Решение № 3445 от 28.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3445 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Яна Борисова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско дело № 20221100510272 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 29.01.2020 г. по гр.д. № 65527/16 г., СРС, ГО, 37 състав е осъдил на основание чл. 2 б, ал. 1 от ЗОДОВ, С офийски районен съд, гр.

София, бул. „**** III“ **** да заплати на М. К. К., ЕГН **********, В. К. Т., ЕГН ********** и К. К. К., ЕГН ********** /правоприемници на починалия в хода на процеса ищец К.К. К., ЕГН **********/, сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр .дело № 2331/1992 г. по описа на СРС, в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като е отхвърлил предявения иск за разликата над сумата от 2 000 лева-неимуществени вреди до претендирания размер от 10 000 лева, като неоснователен. Осъдил е Софийски районен съд, гр. София, бул. „**** III“ ****, да заплати на М. К. К., ЕГН **********, В.

К. Т., ЕГН ********** и К. К. К., ЕГН ********** /правоприемници на починалия в хода на процеса ищец К.К. К., ЕГН **********/, сумата 10 лева държавна такса и 240 лева - адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

1

Решението е обжалвано с две въззивни жалби:

С въззивна жалба вх. № 5071729 от 12.06.2020 г. от ищците М. К. К., ЕГН **********, В. К. Т., ЕГН ********** и К. К. К., ЕГН ********** /правоприемници на починалия в хода на процеса ищец К.К. К., ЕГН **********, чрез пълномощника им по делото адвокат М. З. със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** в частта, в която съдът е е отхвърлил предявения иск за разликата над сумата от 2 000 лева-неимуществени вреди до претендирания размер от 10 000 лева, като неоснователен с мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че съдът неоснователно е приел, че ищецът не е доказал претърпените вреди до пълния предявен размер на обезщетението. В случая, самата продължителност на делото обосновава вредата, правото на страната да иска и получи защита и съдействие на своите права и в продължение на 23 години да очаква решаване на молбата й. Съдът е присъдил необосновано по размер обезщетение за неимуществени вреди на наследниците на ищеца, като дори и претендираният размер от 10 000 лв. е крайно недостатъчен да обезщети претърпените от ищеца неудобства, несигурност и стрес. Съдът правило е преценил с оглед качествата на ищеца, че той е изживял неприятни емоции и е претърпял душевен срив и дискомфорт, но неправилно е приел, че негативните емоционални преживявания на ищеца не са били „твърде интензивни“, както и че резултатът от производството не е бил значителен фактор в интимните му преживявания. Именно качеството на ищеца на непрофесионалист в юридическата сфера предопределя неговото поведение незнаещ, несигурен, нетърпелив и объркан. Повече от 23 години, ищецът е очаквал да бъде призован за участие в съдебно заседание и не е планирал нито едно бъдещо събитие или пътуване в този период без да се съобрази с възможността (ограничението) да бъде призован в открито съдебно заседание.

Ищецът е правил справки по делото, за което е било необходимо да посещава съда в доста продължителен период. Изходът от делото е значил много за ищеца К. К., тъй като с процесните протоколи, чиято отмяна се е искала, същият е изключен от управлението на ЖСК „С.**“ и пряко са накърнени негови права и законни интереси. Ищецът по делото няма юридическо образование, не е професионалист в сферата и не може да се ориентира свободно в „дебрите“ на правораздаването и съответно не е в състояние да проследи взаимовръзката между общо 7 висящи съдебни производства (гр.дело № 2786/1990 г. на СРС, 12 с., продължило 14 години, гр.дело № 3054/1990 г. на СРС, 14 с., 2 гр.дело № 383/1991 г. на СРС, 41 с., гр.дело № 845/1991 г. на СРС, 12 с., продължило 3 години, гр.дело № 1852/1991 г. на СРС, 40 с.- продължило 12 години, гр.дело № 694/1992 г. на СРС, 24 с. - продължило 19 години, гр.дело № 2331/1992 г. на СРС, 24 с., продължило почти 23 години, с това кое от тях е преюдициално и кое зависещо, кое кога е спряно и кога следва да бъде възобновено, коя е причината за спирането на отделните производства и дали и кога същата е отпаднала. Следователно, в случая не стои въпрос за това кога ищецът се е заинтересувал от резултатите по гр. дело, а за начинът на извършване работата на съда, който като ръководно решаващ орган , е длъжен служебно да следи за хода на делото (вкл. свързаните преюдициални и зависещи дела) - чл. 7, ал. 1 от ГПК (така и чл. 4, ал. 2 и чл. 183, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1,6. „г“ от ГПК /отм./), и не може да се „оправдава“ с личното участие („инициативата“) на страната.

Нещо повече, последното е изрично изключено като задължение на страната съгл. чл.

183, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, б. „г“ от ГПК (отм.). Първоинстанционният съд правилно е приел, че забавянето е поради неправомерно поведение от съдия от състава на СРС. По силата на чл. 230, ал. 1 във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството се възобновява служебно..., след като бъдат отстранени пречките за движението му, за което съдът в случаите на смърт на ищеца и по чл. 229, ал. 1, т. 3 - 6 и сам взема необходимите мерки. Идентична е и разпоредбата на чл. 183, ал. 1 във вр. с чл.

