Присъда № 16 от 26.05.2026, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 289/2026
- Вид
- Присъда № 16
- Подписан
- 26.05.2026
- В сила
- 11.06.2026
- Състав
- Йорданка Георгиева Майска Иванова
Цитирани разпоредби
- § 6, т. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 11, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл.26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1 и ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 1 и ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл.343г, ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.343г, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 37, ал. 1, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 16/26.05.2026г., постановена по НОХД 289/2026г. по описа на РС-Несебър.
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от РП-Бургас, ТО-Несебър срещу Й. Г. Б. /У. . B./, роден на **********г. във Ф., ф., ф. гражданин, неосъждан, с личен документ № 22DE, издаден във Ф., с постоянен адрес:
Ф., гр.Б., ул. Р.Д.К.р № 45.
Подс.Й. Б. е обвинен в това, че на 12.05.2026г., около 18.30 часа в к.к.Слънчев бряг, община Несебър, зад хотел „Диамант“ с посока на движение към хотел „Болеро“, управлявал МПС- лек автомобил марка „т.“, модел „Я.“, с рег.№ СВ ** ** **, собственост на „Аутотехника“ ЕООД с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 2,15 на хиляда, установена по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, със сериен номер „ARNA 0189“, съгласно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или наркотични вещества или техни аналози – престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
Пред съда, делото протече по реда на задочното производство, тъй като престъплението предмет на настоящото наказателно производство не е тежко по смисъла на закона, явяването на подсъдимия в съдебно заседание не е задължително и отсъствието му няма да попречи разкриването на обективната истина. Подсъдимият от досъдебното производство е бил с назначен служебен защитник, който се явя в а в открито съдебно заседание, подсъдимия в качеството на обвиняем е участвал лично в ДП и със защитник, след предявяване на обвинението и разпита му като обвиняем подсъдимият е заявил, че е трудово ангажиран и заминава на следващия ден за Ф., заявил е, че е уведомен за всички свои права, както и че делото може да бъде разгледано в негово отсъствие и е заявил, че това е неговото желание и желае да бъде представляван и уведомяван чрез своя защитник; подсъдимият е редовно уведомен за съдебно заседание, чрез защитника си.
Подсъдимият е дал обяснения в досъдебното производство, в които е изразил съжаление за стореното и е оценил постъпката си като грешка.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че извършването на деянието от подсъдимия се доказва от показанията на полицейските служители, които кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства. Предлага подсъдимият да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание "Лишаване от свобода" с минимален срок, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години, да се наложат и кумулативно предвидените в закона наказания глоба и 1 лишаване от право да управлява МПС в минимален размер, като с оглед изхода по делото се възложат сторените по ДП разноски и се присъди равностойността на МПС.
Служебният защитник на подсъдимия посочва, че подсъдимият се признава за виновен, видно от протокол за разпит на ДП, заявил е критично отношение към изършеното, има чисто съдебно минало поради което пледира за налагане на предвидените в закона наказания в минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Б. е пристигнал в страната заедно със свои приятели с туристическа цел, като се настанали в к-с"Каскасас", КК"Слънчев бряг", общ. Несебър и за времето на престоя наели л.а „ т.", модел „Я." с рег. № ** **** **, собственост на „Аутотехника" ЕООД. На 12.05.2026 г. компанията се привдижвала с посочения автомобил в к.к.Слънчев бряг, управляван от подсъдимия, като всички консумирали храна и алкохол.
На същата дата св. Ст. Д. и колегата му Ем. Попов били на работа като автопатрул - 2 към РУ-Несебър. Около 18.00 часа получили сигнал от ОДЧ, че посочения лек автомобил се управлява от лице, употребило алкохол. Предприели издирвателни мероприятия и около 18.30 часа автомобилът бил установен да се движи зад х-л „Диамант", КК"Слънчев бряг" с посока на движение към хотел „Болеро".
Водачът на автомобила бил спрян и силно миришел на алкохол. Служителите поискали съдействие от АП-КАТ за тестване на водача. На място пристигнал екип по КАТ в състав св.О. Ибряв и колегата му Св. С.. Водачът бил установен като Й. Б. от Ф.. Същият не представил документи за самоличност и свидетелство за управление на МПС, като съобщил, че документите му се намират в хотелската му стая. Подсъдимия бил откаран от двама от полицейските служители до посочен от него хотел, но там подсъдимия се разхождал из коридорите и не могъл да посочи своята стая. Бил му извършен тест за употребата на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер АГЗДА 0189, който отчел 2,15 промила. Б. бил откаран до ФСМП гр. Несебър, където отказал да предостави кръвна проба. Бил съставен протокол за медицинско изследване, в който било посочено, че по данни на Б. е изпил 6 бири. Св.
