Акт от 07.01.2019, Районен съд - Сливница

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е № 200 гр. Сливница, 07.01.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, III състав, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА при участието на секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 802 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предявен е от А.Д.Ц. *** установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с който се иска съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание изтекла в негова полза придобивна давност на дворно място, находящо се в с. Алдомировци, общ. Сливница, Софийска област, с площ от около 1 дка, при съседи: улица, наследници на Васил Пешев, А. И. Ц. и А. и Рангел Димитрови Цветкови, заснет като имот с кадастрален номер 236 по одобрения през 1963 г. кадастрален план на с. Алдомировци, и идентичен понастоящем с имот № 235006 от КВС, респ. с имот с идентификатор *** от Кадастралната карта.

В исковата молба и уточнителните молби се твърди, че ищецът е собственик на процесния имот, заснет като имот с кадастрален № 236 по одобрения през 1963 г. кадастрален и регулационен план на с. Алдомировци, като първоначално този имот е бил на дядо му Марко Цветанов и е бил заснет по предходния план на селото от 1927 г. като парцел III-233 в кв. 16. Твърди се, че този парцел, заедно с парцел V-233 в кв. 17 са били съответно северната и южната част от дворното място, представляващо имот пл. № 233, като в южната част се е намирала жилищната сграда, а в северната- стопанските постройки. Твърди се, че при извършена неформална делба ищецът е получил в дял южната част на имота, а впоследствие през 1962 г. с неформален договор е закупил от Младен Ц. и северната част на имота. Твърди, че от тогава и до сега ищецът владее целия имот непрекъснато, явно и необезпокоявано, като е станал собственик на имота на основание давностно владение към 1972 г. Твърди се, че този имот винаги се е намирал в населената застроена част на селото и до 1963 г. е бил в регулационните граници на селото, като е бил ограден с ограда- стари зидове и бодлива тел още от 1945 г. Сочи се, че имотът никога не е влизал в блок на ТКЗС и не е обработван от ТКЗС, като изключването на имота от регулационните граници през 1963 г. не е променило селищния му характер и не е довело до автоматично включване в ТКЗС, още повече, че при образуване на ТКЗС през 1957 г. имотът е бил в регулация и е бил единствен жилищен имот на наследодателя на ищеца, като никога не е бил земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. Поддържа се, че наскоро ищецът е разбрал, че в картата на възстановената собственост имотът е заснет като имот с № 235006 и е записан като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ на Община Сливница, което обаче се явява неправомерно, тъй като имотът никога не е имал земеделски характер и не е влизал в блок на ТКЗС, поради което не се е и налагало ищецът да заявява възстановяване на имота.

Ответникът е получил препис от исковата молба на 21.02.2018 г., като в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, който е изтекъл на 21.03.2018 г., не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител- адв. А., поддържа исковата молба, като моли съдът да уважи предявения положителен установителен иск.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован не изпраща представител.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

По делото е представен разписен лист, видно от който на името на Марко Ц. е записан имот № 233, състоящ се от два парцела съответно № V-233 в кв. 17 и № III-233 в кв. 16, които са били записани като „селище“.

Видно от представения по делото договор за покупко-продажба от 29.03.1962 г. (който е сключен в обикновена писмена форма), Младен Д.Ц. е прехвърлил възмездно на ищеца А.Д.Ц. собственото си дворно място от около 750 кв.м. при съседи: улица, Васил Пешев Велков откъм изток, откъм запад А. И. Ц., А. и Рангел Димитрови Цветкови. В чл. 7 от договора е предвидено, че с подписването на договора продавача предава собствеността и владението на дворното място, предмет на договора.

От заключението на вещото лице по допуснатата от съда СТЕ, което не е било оспорено от страните, се установява, че процесният имот № 235006 по данни от КВС за землището на с. Алдомировци, или поземлен имот с идентификатор № ***- нива в местност „Мачорин дол“, с площ от 1231 кв.м. по данни от одобрената кадастрална карта, е включен за първи път в регулация с одобряването на първия регулационен план на с. Алдомировци през 1927 г., като същият е бил заснет като централната част от имот с пл. № 233, за който са били отредени два парцела- съответно № V-233 в кв. 17 и № III-233 в кв. 16, като процесният имот е попадал в южната част на парцел III-233 в кв. 16 (л. 109 от делото). Установява се, че във връзка с изпълнение на разпоредбите на ПМС № 216 от 08.11.1961 г. за подобряване градоустройството, планиране на населените места и увеличаване на фонда на обработваемата земя, северната част на парцел III-233 в кв. 16, и по-точно около 240 кв.м., е била изключена от регулация (л. 110 от делото). С одобряването на действащия план на с. Алдомировци от 1963 г., одобрен със Заповед № 0-1825 от 08.06.1963 г., процесният имот е заснет като имот пл. № 236 без да е включен в урбанизираната територия, като целият е придобил статут на земеделска земя, който статут е запазен и до настоящия момент, като по разписния лист към действащия план от 1963 г. за собственик на имота е записан Младен Д.Ц.. Установява се, че с влизането в сила през март 1991 г. на ЗСПЗЗ действието на кадастралния план относно процесния имот е обезсилено и за същата територия е изработен план за земеразделяне и карта на реалните граници (карта на възстановената собственост) за терените извън урбанизираната територия със статут на земеделска земя. По КВС процесният имот представлява имот № 235006, нива в местността „Мачорин дол“, с площ от 1231 кв., като съгласно КВС същият е собственост на „Агровил партнърс“ ООД, а до 2015 г. е бил собственост на Община Сливница като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. През 2016 г. за землището на с. Алдомировци е изработена кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-47/03.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК, като процесният имот е записан като поземлен имот с идентификатор № ***- нива в местност „Мачорин дол“, с площ от 1231 кв.м. От заключението на вещото лице, което е извършило и оглед на място, се установява още, че теренът, в който попада процесният имот, е застроен от юг и частично от изток, като имотът е ограден с материализирани огради от запад, юг и изток със зидове от суха каменна зидария с височина от около 50-60 см.

