъй като е поръчков, с шити табла, с много хубави джанти и много рядко тези модели имат такива екстри, а от друга страна, самият ответник му споделил, че мечтаел да притежава точно този модел автомобил.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Изцяло относимо към настоящия казус е разрешението дадено в решение № 111 от 30.10.2018 г. по гр. д. № 3807/2017 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, 5 по казус, кореспондиращ с фактическата обстановка на настоящия спор. На сочения акт се позовават и двете страни, но интерпретацията му в полза на жалбоподателите е неправилна. В цитираното решение (което на свой ред се основава и на друга практика на ВКС - решение № 413 от 26.05.2010 г. по гр. д. № 2636 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о.) е прието, че чл. 33 ЗС се прилага не само при договори за продажба, но и по отношение на договори за замяна на имот срещу родово определена вещ, както и при договори за даване вместо изпълнение. За тази, цел обаче следва да са налице и следните условия:

1. Ако сделката предвижда прехвърляне на идеална част от съсобствен недвижим имот срещу пари или друга родово определена вещ, която може да бъде оценена в пари;

2. Ако за съсобственика-прехвърлител по тази сделка е без правно значение кой ще е приобретателят на притежаваната от него идеална част от съсобствения недвижим имот (другият съсобственик или трето лице) и 3. Ако от самата сделка може да се определи цената, срещу която се прехвърля идеалната част от съсобствения недвижим имот, защото само в този случай изкупвачът по чл. 33 ЗС може да предложи изкупуване при "действително уговорените условия", както изисква законът.