Решение № 1238 от 20.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1238 гр. Пловдив, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330204503 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-002051 от 17.04.2025г., издадено от Началник Група в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което В. К. А., ЕГН **********, е санкциониран с глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.

Жалбоподателят, В. К. А., обжалва цитираното наказателно постановление с доводи за неправилност и незаконосъобразност и претендира за неговата отмяна. Излага аргументи за допуснати нарушения в хода на воденото административнонаказателно производство – в тази връзка се твърди като порок непосочването на собственика на процесния автомобил, както и издаването на НП, тъй като воденото наказателно производство е прекратено, поради което нямало как да има обективна и субективна съставомерност на деянието. Сочи се, че АУАН не е съставен в присъствие на свидетели или на базата на официални документи. Оспорена е компетентността на длъжностните лица, издаи НП, като се твърди неясно описани и посочване на реквизитите на чл. 57 ЗАНН. Оспорва се прекратяването на регистрацията и фактът на извършена дерегистрация. Изложени са и аргумнети за квалифициране на случая като маловажен. Претендира се за отмяна на НП и присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна, Началник Група в ОДМВР Пловдив, Сектор 1

„Пътна полиция“, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище оспорва основателността на така депозираната жалба и моли НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и пледира за намаляването му до предвидения минимум. Не претендира разноски.

От фактическа страна се установява следното:

На 11.02.2025 г., около 08.45 часа в град Пловдив, по бул. „Източен“, до № 33, посока бул. „Христо Ботев“, жалб. А. управлявал МПС „Сузуки Джимни“, с рег. № ******, когато бил спрян за проверка от служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МРВ-Пловдив. В хода на проверката било установено, че процесното МПС не е регистрирано по надлежния ред, съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.). Установено било, че регистрацията е прекратена на 10.01.2025 г. по реда на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, тъй като автомобилът не е бил пререгистриран в двумесечен срок от придобиването му.

Образувана е преписка в РП-Пловдив, по която прокурор от РП-Пловдив се е произнесъл с отказа дасе образува ДП, тъй като обществената опасност на деянието е явно незначителна. В тази връзка е било разпоредено материалите по преписката да се изпратят на Началника на Сектор „Пътна полиция“ с оглед ангажиране административно-наказателната отговорност на водача.

Като свидетели по делото са били разпитани служител в дружеството – свид. З. Т. и прокуристът на дружеството и зет на жалбоподателя – свид. Х. К..

От показанията на двамата свидетели се установява, че във връзка с дейността на дружеството, управлявано и притежавано от жалбоподателя А., същото разполагало с автопарк от около 100 автомобила. Според двамата свидетели неизпълнението на задължението процесното МПС да се регистрира в срок се дължало на пропуск на служителите, отговарящи за тези дейност, с който пропуск жалбоподателят не бил наясно. Твърди се, че в процесния ден автомобилът на жалбоподателят не е бил на негово разположение, поради което инцидентно се наложило същият да ползва един от служебните автомобили на дружеството. Избирайки процесното МПС жалбоподателя не бил наясно с фактът на прекратената регистрация. Съдът кредитира тези показания, макар същите да изхождат от източници, които могат да се считат заинтересовани от крайния изход на делото, доколкото единият е служител в дружеството собственост на жалбоподателя, а другият е негов зет. Съдът намира, че в конкретния случай тази заинтересованост не е намерила проявление, респ. тези показания не намират опровержение в кредитирания доказателствен материал, поради което няма пречка да бъдат кредитирани.

Като писмени доказателства по преписката са приложени 2

Постановление на РП-Пловдив за отказ да се образува ДП, Картон на НП, Докладна записка, Мотивирана резолюция от 11.02.2025 г. за прекратяване на АНП, Справка за нарушител/водач и Справка за Регистрация и собственици на МПС, Договор за прехвърляне на собствеността на МПС в изпълнение на дълг, както и Справка от Търговския регистър за „Геопс“ ЕООД.Съдът кредитира тези писмени доказателства като относими и допринасящи за крайния изход на делото.

Правни изводи

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се оценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

При така установената по-горе, възприета в НП фактическа обстановка и по същество несопорена от жалбоподателя, правилно в случая е прието, че поведението на В. К. А. е в разрез с предвиденото в разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Нарушената разпоредба въвежда изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна чл.145, ал.2 от ЗДвП предвижда приобретателят на регистрирано пътно превозно средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. В случай на неизпълнение на задължението на собственика на МПС да го регистрира в продължение на два месеца от придобиването, нормата на чл.143, ал.15 ЗДвП,предвижда прекратяване на регистрацията на регистрирано МПС, което се извършва служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система.

В разглеждания случай не се спори, че на 08.11.2025 г. управляваното и притежавано от жалбоподателя дружество е придобило собствеността върху МПС „Сузуки Джимни“, с рег. № ****** с договор за прехвърляне на собствеността на МПС в изпълнение на дълг. Не се спори и че новопридобитото МПС не е било регистрирано от новия си собственик в службата за регистрация на ППС, в резултат на което на 10.01.2025 г. регистрацията е била прекратена по реда на чл.143, ал.15 ЗДвП, т.е. несъмнено се установява и фактът на служебно прекратяване на регистрацията на въпросния лек автомобил. Доказателствата безспорно сочат и че на 11.02.2025 г., около 08.45 часа в град Пловдив, по бул. „Източен“, до № 33, посока бул.

„Христо Ботев“, жалб. А. управлявал процесното МПС, чиято регистрация е била прекратена на 10.01.2025 г. и в този смисъл е имал качеството „водач“ на МПС по смисъла на §6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Като е осъществил действия по управление на процесното МПС, чиято регистрация е 3 служебно прекратена в хипотезата на чл.143, ал.15 ЗДвП, която законът приравнява на липса на регистрация на МПС, жалбоподателят е реализирал от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП. Последното обосновава и неоснователностт на наведените възражения в обратния смисъл. Аргументите на жалбоподателя, с които мотивира твърдението си за обективна несъставомерност на деянието, поради ненадлежно прекратяване на регистрацията на МПС, не се споделят от съда.

Цитираното в жалбата решение в подкрепа на тези аргументи се явява изолирано с оглед изобилната практика на Административен съд Пловдив, която може да се нарече константна. В случая нормата, по реда на която е извършено прекратяването на регистрацията на процесния лек автомобил (чл.143, ал.15 ЗДвП), предвижда, както беше посочено по-горе, прекратяването да се извършва служебно с отбелязване в автоматизираната информационна система, когато собственикът в двумесечен срок от придобиването на МПС, не го регистрира. Видно от съдържанието на нормата е, че законодателят е регламентирал фактическото прекратяване на регистрацията да се извършва посредством АИС, но не вменява задължение за постановяване на нарочен акт или извършване на определено действие от конкретно длъжностно лице или административен орган. Такова задължение, действия или нарочни актове не са предвидени и в други законови норми и нормативни актове. Доколкото фактическото прекратяване на регистрацията на МПС в хипотезата на чл.143, ал.15 ЗДвП не се осъществява от определен административен орган, чрез конкретни негови актове или действия, т.е. не съставлява фактическо правно действие, то се налага извода, че самото прекратяване не би могло да се оспори, а оттам не следва да се съблюдава изтичането на срок за обжалване, едва след което да се извършва отбелязване на факта на прекратяване на регистрацията в автоматизираната система, в каквато насока са доводите на жалбоподателя. Предвид на това, с извършеното на 10.01.2025 г. служебно прекратяване на регистрацията на управлявания от жалбоподателя лек автомобил и отбелязване на това обстоятелство в системата на АИС „КАТ“, съдът приема за правомерно настъпил факта на прекратяване на регистрацията на МПС, а оттам приема, че към датата на нарушението (11.02.2025г.) надлежно прекратената регистрация е породила своето правно действие. В този смисъл, като е управлявал на процесната дата МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, жалбоподателят е осъществил от обективна страна административно деяние по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Подобни доводи в подкрепа на съставомерност, се откриват и в съдебен акт на Върховния административен съд на РБ, VІІ о., изложени в Решение № 7391 от 22.07.2022 г. по адм.д. № 1295/2022 г.

Налице е и субективният елемент от състава на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП, извършено от жалбоподателя. За разлика от други случаи на прекратяване на регистрацията, предвидени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, администрацията не дължи 4 уведомяване на приобретателя на МПС за служебното прекратяване.

Правилата на ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000 г. ясно сочат способа за служебно прекратяване на регистрацията и момента на настъпване на неизгодния резултат, а именно от датата на отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР, за което действие не се дължи нарочно съобщаване. В случая жалбоподателят освен като водач, който е длъжен да познава ЗДвП и да управлява МПС, което е регистрирано по надлежния ред, е и собственик и управител на дружеството, чиято собственост е процесният лек автомобил. Управляваното от него дружество е носител на задължението да регистрира придобития от него автомобил, съобразно нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, а жалбоподателят, като правоспособен водач на МПС е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение - в случая, прекратяването на регистрацията на автомобила. Незнанието на закона, респ. на обстоятелството за прекратената регистрация не е извинително в случая и макар да обяснява факта на констатираното нарушение, по никакъв начин не извлича противоправния характер на деянието. Незнанието на факта, че управляваният от жалбоподателя А. лек автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него небрежност, ето защо дори да се приеме, че същият не е бил наясно с посоченото обстоятелство, деянието е съставомерно от субективна страна, тъй като съгласно разпоредбата на чл.7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.

Разпечатката съдържа 25 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2581fdf1-495b-40c3-b9a4-d0d99ef7b168