Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4973 от 13.11.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2276/2024
Вид
Определение № 4973
Подписан
13.11.2024
В сила
13.11.2024
Състав
Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов

Цитирани разпоредби

  • чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 267 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4973 гр. Варна, 13.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20243100502276 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

С решение 2470/15.07.2024 год., постановено по гр.д. № 315/2024 год., ВРС – 10-ти състав е приел за установено, в отношенията между „Топлофикация – Враца“ ЕАД,ЕИК 106006256, със седалище и адрес на управление: град Враца, ул. „Максим горки“ № 9 и Т. Г.

М., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Е. Й.“ № **, вх.*, ет.**, на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 150 ЗЕ, че Т. Г. М., ЕГН ********** дължи на Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК 106006256 сумата от 98,34 лв., представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2023 г., в топлоснабден имот, находящ се в град В., ул. „Е. Й.“ № **, вх.*, ет.**, за което са издадени следните фактури, а именно: фактура № **********/31.03.2021г. на стойност 16,80 лв., за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019 г.; фактура № **********/31.03.2021 г. на стойност 18,60 лв., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.; фактура № **********/31.03.2021г. на стойност 18,60 лв., за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.; фактура № **********/30.11.2021 г. на стойност 20,70 лв., за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г.; фактура № **********/30.11.2022г. на стойност 23,64 лв., за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2023г ., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 21.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението като за горепосочената сума е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13288/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна, като е осъдил ответника и за разноски.

Недоволен от горното е останал ответника, който обжалва постановеното решение с довода за неговата неправилност, като постановено в противоречие с материалния закон.

Излага се в сезиралата съда жалба, че неправилно съдът е приел за установена дължимостта на сумата без да съобрази направеното от ответницата възражение за изтекла давност, съгласно разпоредбата на чл.11 б.Б ЗЗД. Излага също така, че немотивирано първоинстанционният съд е приел, че подписаният договор с топлинният счетоводител е в сила, независимо от изтеклия му срок и въпреки, че същият е срочен. Настоява за отмяната на постановеното решение.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна не депозира писмен отговор.

1

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, намери следното:

По допустимостта на обжалването:

Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивен двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на пълномощник на въззивника. Жалбата съдържат изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК и е редовна.

Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена. Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

По доказателствените искания:

Страните не са обективирали доказателствени искания.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл. 266 вр чл. 267 ал.2 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба на Т. Г. М. срещу решение 2470/15.07.2024 год., постановено по гр.д. № 315/2024 год. на ВРС – 10-ти състав, с което е прието за установено, ч е Т. Г. М., ЕГН ********** дължи на Топлофикация – Враца“ ЕАД, ЕИК 106006256 сумата от 98,34 лв., представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2023 г., в топлоснабден имот, находящ се в град В., ул.

„Е. Й.“ № **, вх.*, ет.**, за което са издадени следните фактури, а именно: фактура № **********/31.03.2021г. на стойност 16,80 лв., за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019 г.; фактура № **********/31.03.2021 г. на стойност 18,60 лв., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.; фактура № **********/31.03.2021г. на стойност 18,60 лв., за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.; фактура № **********/30.11.2021 г. на стойност 20,70 лв., за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г.; фактура № **********/30.11.2022г. на стойност 23,64 лв., за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2023г ., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 21.09.2023 г. до окончателното изплащане на задължението като за горепосочената сума е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13288/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна, като е осъдил ответника и за разноски.

НАСРОЧВА производството по делото за 15.01.2025 год. от 13.30 часа,, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2