Присъда № 31 от 11.12.2025, Районен съд - Дулово

МОТИВИ към Присъда № 31/11.12.2025 г. по НОХД № 135/2025 г. по описа на Дуловския районен съд Подсъдимият М.Д.М, роден на ****, български гражданин, вдовец, със средно образование, работи като опаковач в шивашки цех в с. ****, неосъждан, ЕГН: **********, е предаден на съд за престъпление по чл.343, ал.3, б. „а“, вр. ал.1, б. „б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

Доказателствата по делото са както писмени, така и гласни.

Съдебното производство протече по реда на глава ХХVІІ НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 НПК.

Пострадалите Г.М.С и М.М.Д, редовно призовани, се явяват лично; за непълнолетния пострадал съдът назначи особен представител – адв. Т.А, която участва в заседанието. Пострадалите не са предявили граждански иск и не са конституирани като частни обвинители.

Подсъдимият М.Д.М се явява лично и с упълномощения си защитник адв. С.Д (АК – Добрич).

В открито съдебно заседание подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и заяви съгласие да не се събират доказателства за тези факти (чл.371, т.2 НПК).

Това самопризнание беше надлежно прието от съда с определение по чл.372, ал.4 НПК.

В съдебните прения представителят на държавното обвинение пледира за осъдителна присъда при приложението на чл.58а, ал.1 НК. Тя предложи на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, което да се отложи с изпитателен срок от 3 години и 6 месеца (условно осъждане по чл.66 НК), както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 30 месеца, считано от датата на ПТП (03.03.2024 г.), като се приспадне времето на предварително отнетото по административен ред свидетелство за управление. Прокурорът настоя направените в досъдебното производство разноски за експертизите да се възложат на подсъдимия, наложената мярка за неотклонение „Подписка“ да бъде отменена и веществените доказателства (регистрационни табели и автомобили) да бъдат върнати на законните им собственици, а останалите – унищожени по надлежния ред.

Особеният представител на малолетния пострадал (адв. Т.А.) изрази становище, че обвинението е доказано и делото е изяснено фактически и правно, поради което пледира за налагане на наказание по преценка на съда, съобразено със закона и справедливостта.

1

Защитникът на подсъдимия пледира, че събраните доказателства безспорно установяват извършеното деяние и вината на подсъдимия. Той изтъкна като смекчаващи отговорността обстоятелства пълното съдействие на подсъдимия в хода на разследването, добрите му характеристични данни, факта че подсъдимият незабавно е оказал помощ на пострадалите, които са членове на неговото семейство, както и дълбокото му разкаяние за стореното.

Подчерта, че М.Д.М преживява тежко вината си от деня на инцидента и ще продължи да живее с нея занапред. Поради това защитата пледира за определяне на наказание под предвидения от закона минимум (чл.55 НК) с оглед минимална лична и обща превенция – подсъдимият е единственият грижещ се за семейното огнище и твърде тежко наказание би се отразило негативно и неоправдано на близките му. В последната си дума подсъдимият изрази искрено съжаление за случилото се („Съжалявам, човешко е. Никой не иска семейството му да пострада.“) и помоли съда за справедливо наказание.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства в тяхната последователност и взаимовръзка, както и поотделно всяко от тях, приема за устан***о следното:

От фактическа страна:

На 03.03.2024 г., в светлата част на денонощието, подсъдимият М.Д.М се придвижвал с лек автомобил „***“, с рег. № ***, по черен горски път край с.

****. Заедно с него в автомобила пътували баща му – свидетел Д.М.С, доведената му майка – пострадалата свидетелка Г.М.С (съпруга на Д.С.) и малолетният син на подсъдимия – пострадалият свидетел М.М.Д. По-рано същия ден семейството събрало горска плодородна пръст в чували от близката местност и се прибирало към дома си в с. ****. Черният път, по който се движел подсъдимият, извежда към второкласен републикански път II-23 (участък между селата ****) при км 105+400. Това място представлява неурегулирано полско кръстовище, на което черният път (второстепенен) се включва в асфалтирания път II-23 (главен път).

