Решение № 1044 от 18.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14523/2025
- Вид
- Решение № 1044
- Подписан
- 18.02.2026
- В сила
- 18.02.2026
- Състав
- Татяна Димитрова, Вергиния Мичева, Румяна Милчева Найденова
Цитирани разпоредби
- чл. 429, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1044 гр. София, 18.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Вергиния Мичева
Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20251100514523 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. на ЧСИ Н.М. с рег. № 841 № 048384/04.09.2025 г. на И.
И. Д. представляван от адв. И. И.., срещу постановление от 21.08.2025 г., постановено по изп. д. № 1382/2024 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В жалбата се поддържа, че са налице основания за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Взискателят "Ди Си Ей Мениджмънт" АД, чрез адв. З. И., в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК излага становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, независимо дали действия по реализирането му са предприети от съдебния изпълнител и дали вследствие на предприетото действие взискателят е удовлетворен. Сочи се, че по конкретното дело не се установява кредиторът да се е дезинтересирал, както и че са осъществявани регулярни изпълнителни действия, които са прекъсвали многократно двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, с доводи за нейната неоснователност. Сочи, че делото е образувано на 26.04.2024 г. въз основа на издаден в полза на ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ АД изпълнителен лист. Излага се подробна хронология на постъпилите по делото молби на взискателя, съдържащи искания за предприемане на изпълнителни действия, както и на приложените от съдебния изпълнител изпълнителни способи, като се прави извод, че по делото не е налице двугодишен период на бездействие от страна на взискателя.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК акт на съдебния 1 изпълнител - отказ за прекратяване на изпълнителното производство, поради което е процесуално допустима.
Софийски градски съд, като прецени доводите на жалбоподателя, материалите по делото и изложените от ЧСИ мотиви, намира следното:
Изпълнително дело № 20248410401382/2024 г.по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, е образувано на 26.04.2024 г. по молба на " ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ" АД срещу солидарните длъжници И. И. Д., ЕГН:********** и Т.И.И., ЕГН: ********** и приложен към нея изпълнителен лист, издаден на 29.09.2016 г. по гр. д. № 52183/2016 г. на Софийски районен съд, 148 състав, въз основа влязла в сила заповед за изпълнение, с който И. И. Д. и Т.И.И. са осъдени да заплатят солидарно на "Юробанк България" ЕАД следните суми: 50 692.60 лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15/09/2016 г. до окончателното изплащане на задължението, 11 163.29 лева - договорни лихви, 2 300.75 лева - наказателни лихви; 3 105.41 лева - присъдени разноски, други такси 828.02 лева, както и разноските по изпълнението. С молбата за образуване взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ за проучване на имущественото състояние на длъжниците и определяне на способа на изпълнение, като е направил искане за налагане на запор на всички сметки, налични ценни книжа и други ценности на длъжника И. И. Д. и Т.И.И., регистрирани банкови сметки по партидите на длъжниците, като в случай че се открият такива, да бъдат изпратени запорни съобщения до съответните банки за налагане на запори на вземанията по тях.
С разпореждането си за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил извършването на справки относно имущественото състояние на длъжниците.
С разпореждане от 26.04.2024 г. е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се изпратят съобщения по чл. 191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжниците, да се изпратят покани за доброволно изпълнение.
Покана за добрдаоволно изпълнение до длъжника И. И. Д., ЕГН:**********, е връчена на 11.03.2025 г., а покана за доброволно изпълнение до длъжника Т.И.И., ЕГН:
********** е връчена на 11.03.2025 г.
Наложена е възбрана върху следния недвижим имот, собственост на длъжника Т.И.И., ЕГН: **********, а именно: АПАРТАМЕНТ № 66, находящ се в град София, ж.к.
"Люлин", в жилищната сграда - блок **** етаж, състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, с площ от 74,55 кв. м, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 6 /шест/, с площ от 3,82 кв. м, заедно с 4,148 % идеални част от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, който апартамент съгласно схема на АГКК, представлява самостоятелен обект с идентификатор N° ***.
На 14.05.2025 г. е извършен опис на гореописания недвижим имот, след което е насрочена публична продан от 25.07.2025 г. до 25.08.2025 г.
