Определение № 4027 от 09.12.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4027 гр. София, 09.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Виктория Недева като разгледа докладваното от Антон Н. Урумов Въззивно частно наказателно дело № 20241100607887 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.341, ал.2 във вр. с чл.270, ал.4 във вр. с ал.1 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. М. О., чрез негов сл. защитник - адв. И.Л., срещу определение от 21.11.2023 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102 състав по НОХД № 2008 / 2024 г., в частта, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата по отношение на подс. А. М. О. мярка за неотклонение “Задържане под стража“ в по – лека такава. В жалбата се сочи, че неправилно Софийски районен съд е направил извода, че продължава да е налице реална опасност подсъдимото лице да се укрие, която се извежда от ненамирането на лицето на известните по делото адреси. Моли се атакуваният съдебен акт да бъде отменен и да бъде определена по - лека мярка за неотклонение.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на защитата намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като e насочена срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, подадена е от легитимирано за това лице и в законоустановения срок. Разгледана по същество намери, че същата се явява неоснователна.

Производството по НОХД № 2008 / 2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102 състав е образувано по внесен обвинителен акт срещу А. М. О. за престъпление по чл.346, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 от НК.

В съдебно заседание на 21.11.2023 г. първостепенният съд е оставил без уважение искането на защитата за изменение на взетата спрямо подс. А. М. О. мярка за неотклонение “Задържане под стража“ в по - лека, като е приел, че не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат нейното ревизиране. Софийски районен съд е преценил, че продължава да е 1 налице опасност от укриване на лицето, предвид невъзможността да бъде установено местонахождението на лицето, наложило и обявяването му за общодържавно издирване.

Така постановеното определение, предмет на проверка в настоящото производство, въззивната инстанция намира за правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а съображенията за това са следните:

С определение от 08.10.2024 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102 състав по НОХД № 2008 / 2024 г., по отношение на подс. А. М. О. е била взета мярката за неотклонение “Задържане под стража“.

Съгласно процесуалната норма на чл.270, ал.1 от НПК, въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да се поставя по всяко време на съдебната фаза. Предмет на проверка в това производство е да бъде извършена преценка, дали към момента на произнасяне на съда, продължава да съществува обосновано подозрение, че подсъдимото лице е съпричастно към деянието, за което е предадено на съд. На преценка подлежат и обстоятелствата, относно съществуването на реална опасност подсъдимият да се укрие и / или да извърши престъпление, респективно с какъв интензитет е опасността, както и дали са настъпили нови обстоятелства, обуславящи изменение на мярката за неотклонение. В това производство съдът дължи да провери, дали търпяната към момента на произнасяне мярка за неотклонение се явява законосъобразна и адекватна за нуждите на наказателното производство.

В конкретния случай въззивният съд намира, че подобно обосновано предположение е налице. Видно от материалите по делото обоснованото подозрение, съществувало у органите на досъдебното производство при внасяне на обвинителния акт, както и от доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие не е разколебано и същото продължава да съществува към настоящия момент.

На следващо място, правилно първата инстанция е констатирала, че подсъдимото лице е предадено на съд за тежко умишлено престъпление, което разкрива обществена опасност, както на деянието, така и на дееца. Последната е извлечена както от обремененото съдебно минало на подсъдимото лице и многократното изтърпяване на наказанието “Лишаване от свобода“. Установеният начин на живот на подсъдимото лице, а именно липсата на установен адрес и неизвестно местонахождение се явява с голяма степен на вероятност да бъде обоснован извод за опасност от укриване.

Изтъкнатите от защитата доводи от личен и социален характер, чрез посочване на адрес, също не са могли да мотивират съда да вземе по отношение на него мярка за неотклонение, различна от “Задържане под стража”, тъй като е прието, че същите не могат да бъда противопоставени, както на целите на мерките за неотклонение, така и на релевираната по горе опасност от укриване.

Настоящият съдебен състав се солидаризира с доводите на първата инстанция, че е налице опасност от укриване. Тази опасност се извежда не само от обстоятелството, че лицето не пребивава на известните по делото адреси, но и от фактът, че последното е станало причина 2 за обективното забавяне на разглеждане на делото и обявяването му за общодържавно издирване. Освен всичко изложено срокът, през който подсъдимото лице изпълнява мярка за неотклонение “Задържане под стража” не се явява неразумен, предвид ритмичното водене на наказателното производство. То се намира на етап съдебно следствие, като предстои да се пристъпи към разпит на свидетели.

Действително, изминалият период от време винаги представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.270 от НПК и в този смисъл е основание за преразглеждане на въпроса, свързан с изменение на мерките за неотклонение. Преценявайки съвкупно обществената опасност на деянието и личната такава на подсъдимото лице, в контекста на продължителността на мярката за неотклонение “Задържане под стража“, въззивният съд намира, че опасността от укриване не е с достатъчно намалял интензитет, за да обуслови действието на по - лека мярка за неотклонение. Поради това настоящата въззивна инстанция споделя извода на първата досежно законосъобразността на продължаване на мярката за неотклонение “Задържане под стража“, тъй като счита същата за необходима и пропорционална на преследваните от закона цели, а именно в най - пълна степен да обезпечи нормалното развитие и приключване на наказателното производство в разумен срок.

Взимайки предвид горните аргументи, въззивният съд намира, че обжалваното определение на Софийски районен съд се явява законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено в неговата обжалвана част, касателно произнасянето на съда по отношение на мярката за процесуална принуда.

По изложените съображения и на основание чл.345, ал.1 от НПК, Софийски градски съд, Наказателно отделение, I въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.11.2024 г. на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102 състав по НОХД № 2008 / 2024 г., в частта, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата по отношение на подс. А. М. О. мярка за неотклонение “Задържане под стража“ в по – лека такава.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4