При наближаване на кръстовището подс. М.Д.М не спира и предприема маневра завиване наляво с намерение да навлезе в път II-23 и да продължи движението си в посока към с. *** (т. е. наляво по главния път). При изпълнение на тази маневра обаче подсъдимият не се съобразил с положението, посоката на движение и скоростта на автомобилите, движещи се по път II-23 в същия момент. От дясната страна на подсъдимия по главния път приближавали две моторни превозни средства: лек автомобил „***, управляван от свидетел С.Е.С и лек автомобил ****, управляван от свидетел И.С.З и собственост на свидетел С.И.Х. Подсъдимият навлязъл внезапно с “****”-а в главния път, отнемайки предимството на движещите се по него автомобили. Въпреки усилията си, водачите на „***“-то и „***“-а не успели да предотвратят сблъсъка – последвал удар между управлявания от подсъдимия автомобил и двата движещи се по главния път автомобила. В резултат на това било допуснато тежко пътно-транспортно произшествие.

2

Свидетелят С.Е.С – водачът на лекия автомобил ***, заявява последователно в досъдебното производство, че движейки се по път II-23 със скорост около 80-90 км/ч в посока гр. , внезапно видял от черен страничен път да изскача автомобил (по-късно устан*** като управлявания от подсъдимия „****“) директно пред него. Свидетелят реагирал инстинктивно и натиснал спирачки, но разстоянието било твърде малко, за да спре, и ***-то се ударило в страната на навлязлото МПС. Св. С.Е.С потвърждава, че подсъдимият не е спрял на кръстовището, въпреки че излизал от второстепенен път, и с маневрата си е създал внезапна опасност за движещите се по главния път коли.

Показанията му се подкрепят изцяло от показанията на св. И.С.З – водача на лекия автомобил „***“. Св. И.С.З се движел непосредствено след автомобила на св. Сюлейман в същата посока. Той описва, че „****“-ът на подсъдимия навлязъл много бързо на шосето от черния път, без никакво предупреждение и без да даде възможност на идващите автомобили да реагират. След първия удар между „****“ и ***, свидетелят И.С.З със своя „***“ също се ударил в катастрофиралите коли, тъй като не успял да избегне препятствието. Така описаната картина на сблъсъка е последователна и логична; тя не буди съмнение и в основни линии се потвърждава и от обясненията на самия подсъдим, дадени в хода на разследването (при разпита му на л.66-67 от ДП, в които той признава, че „не видях навреме колите по асфалтовия път“).

Не се установява каквато и да е вина или допуснати нарушения от страна на другите участници в движението – от събраните доказателства е видно, че и двамата водачи (на *** и ***) са управлявали със скорост, близка до разрешената за извън населено място (90 км/ч), превозните средства са били изправни, а видимостта в участъка – добра. Автотехническата експертиза (АТЕ) по делото категорично заключава, че единствено неправилната маневра на подсъдимия, изразяваща се в несъобразяване с движението по път с предимство, е станала причина за настъпването на произшествието. Според експерта, при правилно поведение от страна на подсъдимия (т. е. спиране и изчакване на път II-23 до преминаване на наближаващите автомобили) сблъсък е могло да бъде избегнат. От друга страна, при внезапното навлизане на „****“-а на пътя, не е съществувала техническа възможност за движещите се автомобили да спрат навреме и да предотвратят удара. Тези изводи се потвърждават и от заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) относно състоянието на МПС-тата – не са устан***и технически неизправности, допринесли за сблъсъка (напротив, устан***ото механично повреждане на гумата на автобуса в друг казус не е налице в настоящия случай; тук ПТП не се дължи на техническа повреда, а на човешка грешка).

Веднага след катастрофата на мястото пристигнали полицейски служители от РУ-Дулово – свидетелите Т.З.М и Й.Д.Г, които извършили оглед на местопроизшествието и отразили обстановката в протокол (л.34-41 от ДП).

Те заварили катастрофиралите автомобили – ***, *** и „****“ – с значителни материални щети; „****“-ът бил преобърнат в канавката вляво от пътя (гледано по посока към с. ***). Пострадалите лица (Г.С. и М.Д.) били 3 изведени от преобърнатия автомобил от подсъдимия и свидетел Д.С. и в тежко състояние откарани с частен превоз към ЦСМП-Силистра, тъй като линейка не е могла да пристигне своевременно. СвидетелиТ.М. и Г. закрепили района, извършили необходимите замервания и разпитали на място очевидците.