С молба с вх. № 039912/12.08.2025 г. длъжникът И. И. Д., ЕГН:**********, чрез адвокат И. И. е поискал прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С Постановление от 21.08.2025 г. съдебният изпълнител е отказал да уважи горепосочената молба на длъжника.
Препис от постановлението е връчен на И. И. Д., ЕГН:********** на 22.08.2025 г., видно от разписката на гърба на съобщение с изх. № 064617/21.08.2025 г.
На 04.09.2025 г. в кантората на ЧСИ Н.М. е постъпила жалба с вх. № 048384/04.09.2025 г., подадена от длъжника И. И. Д., ЕГН:**********. В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на Постановление от 21.08.2025 г.
С Разпореждане от 05.09.2025 г. жалбата е оставена без движение до заплащане на дължимите държавни и авансови такси за администрирането й.
До длъжника И. И. Д., ЕГН:********** е изпратено съобщение с изх. № 068831/05.09.2025 г. с указания за отстраняване на нередовностите по жалбата. Съобщението 2 е връчено на длъжника на 26.112025 г.
В законоустановения срок длъжникът е представил доказателства за отстраняване на нередовностите по жалбата.
С Разпореждане от 10.12.2025 г. е разпоредено жалбата да бъде администрирана по реда на чл. 436 от ГПК.
Препис от жалбата е връчен на взискателя ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК:206858118.
В законоустановения тридневен срок е постъпило възражение от ДИ СИ ЕЙ МЕНИДЖМЪНТ АД, ЕИК:206858118, в което същият излага аргументи за неоснователност на жалбата.
На 12.08.2025 г. съдебният изпълнител е сезиран с молба с евх. № 039912 от длъжника И. И. Д., ЕГН:**********, чрез адвокат И. И., за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по която съдебният изпълнител се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство постановление от 21.08.2025 г.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според задължителните постановки на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Всички предприети изпълнителни действия след настъпването на този момент се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права. Волята на законодателя, заложена в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е свързана с това, че правният интерес за събиране на вземането е на взискателя - кредитор, поради което той има задължението със своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в хода на изпълнителното производство - да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна последица - прекратяване на изпълнителното производство по право.
Следва да се посочи, че за прилагане на прекратителното основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е релевантна липсата на искане от взискателя за извършването на изпълнителни действия, а не липсата на реално извършени такива, което според мотивите към т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е от значение за прекъсване на давността по чл. 116, б. "в" ЗЗД, но не и за наличието на визираното прекратително основание.
От приложеното копие на изпълнителното дело се установява, че са предприемани множество изпълнителни действия, като не може да се възприеме твърдението на жалбоподателя, че взискателят се е дезинтересирал от делото, доколкото първоначалният кредитор е оправомощил съдебния изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ, а конституираният на основание чл. 429, ал. 1 ГПК нов взискател е проявил необходимата процесуална 3 активност, за да поддържа висящността на изпълнителното производство.
Установява се, че от датата на образуване на изпълнителното дело - 26.04.2014 г., не е налице период от две години, през който взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни действия или такива да не са предприемани от ЧСИ, с оглед на възлагането по чл. 18 ЗЧСИ.
Произнасянето по наведеното възражение за погасяване на правото на принудително изпълнение на задължението поради изтекла давност е извън правомощията както на съдебния изпълнител, така и на окръжния съд, сезиран с жалба срещу акт или действие на съдебния изпълнител в производство по реда на чл. 435 ГПК. Възражение за недължимост на вземане по изпълнителния лист поради изтекла след издаването му погасителна давност е материално правопогасяващо възражение, а материалната законосъобразност на принудителното изпълнение може да бъде проверявана единствено в рамките на състезателно исково производство. С оглед на изложеното, съдът намира, че извън предмета на настоящото дело е дали е погасено правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност за процесното задължение.
По тези съображения обжалваното постановление на ЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила перемпция, е законосъобразно, а жалбата на И. И. Д. - неоснователна.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 048384/04.09.2025 г. на И. И. Д., представляван от адв. И. И., срещу постановление от 21.08.2025 г., постановено по изп. д. № 1382/2024 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
РЕШЕНИЕ
№ 1044 гр. София, 18.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Разпечатката съдържа 55 от 101 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/257b02e0-6fd7-4eb2-95e2-c785543d63e0