Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 239 от 22.11.2018, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 325/2018
Вид
Решение № 239
Подписан
22.11.2018
Състав
НЕНКА КРЪСТЕВА ЦВЕТАНКОВА, КОНСТАНТИН ГЕОРГИЕВ МОЛЛОВ, ЙОРДАН ВАСИЛЕВ ДИМОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 12, ал. 1 · Валутен закон
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.1, ал.1, т.7 · Търговски закон
  • чл. 430, ал.1 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ 239

В ИМЕТО НА НАРОДА гр. Шумен, 22.11.2018 г.

Шуменски окръжен съд, в открито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Константин Моллов

ЧЛЕНОВЕ:

1. Йордан Димов

2. Ненка Цветанкова като разгледа докладваното от мл. съдия Н. Цветанкова в. гр. д. № 325 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение №203 от 26.06.2018 г. по гр. д. 1574/2017 г. по описа на Районен съд Нови Пазар ответниците Г.Е.Г. с ЕГН ********** и Д.С.Г. с ЕГН **********,*** са осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, представлявано от М.Й.В.- прокурист и П.Н.Д.- изпълнителен директор, сумата от 10 954,53 лева, представляваща част от непогасена главница по Договор за потребителски кредит №HL37603 от 30.05.2008 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба на 19.12.2017 г. до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлен искът на „Юробанк България“ АД ответниците да бъдат осъдени да платят претендираната сума, представляваща част от непогасена главница по договор за потребителски кредит №HL37603 от 30.05.2008 г. в швейцарски франкове, ведно със законната лихва върху сумата в тази валута. Ответниците Г.Е.Г. и Д.С.Г. са осъдени да заплатят солидарно на ищеца направените в хода на делото разноски в размер на 2 230,35 лева, от които 618,08 лева за държавна такса, 1192,27 лв. – адвокатско възнаграждение и 420 лв.- заплатен депозит за експертиза.

Решението на РС Нови Пазар е обжалвано от ищцовата страна „Юробанк България“ АД чрез процесуалнен представител- адв. Х.И. от САК, съдебен адрес ***, бизнес сграда ИВЕЛ. В жалбата се излага становище, че съгласно действащото законодателство няма забрана парични суми да бъдат уговаряни, претендирани и присъждани в чужда валута. Твърди се, че постановеното от първоинстанционния съд решение е недопустимо, тъй като произнасяйки се в левова равностойност на исканата сума, вместо в швейцарски франкове, съдът е нарушил диспозитивното начало и се е произнесъл по непредявен иск. Не е обсъдил наличието на какви изключения налага присъждането на сума в левова равностойност, уговорена в чуждестранна валута. В същото време се твърди, че не е индивидуализирано спорното право, тъй като е налице едновременно осъдителен и отхвърлителен диспозитив. Поради това и не става ясно размерът на уважената и отхвърлената част на иска. С оглед на това моли решението да бъде обезсилено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.

В случай, че не се приеме за недопустимо, атакува се неговата правилност. Твърди се, че съдът едва с решението е разглеждал въпроса за неравноправни клаузи в договора за кредит като по този начин не е дал възможност на ищеца да се защити, както и че в решението се обявяват неравноправни клаузи, касаещи лихвата и нейното изменение, а с иска се претендира част от главницата по договора и не са събирани доказателства дали лихвата е променяна, както и че нищожността на тези клаузи не е обявена в диспозитива на решението. Въззивникът сочи, че поради вида на договора, представляващ търговска сделка на основание чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ, което не е взето предвид от районния съд, неправилно в мотивите си се е позовал на чл.240 от ЗЗД като е приел, че усвоената сума е в лева и следва да се върне в същата валута. С оглед на това е относимо в каква валута е договорена и предоставена сумата по кредита, а не в каква е усвоена.

