Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 588 от 04.02.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 12792/2022
Вид
Решение № 588
Подписан
04.02.2023
Състав
НИКОЛАЙ МАРИУСОВ УРУМОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 124, ал. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 126 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 126, ал. 1 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за акцизите и данъчните складове
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. София, 04.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20221110212792 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление (НП) №BG202/5800-138/НП от 17.08.2022 г., издадено от директор a на Териториална дирекция Митница София, с което на жалбоподателя М. Г. Г., с ЕГН **********, на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за извършено нарушение на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, както и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е наложено отнемане в полза на държавата на 400 литра нефтопродукт - нефтено масло, в което преобладават неароматните съставки, съдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за „тежки масла“ „газьол“.

В подадената жалба се излагат съображения, че жалбоподателят не е търгувал с намереното в дома му гориво, а единствено е държал същото, а също така, че е съхранявал касовите бележки от покупките на горивото.

Отделно от това, се посочва, че в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление е налице противоречие между посочената за нарушена разпоредбата и фактическото описание на случилото се, както и намира, че твърдяното нарушение не е безспорно доказано.

В съдебно заседание жалбоподателят М. Г. редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Н., който моли за отмяна на наказателното постановление, като се позовава на представени с жалбата касови бонове и намира, че от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят е дал на заем на свидетеля С. дизелово гориво. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

1

Въззиваемата страна - директор на ТД Митница-София, редовно призована, се представлява от юрисконсулт Я. който моли за потвърждаване на наказателното постановление. Същият посочва, че в хода на извършената от органите на АМ проверка не са били представени документи, удостоверяващи плащането на дължимия акциз, както и че представените бележки не са относими към нарушението, което намира за безспорно доказано. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.12.2021 г. в Агенция Митници - ТД София, бил получен сигнал за нерегламентирана продажба на енергиен продукт с мирис на дизелово гориво в с. Казичене, на адрес ***. На място пристигнали свидетелите Н. и А.

- служители на Агенция „Митници“. Същите установили, че жалбоподателят М. Г. съхранявал течност с мирис на дизелово гориво от пластмасов съд, тип „куб“, който бил оборудван с помпа с пистолет. Двама свидетели установили, че съхраняваният енергиен продукт е с мирис на дизелово гориво и поради тази причина повикали служебен автомобил с празен съд, в който била преточена откритата течност и било установено, че същата е 400 литра. На място от така установената течност били взети проби с цел установяване на действителния състав на течността, за което бил съставен Протокол №641/08.12.2021 г. Взетата проба била изпратена за изготвяне на експертиза в Централна митническа лаборатория. В хода на проверката свидетелите поискали от жалбоподателя да представи документи за платения акциз на съхраняваната от него течност, като такива не били представени.

За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена проверка №21BG5800A055493/08.12.2021 г.

На 03.02.2022 г. била получена изготвената митническа лабораторна експертиза, съгласно която иззетата течност представлявала нефтопродуктнефтено масло, в което преобладават неароматните съставки, съдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за „тежки масла“ - „газьол“.

Във връзка с установеното в изготвената експертиза жалбоподателят бил поканен да се яви в Агенция Митници за съставяне и връчване на АУАН.

На 23.02.2022 г. жалбоподателят се явил лично в Агенция Митници, където в негово присъствие и в присъствието на двама свидетели му бил съставен АУАН № BG23022022/5800/A-184 от 23.02.2022 г. Същият му бил връчен срещу подпис.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не постъпили писмени възражения.

Въз основа на съставения акт на жалбоподателя, било издадено 2 обжалваното наказателно постановление №BG202/5800-138/НП от 17.08.2022 г., издадено от директор на Териториална дирекция Митница София, с което на жалбоподателя на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева, за извършено нарушение на чл. 126, ал. 1 от ЗАДС, както и на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е наложено отнемане в полза на държавата на 400 литра нефтопродукт - нефтено масло, в което преобладават неароматните съставки, съдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за „тежки масла“- „газьол“.

Същото било връчено на жалбоподателя на 19.09.2022 г. срещу подпис.

Горната фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на разпитаните свидетели Н., А., Х.С. и М. П. и от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства. Настоящата съдебна инстанция намира, че показанията на разпитаните по делото свидетели са логични, последователни, взаимодопълващи се и подкрепени от всички останали събрани по делото доказателства. Съдът счита, че обстоятелството дали жалбоподателят е продавал съхраняваната от него стока на свидетеля С. или последният я е взел в заем, е ирелевантно относно предмета на доказване по настоящото дело, защото предмет на делото е само съхранението на горивото без съответните книжа, изискуеми от закона, за да може държането му да е правомерно, и в тази връзка съдът въобще не намира за нужно да коментира достоверността на показанията на свидетеля С. в тази им част, защото те не са относими към предмета на доказване.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и при спазване изискванията на чл. 42 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 ЗАНН относно съдържание и форма. Съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, в това число при издаването на АУАН и НП, не са допуснати.

