Разпореждане № 28942 от 14.07.2025, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 28942 гр. Варна, 14.07.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов като разгледа докладваното от Иван Стойнов Частно гражданско дело № 20253110103963 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК, образувано по подадено заявление от „*“ АД, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника П. К.

К. за сумата от 1 321,29 лв. главница, сумата от 26,16 лв. възнаградителна лихва за периода 17.02.2020 г. – 14.10.2021 г. и сумата от 256,08 лв. обезщетение за забава за периода 26.10.2023 г. – 24.03.2025 г., които вземания произтичат от сключен между „*“ ЕООД и потребителя Договор за потребителски кредит № *от 17.02.2020 г., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /27.03.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се и сторените в заповедното производство разноски в размер на 32,07 лв. за заплатена държавна такса и 260 лв. юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане № 13819 от 01.04.2025 г. по делото съдът е дал указания на заявителя да уточни претенциите си.

В предоставения на страната срок не е постъпила уточняваща молба.

За да се произнесе съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.

127, ал. 1 и 3 и чл. 128, ал. 1 и 2 ГПК. Съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Предвид тези разпоредби (както и многобройната практика на СЕС) следва в заявлението ясно да са посочени отделните вземания, за да може съдът да извърши надлежна преценка за действителността на договора за кредит, както и за наличието на неравноправни и/или нищожни клаузи, от които вземанията произтичат.

Именно в тази връзка и на заявителя ясно и подробно е указано от една страна да уточни какъв е размера на кредита, доколкото в т. 1 от Договора за кредит е записано, че отпуснатия кредит е 4 000 лв., а същевременно в т. 3 е записано, че отпуснатия кредит, посочен в т. 1 по-горе, е в размер на 8 244,43 лв., т.е. налице е противоречие в самия договор за кредит, а от друга – да представи сключения между длъжника и „*“ договор за гаранция, 1 да посочи какви суми е заплатил длъжникът във връзка с кредита и договора за гаранция, като посочи за погасяването точно на кои вземания са отнесени тези суми, индивидуализирайки ги като вид вземане, размер и падеж, съобразно представения погасителен план, както и да уточни претенцията си за заплащане на обезщетение за забава в размер на 256,08 лв., като посочи начина, по който е изчислен този размер и върху какви суми (в табличен вид чрез лихвен калкулатор).

Тези указания са във връзка с правомощията на съда да извърши проверка за нищожни и неравноправни клаузи, предвид задължението му да осъществява потребителска закрила. Самото представяне на договора за кредит не освобождава заявителя от задължението му надлежно да индивидуализира вземанията си и от къде произтичат по основание и размер, още повече, че в самия договор е налице противоречие в размера на предоставената на потребителя сума. Целта е съдът да провери същите и да издаде заповед само за тези, които не противоречат на закона и които са ясно посочени, за да може длъжникът да направи информирана преценка дали да възрази срещу същите.

Указанията на съда са именно и във връзка с редовността на заявлението, което трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба съгласно препращащата разпоредба.

Не само, че от страна на заявителя не са изпълнени съдебните указания, но и при разглеждане на представения към заявлението договор за потребителски кредит, за съдебния състав се поражда съмнение за нищожността на така посочения годишен процент на разходите от 49,11 %, при съобразяване с размера на отпуснатия кредит (4 000 лв.) и сумата, подлежаща на връщане (9 798,36 лв.).

Отделно от горното в т. 1 от същия договор е записано, че отпуснатата главница е 4 000 лв., а в т. 3 – 8 244,43 лв., като неясен остава въпросът каква е действително предоставената на потребителя сума.

Заедно с това не е представен и сключения между длъжника и „ФЕРАТУМ БАНК“ договор за гаранция, нито е уточнено какви суми е погасявал длъжникът по кредита, за да може съдът да извърши преценка дали с тях са погасени вземания, основани на неравноправни клаузи и да приложи потребителска закрила.