И. съставил АУАН GА № 5222255/12.05.2026г. по ЗДвП за управлението на автомобила след употреба на алкохол и АУАН GА № 5222256/12.05.2026г. по ЗДвП, за това, че Б. управлява МПС без да е правоспособен водач. б. бил задържан в РУ-Несебър. Покъсно същия ден, свидетелството за управление на МПС на Б. било донесено от негови приятели и оставено на дежурния в РУ-Несебър. Поради това впоследствие била издадена заповед за ПАМ по ЗДвП за временно отнемане на свидетелството за 2 управление на Б. с № 23 АМ57731 издадено във Ф.. В тази връзка образуваното административно производство по АУАН GА № 5222256 било прекратено и св. Д. Д. служител в „Пътен контрол" при РУ- Несебър съставил друг АУАН № 1430337/ 13.05.2026г. за това, че Б. управлява автомобила като не е представил свидетелство за управление.
В хода на проверката на место бил извършен оглед на местопроизшествието на л.а „ т.", модел „Я." с рег. № ** **** **. Установено е по делото от представеното СРМПС, че автомобилът е собственост на „Аутотехника" ЕООД.
По делото са приложени документи - заповед за определяне на техническите средства да установяване на упойващи вещества от 22.03.2022г. на Министъра на МВР, списък за техническа изправност на техническото средство - дрегер. Видно е, че същото е минало сервизна проверка на 09.03.2026г., валидна за срок от 6 месеца.
От заключението по назначената и извършена по ДП съдебно-оценителна експертиза на автомобила, се установява, че към датата на деянието 12.05.2026г., стойността му е в размер на 13 460 евро. В о.с.з. вещото лице посочва, че автомобила е нов, с малъг пробег и е с много добро външно и техническо състояние.
Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на четиримата полицейски служители, като не констатира противоречия, непоследователност или нелогичност.
Съдът не намира причина да се съмнява в изложеното от тези свидетели, като не открива признаци на пристрастност или заинтересованост.
По същата причина съдът дава вяра и на обясненията на б., дадени в хода на досъдебното производство. В тях той признава вината си и изразява съжаление за постъпката си. В теорията и практиката неотклонно се приема, че обясненията имат двойствена природа – на доказателствено средство и на основен инструмент за упражняване на правото на защита, поради което и подлежат на внимателен анализ и проверка. В конкретния случай заявеното от подсъдимия в ДП намира своята опора в останалия доказателствен материал, поради което и съдът не намира причина да му се довери.
Съдът кредитира всички писмени и веществени доказателства по делото, описани по-горе. Същите са изготвени и приложени по предвидения за това ред и форма, като не намери никакви доводи против тяхната достоверност. Съдът също не констатира такива пороци, поради което и цени всички писмени и веществени доказателства.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на 3 престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.343б, ал.1, вр.чл.26, ал. 1 НК, за което е предаден на съд.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в "управление" на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия като водач на МПС по привеждане на автомобила в движение и придвижването му в к.к. Слънчев бряг на 12.05.2026г. около 18,30ч. представлява "управление" на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според които понятието "управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка марка "т. Я.“ с рег.№ ********, който подсъдимият е управлявал, е "моторно превозно средство" по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът изисква управлението на МПС да се осъществява, след като той е употребил алкохол.
В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице, доколкото видно от приложените доказателства, след направената проверка с техническо средство - Дрегер алкотест 7510 с фабр. № АRNА0189, безспорно се установява, че подсъдимият е бил употребил алкохол, като при извършената проверка на 12.05.2026г. е отчетен с техническото средство 2,15 промила. В съдебната практика на ВКС по повод приложението на чл. 343б, ал. 1 и ал. 3 от НК, като например - Решение № 35 от 13.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 646/2008 г., II н. о., безпротиворечиво е изяснено, че надлежен ред за установяване на употреба на алкохол или наркотични (упойващи) вещества е този, залегнал в съответната Наредба. В случая това е Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (обн. ДВ. бр. 61 от 28 Юли 2017 г.). Този надлежен ред е разписан в същата Наредба, като в чл. 1, ал. 3 изрично е посочено, че употребата на алкохол, наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Това води до извода, че използването на техническо средство е еднакво възможно и приложимо, наред с медицинското изследване (Решение № 188 от 11.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 895/2017 г., III н. о.). Следователно за да бъде осъществен състава на чл. 343б, ал. 1 от НК се изисква употребата на алкохол от водача да бъде установена при спазване на 4 изискванията на Наредбата, който ред гарантира обективност и достоверност на резултата. В конкретния случай се доказа, че след направена проверка с годно и калибрирано техническо средство се е установило, наличие на етилов алкохол у водача Й. Б.. С гореописаното деяние на 12.05.2026г. в к.к.Слънчев брят, общ.-Несебър подсъдимия е осъществил от правна страна състава на престъплението по чл. 3436, ал.
1 от НК.
Субективно, подсъдимият е съзнавал, че предприема управлението на моторно превозно средство, след като е консумирал алкохол, като е предвиждал и е искал настъпването на общественоопасните последици.
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК - деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Разпитан в качеството на обвиняем, Й. Б. признава вината си, дава обяснения за случилото се, като в ДП са налични и добросъвестни подробни писмени обяснения.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание "Лишаване от свобода" за срок от една до три години и "Глоба" от хиляда до пет хиляди лева, а съгласно чл. 343 г, вр. с чл. 343б, ал. 3, вр. с чл. 37, ал.