182, ал. 1, б. „г“ от ГПК (отм.). Следователно липсата на служебно взети мерки е неправомерно поведение на съдия. В противеречие с мотивите си, съдът приема обстоятелството, че ищецът се е заинтересувал от резултатите едва след 13 години, което води до неправилния извод на съда, че негативните емоционални преживявания на ищеца не са били „твърде интензивни“ и „резултатът от производството не е бил от съществено значение в неговия живот“. Съдът необосновано не взема предвид твърдението в исковата молба, че съдът е поел инициативата да прави справки периодично, за това дали са приключили преюдициалните дела и това изявление на съда във връзка със закона не е създало съмнение у ищеца К. К., че делото ще бъде възобновено служебно в разумен срок след отпадане на пречките. Той, както и всеки гражданин- непрофесионалист, е очаквал необходимите мерки по възобновяване на делото да бъдат предприети от съда. Прави доказателствено искане поради неизпълнение задължението на съда по чл. 146, ал. 2 от ГПК, като СРС не е указал на ищеца, че не сочи доказателства за претърпените неимуществени вреди, на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК да му бъдат 3 допуснати 2 свидетели при довеждане за установяване на претърпените от неоснователно забавяне на съдебното производство неимуществени вреди от наследодателя на ищците.

Въззиваемият по тази въззивна жалба Софийски районен съд, гр.

София, със съдебен адрес: бул. „**** III“ ****, чрез пълномощника специалист „Правно обслужване“ Л.Н. оспорва същата като неоснователна.

Счита, че направеното искане е несвоевременно.

С въззивна жалба вх. № 5031172 от 21-02.2020 г. от С офийски районен съд, гр. София, със съдебен адрес: бул. „**** III“ ****, чрез пълномощника специалист „Правно обслужване“ Л.Н. в частта, в която СРС, ГО, 37 състав е осъдил на основание чл. 2 б, ал. 1 от ЗОДОВ, С офийски районен съд, гр.

София, бул. „**** III“ **** да заплати на М. К. К., ЕГН **********, В. К. Т., ЕГН ********** и К. К. К., ЕГН ********** /правоприемници на починалия в хода на процеса ищец К.К. К., ЕГН **********/, сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр .дело № 2331/1992 г. по описа на СРС, в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, както и в частта на присъдените в полза на ищеца разноски по делото с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не е установено по еднозначен и безспорен начин, че за ищците са настъпили вреди следствие от нарушено право на разглеждане в разумен снрок на гр.д. № 2331/1992 г. Съдът правилно е отбелязал в решението си, че ищецът/наследодател се е заинтересувал от резултатите по гр. дело № 2331/1992г. едва през 2013 г., т.е. близо 10 години от влизане в сила на решението по преюдициалния спор, поради който е било спряно производството по гр.дело № 2331/1992 г., по описа на СРС, което е индикатор, че резултатът от производството не е бил от съществено значение за него. Нещо повече, възобновяването на производството е извършено след извършена служебна проверка от съдия П.А., а не по инициатива на ищеца.

От друга страна, в исковата молба не се излагат твърдения за каквито и да е настъпили неимуществени вреди в сферата на К. К., нито се представят доказателства за настъпили такива. По делото не са събрани нито писмени, нито гласни доказателства, удостоверяващи твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди. При липса на такова доказване, съдът 4 следва да приеме за неосъществили се недоказаните факти и обстоятелства.

Съгласно практиката на ЕСПЧ, решение по делото Скордино срещу Италия.

№ 36813/97, 29.03.2006 г., Нардон срещу Италия, № 34368/02, 25.11.2004г.възможно е, дори при установена неразумна продължителност на съдебно производство, да не се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди, когато страната, която твърди, че е претърпяла такива, не докаже своето твърдение. Във всеки един случай решаващият съдебен състав следва да обоснове своето решение като посочи достатъчно доказателства.

Предвид изложеното се сочи, че съдът необосновано е присъдил обезщетение в размер на 2000 лева, поради обстоятелството, че не е налице неправомерно поведение от съдия от състава на СРС, поради което и не са налице предпоставки за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Софийския районен съд. Не са налице претърпени неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от разглеждането на гр. дело № 2331/2992 г. по описа на СРС. Освен това се твърди, че присъденото обезщетение в размер на 2000 лева на ищците за претърпени неимуществени вреди е в значително завишен размер, който не е съобразен с изискванията на справедливостта по аргумент от чл. 52 ЗЗД. Следва да се има предвид, че не всяко неприятно усещане или чувство и не всяка душевна депресия дават основание за присъждане на неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат възмездени, каквито претърпени болки и страдания по делото не бяха установени.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част като бъде отхвърлен изцяло предявения срещу Софийския районен съд иск, а ако съдът приеме иска за за основателен, да намали размера на присъденото на М. К. К., В. К. Т. и К. К. К. обезщетение за неимуществени вреди. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Въззиваемите по тази въззивна жалба М. К. К., ЕГН **********, В. К.

Т., ЕГН ********** и К. К. К., ЕГН ********** /правоприемници на починалия в хода на процеса ищец К.К. К., ЕГН **********, чрез пълномощника им по делото адвокат М. З. със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** оспорват същата като неоснователна и молят да бъде отхвърлена.

С решение от 04.08.2022 г. по гр.д. № 65527/2016 г., СРС, III ГО, 37 5 състав е допълнил на основание чл. 250 ГПК Решение № 26727/29.01.2020г. постановено по гр. д. № 65527/2016г. по описа на СРС, 37 състав, както следва: Присъденото обезщетение се дължи заедно със законната лихва върху главницата, считано от 03.12.2015г. (датата на заявеното искане чрез Инспектората на висшия съдебен съвет) до окончателното плащане на главницата.

СГС намира, че и двете въззивни жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, поради което са процесуално допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.