Определение № 1665 от 03.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1665 гр. София, 02.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно частно гражданско дело № 20241000501216 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба с вх.№ 5325/ 17.01.2024 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищеца В. П. П. чрез пълномощниците му – адвокат В. Х. и адвокат К. П. , двамата от САК срещу определение № 218 от 5.01.2024 г. на Софийски градски съд, I – 5 състав по гр.д.№ 7128/2022 г., с което производството е прекратено поради недопустимост на исковете .

В частната жалба се поддържа, че становището на СГС за недопустимост на исковете е неправилно . С приложено към частната жалба заявление с вх.№ 23847/29.08.2022 г. , подадено на 29.08.2022 г. в срока по член 60а ,ал.4 от ЗСВ и след подаване на исковата молба , ищецът поискал обезвреда за претърпените от него вреди във връзка с наказателните производства , но това обстоятелство не е посочено от него и съдът не му указал значението му на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. В основанието на евентуалния иск са изложени обстоятелства за това кои действия на ответниците са в нарушение на правото на Европейския съюз – член 1,§ 1 от ЕКЗПЧОС и член 17 от ХОПЕС , като преценката за явни и сериозни недостатъци в разследването е относима към основателността , а не към допустимостта на иска .

1

В срока по член 276 ,ал.1 от ГПК ответникът Софийски районен съд отговаря, че частната жалба е неоснователна по съображения, че заявлението по член 60а,ал.1 от ЗСВ е подадено след исковата молба , по него има предложение за сключване на споразумение , но частният жалбоподател не е представил доказателства дали го приел и дали сключил споразумение .

Отговор по частната жалба от втория ответник – Прокуратурата на Република България - не е подаден .

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице с правен интерес да иска отмяна на обжалваемия акт по член 274,ал.1,т. 1 от ГПК в едноседмичния срок по член 275,ал.1 от ГПК, считан от 15.01.2024 г. и изтекъл на 22.01.2024 г.

За да прекрати производството в цялост, СГС е приел, че с главните искове се претендира солидарна отговорност по член 2б,ал.1 от ЗОДОВ от ответниците – Прокуратурата на Република България и Софийски районен съд – за имуществени вреди в размер от 52 000 лева и неимуществени вреди в размер от 35 000 лева, претърпени от ищеца от нарушаване правото му на разглеждане и решаване на наказателно дело - по обвинение за извършено от К. Р. на 20.04.2007 г. престъпление по член 209 от НК, което съставлява увреждащо ищеца деяние ; то е прекратено поради смъртта на дееца с влязло в сила на 9.03.2022 г. определение , но той не твърди, че е инициирал административна процедура по глава трета „ а“ от ЗСВ , а нейното провеждане и непостигане на споразумение е условие за допустимост на иска в съгласие с член 8,ал.2 от ЗОДОВ . Приел още, че с евентуалните искове се претендира отговорност по член 2в ,ал.1,т.2 от ЗОДОВ от същите ответници, но обстоятелствата, на които са основани – посочените действия и бездействия на органите в досъдебната фаза и съдебната фаза на наказателното производство не осъществяват нарушения на правото на ЕС член 17,ал.1 от ХОПЕС , а на вътрешното право и не могат да бъдат подведени като твърдения за неизпълнение на задълженията на българската държава по член 17 от ХОПЕС .

Определението е незаконосъобразно .

Действително с главните искове по член 2б,ал.1 от ЗОДОВ ищецът претендира обезщетение за вреди от разглеждане извън разумния срок на наказателно дело, приключено / прекратено с влязъл в сила на 9.03.2022 г. акт 2

. А съгласно влязлото в сила на 15.12.2012 г. правило на член 8,ал.2 от ЗОДОВ ( в ред. от Дв,бр.98 от 11.12.2012 г. ) , правото на този иск по приключено производство възниква, само ако е изчерпана административната процедура по глава трета „ а“ от ЗСВ и споразумение не е постигнато към подаване на исковата молба .

Тази процесуална предпоставка за допустимост на главните искове е следвало да се провери от първоинстанционния съд чрез указания до ищеца по реда на член 129 ,ал.2 от ГПК или по реда на член 129,ал.4 от ГПК и по – късно по време на производството - изискване на твърдения и доказателства за това дали е приключила административната процедура и дали има постигнато споразумение по член 60з от ЗСВ . А доколкото обстоятелството подлежи на обявяване в регистъра по член 60а,ал.5 от ЗСВ и сам да провери записванията по регистъра. Вместо това СГС директно е прекратил производството по тези искове .

Видно от приложените към частната жалба документи – заявление вх.№ 23847/29.08.2022 г и писмо с изх. № 94 – В -266/22 от 5.12.2022 г. - ищецът е инициирал след подаване на исковата молба на 6.07.2022 г. административна процедура по глава трета „ а“ от ЗСВ с претенция за получаване на обезщетение за „ морални и материални вреди“ в размер от 10 000 лева и на основание член 60е,ал.2 от ЗСВ оправомощено от министъра на правосъдието лице му е предложило сключване на споразумение за обезщетение в размер от 9 700 лева. Твърдение за приключване на административната процедура и за резултата от нея в частната жалба няма .

Това налага след отмяна на прекратителния акт СГС да извърши проверка за гореказаните обстоятелства, обуславящи допустимостта на исковете по член 2б от ЗОДОВ. Ако административната процедура , макар стартирала след подаване на исковата молба, е приключила без постигане на споразумение ,съдът следва да приеме, че недопустимостта е санирана и да разгледа исковете . А ако тя не е приключила или е приключила със споразумение, да прекрати частично производството.

С евентуалните искове по член 2в от ЗОДОВ ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди от съществено нарушаване на правото на ЕС. В исковата молба са посочени увреждащите действия и бездействия на органите и нарушените, според ищеца, правила от правото на ЕС – член 1 от 3

ЕКЗПЧОС и член 17 от ХОПЕС. Дали действията са извършени и противоправни - нарушават посочените норми от правото на ЕС и нарушението е достатъчно съществено по смисъла на член 2в от ЗОДОВ е въпрос по същество, на който съдът дължи отговор с решението .

С оглед изложеното определението за цялостно прекратяване на исковото производство е незаконосъобразно и въззивният съд го отменя.

Воден от горното, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 218 от 5.01.2024 г. на Софийски градски съд, I – 5 състав по гр.д.№ 7128/2022 г.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4