Техните показания (л.73-76 от ДП) потвърждават гореописаната динамика на катастрофата и констатираните материални щети.

Вследствие на настъпилото ПТП на двамата пътници от автомобила на подсъдимия – Г.С. и малолетния М.Д. – били причинени телесни повреди, подробно описани в заключенията на съдебномедицинските експертизи (СМЕ), както следва:

Пострадалата Г.М.С е получила политравма: контузия на глава, фрактура на долната челюст (ляво рамо), контузия на гръдния кош с множество счупвания на ребра в ляво (5 съседни ребра), контузия на бял дроб, причиняваща травматичен пневмоторакс, подкожен емфизем и пневмомедиастинум, довели до травматичен шок и остра дихателна недостатъчност. Наложена е хирургична интервенция за лечение на гръдните травми. Описаното травматично увреждане е животозастрашаващо (временно) до оказване на спешна медицинска помощ и по своето естество обуславя разстройство на здравето, временно опасно за живота. Освен това, счупванията на ребрата са причинили траен затруднение на движенията на снагата, счупването на костите на лявата предмишница – трайно затруднение на движението на ляв горен крайник, а счупването на долната челюст – затруднение в дъвченето и говора. Според заключението на СМЕ, към момента на освидетелстването няма данни за настъпили инвалидизиращи усложнения; функцията на крайника и челюстта подлежи на възстановяване с лечение и рехабилитация. Поради това уврежданията на Г.С. се квалифицират като средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК (здравословното разстройство не е довело до трайна опасност за живота, но е причинило трайно затруднение на важни анатомични функции).

Пострадалият М.М.Д (на 11 г.) е получил съчетана травма: контузия на гръдния кош (контузия на бял дроб) с частичен пневмоторакс, контузия на главата с начален мозъчен оток, довели до травматичен шок. Според СМЕ тези увреждания също са временно опасни за живота (травматичен шок на база комбинирана травма), но благодарение на навременната медицинска намеса животът на пострадалото дете е спасен. Не са настъпили трайни последици за здравето му – към оздравителния период състоянието е стабилизирано без данни за трайни функционални дефицити. Следователно и при него травмите се класифицират като средна телесна повреда (разстройство на здравето, временно опасно за живота, без последвали тежки или трайни увреждания).

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно устан***а въз основа на самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 НПК, което беше надлежно вписано и потвърдено в съдебно заседание (чл.372, ал.4 НПК), 4 както и на всички доказателства, събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които, на основание чл.373, ал.3 НПК, съдът ползва.

Самопризнанието на подсъдимия кореспондира изцяло с останалия доказателствен материал. Няма налице противоречия или съмнения относно фактите – събраните доказателства са еднопосочни и последователни.

Свидетелските показания на преките очевидци на инцидента – св. С.С., св.

И.З., както и св. Д.С. (който се е возил в колата на подсъдимия) – изцяло се подкрепят помежду си и от писмените доказателства по делото. Тези свидетели нямат близка връзка с подсъдимия (с изключение на баща му) и нямат мотив да го оневиняват – техните показания се ценят от съда като обективни и достоверни. Свидетелите Г.С. и М.Д. (пострадалите) също дават показания, които макар и оскъдни (поради състоянието им след удара), не противоречат на останалата фактическа обстановка. Свидетел Х.Ю.С (собственик на лекият автомобил „****“) дава относими показания за това, че е предоставил автомобила на подсъдимия за лично ползване и че към момента на предаване на колата тя е била технически изправна. Свидетел С.Х.С пристига на мястото малко след ПТП и потвърждава наблюденията на останалите очевидци (неговите показания препокриват тези на водачите на двата автомобила относно механизма на удара). Свидетелите – полицейски служители Т.М. и Й.Г. – обективно са отразили картината на произшествието в протокола за оглед и при разпитите им не са констатирани съществени пропуски или неверни факти. Заключението на автотехническата експертиза е компетентно и научно обосновано; не се оспорва от страните и съдът му дава пълна вяра. Медицинските експертизи също са дадени от вещи лица с нужната квалификация, няма основание за усъмняване в изводите им относно характера на уврежданията на пострадалите – съдът ги кредитира изцяло.