Не са дадени указания на ищеца с доклада за доказване на обстоятелството в каква валута е усвоен кредитът. Оспорва извода на съда относно клаузите, които в мотивите си е приел за неравноправни. Не споделя извода на съда, че длъжниците не са уведомени за извършената цесия, поради което сключените допълнителни споразумения не са породили действие спрямо длъжниците. Твърди се, че наличието на уведомяване на длъжниците не само, че се извежда от доказателствата, а не се и оспорва от ответниците, както и че не е относимо към това дали цесията ще породи своето правно действие. В случай, че първоинстанционното решение бъде прието за допустимо, моли същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което въззивният съд да осъди ответниците да заплатят претендираната сума в швейцарски франкове. Претендират се разноски и от двете инстанции.

В съдебно заседание за въззивната страна се явява адв. С.Р., преупълномощен да представлява „Юробанк България“ АД пред настоящата инстанция. Поддържа въззивната жалба и не прави доказателствени искания. По същество моли първоинстанционното решение да бъде обезсилено, а ако се приеме за допустимо да бъде отменено като неправилно и да се постанови ново, с което исковата претенция се уважи в претендираната валута.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна Г.Е.Г. е подал отговор на въззивната жалба, в която поддържа, че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон и излага съображения в тази насока. Твърди, че кредитът е бил отпуснат само „виртуално“ в такава валута, а реално разплащанията били извършвани в лева.

След това швейцарският франк се покачил драстично и месечната вноска станала двойна като размер. След отпускането на кредита, сметката в швейцарски франкове била блокирана и парите били преведени по сметка в лева.

Въззиваемата страна Д.С.Г. не е депозирала отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание, въззиваемите страни редовно призовани, не се явяват, не изпращат процесуален представител.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Производството по делото е било образувано по искова молба на „Юробанк

България“ АД, с която е предявен иск за осъждане ответниците солидарно да заплатят сумата от 9201, 62 CHF, дължими по

Договор за потребителски кредит №HL37603 от 30.05.2008 г. и Допълнително споразумение от 17.06.2010 г., представляваща част от главница по договора, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Твърди се, че с цитирания договор за потребителски кредит №HL37603 от 30.05.2008 г. ищецът предоставил кредитен лимит на двамата ответници в швейцарски франкове в размер, съответстващ на равностойността на 80 000 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на „Юробанк И Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита. Съгласно уговореното в договора, крайният срок за погасяване бил 300 месеца. След представяне в банката на необходимите документи, кредитът се усвоявал по сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Г.Е.Г., а съгласно чл.2, ал.3 от договора усвоеният в швейцарски франкове кредит служебно се превалутирал в лева по курс купува на банката за съответната валута в деня на усвояването и се превеждал по сметка на кредитополучателя. Според ищеца, с приложеното към исковата молба банково бордеро №7027124 от 04.06.2008 г. по банковата сметка на посочения ответник била преведена сумата по кредита по курс „купува“ за швейцарския франк към лева в деня на усвояването. За обезпечение на вземането кредитополучателите учредили договорна ипотека върху недвижим имот. На 15.07.2008 г. между ищеца и „Бългериън ритейл сървисиз“АД бил сключен договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит, в предмета на който попадал и процесният договор. В тази връзка между „Бългериън ритейл сървисиз“АД и ответниците били сключени две допълнителни споразумения, съответно на 18.03.2009 г. и на 17.06.2010 г., касаещи реструктуриране на кредита. Твърди че, през 2013 г. в наименованието на първоначалния кредитор настъпила промяна, а именно от „Юробанк И Еф Джи България“ АД на „Юробанк България“АД. На 22.06.2012 г. с договор за прехвърляне на вземания „Бългерън ритейл сървисиз“АД прехвърлило обратно вземането по процесния договор на „Юробанк България“АД. Твърди се, че и двамата ответници са уведомени за извършените цесии. Сочи, че с неизпълнение на задълженията си по договора и конкретно неплащане на погасителна вноска от 04.04.2012 г., на основание клаузите в договора и ЗКИ, ищецът обявил цялото вземане в размер на 101 906,14 швейцарски франка за незабавно изискуемо, което било обявявано на ответниците с нотариална покана с рег. №2558 от 13.11.2017 г. и рег. №2561 от 14.11.2017 г.. С оглед изложеното ищецът предявява частичен иск за осъждане ответниците да заплатят сумата от 9 201,62 швейцарски франка, представляващи част от непогасената главница, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба на 19.12.2017 г. до окончателното плащане.