Не е ясно и как заявителят е изчислил претендираното обезщетение за забава и кои вземания са забавени. Съдът не може да извърши проверка дали същото е правилно изчислено, съобразно практиката на СЕС.

Чрез отказа си да изпълни указанията заявителят недобросъвестно осуетява проверката на съда за неравноправни и нищожни клаузи. Ако тази проверка не бъде извършена би се стигнало до хипотеза, при която длъжникът ще бъде осъден да заплати недължими суми, без да може съдът да му даде защита, каквато правото на ЕС и българския законодател му предоставя, а той сам не може да прецени, че му се дължи, или ще се развие ненужно исково производство, което би натоварило длъжника с допълнителни разноски за особен представител, държавни такси, хонорари и разноски за вещо лице, доколкото найвероятно някаква част от вземанията са дължими, предвид твърдяното неизпълнение на договора за кредит.

Не на последно място проверката на съда за нищожни и неравноправни клаузи по отношение на договора за потребителски кредит, общите условия и всички останали писмени приложения, с които се уговарят условия за плащане на записани в договора суми, не е извън правомощията му. Съдът дължи да направи пълна проверка и да събере необходимите доказателства още на етапа на заповедното производство, като записаните в ГПК правомощия са само, за да дадат насока на съда, а не да го ограничават. Правомощията му произтичат директно от правото на ЕС, което е пряко приложимо в държавите членки.

Главната идея на европейския законодател, която ясно личи от директивите и регламентите в тази връзка, както и в практиката на СЕС, не е проверката на съда да има не само санкционни последици /да попречи на кредитора да събере вземания основани на нищожни или неравноправни клаузи/, но и да има превантивни последици /търговците да спрат 2 поначало да уговарят такива каузи знаейки, че не могат да съберат вземанията си/.

Законодателството продължава да се развива в тази насока, като за жалост след всяко следващо изменение кредиторите намират начин да заобиколят забраните. Именно тук ролята на съда е да се намеси служебно, като приложи с пълна сила защитните законови механизми, за да се преуредят отношенията между неравнопоставените на пазара субекти, така че да съответстват на добрите нрави и да се даде защита на тези, които не могат да се защитят успешно сами. Извършването на тази пълна проверка едва в исковото производство по чл. 422 ГПК нарушава правата на неинформираните потребители, които не подават възражения срещу заповедта за изпълнение, доколкото не са запознати напълно с правата си, включително с това, че кредиторите претендират от тях недължими вземания. По този начин не се постига целта на закрилящите разпоредби на специалните закони.

При тези мотиви настоящото заявление следва да се отхвърли изцяло, поради неизпълнение на указанията на съда заявителят да отстрани констатираните нередовности в подаденото заявление, а именно да конкретизира претендираните вземания, с което се осуетява проверката на съда за неравноправни и нищожни клаузи. Налице са основания за отхвърляне на заявлението и поради обоснованата вероятност част от вземанията да са основани на неравноправни или нищожни клаузи.

С оглед горното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление вх. № 28351/27.03.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.*, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника П. К. К., ЕГН **********, с н и настоящ адрес: гр. *, за сумата от 1 321,29 лв. /хиляда триста двадесет и един лева и двадесет и девет стотинки/ главница, сумата от 26,16 лв. /двадесет и шест лева и шестнадесет стотинки/ възнаградителна лихва за периода 17.02.2020 г. – 14.10.2021 г. и сумата от 256,08 лв. /двеста петдесет и шест лева и осем стотинки/ обезщетение за забава за периода 26.10.2023 г. – 24.03.2025 г., които вземания произтичат от сключен между „*“ ЕООД и потребителя Договор за потребителски кредит № *от *г., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /27.03.2025 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и за сумите в размер на 32,07 лв. /тридесет и два лева и седем стотинки/ държавна такса и 260 лв. /двеста и шестдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение, представляващи сторени разноски в заповедното производство.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от уведомяването на заявителя.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане може да предяви осъдителни искове за неприетите вземания по заявлението, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3