Предвид това съдът прецени като неоснователни посочените в жалбата възражения относно несъответствие между посочената за нарушена разпоредба и словесното описание на нарушението. Съдът намира, че извършеното нарушение е описано по достатъчно пълен, ясен и конкретен начин, позволяващ на санкционираното лице да разбере в какво именно е обвинен, т.е. какви са действията/бездействията, които е осъществил и които, според АНО, осъществяват състава на конкретно посоченото 3 административно нарушение.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 126 от ЗАДС (в сила от 1.01.2021 г. ). Същата вменява задължение на лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки да представи в хода на проверка данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

Настоящата съдебна инстанция намира, че от всички събрани по делото доказателства, в т.ч. и от гласните такива се установява по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят М. Г., на 08.12.2021г. в с. Казичене, ***, е държал стока, която съгласно изготвената в хода на админитративнонаказателното производство митническа експертиза, представлява нефтопродукт - нефтено масло, в което преобладават неароматните съставки, съдържащо биодизел, отговарящо на изискванията за „тежки маска“ - газьол. "Държането" като изпълнително деяние по съдържание е трайно състояние на фактическа власт, установена или упражнявана върху определена вещ. В този смисъл, съдът намира, че жалбоподателят като е складирал процесното гориво, е осъществил от обективна страна признаците на държане. Впрочем, държането на въпросното гориво не е отречено дори от самия жалбоподател, т.е. то не е спорно по делото обстоятелство.

Намереният при извършената проверка в дома на жалбоподателя в с.

Казичене продукт, а именно „газьол“ отговаря на посочените в код 2710 20 11 от КН характеристики и в този см. съгласно чл. 13, ал.1, т. 2 във вр с чл. 2, ал.

1, т. 3 от ЗАДС за същата стока е следвало да бъде платен съответния предвиден в закона акциз. Жалбоподателят като не е представил документи в хода на проверката относно плащането на дължимия по закон акциз е осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение.

Нормата на чл. 126 от ЗАДС посочва кои са документите, с които би могло да се докаже плащането на предвидения по закон акциз. Като не е представил нито един от посочените документи към момента на извършване на проверката, а и в по-късен момент, жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение. Действително, съгласно посочената разпоредба плащането на начисления акциз може да стане и „чрез друг документ, удостоверяващ плащането“. Съдът обаче намира, че представените едва в хода на съдебното следствие касови бележки не биха могли да се определят като такъв друг документ.

На първо място, процесните бележки би следвало да са били налични още към момента на извършване на проверката, видно от посочената дата на тях и в този см. жалбоподателят е следвало да представи същите още към онзи момент. Като не е сторил това и не е представил бележките не само към 4 момента на извършване на проверката, но и към момента на съставяне на АУАН и издаване на обжалваното наказателното постановление жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението по чл. 126 от ЗАДС. Законодателят е поставил изискване към лицата да разполагат с документи, удостоверяващи плащането на дължимия акциз към момента на извършване на проверката. От друга страна, съдът намира, че процесните бележки са неотносими към държаната от жалбоподателя стока, доколкото от изготвената в хода на административнонаказателното производство експертизата се установява, че се касае за нефтопродукт – нефтено масло, в което преобладават неароматните съставки, съдържащо биодизел, отговарящо на изискването за „тежки масла”, а именно „газьол”, който е предназначен за отопление за битови и промишлени нужди, а не за зареждане на автомобили, а закупеното от различни бензиностанции гориво, за което са представени касовите бележки по делото е дизелово такова.

Дизеловото гориво за автомобили е продукт от дестилацията на нефт при температура между 200 °C и 360 °C при атмосферно налягане. Химическият му състав са въглеродни вериги, които обикновено съдържат между 8 и 21 въглеродни атома във всяка молекула и е предназначен за изгаряне в дизелови двигатели с вътрешно горене, задвижващи самоходни транспортни средства. Съдържанието на сяра не може да бъде повече от 10 мг/кг.

Следователно представените касови бонове се отнасят за дизелово гориво за автомобили, което се продава по бензиностанциите, а не за намерения газьол, който се използва основно за отопление за битови и промишлени нужди, а това, че е бил предлаган от жалбоподателя за дизелово гориво и е бил наливан в резервоар на друг автомобил няма отношение към извършеното нарушение.

От субективна страна нарушаването на закона от страна на жалбоподателя е извършено при форма на вината пряк умисъл. Нарушителят съзнателно е нарушил правилата на ЗАДС, в частност – разпоредбата на чл.