Постъпил е в срок отговор на исковата молба от ответника Г.Е.Г., в който оспорва исковата претенция. Счита, че от обявяване на предсрочната изискуемост на кредита през 2017 г. до спирането на плащането през 2012 г. са изминали повече от 5 години и вземането е погасено по давност. Заявява, че начислените възнаградителни лихви са прекомерни и въпреки плащанията му, главницата не се е погасявала. Твърди, че в договора има неравноправни клаузи, касаещи едностранно увеличаване на лихвения процент, както и че не дължи вземането на ищеца, тъй като същото било погасено в хода на изпълнително производство.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за кредит, като на 04.06.2008 г е заверил сметката на ответника с посочената сума в швейцарски франкове, която сметка била блокирана. На същата дата сумата по кредита е усвоена от този ответник по втора сметка, в лева в размер на 81 582,95 лева. Поради това съдът приел, че кредитът е отпуснат от банката в лева и е усвоен от кредитополучателите в лева и на основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД за длъжниците възникнало задължение да върнат предоставения кредит именно в лева, а не в швейцарски франкове. Приел е за неотносимо обстоятелството, че по първата сметка на кредитополучателя е преведена сума в швейцарски франкове, тъй като той нито е имал възможност да се разплаща от нея, нито е могъл да тегли в брой на каса от нея суми в тази чуждестранна валута. Заверяването на блокирана сметката на името на кредитополучателя със сумата по кредита не означава, че кредитът е усвоен в посочената сума и валута, нито че се дължи връщането му в тази валута. Според първоинстанционния съд двете допълнителни споразумения, от 18.03.2009 г. и от 17.06.2010 г., не са породили правно действие по отношение на ответниците, тъй като страна по тях е „Бългерън ритейл сървисиз“ АД- цесионер по договор за прехвърляне на вземане с ищеца, за която цесия ответниците не са надлежно уведомени. Приел е, че са налице неравноправни клаузи в договора по отношение задълженията на ответниците по него. Сред приетите за неравноправни клаузи е и чл.6, ал.2, съгласно която погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен- швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителната вноска по главница или лихва, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал.1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва от тези средства след служебно изкупуване от Банката на дължимите швейцарски франкове по курс "продава" на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за швейцарски франк към лева/евро, за което кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и дава правомощия на банката. По отношение на тази клауза съдът е приел, че тя от една страна предвижда задължение за потребителя да погасява кредита във валутата, в която същият е разрешен и усвоен, но съгласно договора за кредит тази валута е лева. От друга страна, клаузата предвижда потребителят да погасява задължение в швейцарски франкове - валута, в която кредитът не е разрешен и не е усвоен. С оглед обявяването на част от клаузите на договора за нищожни съдът не е кредитирал заключението на вещото лице в частта относно общия размер на дълга за главница, предвид капитализацията и защото е изчислен и посочен в швейцарски франкове. Прието е, че въпреки това са останали неплатени суми от страна на кредитополучателите към ищеца. С оглед констатираната нищожност на клаузите в договора, съдът е изчислил исковата претенция в лева по курса на банката към датата на сключване на договора. Направил е извод, че сумата от 9 201,62 швейцарски франка изчислена в лева, в каквато валута е отпуснат и усвоен кредитът по договора, по курса за швейцарски франк на банката към 04.06.2008 г. е равна на 10 954,53 лева. Тази сума е приел за искова претенция. Поради това е постановил решение, с което е осъдил солидарно ответниците да заплатят на ищеца посочената сума в лева, а претенцията на ищеца, да му бъде заплатена частично дължимата главница в швейцарски франка, поради констатираната нищожност на клаузите в договора, задължаващи ответниците да погасяват кредита в швейцарски франкове, е отхвърлена.