Определение № 1307 от 07.05.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1307 гр. София, 07.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно частно гражданско дело № 20261800500498 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба от „Кинти БГ“ ЕООД, ЕИК 207615222 срещу определение № 23 от 08.01.2026 г., постановено по реда на 248 от ГПК по гр. д. № 973/2025 г. по описа на РС – Ботевград, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 334 от 23.10.2025 г. в частта за разноските, като се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адв. Л. К. Б. от САК под минималния размер за този тип дела.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение от 480.00 лева е прекомерно, предвид признанието на иска от негова страна. Излага, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и адвокатският хонорар следва да бъде в размер под определения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Позовава се на Решение на съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от СРС. Моли да бъде отменено атакуваното определение и на негово място постановено друго, с което да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение, възложени в негова тежест.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от 1 насрещната страна Д. И. Д., чрез пълномощника му адв. Л. К. Б. САК, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли съдът да потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като разгледа частната жалба и писмения отговор и се запозна с данните по делото, намира следното.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр. д. № 973/2024 г. по описа на РС – Ботевград е образувано по искова молба подадена от Д. И. Д. от с.

Новачене, община Ботевград, ул. Васил Друмев № 8, с ЕГН:**********, чрез пълномощник адв. Л. К. Б. от САК срещу „Кинти БГ“ ЕООД с ЕИК: 207615222, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Средец, ул. Славянска №11, вх.В, ет. 3, ап.

11, с която моли да бъде прогласен за нищожен сключения между тях Договор за потребителски кредит № 283205 от 30.12.2024г., тъй като същият противоречи със закона-чл.26, ал.1,пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.10а, ал.2 и чл.19, ал.4 от Закон за потребителския кредит във вр. с чл.22 от ЗПК и във вр. с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, както и съдържа неравноправни клаузи-чл.143, ал.2,т.5 от Закон за защита на потребителите и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП. При условията на евентуалност, ако не се уважи горния иск Д. И.

Д. от с.Новачене, чрез пълномощник адв. Л. Б. от САК, моли да бъде прогласена по отношение на „Кинти БГ“ ЕООД с ЕИК: 207615222 за нищожна клаузата по чл.10 от сключения Договор за потребителски кредит № 283205 от 30.12.2024г. между „Кинти БГ“ЕООД с ЕИК:

207615222 и Д. И. Д., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 828.04лв. /осемстотин двадесет и осем лева и четири стотинки/ поради противоречие с добрите нрави-чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД

/Закон за задълженията и договорите/, както и неравнопоставеност - чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП /Закон за защита на потребителите/ и във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, както да заплати и направените разноски по делото.

В първоинстанционното производство ответникът е депозирал отговор, с който признава иска.

По делото е проведено едно открито съдебно заседание на 20.10.2025 г., на което ответникът и ищецът не са били представлявани.

С молба от 17.10.2025 г. адв. Л. К. Б. /пълномощник на ищеца/ е 2 изразила становище по хода на делото и по съществото на спора, като е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в минимален размер, съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

С решение № 334/23.10.2025 г., постановено по гр.д. № 973/2025 г. предявеният иск е уважен изцяло, а евентуалният не е бил разгледан. Съдът е присъдил на адв. Л. К. Б. разноски в размер на 480.00 лева за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.

На 17.11.2025 г. е депозирана молба от „Кинти БГ“ ЕООД за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските като е отправено искане присъденото адвокатско възнаграждение да бъде намалено.

С определение № 23/08.01.2026 г., предмет на настоящото проверка, съдът е оставил молбата от „Кинти БГ“ ЕООД без уважение.

Този извод на районния съд е правилен и се споделя от настоящата инстанция.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗА задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат, като осъди другата страна да ги заплати. Отговорността за разноските следва да се разпредели от съда между страните по правилата на чл. 78 ГПК - съобразно изхода на спора.

В случая е предявен иск за прогласяване на нищожност на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 283205 от 30.12.2024г. и при условията на евентуалност иск за прогласяване по отношение на „Кинти БГ“ ЕООД с ЕИК: 207615222 на нищожност на клаузата на чл.10 от сключения Договор за потребителски кредит № 283205 от 30.12.2024г. между „Кинти БГ“ЕООД с ЕИК: 207615222 и Д. И. Д., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 828.04 лв.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г., за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

3

В случая ищецът има право на разноски както за уваженият главен иск, така и за неразгледания иск, предявен при условията на евентуалност. При евентуалното съединяване на искове срещу един ответник – съдът дължи разглеждане и произнасяне с решението си по главния иск, и ако го уважи, той изобщо не се произнася по евентуалния иск /както е в случая/, като в тези случаи право на разноски има само ищецът, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, като ответникът му дължи разноските, направени както по повод уважения главен иск, така и по повод неразгледания евентуален иск. В тези случаи ответникът няма право на разноски, тъй като евентуалният иск нито е отхвърлен, нито производството по него се прекратява - той остава неразгледан – така определение № 3413 от 08.11.2023 г. по ч.гр.д. №4456/2023 г., ВКС, IV г. о.

Според разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, пар. 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа.

Присъденият размер на адвокатско възнаграждение от 480 лева е изцяло съответен на фактическата и правна сложност на делото, както и на състоянието пазара на услуги в страната. Следва да се посочи, че понасянето на разноски за адвокатско възнаграждение е резултат от собственото поведение на жалбоподателя, който е заложил неравноправни клаузи в сключения между страните договор.

В конкретния случай пълномощникът на ищеца е подготвил делото, запознавайки се с релевантната съдебна практика, преценил е относимостта й към конкретните факти и въз основа на това е изготвил исковата молба, в която са направени доказателствени искания. От това може да се направи извод, че ищецът е активно защитаван от процесуалния си представител. В практиката си ВКС нееднократно е посочвал, че към момента на упълномощаването на адвоката и сключването на договора, страната не би могла да знае какви бъдещи действия по движението, респективно по 4 разпореждането с предмета на делото ще бъдат предприети.

Действително делото не се отличава с фактическа и правна сложност, проведено е само едно съдебно заседание, но преценявайки броя на предявените искове – главен и евентуален, определеното адвокатско възнаграждение е под минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1/2004 г.

Отчитайки всичко това, настоящият въззивен състав намира, че няма основания за намаляване на адвокатското възнаграждение под определения размер от 480.00 лева.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди.

По изложените съображения, Софийският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 23 от 08.01.2026 г., постановено по реда на 248 от ГПК по гр. д. № 973/2025 г. по описа на РС – Ботевград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5