Установява се, че канализация липсва в цялото село, но съществува електрическа мрежа в непосредствена близост до процесния имот и всички съседни урбанизирани имоти са електрифицирани. Установява се, че достъпът до имота се осъществява по чакълиран път, който представлява улица по действащия план на селото с ОК ОК 50-49-48. Вещото лице е направило съпоставка между данните за имота, съдържащи се в договора за покупко-продажба и действащия план за с. Алдомировци за частта му извън урбанизираната територия, видно от която по действащия план имотът е с граници от север- имот № 237 на Рангел Д. Цветанов и имот № 238 на А.Д.Ц., от изток- имот № 235 на Васил Пешев Велков, от юг- улица с ОК-ОК 50-49-48, а от запад- имот № 239- А. И. Ц. и С. И. Ц., а по договора на север имотът граничи с А. и Рангел Димитрови Цветкови, от изток- с Васил Пешев Велков, от юг- с улица, а от запад с А. И. Ц., т.е. налице е съвпадение по три граници и частично (доколкото по договора на запад е само А. Ц.) по четвъртата граница, като площта на имота по действащия план е 1231 кв.м., а по договор около 750 кв.м. В заключение, на база направената съпоставка, вещото лице е направило доказателствения извод, че е налице частична идентичност (заради несъвпадението по площ) между имота, описан в договора за покупко-продажба от 29.03.1962 г., и процесния имот № 235006 по данни от КВС за землището на с. Алдомировци, поземлен имот с идентификатор № ***- нива в местност „Мачорин дол“, с площ от 1231 кв.м. по данни от одобрената кадастрална карта. Към заключението е представена и скица за съпоставяне на границите на процесния имот с КВС на с. Алдомировци, респ. с действаща кадастрална карта, видно от която процесният имот, изобразен с букви А-Б-В-Г-Д-А, напълно съвпада с имот № 235006- нива в местността „Мачорин дол“, респ. с поземлен имот с идентификатор № ***- нива в местност „Мачорин дол“, с площ от 1231 кв.м. в с. Алдомировци. При изслушването си вещото лице е уточнило, че по северната граница на процесния имот с двата имота с № 238 и 237 няма материализирана граница, тъй като са собствени на ищеца. Уточнява, че няма данни границите да са местени, доколкото по тях е изградена ограда, като наред с това при изследване на графичния материал се установява пълна идентичност между имота, обективиран, в договора за продажба и този, предмет на настоящото производство.

Съдът, при изграждане на изводите си се позова на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, доколкото е изготвено от специалист в областта и отговоря пълно на поставените му въпроси.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите И. М. А. и Л. И.

Георгиев от показанията на които се установява, че същите са възприели състоянието на имота през годините. Установява се от показанията на свидетеля А., че същият е съсед на ищеца, като имат общ наследодател- А. И. Ц.. Свидетелят А. посочва и границите на имота, които напълно съвпадат с описаните в договора граници и с тези, посочени от вещото лице при съпоставката на имотите, като установява още, че имотът от север и от юг граничи с улици, в която част съдът намира, че показанията на ищеца се отнасят до целия ограден имот, включващ имоти с № 236, 237 и 238 (л. 108 от делото). Установява се, че свидетелят А. помни имота от дете, като е бил в същия вид, в който е и в момента, като никога не е влизал в ТКЗС, и през цялото време е бил стопанисван от ищеца, който го е косил, събирал е сено и е хранел животните си, тъй като го е ползвал за „гумно“. Установява се още, че нито един от съседните на процесния имот имоти не е бил вкарван в ТКЗС, тъй като тези земи никога не са били земеделски. От показанията на свидетеля Георгиев се установява, че като дете- от преди около 60 години, е ходил в имота, като там е било „гумното“ на ищеца, където е държал сено. Свидетелят Георгиев също сочи границите на имота, които съвпадат с описаните в договора граници и с тези, посочени от вещото лице при съпоставката на имотите, като също сочи за северна и южна граница улиците, ограждащи целия ограден имот, включващ имоти с № 236, 237 и 238 (л. 108 от делото). Установява се, че оградите на имота са много стари- на около 50-60 години и повече и са правени от бащата на ищеца или от неговия дядо, като никога имотът не е бил обработван от ТКЗС, а единствено от ищеца и от баща му- Марко Биждин.

Установява се, че този имот и околните имоти са на рода Биждини (както е известна и махалата- Биждина махала), които са си разделили имотите и нито един от тях не е бил вкарван в ТКЗС, за разлика от имотите, намиращи се над улицата на северната граница на процесния имот. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите, доколкото същите са логични, последователно, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи със сбраните по делото писмени доказателства, като свидетелите са възприели лично факти, от значение за предмета на доказване, вкл. факта, че имотът е стопанисван единствено и само от ищеца още от 60-те години на миналия век, което е продължило и до ден днешен, както и че имотът никога не е бил обработван от ТКЗС.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: